Какво ни чака утре?

За древните маи годината е била част от много по-дълъг цикъл - бактун, който продължавал 400 години. 13-ият бактун приключва именно на 21 декември 2012. Той слага край на един определен период. След което се слага началото на нова епоха, свързвана от маите с настъпването на подобрения в техния живот и поминък. Социологът Вирхилио Алварес смята, че най-вече западните булевардни медии са отговорни за всички предизвикани вълнения около "края на света". Духовните водачи на маите в Гватемала пък излязоха с декларация, в която формулират своите грижи и надежди за новата епоха.

Публикувано на 12/20/12 15:12

Намери се дом за вълчицата Зорница

Хижа „Джамен” в родната на президента Георги Първанов община Ковачевци може да стане дом за вълчицата Зорница, която той отглежда като домашен любимец. Тя беше повод Първанов да се похвали, че е първият човек, опитомил вълк. Бъдещата съдба на животното стана и една от основните теми на дебатите между тримата основни кандидати за президент – Кунева, Калфин и Плевнелиев по една от националните телевизии, Вчера Първанов лично дойде до хижата за да види резултатът след нейното обновяване. Срещата беше с елемент на предизборност, защото там го чакаха кандидатите за кметове на Перник – Росица Янакиева и на Ковачевци – Васил Станимиров, и двамата издигнати от БСП. Около хижата за радостното събитие се бяха събрали местни жители, но и ловците от дружинките в общината. Те не се похвалиха пред високопоставения си земляк какво са остреляли от началото на сезона. Обясниха обаче, че до хижата има запусната постройка, която може да стане зоокът. Тогава Първанов попита дали там не може да се намери и дом за вълчицата Зорница. Хората с готовност казаха „да”. Един си представи, че ще я вържат на синджир, друг предложи да и направят къща, но президентът отбеляза, че животното все пак е диво. „Като идвах насам си спомних детските години. Дядо ми гледаше към Джамен и безпогрешно предсказваше времето. Беше му като синоптична станция.” По облаците над планината Рудина неговият дядо знаел поне със седмица напред кога ще вали и кога ще грее. „Беше ми мъчно, че в годините на прехода хижата бе разрушена, както в годините на така наречения преход това се случи с много хижи”, каза още той.
Според държавния глава възстановяването на туристическия обект е знак, че в Ковачевци се случват добри неща. Първанов обеща на земляците си, че след изборите ще отделя повече време на родния си край и няма да прави разлика между селата в общината, но ще опита по нещо добро да стане във всяко село.
Първанов пусна и нещо като виц. „По света денят за размисъл е преди изборите, а в България той е деня след тях“, пошегува се Първанов.
Ремонтът на хижа „Джамен” стана с осигурени 26 000 лв. от общинския бюджет. Хижата е пребоядисана, а помещенията вътре – ремонтирани, има пет спални и уютна трапезария.

Манджа с грозде ли е манджата с грозде?

Срещам и чувам изразът „манджа с грозде“ да се употребява най-вече за лошо приготвени и/или изглеждащи ястия. Но го срещам и чувам за ястия или десерти, на които всичко им е наред (поне според мен), обаче изказващия се, в много голяма част от случаите, е против или не възприема смесването на определи продукти и подправки с други. В този ред на мисли, предложените от мен рецепти в блога, като цяло се възприемат като манджа с грозде. Понякога ми е тъжно, понякога смешно. Също така, изразът се употребява в теми, които нямат нищо общо с готвене и манджа, но разбира се отново в негативен аспект спрямо основната тема. Да видим какво се крие зад това.

Реших да обърна повече внимание на буквалния смисъл на израза, да приготвя няколко манджи с грозде и да развенчая негативното от него. Исках да изпробвам ястия, в които присъстват грозде и/или гроздов сок, като умишлено избягах от неизненадващите комбинации, в които няма термична обработка на гроздето, като ризото поръсено с гроздови зърна или пък бобена чорба със зелено грозде, където гроздето използвано през есента се заменя с киселите джанки през късната пролет. (Тук и гроздето и джанките се готвят, но предложението е твърде скучно за мен. Това не означава, че не обичам боб с джанки.) Разбира се изключих и всякакви алкохолни напитки от грозде, които по-принцип може да се сложат почти навсякъде. Защото идеята ми е буквална, колкото и изразът – да сготвя манджа с грозде.

След този опит мисля, че и аз самата ще внимавам повече в какъв смисъл използвам израза „манджа с грозде“. И също така се замислям за друг израз, който по-често използвам в негативен смисъл и това е „печени киселици“. Дори само като си помисля за дребния, стипчив плод, устата ми се изпълва със слюнка, а долната челюст ме заболява от внезапния приток на течности, които би трябвало да го „смажат“. Съвсем нормална реакция на организма! Но никога не съм опитвала печени киселици, въпреки че използвам това като негативно определение. Може би трябва да си изпека киселици. И може би трябва да спрем да говорим наизуст. И вместо да си осланяме изказванията на вече готови реплики, да проверим дали наистина са правдоподобни.

В продължение на няколко седмици изпробвах рецепти с грозде по идея от различни източници. Несъмнено, сладкият плод би отивал най-вече на меса, независимо в каква форма е – сурови или сготвени зърна грозде, сос от грозде, сладко от грозде и т.н. Но това, да използвам гроздето само за месо, не ме удовлетворяваше и дойде желанието да опитам и няколко вегетариански рецепти с негово присъствие.

За тази статия се спрях на три рецепти, които най-много ми допаднаха като състав, комбинация на продукти и презентация, и с които съвсем ясно мога да кажа, че манджата с грозде е много хубаво нещо. И така, предлагам ти да опиташ свежа супа с грозде, зеле с грозде и лимец и фаворитът ми – патешки гърди с печено грозде.

Рецептите на тези избрани предложения може да видиш по-долу. Но от опитаните ястия не мога да не спомена и една друга, която приготвих по подобие на тази. Подобието всъщност е само технологията. Замених пилешкото със свинско месо, използвах червено вино и червено грозде. Тази рецепта най-много олицетворява манджа с грозде и то само в буквалния смисъл. Като цяло всички опитани ястия ми харесаха.

Изводът от всички рецепти с грозде, които приготвих и опитах, е че няма лоша манджа с грозде, откъдето би трябвало да спрем да използваме израза негативно. Опитай и ще разбереш. Отхвърли предубежденията, открий нови вкусове и се наслади безрезервно! Даже ще се забавляваш, обещавам!

Студена супа с грозде

Адаптирано от honeyflowfarm.com

Супата е свежо подобие на таратор, но с добавка от кисела ябълка и бяло грозде. Част от плодовете се пасират, а част се оставят цели за повече вкус и текстура. Сладостта на супата приятно се допълва от киселото мляко, а пресния лук и репичките я уравновесяват. Ако трябва да опиша супата с малко думи, ще кажа – ободряваща и забавна.

Дозите са за 6 порции.

Продукти:

  • 150 гр. бяло грозде без семки
  • 2 супени лъжици нарязан пресен копър
  • 1 краставица (около 200 гр.), обелена и нарязана на дребни кубчета
  • 1 кисела ябълка (около 200 гр.), обелена и нарязана на дребни кубчета
  • 2 стръка пресен лук, само перата, нарязани на ситно
  • 400 гр. кисело мляко
  • 400 мл. студена вода
  • сол и черен пипер
  • 4 репички за гарниране

В купа се смесват гроздето, копърът, краставицата, ябълката и лукът. Посоляват се със сол и прясно смлян пипер. Объркват се хубаво. Разделя се на две равни части.

Едната част се запазва за по-късно. Към втората се добавят киселото мляко и водата. Разбиват се в кухненски робот (не в блендер) за кратко или докато се образуват дребни парченца от плодовете и зеленчуците. Гроздето също ще пусне сока си. Пасираната част се смесва със заделената. Разбъркват се хубаво и ако е необходимо се добавя още сол и черен пипер на вкус. Супата се охлажда в хладилник.

Сервира се гарнирана с нарязани на тънко репички и пера зелен лук или копър.

Задушено зеле с гроздов сок и лимец

По идея от honeyflowfarm.com

Това вегетарианско ястие много ми напомня на баварското кисело зеле. Приготвя се по сходен начин, като зелето се задушава с мед и винен оцет. Но сокът от бяло грозде дава допълнителна сладост и вкус, а лимецът, който добавих (вместо ечемик по рецептата от която се вдъхнових) обогатява манджата със земния си и също сладък вкус. Комбинацията се допълва от няколко зърна свежо грозде и пресен магданоз. Тук бих добавила и нещо по-силно и със смолист характер като хвойна или розмарин.

Тъй като зелето не е напълно сготвено и остава леко хрупкаво, ястието може да се сервира и студено, като салата.

Дозите са за 2 порции като основно ястие и 4 като салата или гарнитура.

Продукти:

  • 1 супена лъжица зехтин
  • 2 стръка пресен лук, само бялата част, нарязани на ситно
  • 500 гр. зеле, нарязано на тънки ленти
  • 1 супена лъжица бял винен оцет или лек ябълков оцет
  • 1 чаена лъжица мед
  • 200 мл. сок от бяло грозде (виж в технологията на рецептата)
  • 150 гр. сварен лимец (около 100 грама суров лимец се сварява във вода за около 15 минути или докато уври)
  • сол и черен пипер
  • 3-4 стръка пресен магданоз, нарязан на ситно
  • десетина зърна бяло и червено грозде

За 200 мл. сок от грозде се взимат около 400 грама зърна бяло грозде. Смилат се в кухненски робот или се намачкват с преса за картофи. Полученото пюре се минава през фина цедка и сокът се отделя. Люспите и зърната се изхвърлят.

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавя се лукът и се сотира за минута. Добавя се зелето и се разбърква 3 минути на слаб огън.

Смесват се сокът от грозде, оцетът и медът. Добавят се към зелето. Разбърква се хубаво и се готви на умерен огън около 20 минути.

Към зелето се добавят свареният лимец, сол и черен пипер на вкус. Тенджерата се покрива с капак и ястието се задушава за 10 минути или докато по-голяма част от течността се абсорбира.

Преди сервиране ястието се поръсва с магданоз и пресни зърна грозде.

Патешки гърди със сметана и печено грозде

Адаптирано от epicurious.com

Това ястие, както вече споменах е фаворитът ми от мисията „манджа с грозде“. Много важно тук е как е сготвено месото. Вариантът, който давам е за средно изпечено месо. Ако предпочиташ алангле или добре изпечено, редуцирай времето според предпочитанията ти.

Печеното със зехтин, сол и пипер грозде е вкусно и подходящо и за други меса. За предпочитане е да се избере черно, ароматно грозде без семки. Аз използвах дребно със семки, но много ароматно, което баба ми отглежда. Вкусът му е прекрасен, но семките са малко досадни. За повече атрактивност, отдели грозда на по-малки чепки и ги запечи и сервирай така, както са цели.

Дозите са за 4 порции.

Продукти:

  • 2 броя патешки гърди с кожа
  • 3-4 счукани зърна хвойна
  • 1 чаена лъжица прясна мащерка
  • около 200 гр. грозде, разделено на по-малки чепки
  • 2 супени лъжици зехтин
  • сол и черен пипер
  • 2 шепи рукола
  • 100 мл. кулинарна сметана President или заквасена сметана, леко разбита

Патешкото се размразява ако е замразено, измива се под студена течаща вода и се подсушава. С остър нож се правят няколко разреза върху кожата във формата на решетка. Гърдите се натъркват със счуканата хвойна и мащерката. Поставят се в подходящ съд, покриват се и оставят в хладилник да се мариноват за минимум 4 часа. Аз ги оставих за цяла нощ.

Фурната се нагрява на 200°C. Чепките грозде се поставят в тава. Поръсват се със зехтин (използвам пулверизатор за равномерно поръсване) и се посоляват със сол и прясно смлян черен пипер. Запичат се в предварително нагрятата фурна за 15 минути. Оставят се на стайна температура. (Гроздето може да се приготви до 4 часа предварително.)

Патешките гърди се изваждат от хладилника и се посоляват от двете страни със сол и прясно смлян черен пипер.

На среден към силен огън се загрява тиган с незалепващо покритие. Гърдите се слагат в тигана с кожата надолу. Не е необходимо да се добавя мазнина в тигана, тъй като кожата ще отдели достатъчно. Гърдите се запичат за 6-7 минути, обръщат се от другата страна и се готвят още 4-5 минути. Изваждат се от тигана в затоплена чиния и се оставят за 5 минути. Тази стъпка е важна, защото ако се срежат веднага след готвенето, голяма част от соковете ще изтекат и месото ще стане сухо. Затова се оставят за известно време да отлежат.

