Изпит по руски за чужденци: 

Класирайте според повишаването на качеството "добре" (от "най-лошо" до най-добро"):

заебись

пиздец

хуево

охуительно

пиздато

невъебенно

* * *

Как объяснить иностранцу выражения:
"охуенно пиздато" и "хуевый пиздец" и различия между ними?
- Нафиг объяснять различия? Научи произносить, по интонации всё ясно.. 

 * * * 

 Как объяснить иностранцу, что "хуево" - это плохо, а "охуительно"

- наоборот? Или что "пиздато" - это хорошо, а вот "пиздец" - ужасно,

плохо? А как объяснить что фраза "Ты охуел?" означает "Твои 

действия не правильные". Или вот, например, "заебал" - это плохо,

а "заебись" - очень даже хорошо, но не так, как "охуительно". 

"Охуительно" все равно лучше. На простой, казалось бы, вопрос

"Зарплату подняли?" ответ "Хуй там" иностранцу не понятен,

и больших трудов стоит объяснить ему, почему это словосочетание

означает "нет".

Няколко въпроса, на които всеки защитник на тезата, че от геополитическа гледна точка проучването и добивът на Шистов газ от американската фирма Шеврон ще ни помогне да се освободим от руската енергийна зависимост...

1. Вярно ли е, че земите, където ще се проучва и евентуално добива Шистов газ, са собственост на Валентин Златев?
2. Вярно ли е, че Шеврон добива Шистов газ на много места по света заедно с Лукойл?
3. Как точно Законът за концесиите регламентира и какви права той дава на концесионера върху добитата суровина, в случай, че такава бъде открита?
4. Какъв точно процент от евентуално добития Шистов газ ще получи българската държава, при условие, че при добива на злато от Дънди Прешъс Металс по данни, които са публично известни, България получава под 2 процента?
5. Ако допуснем, че България получи 5 пъти повече от газа, от колкото от златото на Дънди и достигне примерно до 10 процента, как точно това ще ни помогне да "изнудим" руснаците да ни продават по-евтино техния газ?
6. По какви пазарни цени ще си купуваме собствения газ, добит от Шеврон?
7. Ако приемем, че ще това ще са цените от средиземноморския пазар на газ, кое ще принуди Шеврон да ни го продават по-евтино от цените на газа на Лукойл, който доминира и на този пазар?
8. Как българската държава ще принуди Шеврон да разкрие всичките няколко стотин химикала, които са включени в течността, която се използва за хидравличното разбиване, ако част от тях са фирмена или търговска тайна?
9. Вярно ли е, че в региона, където ще се провежда проучването и евентуалния добив е вододайна зона?
10. Смятате ли, че и ние сме идиоти?

Първата промяна в досегашната заявка на президента Плевнелиев по важен въпрос за правомощията му беше направена от него в първото му пряко телевизионно интервю като държавен глава тази вечер. В предаването на БНТ „Панорама” той потвърди предположенията ( направени и от автора на този текст в две предишни статии), че няма да се „предаде без бой” в предаването на основния си властови инструмент- контрола над двете силови служби, обслужвали неговите предшественици.
Сайтът Медиапул малко преди това написа:
„НРС и НСО може и да не минат към правителството
Спецслужбите под шапката на президента – НРС и НСО може и да не преминат към изпълнителната власт, какъвто бе досегашният план. Президентът Росен Плевнелиев не приема „напълно“ отнемането на правомощията му върху Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба по охрана (НСО), научи Mediapool от свои източници.

Към момента е постигнато съгласие да бъдат изготвени устройствени закони за двете служби, дейността на които досега се регламентира единствено в няколко члена на Закона за отбраната, и така да бъдат девоенизирани. Новият президент се ангажира до 2013 г. да бъдат внесени и устройствените закони за НРС и НСО, но според източници на Меdiapool засега Плевнелиев не е склонен на раздяла с двете служби, като разговорите продължават.