Гърдите се нарязват с остър нож на тънки парчета по диагонал, напречно на мускулните влакна.

В сервизна чиния или плато се поставя руколата. Върху нея се подрежда нарязаното патешко месо. Залива се със сметана и се гарнират със запеченото грозде.





Кулинарно - в кухнята с Йоана Манджа с грозде ли е манджата с грозде? от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

две мъдрости

"красотата винаги е тъжна. тази тъга произтича от нейната непостижимост." "поетите носят човечност - най-дефицитната стока днес" от Марин Кадиев

Редно ли е свещеник да пропагандира политическа позиция?

Питам – редно ли е свещеник да пропагандира политическа позиция и омраза срещу малцинствата? това лична позиция ли е, или Българската православна църква одобрява подобно нещо? И щом е лична позиция, църквата би ли предприела действия срещу подобни свои служители? Да се свършват тези избори, че много гнус се изля! В профила на свещеник Васил …

Continue reading »

Габрово, цветни стълбове

Шарени стълбове – оцветени в червено и бяло в центъра на Габрово.

Алоу, Софията, спиш ли?

В Габрово дори кофите за боклук са разкрасени, бях писал за това преди години.

Изглежда интересно.

 

 

Забравеното клане в Париж на 17 октомври 1961

На 17 октомври, освен Международния ден за изкореняване на бедността, Европа си спомня още едно събитие, което остава встрани от главните новини. 17 октомври 1961 година.  По това време се води Алжирската война – срещу френската колониална политика в Алжир. На този ден, 17 октомври, парижката полиция убива между 100 и 200 алжирци, излезли на …

Continue reading »

Седем часа линкване

Билборд, който рекламира клуб, който прави асоциация със сериал, който се развива в Ню Йорк, който се развива в София, в който има клуб и кафене…

Е, нЕма такъв филм наистина.

Публично изслушване на тема „Мобилност на работниците в рамките на общия пазар в условия на криза – със или без румънски и български работници“

На 20 октомври 2011 г.  от 9:30 часа до 12:30 часа в сградата на Европейския парламент в Брюксел ще се проведе публично изслушване на тема „Мобилност на работниците в рамките на общия пазар в условия на криза – със или без румънски и български работници“. Конференцията се организира от българския евродепутат Илиана Иванова и румънските [...]

За лицето, шкембето и задникът на българската журналистика

Capture_decran_2011-10-17_a_22.02.54

Българските медии са силно манипулирани и все повече и повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват. - Посланик Макълдауни, 2009 г.

Преди десетина дни водещият в ТВ7 Николай Бареков направи изявление, в което си позволи да замеси името ми с Октопод, Алексей Петров и политическите страсти в Несебър. Тъй като не се познавам с Бареков и никога не сме се срещали и разговаряли с него, той никога не е проявил интерес от моето мнение, аз написах писмо до ръководството на телевизията. Ето цитат от него:

„..Подобно изявление е абсолютно безпочвено и неверно. Аз никога не съм имал каквото и да било отношение да развивам политическа дейност в община Несебър. Познавам широк кръг от хора от всички сфери на живота в страната, или зад граница. Това е част от моята професия, като разследващ журналист, както и част от живота на всеки журналист..

Относно община Несебър, аз съм се интересувал за нещата там не от вчера, а от много години и съм извършвал редица разследвания за различни форми на злоупотреби с държавно, или общинско имущество, корупция, злоупотреби в областта на туризма и екологията и т.н. още от 1993 г. до сега. От тази гледна точка мога да заявя, че съм много добре запознат със ситуацията в този район, пресичането на интереси и престъпните схеми на обществено ограбване, които са действали там през годините, както и досега. Много засегнати от моите разследвания хора са били недоволни от това, че има кой да изважда на бял свят техните тъмни сделки, или злоупотреби. Своята позиция на журналист и гражданин съм заявявал открито и по въпроси, които се отнасят от проблеми в различни български общини, до различни аспекти на управлението и ситуацията в страната. Никога не съм се крил и никога не съм се страхувал да правя това, защото всяко свое твърдение, мога да подкрепя с неоспорими доказателства..

Заявявам най-отговорно, че ще търся съдебна отговорност от Николай Бареков за приписаните ми позорни обстоятелства, а именно обвързаност с набедената за престъпна групировка "Октопод". Аз никога не съм се познавал с Алексей Петров и никога по никакъв повод не съм имал дори общи срещи с него..”

Без отговор

Очаквано не получих законно право на отговор според ЗРТ и според Етичния кодекс на българските медии, който ТВ7 са длъжни да спазват, въпреки, че са собственост на Цветан Василев и Дилян Пеевски. В момента подготвям жалба за клевета и обида срещу Бареков, както и жалба до СЕМ за нарушаване на разпоредбите на ЗРТ. Интерпретацията на Бареков обаче ме накара да се заинтересувам защо този непознат на мен колега толкова яростно и емоционално се опита да ме наклевети? Разследването стигна до много тесните и персонални контакти на Николай Бареков с олигархично-мутренски структури, които от много години върлуват по морето, но имат национална известност. Оказа се, че Бареков е близък познат с олигарха Чочо Александров, който стана известен като новобогаташ-милионер още на крехката възраст от 20 г. Аз от доста отдавна следя развитието на Александров, още когато се изживяваше като представител на ВИС в региона и верен човек на Георги Илиев. Преди години бях изразил някои свои впечатления относно него. Няма да ги повтарям, само искам да ги припомня на ДАНС и МВР. Разработките стари и нови за Чочо Александров може и да се потулват и спират, но информацията за това какви хора и как диктуват ситуацията в страната няма как да остане скрита и става известна комуто е нужно.

Мутро-корпоративна политика в действие

Амбициите на Александров да завладее местната власт в Несебър са пословични. Той вече обикаля с мутрите си тази община и оглежда бъдещите си владения, разказват хората. Александров стана пръв гербер, неговата партия "Дела" се вля в ГЕРБ, а личните му връзки с Министър-Председателя се афишират демонстративно, за да сплашват всеки, който дръзне да помисли нещо неудобно за бъдещия „феодален” владетел на Несебър. Аз лично имам редица въпроси относно дейността на корпоративно-политическата структура около Чочо Александров. Някои от тях са:

Въпроси за напреднали

С какви средства и цели се изкупуват стотици декари земя от Александров в Софийското поле и около Слънчев бряг и после се прехвърлят на една негова фирма?

Имат ли задължения фирми на Александров към Корпоративна Търговска банка и ако да - на каква стойност? /Тъй като това представлява банкова и фирмена тайна въпросът може да бъде и без отговор/

Защо обявените официално телефони в регистрацията на политическата му партия ДЕЛА, са и телефони на фирми регистрирани от чужди граждани в България? Случайно ли е, че едно от лицата произлиза от известния град Салерно в южна Италия, столица на неаполитанската Камора?

Има ли свързани с Александров фирми и лица, по общи данни в официалните регистри, които са дали подкуп във вид на апартамент на арестувания преди време шеф на Бургаския административен съд Атанас Вълков?

Как така селищата на Александров около Слънчев бряг с общо име „Съни дей” работят години наред без пречиствателна станция и без Акт 16, а апартаментите там са разпродадени и се обитават?

Къде се изливат фекалните води от тези селища и причиняват ли те замърсяване? Защо фирмата собственик, „Сън Райз Вилидж” ЕООД, построила и менажираща въпросните селища, бе прехвърлена от Александров на името на един ром от с. Тънково, който дори не знае, че е собственик на няколко ваканционни и жилищни комплекси?

С какви средства ромът изкупи тази фирма и нейните активи, или това е просто поредната фиктивна продажба за прикриване на следи и отговорности?

Има ли недоволни и измамени купувачи на апартаменти в тези комплекси, които не могат да намерят нормални условия за живот в закупените от тях имоти на Александров и се жалват безуспешно по институциите?

Продавал ли е Чавдар Александров апартамент в Слънчев бряг за „жълти стотинки” на собственик на елекстронна медия? Въпросната медия излъчва ли единствено „удобни” и обслужващи партията на Александров репортажи, яростно обругавайки противниците му?

Знае ли Александров, че неговият фаворит за кмет на Несебър и политически лидер на партията Атанас Терзиев е получил ОПС като нуждаещ се от жилище от община Несебър, въпреки че никак не е жилищно, или материално затруднен, точно напротив? Знае ли, че като „крайно-нуждаещ се” Терзиев е изкупил ОПС-та на своите комшии и ги е прехвърлил на името на едноличната си фирма „Тортън” ЕООД, впоследствие е построил кооперация на общинските терени, а апартаментите е продал на чужди граждани? Знае ли Александров, че същия този Терзиев дори е застроил 60 м2 общински терен повече от разрешените му, но санкции за това няма?

Известно ли е на Чавдар Александров, че срещу него е имало разработка от ГДБОП преди няколко години по оперативни данни, че е пренасял наркотици с яхтите си по море? Знае ли къде е попаднала въпросната разработка, спряна ли е била и защо?

Среща ли се Чавдар Александров с дъщерята на международно издирвания бургаски милионер Емил Райков /бивш съдружник на Бойко Борисов в нелегалната фабрика за цигари край Бургас/ и дали я е питал случайно къде се намира баща й сега?

Има ли съдебни дела срещу избора на Александров като председател на Българската федерация по ветроходство и защо?

Колко самолета и колко яхти притежава Александров и на каква стойност са те? Какво му е мнението за неосъществената идея да бъде въведен специален данък-лукс за милионерите в България?

Колко време прекара Александров с Николай Бареков в един от най-скъпите курорти на света „Ники бийч” в Сен Тропе и дали е плащал случайно разходите на журналиста? Би ли споделил колко струва почивката във въпросния оазис за милионери?

Колко са близки отношенията на младия олигарх с един друг олигарх – Ветко Арабаджиев, чиито син Владо, известен с участието си в мутренски престрелки,  купонясва заедно с Александров и Бареков, поливайки се с шампанско за стотици евро бутилката?

Бил ли е Чавдар Александров специален гост за Коледа на Арабадажиеви по случай рождения ден на г-жа Арабаджиева в х-л „Пампорово”, който е тяхна собственост и дали са обсъждали общи политически проекти там?

Към какво се стреми „Виктория груп”

Последните въпроси са свързани с присъствието на Арабаджиеви на снимките от тузарския купон с Бареков и техните интереси за владеене на Несебър. Известни са исканията на Ветко Арабаджиев да получи общински парцел до Елените, срещу остарялата и задръстена пречиствателна станция на комплекса, която той закупи заедно с активите. Интересно е да се проследи дали след изборите Арабаджиев не възнамерява да смени предназначението на околни гори и да ги замени също срещу общински земи на първа линия до морето! Две неща, които до момента не можаха да бъдат осъществени.

За журналистическата солидарност

Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи. - посланик Байърли, 2006 г.

На самия Николай Бареков, който е фотографиран в подобна компания, място и състояние, нямам какво да кажа. Само мога да споделя, че това е недопустимо за един професионален журналист, който е публична личност и има претенцията да формира обществено мнение. Аз никога не съм си позволявал да говоря срещу колеги, особено по нечия поръчка и не само заради журналистическата солидарност, а заради моралните норми, и в живота, и в професията. Никога не бих си позволил да се ровя в личния живот и скритата страна на Бареков, ако той не си беше позволил да се подиграе с моето име.

Биволът е мирно животно, но с чувство за справедливост

Преди време реших да създам сайта Биволъ, след като трибуните за свободното слово в България изчезнаха, а вестниците, в които работих дълги години, бяха изкупени от подставени на ДПС и БСП лица и аз нямаше никак повече какво да правя там. Сега ми е мъчно, че съм давал енергията и усилията си за тези медии, които не служат на свободното слово. Ако Бареков поне си беше направил труда да проследи публикациите и начина на работа в Биволъ, той щеше да види, че защитени в този сайт няма, защото единственият критерий е Истината и обективността. Защото се работи по неписания закон на моралния кодекс на професионалната журналистика, който аз и моите колеги от Биволъ винаги сме изповядвали. Биволъ вероятно е рекордьор по разкрития за родните олигарси, групировки, организирани престъпни структури, корумпирани политици, магистрати и всякакви закононарушения, независимо от политическа, корпоративна, или идеологическа принадлежност. Това най-добре може да се докаже с публикациите на сайта. Опитите да бъда свързан, по клише, с „Октоподи”, или Алексей Петров са отвратителни, жалки и смешни, защото Петров е един от основните обекти на критични материали в Биволъ, заедно с всякакви личности и групировки, имащи връзка с организираната престъпност, независимо от риска който поемаме. Оценка за моята работа, позиция и професионална кариера беше дадена на най-висока международна трибуна, в рамките на Първия медиен конгрес в света, проведен в Германия през 2010 г. Злоупотребата на моето роднинство с брат ми Недялко Недялков и спрягането на тази кръвна връзка по един неморален и арогантен начин, смятам за осъдителна от етична гледна точка.