Първоначалната идея на експертите към МС бе да се осъществи идеята за единна разузнавателна общност: цивилното разузнаване – НРС и военното – служба „Военна информация“ към Министерството на отбраната – се слеят в агенция към Министерския съвет, а към военното министерство да остане само войсковото разузнаване. След това обаче се стигна до решение НРС и НСО да не се сливат, а да минат към Министерския съвет, като там да започне да функционира и централизиран орган, който да координира работата на разузнаването.

Росен Плевнелиев обаче не приема автоматичното вадене на двете служби от контрола на президентството и към момента остават актуални и двата варианта – както службите да минат към Министерския съвет, така и да останат към държавния глава.”

Плевнелиев потвърди версията на Медиапул, „че като много вероятна се смята възможността НРС да мине към правителството, а НСО да остане под контрола на президента.” Президентът дори изчисли от телевизионния екран в проценти (почти 100 на сто) логиката разузнаването да е на подчинение на изпълнителната власт. Но защити така категорично необходимостта НСО да остане под егидата на президента, че на практика идеята му прозвуча като сделка: давам на Борисов разузнаването, ако ми остави охранителната държавна фирма. За твърдата си позиция да запази охранителите на свое подчинение той изтъкна съображението, че опозицията се притеснява изпълнителна власт да я обгрижва ( т.е. наблюдава). Така за първи път Плевнелиев влезна в ролята на наднационален лидер, каквато му отрече Борисов в нощта на изборната му победа с грубото репликиране, че току-що избраният президент изцяло дължи позицията си на победител на партията ГЕРБ.
И още нещо: Плевнелиев на практика косвено призна с какво се е занимавала подчинената на Първанов НСО досега: службата е притеснявала опозицията. Защото Първанов никога не напусна партийните си интригантски приоритети, докато Плевнелиев дава първа заявка за такова намерение още седмица след поемането на властта.

В досегашните си публични коментари по темата Борисов твърдеше, че съдбата на двете служби ще бъде решена след като си тръгне Първанов, за да не се изтълкува това като посегателство срещу неговите прерогативи. Нещо повече, Борисов предрече през 2010 г., че този въпрос е деликатен , тъй като един ден ГЕРБ може да има свой президент. Звучеше като загриженост за бъдещ президент от ГЕРБ при враждебно правителство.

Посоченият от Борисов нов държавен глава ревизира обаче днес заявката за преминаване на двете служби под контрола на своя доскорошен ментор с предложение за подялба: на теб НРС, на мен НСО. Междувременно първата му работа беше да уволни шефа на НРС ген. Кирчо Киров, приютен моментално от Борисов като премиерски съветник ( с обяснението, че знае много тайни) … след като външният министър Николай Младенов отказа да го назначи за посланик, за какъвто Борисов го гласеше.

Ако на това не му се казва вътрешна борба за власт, кажете вие какво е- само не ми казвайте, че е хитроумна комбинация на самия Борисов, който едва ли не обича да губи и то в схватка с членове на отбора, който обича да обявява за своя собственост- и да хока пред публиката, за да удовлетворява егото си без да държи сметка за унижението на антуража си.

Share on Facebook

Ако и вие сте сред почитателите на Android и се интересувате от разработка на приложения, тогава вероятно мечтаете да се превърнете в следващият разработчик на Google. Въпреки, че мобилният софтуер има все по-голямо и по-голямо значение за пазара, до днес няма специализирани училища или курсове за специалисти в тази сфера. Китайският производител Lenovo обаче възнамерява да направи разработката на приложения част от образователната система за средния курс в САЩ. Компанията ще се съюзи в мащабния си проект със специалисти от NAF (National Academy Foundation), за установяването на нова образователна система в няколко училища, част от мрежата на NAF, а по-късно и в администрацията на останалите институции-членки. Разбира се, новата програма няма да цели ангажирането на всеки един ученик, тъй като не всеки би се интересувал от разработка на софтуер за мобилни устройства. Вместо това Lenovo ще привлекат само ученици от програмата STEM (наука, технологии, инжеренство и математика), които биха били възприели материала по-лесно. Първите пет училища, които ще бъдат включени в проекта са гимназията към Академията за Информационни Технологии в Ейпекс, Нова Каролина., гимназия Grover Cleveland, Ню Йорк, Downtown Magnets в Лос Анджелис, Pathways to Technology Magnet School в Хартфорд, Кънектикът и гимнацията към Академията за Информационни Технологии A.J. Moores в Уейко, Тексас.

България продължава да играе ролята на „донор” на високоспециализирани и висококвалифицирани кадри за западноевропейските държави. Потвърждават го и данните на Евростат. Според европейската статистика 70 на сто от младите хора в България твърдо са решили да се реализират в чужбина.

Бившият изпълнителен директор на Microsoft, Бил Гейтс бил написал писмо лично до покойния Стийв Джобс, няколко дни преди смъртта му миналата есен. Според официални данни, мултимилионерът написал писмото за да изрази дълбокото си признание към работата на директора на Apple, както и да сподели позитивното си мнение за неговото семейство и лични качества. Гейтс изрично упоменава, че е нямал намерение да сключва примирие с Джобс и писмото не е целяло да го умилостиви, тъй като между Microsoft и Apple никога не е съществувала война. Противно на вярванията, че двата компютърни гиганта са архаични врагове, Гейтс споделя, че конкуренцията между компаниите има дори положително влияние върху тяхното успоредно развитие и стимулира разработката на по-добри продукти. Според източниците, след смъртта на покойния директор на Apple, неговата съпруга, Лорийн Джобс, се опитала да се свърже с Бил Гейтс, за да поговори с него във връзка с предстоящата биография на Джобс, написана от Уолтър Исааксон. Тя искала да бъде сигурна, че написаното в книгата няма да бъде разбрано погрешно, тъй като определенията за Гейтс на няколко места включват думите „лишен от въображение” и „имащ странни недостатъци”. Лорийн Джобс се извинила на компютърният специалист и му споделила, че съпругът й държал полученото писмо до леглото си.

Кремъл, победител в спора си с Белия дом за шистовия газ (и дали изобщо го има под полата на България), мълчи удовлетворен като след върхово постижение в секса с „невярната съпруга” България ( както определи нашата страна един руски официозен пропагандист). Неприличната картинка прилича на илюстрация към доклада на посланик Нанси Маккълдауни, изтеглена предсрочно от София в екипа на президента Обама като специалист по енергийните проекти. По нейните думи, появили се в сайта „Уикилийкс”, България е „полегнала” в руското легло между „Лукойл” и „Газпром”.

Недоволно се изказа само посланикът на държавата, която е победена от руското лоби на българска почва по темата ” Има ли изобщо шистов газ под почвата в България”.

Дали пък набеденият несправедливо като „проамерикански” премиер Борисов не го предупреждават: „бял дом да не видиш”?

За разочарованието от провалената евентуалната инвестиция на американска компания, задушена екологично в целофана на българосъветска кампания срещу вероятността българите да узнаят дали са потенциално богати, се е произнесъл пратеникът на Белия дом у нас . Ако и наместникът на Червения площад проговори, за да си признае задоволството, гледната точка на победителите също ще бъде отразена в този блог. (ivo.bg).