{gallery}burekov{/gallery}

 

Nikki Beach е едно от модните заведения край Сен Тропе, посещавано от милиардери, готови да похарчат стотици хиляди евро на ден за шампанско и астрономически хонорари на известни DJ звезди. "Запазена марка" на Nikki Beach е поливането с шампанско по 300 евро бутилката, а някои по-изтънчени богаташи си поръчват за целта 6 литров магнум за скромната сума от 25000 евро. Барът е посещаван и от много звезди, тъй като винаги се намира някой милиардер, който да плати сметката, за да има удоволствието да се снима с известна личност на масата. Освен скандинавски, арабски и по-далекоизточни галеници на Фортуна, в Nikki Beach се отбиват все по-често новобогаташи от средна и източна Европа - пишат светските френски журнали. Снимките на веселата българска компания са от 29 юли 2011 г.


Agrandir le plan

NASA резервира чартърни полети до космоса от Virgin Galactic

Компанията за туристически пътешествия в космоса Virgin Galactic подписа договор с американската космическа агенция NASA за няколко чартърни полета. Общата стойност на полетите е 4.5 милиона долара и те са предназначени за провеждането на различни научни експерименти. Чартърните полети ще бъдат извършени с космическия кораб SpaceShipTwo, информира Space.com. Планирани са три полета, а апаратът на Virgin Galactic, с който ще бъдат извършени експериментите, може да носи на борда си до осем души. SpaceShipTwo прилича на изтребител и се изстрелва от въздуха, чрез специален самолет, който го качва до ръба на земната атмосфера. След това космическият кораб пали двигателите си и се откача от самолета, за да може да излети в космоса. Новината за договорката идва само няколко дни след като стана ясно, че един от бившите шефове на програмата със совалките на NASA се е присъединил към екипа на Virgin Galactic. Майк Моузес вече работи за частната компания в ролята на вицепрезидент по операциите. Моузес е един от най-опитните кадри на NASA по отношение на излитането на космически кораби. Той е управлявал последните дванайсет излитания на совалките, които излязоха в пенсия през това лято. Сега той отговаря за Spaceport America – космическият център, откъдето частната компания изстрелва своите апарати. Уникалното съоръжение се намира в щата Ню Мексико и не само работата му е впечатляваща, но и неговият външен вид. На долните изображения можете да видите, че дизайнерите на космическия център са свършили прекрасна работа при създаването на дома на SpaceShipTwo. Достъпът до космоса е традиционно скъпо удоволствие и задачата на Virgin Galactic е да промени това. Компанията има амбицията да предложи евтини комерсиални услуги на туристи, истински астронавти и учени, провеждащи експерименти. Ако това стане, работата в космоса ще се опрости значително и ще настъпи революция в изследванията, извършвани в ниска околоземна орбита. Представители на Virgin Galactic са съобщили на медиите, че всеки от трите полета ще позволи на NASA да качи в космоса по 590 килограма оборудване за научни експерименти. Те ще се осъществяват без намесата на хора, но частната компания ще осигури на държавната агенция бордови инженер, който да наблюдава и извършва дейности в космоса, ако това е необходимо. Суборбиталният космически апарат SpaceShipTwo направи своя първи полет с хора на борда през миналото лято, над пустинята Мохаве. Системата, използвана от Virgin Galactic включва излитането и кацането да става на принципа, който се използва при обикновените самолети. Това отчасти наподобява совалките на NASA, които кацаха като самолети, но излитаха по класическия начин – с много гориво, експлозии и огромни резервоари с гориво.

Зловреден софтуер разпространен от сайт за торенти чрез реклами

Някои от потребителите, посетили KickassTorrents, един от най-популярните торент сайтове в интернет, през уикенда, получиха лоша изненада, като бяха инфектирани с фалшива антивирусна програма, наречена „Security Sphere 2012“. Според експерти в компанията за уеб безопасност Armorize Technologies, засекли атаката, процеса на инфектиране не се е нуждаел, от каквото и да е действие от потребителите, ако са имали остарели драйвери на браузъра си. Според Alexa.com, kat.ph е на 320-то място по световен ежедневен трафик и е в топ 500 уебсайтове в САЩ. По изчисления на compete.com, сайтът получава около 1.5 милиона уникални посетителя на месец. Атаката е извършена чрез зловредно рекламиране, приложено в уебсайта от компрометиран OpenX сървър. Уебмастърите използват подобни сървъри, за да продават място за реклама директно, вместо да използват стандартни мрежи за реклама, като тези на Google или Microsoft. В момента на атаката, зловредния софтуер е имал много ниско ниво на засичане от антивирусни програми и още по зле, някой потребители може да са пренебрегнали предупрежденията от тези програми, които са успели да го засекат. Това е понеже една седмица преди атаката, грешка в дефинициите на avast! Antivirus некоректно обявили kat.ph за заразен. Тогава администраторите на KickassTorrents пуснали съобщение, че предупрежденията са фалшиво положителни. Така потребителите може да са сметнали, че и това е подобен проблем. Атаките със зловредни реклами са много по-опасни от тези, разчитащи на спам или социално инженерство, понеже експлоатират доверието между потребителите и любимите им сайтове. Като се добави и лесния начин за сваляне на вирусите използван в случая, подобни инциденти могат да доведат до голям брой жертви. Symantec са се обединили с Armorize Technologies, за да развият нова клауд-базирана услуга, наречена Symantec AdVantage, която обещава да помогне на уебмастърите да засичат зловредни кодове, скрити в рекламите, показвани в техните уебсайтове. „Зловредните реклами представляват сериозен риск за онлайн издателите и техните клиенти, репутации и печалби. Атаки, които придобият широка известност, могат да разрушат репутацията дори и на най-доверените сайтове“, казва Фран Рош, вицепрезидент, отговарящ за идентичност и удостоверяване, в Symantec. В миналото, уеб услуги като The New York Times, TweetMeme, Spotify, ICQ, Yahoo, Google, Bing, Al Jazeera, Tucows, The Pirate Bay и много други, са били жертви на подобни атаки. Потребителите могат най-добре да се защитят като поддържат софтуера си обновен, най-вече браузърите и операционните си системи, и като използват разширения като NoScript, които блокират скриптове от трети страни по подразбиране.

Човекът оркестър

Огромен мъж влиза в бара и пита бармана: - Трябват ли ви охранители? Барманът: - Господине, аз не знам какво можете! - Сега ще видите! С тези думи мъжагата се приближава до седящия на съседното столче, хваща го с една ръка за врата, без никакво усилие го вдига и го изхвърля през прозореца. След това се обръща към бармана и пита: - Е, как беше? - А, добре беше! Ей сега собственикът ще се върне обратно и ще си поговорите... Усмихни се, България! Добрата охрана е важна за бизнеса, но не е по джоба на всеки в условията на криза. В Софийския затвор са му намерили цаката – надзирателят е също така, барман, пласьор на дрога и представител на мобилни оператори. Въпросът е къде ли е собственикът на заведението.

Nissan подготвя бързозареждащ се акумулатор за електрически автомобили

Основното препятствие пред минаването на автомобили, задвижвани само от електричество е капацитетът на батерията и времето за зареждане. Недостатъците правят невъзможни дългите пътувания и това спира желанието на потребителите за сдобиване с електрическа кола. Инженерите на Nissan работят усилено по решаването на проблема с времето за зареждане на батериите и вече имат готово предложение. Става въпрос за зарядно, което може да напълни автомобилния акумулатор с ток само за десет минути, информира Digital Trends. Преди няколко дни от Nissan съобщиха, че са създали нова концепция за автомобилни батерии, които намаляват времето за зареждане от осем часа на едва няколко минути, за постигането на пълен заряд. Ако предположим, че зарядните станции за електрически автомобили станат масово явление по пътищата, шофьорите ще могат да предприемат пътувания, които продължават хиляди километри, без да се притесняват за нищо. Новият метод за зареждане е разработен в японския университет Kansai. Учените, които работят по него твърдят, че са постигнали драстичното сваляне на времето за зареждане чрез замяната на въглеродните електроди в кондензаторите на батериите с такива, направени от волфрамов оксид и ванадиев оксид. Лошата новина в случая е, че за масовото въвеждане на новите батерии и изграждането на необходимата инфраструктура ще бъдат необходими най-малко десет години, ако не и повече. Едва след това от предимствата ще могат да се възползват и крайните потребители. Масовото въвеждане на електромобили, притежаващи всички предимства на превозните средства с двигатели с вътрешно горене, ще означава край на петролната зависимост, която в момента ръководи света. Това едва ли ще се хареса на арабския свят, който в момента тъне в богатства, идващи благодарение на парите, плащани от всички останали за „черното злато”. Това не е единственият проект на Nissan, който цели да подобри електрическите коли. Вече е в ход инициатива на компанията, при която трябва да бъдат инсталирани множество зарядни станции, които могат да заредят батериите на сегашните автомобили на 80% от капацитета им само за 30 минути. Новите зарядни станции на Nissan се произвеждат от европейската компания DBT. Цената на една от новите станции ще бъде 15 хиляди щатски долара и те ще излязат на пазара догодина. DBT планира да отвори фабрика и в САЩ, където ще произвежда зарядни станции от новия тип, предназначени за местния пазар. Само преди седмица ви съобщихме за паралелна разработка на Илинойския университет, която постига сходни резултати, като тези на японските учени. Бъдещето определено е в автомобилите, захранвани от енергия, получена чрез възобновяеми източници и ни остава да се надяваме, че двигателите с вътрешно горене ще отидат в миналото, колкото се може по-скоро.

Mycestro - 3D мишка, във формата на пръстен

Виждали сме и преди мишки, създадени за един от пръстите ви, но те не можеха да работят в много програми, а и доста от тях не бяха удобни. Но тази, представена от Innovative Developments, предлага добър комфорт и работа в огромно количество програми. Четирите бутона на Mycestro могат да бъдат използвани за стандартните действия с мишка, a също така се предлага и разпознаване на жестове: въображаемото "М" автоматично отваря мейла, а едно по-силно трепване служи за изтриване на файлове. С мишката може да се управлява и 3D софтуер, движейки ръката напред и назад. А защо да не я използвате за по-лесно боравене из менютата в колата, вместо да се занимавате с досадните, по времена шoфиране, тъчскрийни? А мултимедията вкъщи? Да, също се поддържа. Заедно със скайп и всички останали VoIP и IPTV програми. Във фирмите е много удобен и стилен за PowerPoint презентации, например. Засега няма много информация относно Mycestro, но според информацията мишката изглежда обещаващо. Отдолу има няколко видеа, с които ще можете да прецените дали има бъдеще в развитието на технологията. IPTV use 3D use

Google със сериозна подкрепа за уеб сигурността

В едно от последните си официални изявления Google споделиха, че бъдещият им успех силно ще зависи от това потребителите им да продължават да се чувстват сигурни, докато сърфират из интернет пространството. Точно поради тази причина от компанията са решени на всяка цена да не спират да дават всичко от себе си, за да гарантират на аудиторията безопасен достъп до интернет, уеб страниците и личните си услуги. Нещо повече – Google разширяват обсега си на активност в полза на онлайн сигурността, като помагат и на други компании и организации в тази насока. Интернет гигантите сериозно подкрепят всяко едно такова начинание и кампания. Доказателство за това е решението на Google да работи съвместно със Citizens Advice Bureau като част от програмата им по съхраняване на уеб сигурността. Както знаете, Citizens Advice Bureau е великобританска мрежа, която като звено от едноименната благотворителна организация помага на потребителите с безплатни съвети за проблеми, свързани с различни житейски сфери – потребление, финанси, икономика, професионално развитие и така нататък. От известно време насам, с помощта на експертите от Google, Citizens Advice Bureau работят по кампания, която да осведоми по-отблизо интернет потребителите за опасностите, които крие мрежата, както и за това как най-лесно и безболезнено могат да избягват или да се справят с тези опасности. По-конкретно, в програмата на потребителите им се разяснява как най-често става така, че компютрите или мобилните им устройства са заразени с вируси. Силно внимание се набляга на избора на парола, безопасното боравене с e-mail услугите, отварянето на сайтове и използване на антивирусни програми. Google започнаха работата по кампанията за онлайн сигурността най-вече поради факта, че са длъжници на своите потребители, след като изложиха многократно персоналната им информация и лични данни в опасност. Интернет гигантите са готови на всичко да върнат доверието на аудиторията си, дори и на малко благотворителна дейност с новите си партньори в областта – Citizens Advice Bureau.