В. „Труд”

27.01.12
Шистовият газ е потенциална златна мина

 
Миналата седмица България взе решение по въпроса за шистовия газ, което може да има дълбоко негативни последствия за бъдещето на нейните енергийни доставки, инвестиции, климат и икономика.
Един пространен, информиран и публичен дебат трябва да претегля относителните рискове, разходите и последствията за околната среда на всеки енергиен източник. За съжаление това не се случи с шистовия газ.
Методът на хидравличното разбиване – фракингът, използван за експлоатацията на газ в шистови формации, промени баланса за снабдяване с енергия в САЩ. Вследствие на тази технология газовият пазар в САЩ се промени драматично, като вътрешните доставки нараснаха, а горивото поевтиня. С разработването на свои газови ресурси Полша и съседната на България Румъния също може скоро да предприемат по-сериозни стъпки за постигането на енергийна независимост.
Що се отнася до рисковете, няма съмнение, че мерките за защита на околната среда и безопасността на населението трябва да бъдат сериозни, ефикасни и дългосрочни. Но искреното безпокойство за планирането и управлението на ресурсите на околната среда не бива да пречи на проучванията.
Зависимостта
Това важи особено много за България, в която определени групи имат запазен интерес да продължи зависимостта от скъпата вносна енергия.
Решението на Народното събрание да се забрани за неопределено време хидравличното разбиване за съжаление може в допълнение да попречи на обществеността да научи дали България има потенциал за търговски жизнеспособно и дългосрочно снабдяване със собствена енергия.
Проучването
Няма съмнение, че си струва да бъде проучено разработването на нов енергиен източник, който евентуално ще намали цената на газа, ще открие работни места и ще осигури приходи за държавата на национално и общинско ниво, както и чужди инвестиции. Проучванията на ресурси от шистов газ изискват множество първоначални стъпки, които не включват хидравличното разбиване. В графика за същинските проучвания е предвидено достатъчно дълго предварително време за публичните дискусии и регулаторното развитие, нужни на България. За жалост неотдавнашното решение на Народното събрание лишава България както от възможността да осигури строгия контрол, необходим за управлението на проучванията за шистов газ, така и от възможността да разбере дали може да постигне по-голяма енергийна независимост. Българските лидери дължат на обществеността едно задълбочено изследване на този потенциален ресурс.
Неотдавна един български активист ми каза: “Може би под нас има златна мина, а ние твърдим, че сме бедни.” Липсата на широк дебат, в който да участват учени, правителствени служители, еколози и потребители, доведе до информационен вакуум по отношение на плюсовете и минусите, които са нужни, за да се реши дали тази потенциална златна мина да бъде разработвана.
ДЖЕЙМС УОРЛИК
Специално за „Труд“

Share on Facebook

На вниманиоето на пиарите на Тиквата и Плевнелиев:

Не бързайте да се цупите, че Юлияна Плевнелиева ни се води, ни се кара. Помислете от друга гледна точка: Ащо гербавите започнат да се сриват, та сриват в очите на общественото мнение и вие, драги пиари, трябва да противодействате.Не можете да пречупите тренда, знаете го - при характера на бг медиите. Но можете да го оглавите. Стига, разбира се, вашият Павиан да разбере, че е хубаво да се дръпне назад и да остави работливото послушно момче да пере и изстисква пешкира му. Как най-добре да направи тази стъпка? Ами като момчето каже, и Павиана потвърди, че момчето винаги е било против тези тези "някои недостатъци" на гербавите, което се вижда от туитовете на жена му. И момчето смело да признае на мадам В., че винаги е бил против..., абе против квото трябва, против това е бил.

Тъй че, госпожо Румяна Бъчварова, като крепите имиджа на Бойко, не въртете номера на президентската госпожа, щото не се знае кога ще опрете до нея ;-)

© Милен Радев

27 януари 1945 г. е денят, в който Червената армия на СССР освобождава лагера на смъртта Аушвиц.

Както всяка година от 1996 г. насам, когато тогавашният Бундеспрезидент Херцог обяви 27 януари за “Национален ден в памет на жертвите на Холокоста”, днес германският парламент се събра за особено вълнуваща, рядко трогателна церемония.

Не е съвсем редно при такъв повод човек да се впуска в критика, но не мога да спестя няколко коментарни забележки.

Самото понятие “Холокост”, наложило се след една американска популярна ТВ-серия е неточно – както семантично, така и от библейско-екзегетична гледна точка. Много по-уместно би било според мен да се употребява приетото на един от езиците на народа-жертва (другият е идиш) понятие Шоа.