Васимир Радулов: Фарс е, когато социологията се превръща в пиар

Васимир Радулов е роден през 1981 г. в София. Завършил е СМГ, а след това УНСС. Той е бакалавър и магистър по застраховане и социално дело. Има поредица от магистърски степени, получавани паралелно в различни университети в областта на финансите и икономиката. Той е магистър и по риторика във философския факултет СУ, както и магистър по национална сигурност и отбрана във ВА „Г. С. Раковски”. Всичко това той е завършил успоредно до тридесетата си година. Има свой частен бизнес, свързан с финансовия одит, застрахователното посредничество и финансовите консултации. Васимир Радулов е председател на БНД, което е в състава на ОДС. - Г-н Радулов, защо толкова млад и образован човек се кандидатира за общински съветник? Връстниците ви интересуват ли се от обществения живот, от политиката? - Не е вярно, че младите хора не се интересуваме от обществения живот и от политиката. Като председател на БНД за мен е чест да представлявам партията си в листата на ОДС, което събра истинските...

Две български изложби в Европарламента в Брюксел

На 11.10.2010 в Европейския парламент в Брюксел в присъствието на председателя на ЕП Йежи Бузек бяха открити две български изложби: “Съкровища от България. Златото на тракийсите войни” и “Българско изкуство в колекцията на Европейския парламент”. “Тези две изложби за пореден път показват богатото историческо наследство, но също разкриват и процъвтяващата съвременна култура на нашата държава. България [...]

Мартин Иванов: Имаме вандалско отношение към собствената си памет

Доц. д-р Мартин Иванов е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски” и право в ЮЗУ „Св. Неофит Рилски”. Специализирал е във Великобритания и Ирландия. Има множество научни публикации. От 2000 г. работи в Института за исторически изследвания при БАН. През февруари 2011 г. е назначен за председател на Държавната агенция "Архиви". - Г-н Иванов, нека започнем с 60-ата годишнина на Държавната агенция „Архиви”. На честването споменахте, че трудът на архивистите не е оценен... - Смятам, че проблемът е повече в липсата на нужното уважение в обществото към труда на архивистите. Малцина всъщност знаят колко безценна за всички ни е тази професия. Само един пример: без архива реституцията на земя, гори, магазини, къщи би била невъзможна. - От какви алергии страдат служителите в държавните архиви? - Високата влажност и запрашеност в архивохранилищата отключват конюнктивити, екземи, астма. Макар архивистите да работят с ръкавици, постоянният досег с плесени и зарази е много...

Александър Димитров: Предприемаческият дух трябва да бъде максимално улеснен от местната администрация

Александър Димитров е на 28 г., родом от Драгоман. Юрист по образование. Към настоящия момент се занимава със собствен бизнес. Земеделски производител и водач на листата за общински съветници в община Драгоман от ПП ”Движение Гергьовден”. - Г-н Димитров, не сте издигнали кандидат за кмет, а само за общински съветници. Не вярвате ли в кметската институция? - Напротив, фигурата на кмета в местното самоуправление е незаменима, но ограничавана в правомощията си от общинския съвет. Ние смятаме, че ще бъдем далеч по-полезни на общината именно като съветници, които да прокарват нови идеи и да се борят за реализирането им. На общинския съвет е нормативната инициатива, както и дейността по контрол. - Защо решихте и вие да се включите в надпреварата? - Писна ни от случващото се и по-точно нищо положително да не се случва в общината и това винаги да се обяснява с липсата на финансови средства, което обаче най-често е следствие на лошо управление. В последните мандати едни и...

Тук ще рискувам

Тук ще рискувам. Един много пренебрегван в последни дни риск е рискът, когато заговориш на публика, да започнеш да говориш баналности. Рекламата бълва баналности, политиците бълват баналности, журналистите бълват баналности. Тоест хората, водещи непрекъснатия разговор-на-глас в общественото пространство - бълват баналности. Първата реакция на слушащите е да изпитат остра и болезнена досада. Но тази реакция, струва ми се, вече отмина. Следващата реакция на слушащите е да изпаднат в тихо и полумъртво безразличие. Сега ние наблюдаваме у публиката, тоест у себе си – именно тази реакция. Вече няма такава силна вътрешна съпротива у всеки отделен човек срещу тъпото и елементарното, срещу баналното и досадното. След продължила толкова години десенсибилизация (обезчувствяване – термин от алергологията) на хората вече не им прави особено впечатление каквато и да е баналност. Те ще я погълнат и няма да и обърнат внимание. Както на бързата и некачествена храна, купувана от павилионите –...

Моралът, глупако, моралът!

Някогашната шефка на районния съд в Белоградчик Ирена Венкова напоследък се подвизава в ново амплоа – кандидат-кмет на града от партията на Яне Янев. Скоро тази персона ще бъде подсъдима за куп далавери със земеделски земи и за корупция. Това, срещу което Янев рита най-много, му се стовари на главата. Дали провъзгласилият се за народен трибун не е бил наясно с житейската биография на съпартийката си, или го влекат хора с тъмно минало, предстои да разберем много скоро. Случаят „Венкова” обаче е твърде симптоматичен. От една страна, той показва колко корумпиран и недосегаем може да бъде един високопоставен магистрат в малкия град, а от друга – колко далеч от морала отстоят подобни хора. Как Венкова се е възползвала от закона така, че да извърши множество афери тепърва, съдът трябва да докаже. Независимо от това, че сега законът закриля подобни екзотични „птици”, решили да се облекат във власт, предизборната кампания скоро ще свърши и Венкова ще трябва челно да се срещне с Темида....

Депутатите обсъдиха последните инструменти за излизане от кризата в Еврозоната

Чувството за неотложност преобладаваше по време на дебата в сряда между депутатите, Комисията и Съвета, в навечерието на Европейския съвет на 23 октомври. José Barroso представи подробна „пътна карта за стабилност и растеж“, която предоставя възможност за банкова рекапитализация в ЕС и допълнителни мерки в сферата на икономическото управление. Някои депутати приветстваха всеобхватния характер на [...]

Награда на ЕП за журналистика за 2011 г.: церемония по награждаването

Четвъртата годишна награда на Европейския парламент за отлични постижения в журналистиката ще бъде връчена от председателя на ЕП Йежи Бузек на 19 октомври. Наградата се връчва на журналисти, които са отразявали важни европейски въпроси или са допринесли за по-доброто разбиране на институциите и политиките на ЕС. Церемонията по награждаването започва в 09.00 ч. местно време [...]

Хакери качиха порно в YouTube канала на „Улица Сезам”

Каналът в YouTube на детското телевизионно предаване „Улица Сезам” е бил взет под контрола на неизвестни хакери, които са използвали получените права, за да качат там клипове, които съдържат порно сцени. Малко след това модераторите на видеопортала са замразили работата на проблемния канал и са прекратили достъпа до неприличното съдържание, информира BBC. Характерът на престъплението показва, че то вероятно е извършено от невръстни лица, които по някакъв начин са се добрали до паролата на профила, който контролира канала на популярното шоу. По всичко личи, че действията са извършени от някой, който се представя с прякора Mredxwx, но лицето, което използва това име в YouTube е отрекло да има нещо общо с хакерската атака. Заедно с видеоклиповете за възрастни хакерите са публикували и съобщение, което гласи: „Кой не обича да гледа порно, деца?”. Порнографското съдържание е било свалено, заедно с целия канал на „Улица Сезам”, 20 минути след първите действия на хората, които са имали неправомерен достъп до профила. Информационният гигант Google, който е собственик на YouTube, е излязъл със специално изявление по случая, в което се казва, че кадрите, съдържащи неприкрити порно сцени са забранени от общите условия за използване на видеопортала. Поради тази причина служители на YouTube веднага са блокирали достъпа до качените клипове в канала на „Улица Сезам”. Детското предаване има повече от 140 хиляди последователи в най-големия видеопортал, а качените там видеоклипове са гледани близо 500 милиона пъти. В блога Naked Security на компанията Sophos са публикувани няколко изображения, в които е запечатан хакнатият канал малко преди да бъде замразен от модераторите на сайта. Там се вижда, че освен качените неприлични клипове е сменена и профилната информация за собственика на канала. Като име на собственика е посочен прякорът Mredxwx. Тази информация едва ли отговаря на истината, тъй като би било невероятно глупаво този, който е хакнал канала да предостави информация, която може да доведе до лесното му идентифициране. „Улица Сезам” е детско телевизионно предаване с повече от 40 години история зад гърба си. Емблематичните герои Елмо и Бисквитеното чудовище са познати на децата по цял свят. Американското шоу е излъчвано дори и в България. Това не е първият случай, при който детски канали в YouTube се оказват пълни с порнографски материали. Преди малко повече от година модераторите на сайта трябваше да изтрият стотици клипове, в които бяха съчетани кадри от детски предавания и такива от порно филми. По този начин деца, търсещи клипове с Хана Монтана и други подобни герои попадаха на изненадващи сцени.

И аз го мога това

Един от известните български социолози преди няколко дни приведе пример, който звучи доста противоречиво. С оглед на самочувствието на изглеждащите обезверени наши сънародници. На въпроса към българските граждани, присъстващ в международно сравнително изследване - “Как смятате, Вие лично имате ли необходимите качества, за да заемете висок държавен пост?”, около една четвърт от интервюираните отговорят с “да”. В Швейцария положителните отговори на подобен въпрос били 2%, завършва въпросният социолог. Това не е единственият случай на парадоксални отговори, получени при социологическите изследвания в страната ни. Сещам се за още три примера. На въпроса „Трябва ли Луната да се върти около Земята”, 4% отговарят с „Не”. Резултатите от проведено проучване по стационарните телефони показаха, че на въпроса „Имате ли телефон в къщи” 2%, отговарят с „Не”. А на въпроса „Смятате ли, че можете да бъдете урочасан”, 60% отговарят с „Да”. Социолозите са напълно безпомощни, когато се натъкнат на...

Международен ден за изкореняване на бедността

   Днес, 17ти октомври, е обявен от ООН за ден за борба с бедността по света. Така плавно преминаваме от една социална тема - глада, към друга - бедността. И някак си, все си мислим за детския глад, за детската бедност, няма нужда да обяснявам защо. От Националната мрежа за децата твърдят, че в България бедни могат да се нарекат 20% от децата! Над 280 хиляди български деца растат в нищета...

   А от Центъра за приобщаващо образование са обявили ученически конкурс за творба - рисунка, колаж, дори видео - на тема "Моята идея да спрем детската бедност". Така темата ще влезе в повече 'добри' семейства. Те казват: "Вярваме, че дискусията за лицата на бедността по света и за детската бедност в частност се вписват в по-широкия контекст на актуалната обществена дискусия за права и отговорности. В този смисъл конкурсът ще позволи на младите хора да помислят по въпроса какво е бедност, какви са последиците за техните връстници и какво може да бъде направено за един справедлив свят, както и ще им даде трибуна, за да изразят своето мнение по креативен начин."  

   Дъщеря ми е намислила да нарисува едно нормално семейство, едно бедно и как накрая децата от нормалното дават храна и неща на децата от бедното. Това е нейната осемгодишна представа за изкореняване на бедността. И това не е зле за начало, нали?

 

Тук ще е рисунката, когато стане готова;)

 

   ПП. Срокът на конкурса е до 19ти октомври, така че побързайте. Хубавото е, че творбите могат да се изпратят по мейл. Всички предложения ще бъдат показани в София на 22ри октомври от 11ч в Борисовата градина, успех на всички и особено на каузата. 

 

Усмивката

Усмивката според Трамвай Номер 5 е нещо хубаво, но в случая е бая грозна гледка.

Относително уважавам Волен, отстоява си каузата човека, била тя и леко грешна, но този плакат няма да ме накара да гласувам за него. Първо цялата работа е нагласена, той и на погребението на тъща си няма да е толкова “лъчезарен” и второ това не може да е снимка на нормален човек. Долната половина на лицето му казва “изкуствена усмивка”, а горната те гледа с някакъв откачен устремен поглед, иска нещо да ти заповяда и на момента да ти се разкрещи. И тези шрифтове от кръжока по труд и творчество… заеби.

Културна агитация

It’s Showtime, folks! Спомняте ли си култовата сцена от „Ах, този джаз”, в която се казва това: Никотин, дексидрин и визин... и утрото е добро, и е време за шоу! Формула, която действа само на безумно смелите и дяволски талантливите. Да дръзнеш да правиш истинско шоу, значи да жертваш себе си. Примерите са записани отдавна със златни букви в историята на шоу индустрията. Изкуството изисква отдаденост. Безобразна и унищожаваща. И не само това. Талантът освен това задължава. Прави те месия на един по-добър свят. А замисляли ли сте се колко гении са си отишли от инфаркти, инсулти, зависимости, болести, преумора, катастрофи? Не е нужно да напомням за Клуб 27, за Джеймс Дийн, Мерилин Монро, Елвис Пресли, Висоцки, Кирил Варийски, Катя Паскалева, Леа Иванова и още, и още много. Неизброим списък. Началото на сезона е. Есен. На вратата ни чукат избори. Отвсякъде ни заливат арогантни, самонадеяни, излъскани и напудрени слогани и лозунги. Набутват ни поредната доза обещания и стръв. Не...

Телевизия за диви прасета

Преди малко по „Канал 3“ слушах министър Мирослав Найденов да обяснява при откриване на водопровод в с. Габра, как щял да удължи с два уикенда ловния сезон за групов лов на диви прасета – от средата на януари до края на януари.

Защо така?

Защото, според министъра, две недели са „загубени“ заради изборите. А ние знаем, че ловът за богатите е това, което са гъбите за бедните.  Никакви избори не могат да попречат на първичните инстинкти на българите.


26-ти декември 2009г, ловно стопанство „Женда“.  На снимката, отляво надясно – народният представител Николай Мелемов (вече кандидат-кмет на ГЕРБ за Смолян), министър Найденов,   Фикри Рамаданов (агент Филип, тогава шеф на ловното стопанство, а вече  лесничей №2 на Родопите), четвъртият ми е неизвестен, а последният е Велин Фиданов (кандидат-кмет на ГЕРБ за Баните) 

Та представете си, предизборна кампания, обиколки, лентитчки, а няма кой да ти върне времето назад. Ловният сезон си върви!

Знаете, че ловните сезони се определят според биологичните цикли на животните. И понеже глиганите са умни почти като кучетата, а може би и по-умни, в името на демокрацията съзнателно ще се подложат малко на полово въздържание около две седмици, докато траят изборите, за да може отрудените политици да си наваксат за „загубения“ в избори сезон. А ние просто трябва да наслагаме телевизори в гората, за да гледат прасетата, да не губят представа за времето и да не съгрешават междувременно.

И още нещо интересно – продължителността на ловния сезон е описана в Закона за лова, Приложение 4, т.е. за да може да се удължи ловния сезон заради компенсациите на ловците, „загубили“ времето си по избори, парламентът ще трябва да се позанимава с поправки.

На аргумента - „Какво пък толкова?“, познати биолози ме осведомиха – не е хубаво да се ловуват през януари и след това на бозайници защото плодът в бременните животни е вече голям. Кучетата гонят всичко подред и в този случай например сърните могат масово да абортират.

Съвсем отделен е въпросът, защо трябва министър-председател и министър да присъстват на откриване на селски водопровод за 4 милиона лева. Наистина, премиерът изрази съжаление, че не обичал да откриива такива подземни обекти, защото от тия 4 милиона лева нищо не се виждало отгоре.

Още интересни ловни щрихи. Не знам дали помните вълненията около приемането на сегашния Закон за лова, който удължи ловния сезон за глиганите (горките глигани),  както и една историйка с еленче, достойна за филмиране, където беше замесен Емил Димитров, депутат от ГЕРБ (наричан понякога Емо Ротманса), собственик на ловно стопанство в Етрополе.

А от Етрополе, „Биволъ“, който не се страхува от никакви ловци, ни дава интересни сведения за предизборната агитация на ГЕРБ.

Наслука!

Георги Кадиев за "Подкупгейт": "Курумбашев, да ми каже в очите, че съм излъгал"

Capture_decran_2011-10-17_a_16.44.05
Снимка БГНЕС

След като Софийска градска прокуратура постанови, че няма да образува досъдебно производство по разказа на вътрешния министър Цветан Цветанов за това как трима общински съветници са предложили подкуп от един милион лева на Росен Плевнелиев, Биволъ се обърна за коментар към Георги Кадиев, който най-разпалено коментираше "Подкупгейт" и срещу когото беше заведено дело за клевета.

Разпростирайки се отвъд конкретните отговори с предизборни лозунги и закани за чистка, ако спечели изборите, г-н Кадиев отговори доста емоционално на нашите въпроси. Препечатваме ги едно към едно:

Биволъ: Г-н Кадиев, в писмено обяснение пред прокуратурата г-н Курумбашев не потвърждава да Ви е казвал, че общински съветници са искали от г-н Плевнелиев подкуп. Г-н Курумбашев смята, че изявлението Ви на пресконференция на 16-ти септември 2011 е необосновано, тъй като не е присъствал лично на разговора му с г-н Плевнелиев. Какво точно Ви каза г-н Курумбашев? Поддържате ли твърдението, че г-н Курумбашев Ви е разказал как от г-н Плевнелиев е поискан подкуп?

Г.К. Стоя зад всяка дума, казана на пресконференцията ми и съм готов да го потвърдя и на разпит пред прокурор, и на детектор на лъжата. Фактът, че самият г-н Плевнелиев не е отрекъл трите имена и разговора си с Курумбашев, а след това и с Андрей Иванов и Бойко Борисов е ясен знак за истината. Съжалявам, че Плевнелиев се държи като уплашено дете и безучастно гледа как тримата изнудвали го ме съдят. Цветанов, Борисов, Андрей Иванов бяха обхванати от удобна амнезия и изведнъж забравиха разговорите си с Плевнелиев.

Не знам за причините на г-н Курумбашев сега да променя думите си, но предполагам какви са - страхът от ГЕРБ в България е голям, натискът от тях е голям. Впрочем, Яне Янев каза трите имена един ден преди мен, но съдят мен. Знаете ли защо? Защото ги е страх, че ще спечеля изборите в столицата и цялата им корумпирана схема на крадене в общината ще излезе наяве. Този подкуп е само частичка от айсберга от подкупи и корупция. Ами транспортните дружества? Единият, стоял на масата до Велизар Стоилов и разпределял автобусните линии още е директор на столичния автотранспорт? Къде е борещата се с корупция Фандъкова? Ами системният интегратор и онези 3,6 милиона лева, дадени на фирма на съпруга на бившата съдружничка на Андрей Иванов и настояща депутатка от ГЕРБ Стефани Михайлова? И сега Фандъкова пак обявила обществена поръчка, пак за системен интегратор за 3 години. Познайте кой ще спечели... Ами Чистотата, ами Озеленяване, ами Екоравновесие, ами "Котараците" и другите играещи карти в Банкя?

Б: Г-н Плевнелиев твърди, че изявленията Ви са "провокирани от неправилни интерпретации в медиите" на думите на г-н Цветан Цветанов. Съгласен ли сте с казаното г-н Кадиев?. Можете ли да кажете еднозначно каква е Вашата интерпретация на думите на г-н Цветан Цветанов в следния запис:

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=7W6boHqp5Ao

Г.К. Изявленията ми са резултат на разговор с г-н Курумбашев, както заявих и на пресконференцията, и не се отказвам от нито една дума. Плевнелиев да не се крие зад празни думи. Той лично е казал трите имена, и аз чакам да ги отрече или потвърди, не да обяснява как нямало да влезе в компроматна война. Какво да коментирам думите на Цветанов. Той го казва едно към едно - трима общински съветници, брокери, подкуп за 500 000 евро. Само не смее да каже имената, а именно негова работа е да ги разследва и дава на прокуратура. Поведението на Плевнелиев е срам за кандидат за президент. Когато са го изнудвали е плакал пред Цветанов, Курумбашев и кого ли не, назовавал е конкретни имена, сега се крие. Според Цецка Цачева бил човек, който като му кажеш лимон, прави лимонада. Само че в случая нямаме нито лимон, нито лимонада, а трима общински съветници, поискали половин милион евро подкуп. Толкова струва една детска градина за 100 деца. И когато говорим за корупция, това не са виртуални пари, а реално ощетени семейства, деца, възрастни, социално слаби. Само че в държавата на Борисов, Цветанов и Андрей Иванов е така - изнудване, страх, подлост и "нямам нищо общо". ГЕРБ ликвидира десетте божи заповеди и въведе нови - предавай всичко и всеки, нямай приятели, прехвърляй вината на всеки друг, но не и на теб. И затова давам всичко от себе си, за да сменим това корумпирано и нагло управление на столицата и на държавата.

Б: Как ще аргументирате защитата си в делото за клевета заведено срещу Вас от общинските съветници от ГЕРБ?

Г.К.: С нетърпение чакам съдебното дело на тримата "тенори" срещу мен, както ги нарече журналистът Сашо Диков. Нали помните фразата на Бойко Борисов, че "политиката е лайно, увито в целофан". Е, целофанът в Столична община се казва Йорданка Фандъкова. На процеса ще покажа и кои са екскрементите под целофана. Ще призова за свидетел Борисов - нищо, че имал нужда от "опресняване на паметта". Той за цяло десетилетие от живота си, между 1990 и 2000, има нужда от опресняване. Ще призова Цветан Цветанов - той лично въведе термина "Брокерите" и назова сумата от 500 000 евро. Да каже и имената, да не се крие в сградата на МВР. Ще призова Андрей Иванов, който по думите му "като институция не бил уведомен". Е, до процеса вече няма да е институция, защото ГЕРБ ще загуби София. Ще призова Курумбашев, да ми каже в очите, че съм излъгал. Ще поискам детектор на лъжата за всеки, включително "тримата тенори", включително и аз. Този път ще стигнем докрай, поне за едно нещо в тази държава. Само на Фандъкова вярвам, че "няма нищо общо" - тя по принцип няма нищо общо с нищо в този град и тази община. И понеже е назначена от Борисов и е аватар на него, на Цветанов, на Андрей Иванов, как да се бори с тази корупция? Тя води листата на ГЕРБ, зад нея втори Андрей Иванов, после брокери, жокери, и все на предните места... не е за нея тази работа, за друго може и да става, но за кмет не. Ако стана кмет, ще изкарам всички бакии на Андрей Иванов в общината, брокерите ще са по ъглите, Петър Диков ще бъде моментално и на секундата отстранен. И започваме да променяме София - заедно с гражданите, един до друг. За да променим и България.

Мария Василева: "Всеки човек, който веднъж се е докоснал до поезията, се влюбва в нея"

меланхоличен значи
да си есен.
всеки може да обича лятото.

Някои от вас вероятно познават Мария Василева покрай блога й "Разпилени парченца". Преди около месец излезе и първата й книга с "по малко от всичко" както сама я определя - "...малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ". Поводът да си поговорим е софийската премиера на книгата.

Натиснете “OK”, за да намерите магазина, който търсите – хуманоидни роботи в Абу Даби

Абу Даби стартира производство на хуманоидни роботи, които да заменят част от служителите в моловете, летищата, музеите и изложбените центрове. В момента се разработва хуманоиден робот в Барселона от PAL Robotics – компания, създадена под чадъра на основаната в Абу Даби Royal Group. PAL Robotics вече дебютираха с REEM – хуманоиден робот, висок 1,65 м. …

Continue reading »

Предизборни плакати върху дървета

Снимките са заснети преди около 14 дни. Разбрах за тях и ги получихме преди 2 дни. Заснети са на главния подбалкански път в рамките на община Карлово. Плакатите са на кандидата за кмет на общината, издигнат от управляващата партия ГЕРБ. Разлепването на агитационни материали върху дървета е забранено.

Полша си има чернокож депутат

Полски депутат. Джон Ейбрахам ГодсънПисах по повод на преговорите за присъединяване към ЕС, че е абсурд да се сравняваме с Полша. Още една - екзотична, илюстрация на това:

Преди два Джон Годсън положи клетва в полския Сейм като депутат от победилата Гражданска платформа на Доналд Туск. Той е нигериец, установил се в Полша през 1993 г., когато се оженва за полякиня и от 2001 г. е полски гражданин. Работил е като преподавател, пастор на Петдесятната църква и член на градския съвет в Лодз. Има три висши образования и две докторски степени.


Още за Полша:
Колко дълго московецът с ледено сърце...

Титюков агитира в Университетите

Кандидатът на "Кауза за Пловдив" Георги Титюков разпространява рекламни материали в Пловдивски Университет "Паисий Хилендарски" , това деяние е нарушение на "Изборния кодекс"

Глобална ксенофобска вълна?

В неделя гостувах в Националната телевизия, за да продължим да си говорим по циганските въпроси, само че този път през призмата на въпроса “Надига ли се ксенофобска вълна в либерално-демократичния свят?”. Застъпих схващането, че както природата, така и обществото, което е повече или по-малко част от нея, си има закони, които трудно търпят крайности. Ако дадена тендецция отклони “махалото” по посока на някоя крайност, то неминуемо се появява обратна тенденция, която се стреми да го върне в покой. Но понеже силите на двете противоположни тенденции не се проявяват с една и съща сила по едно и също време, махалото непрекъснато се клати.