Но това е забележка от формално естество. Нататък ще стане дума за по-съществени неща.

Президентът на Бундестага Ламерт произнесе днес пред двете камари на Парламента, пред дипломати и изтъкнати общественици реч (тя ще последва в клипа по-долу), в която възмутен говорѝ за неотдавна разкритата отвратителна серия убийства на чужденци от група неонацисти. Той каза, че в днешна Германия евреите трябва да бъдат сигурни, че могат живеят достойно и необезпокоявано, осъди резултатите от едно ново социологично проучване, което показва, че 20 % от днешните германци са настроени къде латентно, къде открито антисемитски. Тази цифра, провикна се Норберт Ламерт, е нетърпимо и прекалено висока с точно 20 % .

Лично аз щях да съм много по-горд ако имах за председател на парламента човек, осмелил се да допълни горното и с няколко думи за това, че най-яростните антисемити в Германия днес се намират в тукашните арабски, кюрдски и турски среди. Че тяхната агресивност вече е стигнала такава степен на ожесточение, че е опасно за здравето на израелски туристи да стъпват в някои квартали на Берлин, Хамбург или Кьолн с Давидова звезда на шията или кипа на главата.

Още по-горд щях да бъда, ако моят Бундеспрезидент бе напуснал тъй удобната и политически коректна традиция да се почита сърцераздирателно паметта на загиналите преди 70 години шест и повече милиона евреи, но да се мълчи за екзистенциалната опасност, надвиснала над днес живеещите евреи в тяхната родина Израел.

Ако се беше осмелил да назове днешните мераклии за извършване на нов Холокост – палестинските фанатици от Хамас, екстремистите от Фатах, ядрено въоръжаващите се аятоласи в Иран, “демократично” избраните и вече скърцащи със зъби Мюсюлмански братя в Египет…

Вместо това за пореден път се чуха втръсналите заклинания за “отговорността пред историята и пред жертвите” и пр. похвални, верни, но неотговарящи вече на днешната застрашителна реалност, формули.

Добре, че освен лакърдиите на президента чухме и две пронизителни и сграбчващи сърцето, ума и душата музикални изпълнения на Яша Немцов – Ноктюрн в ми бемол мажор на Шопен (позната от филма “Пианиста” пиеса) и соната на Миечислав Вайнберг.

Но неоспоримата заслуга за това, че тазгодишната церемония ще остане в аналите на Бундестага и в паметта на слушалите и гледалите я като нещо особено и неповторимо е изцяло на един човек: на “патриарха” на германския културен живот – на литературния критик, писател, на германо-полския евреин, депортиран през 1938 г. в Полша, на оцелелия от ада на Варшавското гето, днес 91-годишен поклонник на германската култура, на германската музика и на германския хуманизъм Марсел Райх Раницки.

Съжалявам, че няма да мога да преведа (поне за сега) неговото слово-спомен-свидетелстване от първа ръка за изтреблението и изселването на голяма част от евреите в Гетото. Тъй като някогашният пламенен и може би най-красноречив сред германските интелектуалци Раницки, днес е много слаб физически и четенето и произнасянето на думите, особено в тази върховно емоционална ситуация го затруднява – закачам тук транскрипта на речта му на германски език.

Символично може би, след като не можах да го намеря никъде в мрежата, попаднах на пълния текст на словото само в онлайн-изданието на хуления от всеки германски културтрегер булеварден вестник “BILD”. Ще припомня, че създателят и издател на БИЛД бе покойният Аксел Шпрингер – най-омразното име на левичарската студентска и учена напаст от 60-те години.