Ето защо една често пъти лицемерна свръхтолерантност към различни етнически малцинства изважда махалото от равновесие и закономерно предизвиква появата на ксенофобия. Лицемерната свръхтолерантност се проповядва от т.нар. “леви либерали”, които след края на студената война обявиха и края на историята, защото решиха че зарадната цивилизация и в частност либералната демокрация е победила окончателно и светът вече ще се развива по нейния начин и по никой друг. Разбира се, следващите 20 години доказаха, че това е дълбоко погрешно и че сега светът е много по-разединен и то на цивилизационен принцип, което значи преди всичко на религиозен и културен.

Освен това обсъдихме и новината, че в Будапеща кметът назначил за директор на някакъв театър човек, който определял себе си като антисемит. По този повод Боян Захариев от отворено общество разказа интересни неща за традиционно силната ксенофобия в Унгария.

Предлагам откъс от предаването с нашето участие.


Хаштагинг и офлайн

Имате ли проблем с разбирането на заглавието? Може би да. Но то представя една нова тенденция, породена от развитието на социалната мрежа Twitter. Тоест? Twitter използва т.нар. “хаштагове” (hashtag), за да обозначава и улеснява търсенето на tweets (обновявания, статуси), като ги систематизира и разпределя тематично. Т.е. ако напишете в статуса си в Twitter към съобщението …

Continue reading »

"Кланът Радли": вампирска история или не точно?

Тук е тихо, особено нощем. Всичко изглежда напълно нормално в малкото селце Бишъпторп, като изключим обитателите на къщата на „Орчард Лейн” 17. Къща, около която никога не прелитат птички, от която животните бягат уплашено. Къща, в която щорите винаги са спуснати, а лампите светят през нощта; чиито обитатели се опитват отчаяно да приличат на останалите жители на селцето, но нещо винаги им куца. Просто защото са семейство Радли.

Напоследък май ми върви на вампирски истории, но не точно… След „Историкът” на Елизабет Костова, кървавочервените страници на „Кланът Радли” омагьосаха кръвта ми, за да ги избера. Честно, не си падам по вампирски истории, но тези две книги определено ме спечелиха, всяка по своему.

Та, за Радли…В най-общи линии Хелън и Питър, вампири-въздържатели, от години се опитват да скрият от децата си страшната тайна и да заличат миналото си, белязано от кървави оргии по целия свят, от изчезнали трупове и … от една любов, измъчваща Хелън. Тайна, забранена любов, изгаряща и заплашваща да съсипе крехкото щастие, което тя е успяла да изгради в продължение на 17 години.

Питър е лекар, Хелън посещава местния клуб по четене и се грижи за домакинството, а Клара и Роуан учат в местното училище. Всичко изглежда почти идеално, като изключим ужасната алергия на Роуан към слънцето и непоносимостта на Клара към веганството, както и подигравките на местните хулигани Тоби Фелт и Стюарт Харпър.

Каквато и да е истината, която семейство Радли грижливо прикрива, тя заплашва да изплува от дълбините, когато на ученически купон Клара е провокирана от Харпър.

Беше просто кръвта. Не можех да спра. Беше кръвта, кръвта…

Оттук насетне всичко се развива светкавично, умопомрачително. Как разбираш, че си нещо друго, някой друг? Прощава ли се такава лъжа? А ако приемеш истинската си същност, това превръща ли те в чудовище? Трябва ли да носиш вина за грешките и избора на родителите си? Можеш ли да вървиш против съдбата?

„Кланът Радли” може да мине за поредната вампирска история. Има ги удължените кучешки зъби, непреодолимото желание да изпиеш кръвта на жертвата си. Има го и чичото Уил – свирепият и жесток вампир, оставящ купища трупове след себе си. Истината обаче е, че зад вампирските окраски на книгата, се крият чувствата и мислите на всеки един от нас Има я и тайната, камъчето в обувката, заплашващо да преобърне подредения и измислен свят на Радли, на всеки от нас. Има го и желанието за изневяра, и чистата любов. Терзанията, обвиненията, страданието…

„Погледни, за Бога. Погледни всички. Всеки потиска нещо. Мислиш ли, че което и да е от тези „човешки същества” наистина през цялото време прави точно каквото иска?...”

А вие каквото искате ли правите?

 

Конгресмени изразяват съмнения за степента на поверителност на уеб браузъра на Amazon, Silk

Новият уеб браузър на Amazon Silk още не е пуснат на пазара, но вече е обект на съмнение за степента на защитеност на личните данни, която осигурява. Джо Бартън, републиканец от Конгреса на САЩ изрази своето възмущение относно браузъра в публично изслушване тази седмица, докато демократът Ед Марки притисна главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос за някои отговори по въпроса какво ще направи неговата компания , което с данните, събрани от потребителите на Silk. "Всяка седмица чуваме оплаквания за злоупотреба с лични данни в интернет", заяви Бартън, по време на изслушване в четвъртък пред подкомисия на Камарата на търговията и производството. "Моят персонал вчера ми каза, че една от водещите интернет компании, Amazon, възнамеряват да създадат свой собствен сървър и своя собствена система и те ще принудят всеки, който използва Amazon да използва техния сървър. Така те ще съберат лична информация за всеки човек, който прави това без негово знание". Притесненията на Бартън се отнасят за режим на браузъра Silk, който позволява софтуера да свърши голяма част от работата си през сървърите на Amazon, за да се подобри ефективността на устройството. Този подход има своите плюсове и минуси, но от момента, в който се разбра, че технологият ще бъде компонент на бъдещото ново таблет устройство на Amazon, Fire, се появиха съмнения отностно нивото на неприкосновеност на личните данни, което се осигурява по този начин. "Fire позволява на потребителите да посещават интернет сайтове през таблет устройството," пише Ед Марки в писмото си до Джеф Безос. "Въпреки това, потребителите на Fire трябва също да използват Silk, браузър, разработени от Amazon, за да посетят тези сайтове. Ако Silk и Fire се комбинират, Amazon може по същество да следи всяко посещение на дадена страница на всеки от своите клиенти.” В писмото си Марки представя серия от въпроси към Безос - главен изпълнителен директор на Amazon и му дава три седмици срок, за да отговори. Марки иска да знае каква информация Amazon планира да събере за Fire потребителите и какво възнамерява да прави с тази информация. Той също пита как Amazon възнамерява да представи своята политика за поверителност на потребителите на Fire и дали компанията възнамерява да събира информация за техните посещения на страници в мрежата.

Един писател в Амстердам – част втора

Сутрешното кафе

ми се случи чак в 11 на обяд. Уютната кръчмичка на хостела имаше още по-уютна зала за пушене, с панорамен изглед към един от централните канали, в който гордо плаваха лебеди. Интересно как тези животни оцеляваха между стоиците туристически корабчета, яхти, моторници, баржи и всякакви други плавателни съдове, които бръмчаха покрай тях.

Още щом ме видя да се показвам на прозореца, един от лебедите доплава до основите на къщата от 1803 година, в която се намираше хостелът и любопитно протегна шията си нагоре.

„Това е най-големият наркоман”, – отбеляза американецът, когото заварих в пушалнята – „много обича да пасе трева. Направо полудява след това”.

„Приятно ми е, казвам се Тишо” – представих се аз.

„Аз съм царят на бонговете” – отговори ми той. И, сякаш за да потвърди думите си, хвана един от „служебните” бонгове, наредени край стената, напълни го, запали…и си махна главата.

С това разговорът ни приключи.

Любезно отказах подаденото ми „димящо дуло” с аргумента, че е малко раничко, пък и смятам да остана поне още седем дни, така че ще имам време да се порадвам на всички забранени вкъщи удоволствия, които  предлага „Син Сити”.

Видях, че на стената са окачени различни талони с намаления за местните туристически забележителности. Откъснах си няколко листчета и поех на „опознавателен” тур.

Да се изгубиш в Амстердам

Целта ми беше да се изгубя в Амстердам. Оказа се фасулска работа: завиваш на ляво, после на дясно, после три пъти в ляво, четири пъти в дясно, пресичаш няколко кръстовища, минаваш по мост над няколко канала, забравяш откъде си дошъл и си готов…вече можеш да се наслаждаваш на града спокойно, необезпокояван от планове и географски посоки.

Улицата, на която бях отседнал, водеше директно към централния площад „Дам” и беше пълна с изумени търговски обекти, освен десетките кръчми и кофи-шопове, разбира се. Силно впечатление ми направиха три от местата, в които се спрях, за да разгледам по-подробно.

Първото  беше магазин с разнообразни продукти от листата на кока. Напълно законен, при това – с касови апарати, лиценз на стената, опаковки за подаръци и прочие. Поколебах се между „Колумбийска вода” и „Кокаинови дъвки”, но накрая си взех от дъвките, при това – с 5% намаление. Нали имах талон. После разбрах, че съм постъпил правилно, защото „Колумбийската вода” струваше десет пъти повече, а цялата тази история с листата от кока се оказа тъпа зарибявка за малоумни туристи като мен.

Втората ми спирка беше пред стъклена витрина с надпис „NYSE”, зад която имаше облечени в бели ризи и черни вратовръзки брокери, които активно говореха по телефона и се взираха в по три монитора едновременно, поставени пред всеки от тях. Влязох в най-близкото кафене, за да усетя „атмосферата на Уолстрийт”.

На съседната маса седеше избръснат до синьо мъж, на видима възраст около 40, много делови, издокаран в ефектно дизайнерско сако, риза с широка яка и каубойски ботуши. Лъхаше на скъп парфюм. Раменете му притискаха мобилни телефони в двете уши, а ръцете му шареха по клавиатурата на лаптопа пред него. От време на време отпиваше от  изстиналия си чай. Говореше нещо неразбираемо на холандски, но беше видимо изнервен от ситуацията.

„Дал Джоунс, взел Джоунс” – помислих си аз и поръчах кафе. Каква беше изненадата ми само, когато онзи тръшна двата телефона, затвори капака на лаптопа, изкара от вътрешния си джоб една огромна цигара, пълна с марихуана, запали я и се напуши като г*з. Трябваше ми известно време, за да свикна с мисълта, че в този град тревата е почти толкова популярна, колкото кафето в Истанбул, да речем.

Видимо изпуснал парата (или парата), онзи се обърна към мен и ме попита откъде съм.

Казах му, че съм от България.

„Аааа, Стойков, Бербатов, евтина пиячка и лесни момичета!” – зарадва се той.

Уви, точно с това сме известни в Холандия. И с мутрите, които живеят в Амстердам. Почти не видях возило за над 100 000 евро, от което да не се чува „Води ме в някоя квартална кръчма” или някой друг евтин дериват. „Родна реч, омайна, сладка!” Мисля, че не бива да се сърдим на холандците, задето не ни щат в Шенген.

Реших да не се заприказвам с изумения дилър и продължих нататък.

Третата ми спирка беше в специализиран магазин за кондоми, където видях презервативи, в които спокойно може да се напъха човешки крак или ръка. Обясниха ми, че са за животни, но ги купували предимно хора. И малко от тях били животновъди. В крайна сметка, не ти трябват кондоми, за да въдиш животни, нали така? Правеха тестове за издържливост на различни модели и марки презервативи, като ги пълнеха с вода и ги оставяха да висят, за видят кога ще се спукат или ще потекат.  Имаше всякакви картички / сувенири на тема: „презервативи”, „секс” и „секс с презервативи”. Нищо не си взех. Дори да исках да пробвам ласките на някоя от момите зад стъклените витрини, в интернет бях чел , че си имат служебни презервативи. Всъщност, купуваха ги точно от този магазин. Там се разклоняваше една малка, тясна уличка, която водеше право в сърцето на лабиринта от стаички с прозрачни стени и полуголи момичета, за които ще пиша по-късно в този пътепис.

После се озовах на площад „Дам”. Превърна се в едно от любимите ми места, на което предстоеше да прекарам много часове в размисъл и водене на записки през идните дни.

От там забих на някъде и само след половин час вече бях постигнал целта си – изгубих се в Амстердам.

Живот като отворена книга

Има много впечатляващи неща в старата столица на Холандия, но това, което ме впечатли най-много беше липсата на пердета, щори и завеси в целия град. Виждаш как животът си тече пред очите ти. Просто очарователно!

Вървиш и поглеждаш на дясно: разхвърляно легло с омачкани чаршафи, книга на нощното шкафче, вратата на банята е открехната, почти можеш да различиш силуета на каката в потното огледало върху стената.