Аксел Шпрингер бе основал своята медийна империя на три стълба: антикомунизма, обединението на разделена Германия и помирението със и търсенето на прошка от Израел. Чел съм как младият Шпрингер, виждайки в Хамбург тълпи от евреи товарени в конски вагони на гарата за да бъдат депортирани в лагерите на смъртта на Изток и измъчван от своята безпомощност се заклева в себе си, един ден да направи всичко, което ще му бъде по силите за да изкупи тази германска вина пред еврейския народ.

На Аксел Шпрингер не бе съдено да види осъществено Обединението на Германия (той почина 1985 г.). Но завещаните от него два стълба – антикомунизмът и привързаността и помощта за Израел, остават до днес в добри и сигурни ръце в издателския концерн Шпрингер.

Чието привличане в България в средата на 90-те години т.н. демократични сили – за съжаление – проспаха или по други причини пренебрегнаха и не подкрепиха…

---

Sehr geehrter Herr Bundespräsident,
sehr geehrter Herr Bundestagspräsident,
sehr geehrte Frau Bundeskanzlerin,
sehr geehrter Herr Bundesratspräsident,
sehr geehrter Herr Präsident des Bundesverfassungsgerichts,
sehr geehrte Damen und Herren Abgeordnete, liebe Gäste!

Ich soll heute hier die Rede halten zum jährlichen Gedenktag für die Opfer des Nationalsozialismus. Doch nicht als Historiker spreche ich, sondern als ein Zeitzeuge, genauer: als Überlebender des Warschauer Ghettos. 1938 war ich aus Berlin nach Polen deportiert worden. Bis 1940 machten die Nationalsozialisten aus einem Warschauer Stadtteil den von ihnen später sogenannten „jüdischen Wohnbezirk”. Dort lebten meine Eltern, mein Bruder und schließlich ich selber. Dort habe ich meine Frau kennengelernt.

Seit dem Frühjahr 1942 hatten sich Vorfälle, Maßnahmen und Gerüchte gehäuft, die von einer geplanten generellen Veränderung der Verhältnisse im Ghetto zeugten. Am 20. und 21. Juli war dann für jedermann klar, dass dem Ghetto Schlimmstes bevorstand: Zahlreiche Menschen wurden auf der Straße erschossen, viele als Geiseln verhaftet, darunter mehrere Mitglieder und Abteilungsleiter des „Judenrates”. Beliebt waren die Mitglieder des „Judenrates”, also die höchsten Amtspersonen im Ghetto, keineswegs. Gleichwohl war die Bevölkerung erschüttert: Die brutale Verhaftung hat man als ein düsteres Zeichen verstanden, das für alle galt, die hinter den Mauern lebten.

Das Warschauer Ghetto im Sommer 1941

Am 22. Juli fuhren vor das Hauptgebäude des „Judenrates” einige Personenautos vor und zwei Lastwagen mit Soldaten. Das Haus wurde umstellt. Den Personenwagen entstiegen etwa fünfzehn SS-Männer, darunter einige höhere Offiziere. Einige blieben unten, die anderen begaben sich forsch und zügig ins erste Stockwerk zum Amtszimmer des Obmanns, Adam Czerniaków.

Im ganzen Gebäude wurde es schlagartig still, beklemmend still. Es sollten wohl, vermuteten wir, weitere Geiseln verhaftet werden. In der Tat erschien auch gleich Czerniakóws Adjutant, der von Zimmer zu Zimmer lief und dessen Anordnung mitteilte: Alle anwesenden Mitglieder des „Judenrates” hätten sofort zum Obmann zu kommen.

Wenig später kehrte der Adjutant wieder: Auch alle Abteilungsleiter sollten sich im Amtszimmer des Obmanns melden. Wir nahmen an, daß für die offenbar geforderte Zahl von Geiseln nicht mehr genug Mitglieder des „Judenrates” (die meisten waren ja schon am Vortag verhaftet worden) im Haus waren.