Поглеждаш на ляво: ученици в униформи изучават английски език, седнали в класната стая. Подминаваш ги, в съседната сграда мъж и жена обядват с бутилка вино, в съседната – младеж пише нещо на компютър, в съседната друг се приготвя да излезе на разходка с кучето, след това се озоваваш в кухнята на неголям ресторант, където кипи трескава работа, зад съседния прозорец две девойки свиват масивен джойнт.

Навсякъде из Амстердам, а  предполагам и в другите градове на Холандия, няма пердета. Всъщност има, защото тук живеят доста емигранти, но пердетата са по-скоро изключение. Яко е, че виждаш мебелите на хората, заглавията на книгите по домашните им библиотеки, битовата техника, домашните любимци, домашните навици, всичко. Забележително! Живот като отворена книга!

Има две теории за това положение на нещата. Не знам доколко са верни, но ще ви ги споделя и двете:

Първата е, че когато моряците отплавали към далечни страни, оставяли жените си на контрола на обществото. Благоверната показвала честността си като махала пердетата и демонстрирала пред всички, че е сама и, че с нетърпение чака любимия да се върне (и да донесе малко кеш). Днес тази „традиция” се е извратила леко. „Благоверната” продължава да чака зад стъкло без завеси някой мъж да донесе малко кеш, но всеки случаен минувач може да се вживее в ролята на моряка и да дръпне перденцето на произволна витрина по „Червените фенери”.

Втората теория гласи, че холандците били задължени да показват цялото си имущество в миналото, за да може данъчният, докато си плава по канала, набързо да направи опис, без да му се налага да слиза и да чука по вратите, пък и да не го бият. Предполагам, че това пак има нещо общо с „Червените фенери”. Какичките демонстрират, че са останали само по бели гащи. В буквалния смисъл на думата.

Но ще се върнем на „Червените фенери” по-късно.

Ай смоук онли ганджа, ман!

Уморих се да ходя и отново ми се допи кафе. Мушнах се в първото кафене, седнах зад бар-плота и барманката ми подаде дълго меню с различни сортове треви.

„Ама аз такова, дошъл само за едно кафе”, взех да се оправдавам. Чак ми стана смешно. Оказа се, че съм попаднал в култовия кофи-шоп „BlueBird“. Определено е място с атмосфера. Поръчах си и кафе. Не ми се бързаше да излизам отново по улиците. Краката ме боляха от ходене. Дойде време да опитам от местните специалитети. Май бях единственият не-напушен турист в града. Това трябваше да се поправи.

Мушнах се в стаичката за пушачи, където заварих афроамериканец с раста до кръста (често срещано явление в Амстердам). Беше много начерпен и много разговорлив. Научих доста за културата на Сенегал от него. Например, че когато се ожениш, жена ти цял живот се грижи за майка ти. Тя се превръща в нещо като втората й майка. Дори понякога толкова много се привързвали една към друга, че ако младите се разведат, бившата остава да живее при майката, а мъжът си търси ново място под слънцето. Нашият човек от зор беше избягал чак в Холандия. Аз пък му разказах за българските свекърви.

Голям смях падна. Постепенно разбрах, че хобито му е да виси по цял ден в „BlueBird“ и да муфти туристите. Почерпих го с удоволствие, нали бях в прекрасно настроение. В замяна научих биографиите на целия персонал на заведението, на собственика, на редовните посетители, на нежеланите гости. Голяма клюкарка се оказа тоя сенегалец.

Предложих му един Chesterfield.

О, ай смоук онли ганджа, ман! – отказа ми той с широка усмивка, разкриваща два реда порцеланово бели зъби.

Следва продължение…

Тихомир Димитров


Соц логиката на социологията и социопатията на апатията ни

Днешните врачки имат научно название: „социологическа агенция”. Не съм врачка, не съм соц и не съм агенция , но оценката ми за резултата от тройния телевизионен дебат между водещите в класациите на социолозите кандидати за президент беше логическа: отново подчертавам за онези, които отказват да прочетат правилно: не соц, а логическа! Ангажирах се с твърдението [...]

Лидерите на мнение онлайн – как да ги намерим и как да говорим с тях

leadersЗаглавието днес отразява темата на лекцията ми от семинара Digitex. Събитието, което ни учи как да продаваме дигитално, имаше доста силен лекторски сегмент и самото ми присъствие там си е повод за хвалене. В търсене на тема се спрях на нещо, което се явява пресечна точка между двете ми големи любови: PR и социални медии. Защото връзката с лидери на мнение онлайн донякъде си прилича с познатата дисциплина връзка с медиите, но и коренно се различава.

Лидер на мнение – що е то? 

В началото – малко определения и теория. Намерих много приятна формулировка за лидерите на мнения и преводът й на български би бил нещо от сорта на “да вдъхновиш хората да извършат действие” – наистина, лидерът на мнение има колкото рационална, толкова и емоционална сила върху аудиторията. Теорията е стара и идва още от Катц и Лазерсфелд (“двустепенен поток на комуникацията“, при който масмедиите достигат до масовата аудитория индиректно с помощта на лидерите на мнение).

Дигиталната промяна 

Но ако преди лидерите на мнение са имали външен източник на власт като медия, институция, учреждение, което стои зад гърба им, то в света на Интернет всеки може да бъде медия и да достига до хиляди хора – властта става вътрешна и зависи от ореола на експертност, който авторът може да си придаде (подкрепен от доверието на аудиторията). Този преход може да се види и в данните на Edelman от ежегодното им изследване Trust Baromether. Още 2003 “заслуженото” внимание в медиите работи по-добре за дадена марка от платената реклама (според мен – и от по-отдавна). През 2005 хората от социални кръг вече печелят повече доверие отколкото авторитетите, а от 2006 в изследването се добавя още една категория на доверени лица – “човек като мен”. Доверие в медиите още през 2009 имат по-малко от 1/3 от запитаните, като числото спада. За сметка на това “хората като нас” печелят над 40% доверие. Числото леко спада, като според мен това се дължи на факта, че онлайн пространството се насити с разбирачи и аудиторията свикна да не оценява високо всеки, който има желание да пише онлайн. Доверието към хората възприемани като експерти се увеличава и достига над 2/3 от анкетираните. По мое мнение онлайн лидерите на мнение са някъде посредата между вторите две групи (които се ползват комбинирано с все повече доверие).

Как да намерим лидерите на мнение?

За да стигнете до лидерите на мнение, започнете от ключовите думи, с които ще ги търсите. Това със сигурност са имената на компанията и марката ви (за да намерите тези, които вече говорят за вас), както и имената на конкурентите (за да намерите тези, които говорят за другите, но не и за вас). Не се ограничавайте до собствени имена: включете по-общи термини като наименованията на продукти и услуги (тези, които пишат по темата, но за никого конкретно), професионален жаргон (за онлайн лидерите на мнение, които работят във вашия сегмент), популярни наименования на продукти или услуги (защото само вие му казвате полиетилен, всички други го наричат найлон), както и най-често срещаните правописни грешки (аудиторията не е длъжна да знае точно как се изписва марката ви). Използвайте ключовите думи във всички инструменти за търсене, които ви вършат работа:

  • за блогове и сайтове: Google Search е най-доброто за търсене на български. Можете да опитате също Google Blog Search и BlogPulse. IceRocket пък е удобен инструмент за търсене на английски във всички нови медии едновременно. Няма да мина и без да спомена TopBlogLog, където можете да търсите по ключови думи и по тагове на най-чеесто срещаните теми – каталог само за български блогове.
  • за форуми: търсенето става ръчно (и бавно). Набележете си трите най-големи форума за вашия сектор и след редовното им следене в продължение на 2-3 седмици ще можете да отличите водещите форум-лидери. За това ще ви помогнат и допълнителните знаци за участие (звездички, статус), които често са част от форум платформите.
  • във Facebook автоматичното търсене става трудно, тъй като статусите и постовете, които не са маркирани като публични от потребителя, не се откриват. Все пак работа може да върши Search полето на Facebook, а за английски – Openbook.
  • в Twitter можете спокойно да се осланяте на Twitter Search – тъй като платформата е насочена основно към публични разговори, тук голяма част от съдържанието се индексира при директно търсене. Следете и хаштагове, които се отнасят за индустрията ви.
  • за много браншове вече има сайтове за потребителски ревюта (като Yelp! за ресторантите в САЩ, Goodreads за книги и мн. други). У нас подобни платформи все още няма, но е добре да се ослушвате за такива – разговорът в тях е много фокусиран и можете лесно да стигнете до целевата аудитория.
  • допълнително, при търсенето на блогове можете да използвате т.нар. “мрежово търсене” – минавате през блогрола на влиятелен блогър и преглеждате връзките в сайта му. Много вероятно е да попаднете на други блогъри, свързани с темата, които преди сте пропуснали. Подходът отнема време, но е адски ефективен.

За да демонстрирам, че няма твърде малки теми, по които да намерите лидери на мнение, използвах пример на ножици Fiskars. Ето малко информация по темата, а в презентацията ще намерите най-свежите данни за резултатите.

Тъй като онлайн-сферата е много динамична, не можете да си позволите да губите от поглед новите онлайн лидери на мнение. За това ще ви помогнат инструменти като Google Alerts (с помощта на който всички споменавания на дадена дума ще идват директно в пощата ви), email-абонамент за Google News Search или RSS-абонамент за търсенето ви в TopBlogLog. За следене в реално време ще ви помогне абонаментът за ключова дума в Twitter Search.

Как да познаем лидерите на мнение?

След като сме намерили хората, които говорят онлайн за нашата марка и сегмент, важно е да отделим истинските лидери на мнение от обикновените драскачи. Основните сигнални, които отличават лидерите на мнение, са:

  • съдържанието: качествено, със задълбочени анализи, а не само линкване на интересни неща без коментар; често обновявано; новини на горещи теми;
  • поведението на аудиторията: множество коментари, RT и харесвания във Facebook; връщане към стари теми след време;
  • активност на блогъра в други онлайн-пространства: коментиране във форуми или на други сродни блогове.

Как да говорим с лидерите на мнение?

Връзката с лидери на мнение онлайн не се променя много спрямо офлайн-традицията: основното правило и тук е предимно да слушаме. Важно е да установите контакт с тях, още преди да ви потрябват – така няма да изглеждате като обикновени PR-сметкаджии. Говорете с тях, като говорите не само за себе си, а насочвате вниманието към тях: от какво се интересуват, от какво имат нужда. Постарайте се да им бъдете полезни и да помагате с информация, тестови модели и др. Винаги показвайте лично отношение – тук bulk-мейлингът е напълно забранен и личното обръщение е стандарт. И помнете, че колкото и добре да се отнасяте към лидерите на мнение онлайн, това не значи, че те ще си премълчат, ако са недоволни от вашата марка или продукти – но със създаването на връзка понякога имате възможност да омекотите това и да смекчите някоя от причините за недоволство преди постът да е видял бял свят. В българската среда примери за добра комуникация с онлайн лидерите на мнение са Ford, Nokia, Форум Филм – браво на тях!

Вижте презентацията Лидерите на мнение онлайн.



Още по темата:

  1. Още инструменти за измерване на онлайн репутацията
  2. Онлайн Маркетинг Checklist
  3. 10 златни правила за онлайн маркетинг и комуникации

Кекс с ябълки и грозде

Продукти:
4 яйца
3/4ч.ч. олио
2ч.ч. брашно
1ч.ч. захар
1 бакпулвер
2 ванилии
1/2ч.л. канела
щипка индийско орехче
щипка сол
1 ябълка
7- 9 зърна грозде
кората на половин лимон
1/2ч.ч. пудра захар.

Приготвяне:
Ябълката се измива, почиства и реже на тънки ладии. Гроздовите зърна се измиват. Яйцата се чукват едно по едно в купа за разбиване. Добавя се 1ч.ч. захар. Разбиват се с миксер до побеляване. Оборотите се увеличават постепенно. После се добавята ванилиите, канелата, щипка индийско орехче, щипка сол и ситно настъргана кора на половин лимон. Бърка се бавно с дървена лъжица. Брашното се смесва с бакпулвера. Взема се суха лъжица. С нея се добавя брашното към разбитите яйца. Редува се брашно, олио. Трябва да се получи гладко кексово тесто. Маже се тавичка с краве масло. В нея се разпределя тестото равномерно. Отгоре красиво се подреждат плодовете. Пече се на умерена фурна. Първоначално се включва на долно печене, докато се надигне добре. След което се превключва на горно. Когато се пробва с клечка за зъби, то тя трябва да остане суха. Поръсва се с пудра захар. Изстинал се реже на ромбчета.

Какво раздават ГЕРБ на митинг в Етрополе?

Запис на Канал 3 от предизборен митинг-концерт на ГЕРБ в Етрополе, състоял се на 3-ти октомври показва любопитни кадри между 4-та и 5-та минута. Вижда се как симпатизанти на ГЕРБ получават нещо от дама в сиво.

Биволъ извади кадър по кадър това действие и пита читателите какво според тях се вижда:

- захарче;

- флайер;

- двадесетолевка;

- друго.

Моля, отговорете в коментарите. 

{gallery}gerb-miting{/gallery}

П.С. Потърсихме съдействие от Канал 3 за по-качествена картина, но до момента нямаме отговор.

gerb-miting

Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

 Продължаваме поредицата за Италия. Този път Янита ще ни води в курорта на известните, богатите и красивите – Порто Ерколе. А това, че аз не съм го чувал, означава само, че имам да работя още върху моето богатство и красота ;) Приятно четене:

Пътуване до Порто Ерколе

регион Тоскана, Италия

  Живописните морски градове Порто Ерколе и Порто Санто Стефано са най- красивите градове, които се намират на полуострова Монте Арджентарио и са сред най-известните курорти в италианския регион Тоскана, провинция Гросето.

Порто Ерколе е малък град,

разположен в южната част на полуострова, впечатляващ любителите на пътешествия със скалистите си местности, крайбрежната си ивица с плажовете Фениля и Джанела и с нощния живот. Без подозрение, че ще се влюбя в този град и че точно там ще преживея толкова хубави емоции, се озовах в Порто Ерколе в средата на август, в най-унищожителната жега, но пък отново със страстният любител на пътешествия сред приятелите ми- Санти. След изнервящо и продължително лутане из задръстените с автомобили улици или с разхождащи се по бански хора, най- после намерихме място за паркиране. И градът хвърли в очите ни първото си предизвикателство, от което загубихме картина и говор: ето тази величествена панорама към залива, заради която изпитах противоречиви емоции: от възторг и екстаз от видяното, до блокиране на всичките ми сетива от емоционално изтощение.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

За мен историята на едно място е начин за неговото опознаване, забележителностите му пък са средство за сприятеляването ми с непознатия свят, а емоцията от преживяването- възможността да се впиша като част от този свят. По същия начин опознаваха Италия и приятелите ни, които бяха с нас и с които се скитахме заедно из страната Мира, Оги и Грета. Та

историята на Порто Ерколе

започва от средата на първото хилядолетие, когато градът е създаден от рибари, които са дошли от Рим и са се заселили в региона. Официално населеното място е отбелязано в историческите хроники и документи като град през 15 век, когато се присъединява към Република Сиена. В средата на 18 век Порто Ерколе влиза в границите на Тоскана. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Сред забележителностите на градчето е

испанската крепост Rocca Spagnola,

която се оказа близо до мястото, на което изоставихме автомобилите си и започнахме новото си приключение. Ето защо се заизкачвахме по стръмния прашен път нагоре към крепостта, от който се откриваше друга величествена панорама към залив, плажове и един остров, който пък на вид приличаше на египетска пирамида.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

 

Безименният остров, който хората наричат просто L'Isolotto,

никак не е с правилна пирамидална форма. Това обаче установихме, придвижвайки се нататък по панорамния път, отвеждащ до крепостта, застрашително надвиснала на ръба на скалите. Така и не разбрaхме дали островът е обитаем, но определено беше красив, гледан от нос Рока.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Почти примряли от жега, най- после се изкачихме до прословутата Испанска крепост, която ни посрещна намръщена и затворена за неканени гости. Единственото, което видяхме през дебелите железни решетки на входната й врата, бяха забранителните табели и началото на приветлив двор, който подмамваше с прохладната си сянка. С надежда да трогнем с молбите си домакините, използвахме звънецът. За съжаление обаче, не бяхме допуснати да разгледаме вътрешността, а също беше порязана и надеждата ни за някаква бъдеща благосклонност. И така Rocca Spagnola опознахме благодарение на интернет от линковете, които предоставям на вниманието ви тук. Разгледайте ги, има защо: Разочаровани от случилото се, поехме към среща с другите забележителности в Порто Ерколе, за които разпитвахме хората, шляещи се като нас по улиците в най- голямата жега. Всички обясняваха, че трябва да видим и другите три крепости: Форте Филипо, Форте Стела и Света Каролина, построени през 16 век, когато градът е бил под контрол на испанците. Или пък историческият център в Порто Ерколе, в който се намирала църквата "Свети Еразъм".

Свети Еразъм всъщност е покровител на града,

както и на рибарите. Празниците в чест на светеца се организират през месец юни, а празничното шествие на хората, понесли на ръце една рибарска лодка със статуята на Свети Еразъм, преминавало триумфално през целия град. И всяка година лодката била различна по вид и по украса. Друг празник, за който ни бяха разказали местните хора, е някакъв пиратски празник, който си представих като пиратски хелоуин, вдъхновен от легендите за съкровища, закопани от пирати в региона и разбира се, никога не открити. Мира, Оги и Грета се заеха да откриват непознати забележителности, а ние със Санти избрахме маршрут към Porta Sienese, за да видим отблизо часовниковата кула и паметната плоча на Караваджо. От мястото на върха на скалите отново се откриваше приказна панорама към залива, а ебонитовите облаци, които се колонизираха в небето над него, щедро обещаваха дъжд.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Да, Порто Ерколе е известен и с това, че в града на 18 юли 1610 година, е приключил своя живот основателят на бароковата живопис Микеланджело Мериси да Караваджо; един от най- големите италиански художници, част от картините на когото са собственост на музея във Ватикана. Местната история уточнява, че тялото на художника било намерено на плажа, причината за смъртта на Караваджо остава неизвестна, известно било само, че смъртта го застигнала в момент, когато той рисувал пейзаж на морския бряг. Преди известно време медиите разпространиха информацията, че тленните останки на Караваджо са намерени в някаква крипта в Порто Ерколе, факт, който няма да обсъждам, защото не е бил цел на моето посещение в града. От височината, на която се намирахме със Санти, забелязахме един вълнолом и разходката ни продължи в тази посока.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Свечеряваше се, но и заради мрачното небе натежало от бодливи облаци, което падна ниско и опря лакти в околните хълмове, денят се стопи, а с него и представата ни за време. Дълго останахме на вълнолома, около нас от едната страна беше морето- проснато като безкрайно сиво- синьо отчаяние, шумолящо с приятен глас, а от другата- градът, със светлините си и шумните тълпи тинейджъри, които се събираха на групи, сядаха около нас и огласяха цялата околия със смях и викове. Сякаш упорито се опитваха да надвикат връстниците си, които пък си организираха парти на борда на корабче, закотвено на около 200 метра във водите на залива пред нас. И когато шумотевицата стана непоносима, със Санти си потърсихме друго място за спокойно съзерцание на морето и околният свят.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

По цялото протежение на дългата няколко километра крайбрежна алея в Порто Ерколе са смушени един до друг хотели, къщи, магазини, ресторанти, кафенета и какво ли още не. Алеята описва полукръг около яхтените пристанища и нощем свети в различни светлини.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Ето я отново, погледната от друго място, в непосредствена близост до пристанището, което пък допълваше градският колорит с наблъсканите си една до друга стотици бели малки и големи яхти, лодки, корабчета и всякакви други плавателни съоръжения.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Всъщност, яхтите за Италия никак не са признак за грандомания, богатство или луксозен живот. Повечето от италианците си ги купуват втора ръка употреба на цени от 3000 евро нагоре и плащат наем за кея в рамер на 300 до 500 евро, в зависимост от общинските такси.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Та това огромно пристанище за яхти, както още голф-игрищата, красивата инфраструктура, археологическите или исторически забележителности, възможностите за великолепна лятна почивка и т.н. привличат в Порто Ерколе туристи от цял свят. Градът е посещаван от Род Стюарт, Майкъл Дъглас, Катрин Зита -Джоунс, Брук Шийлдс, а Том Круз има даже къща там. Не, че сме я открили де.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Уморени от жегата със Санти предпочетохме по чаша кафе някъде около кейовете, далеч от суматохата на централната улица, далеч от трудно пробиваемата тълпа от разхождащи се хора, далеч от всичко и всички. Влажността на въздуха беше непоносима, едва се дишаше. Имах усещането, че с лепкавия сгъстен въздух вдишвам и кристалчета морска сол. Обещанието на небето за дъжд така и не се случи. Брегът беше покрит с едър белезникав пясък, в който проблясваха хиляди кварцови очи.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Беше гореща нощ, прогорена от едри звезди и посечена от светлини. Седяхме със Санти на брега като избягали от морската памет късове време. Морето се разливаше в индигово, а малките му вълни просъскваха, когато се разбиваха в камънака. Над нас в черното на небето висяха едри звезди и проблясваха в хладно диамантено сияние. Толкова беше хубаво, че и на оня свят ще си спомням за този миг в Порто Ерколе. Все ми се беше случвало да се влюбя в красиви места, които срещах, докато се скитах по света, но този път беше различно. И обещах на морето да се върна на същото място, със същата компания и със същата емоция. И си обещах. Непременно.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Ако не ми вярвате, адресът е лесен: Италия, регион Тоскана, провинция Гросето, Монте Арджентарио и ... Порто Ерколе.

Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия

Автор: Янита Николова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Тоскана – на картата: Още пътеписи от близки места:
  1. Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия
  2. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
  3. Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия
  4. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
  5. Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия
  6. Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия
  7. Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия
  8. Пътуване до Орбетело и Нарни, Италия
  9. Пътуване до остров Елба в Тиренско море (Италия)
  10. Цветовете на Тоскана
  11. Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана
  12. Португалия (1): Порто

Есенни идеи от нашата поща

Рамки от тишу и тиквени семки, изпратени ни от Виолета Василева – ОДЗ”Пролет” гр.Севлиево

Дани Грозданова – ОДЗ”Здравец” гр.Костенец

Дани Грозданова – ОДЗ”Здравец” гр.Костенец

група Малките лъвчета ЦДГ “Веселушко” -гр. Поморие

Таралежи от пластилин и слънчогледови семки – група Малките лъвчета ЦДГ “Веселушко” -гр. Поморие

Апликация от есенни листа – група Малките лъвчета ЦДГ “Веселушко” -гр. Поморие

Есенен поздрав  от първа група “Слънце”от ОДЗ “Яница”19,гр.Плевен

Есенното дърво на Червените шапчици и плашило от 2 група на ОДЗ”Пролет” гр. Севлиево

Малко поезия, много Мария и разпилени емоции

Имам грях към поезията. Не че не я харесвам, но когато чета, просто ми е трудно след това да пиша за нея. Защото често ми е трудно да улавям автора в поезията - в десетките стихове се срещат десетки негови лица и се изгубваш. Точно такъв грях имам към Иван Ланджев и неговата "По вина на Боби Фишер" и към Иванка Могилска за "Иначе казано", които четох с огромно удоволствие, но не посмях да пусна рецензии. Да, не е лесно да се пише за поезия… особено когато познаваш автора.

В книгата на Мария Василева "...малко той, малко аз, малко ние" обаче не успяваш да се изгубиш - всичко е толкова искрено, без предвзетост и претенциозност. Изненада, да! Например виждаш младо момиче, което се страхува да не избгуби любовта преди още да й се е насладило. И момиче, при което любовта изобщо не идва. Има и такова, което просто съзерцава любовта отблизо…

Среща момче, което събира в себе си цялата несигурност. И го обича, защото е лесно да бъде обичано. Това е "Малко той".

После това момиче пораства и започва да гледа по-реално на любовта - без излишни сантименти, без предварително подготвени сълзи. Дори започва да се пита: "дали е от възрастта или от опита?". Това е "Малко аз..."

Накрая идва "Малко ние", където поезията прелива в лирично-прозаичен стих, но винаги красив. Няколко разказани истории, много преразказани чувства. И май прекалено малко хепиенд...

Но в крайна сметка, най-важното е, че…

"…сега, сега
той е тук.
тя е до него."

А аз… Аз благодаря за изненадата.

P.S. Появи се тук поне още веднъж днес малко след 15.00, за да прочетеш и интервюто с Мария, което направихме специално преди софийската премиера на "...малко той, малко аз, малко ние".

 

 

 


10 години битки без край. Хронологията на една почти загубена война

Малка колекция от снимки на Ройтерс за войната в Афганистан от 2001 година до сега. Талибанска радост. Аллах им е помогнал този път да победят. В къщи дори и снегът помага. Тази снимка е от началото на войната през 2001 година. Баща оплаква четирите си деца загинали от задушаване в разрушена къща след съюзническите бомбардировки. [...]

Бързи връзки


Реклама

Търсене


Архив

RSS Абонамент

Реклама

Big brother is watching you

Научете повече за Cryptophone. Неуязвим за подслушвания и "цецомобили" телефон.

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

Реклама:

  • Изпращане на съобщение до медиите