Kurz darauf kam der Adjutant zum dritten Mal: Jetzt wurde ich zum Obmann gerufen, jetzt bin wohl ich an der Reihe, dachte ich mir, die Zahl der Geiseln zu vervollständigen. Aber ich hatte mich geirrt. Auf jeden Fall nahm ich, wie üblich, wenn ich zu Czerniaków ging, einen Schreibblock mit und zwei Bleistifte. In den Korridoren sah ich stark bewaffnete Posten. Die Tür zum Amtszimmer Czerniakóws war, anders als sonst, offen.
Er stand, umgeben von einigen höheren SS-Offizieren, hinter seinem Schreibtisch. War er etwa verhaftet? Als er mich sah, wandte er sich an einen der SS-Offiziere, einen wohlbeleibten, glatzköpfigen Mann – es war der Leiter der allgemein „Ausrottungskommando” genannten Hauptabteilung Reinhard beim SS- und Polizeiführer, der SS-Sturmbannführer Höfle. Ihm wurde ich von Czerniaków vorgestellt, und zwar mit den Worten: „Das ist mein bester Korrespondent, mein bester Übersetzer.” Also war ich nicht als Geisel gerufen.

Höfle wollte wissen, ob ich stenographieren könne. Da ich verneinte, fragte er mich, ob ich imstande sei, schnell genug zu schreiben, um die Sitzung, die gleich stattfinden werde, zu protokollieren. Ich bejahte knapp. Daraufhin befahl er, das benachbarte Konferenzzimmer vorzubereiten. Auf der einen Seite des langen, rechteckigen Tisches nahmen acht SS-Offiziere Platz, unter ihnen Höfle, der den Vorsitz hatte. Auf der anderen saßen die Juden: neben Czerniaków die noch nicht verhafteten fünf oder sechs Mitglieder des „Judenrates”, ferner der Kommandant des Jüdischen Ordnungsdienstes, der Generalsekretär des „Judenrates” und ich als Protokollant.

An den beiden zum Konferenzraum führenden Türen waren Wachtposten aufgestellt. Sie hatten, glaube ich, nur eine einzige Aufgabe: Furcht und Schrecken zu verbreiten. Die auf die Straße hinausgehenden Fenster standen an diesem warmen und besonders schönen Tag weit offen.
So konnte ich genau hören, womit sich die vor dem Haus in ihren Autos wartenden SS-Männer die Zeit vertrieben: Sie hatten wohl ein Grammophon im Wagen, einen Kofferapparat wahrscheinlich, und hörten Musik und nicht einmal schlechte. Es waren Walzer von Johann Strauß, der freilich auch kein richtiger Arier war. Das konnten die SS-Leute nicht wissen, weil Goebbels die nicht ganz rassereine Herkunft des von ihm geschätzten Komponisten verheimlichen ließ.

Höfle eröffnete die Sitzung mit den Worten: „Am heutigen Tag beginnt die Umsiedlung der Juden aus Warschau. Es ist euch ja bekannt, dass es hier zuviel Juden gibt. Euch, den ›Judenrat‹, beauftrage ich mit dieser Aktion. Wird sie genau durchgeführt, dann werden auch die Geiseln wieder freigelassen, an-dernfalls werdet ihr alle aufgeknüpft, dort drüben.” Er zeigte mit der Hand auf den Kinderspielplatz auf der gegenüberliegenden Seite der Straße. Es war eine für die Verhältnisse im Getto recht hübsche Anlage, die erst vor wenigen Wochen feierlich eingeweiht worden war: Eine Kapelle hatte aufgespielt, Kin-der hatten getanzt und geturnt, es waren, wie üblich, Reden gehalten worden.

Jetzt also drohte Höfle den ganzen “Judenrat” und die im Konferenzraum anwesenden Juden auf diesem Kinderspielplatz aufzuhängen. Wir spürten, dass der vierschrötige Mann, dessen Alter ich auf mindestens vierzig schätzte – in Wirklichkeit war er erst 31 Jahre alt –, nicht die geringsten Bedenken hätte, uns sofort erschießen oder eben “aufknüpfen” zu lassen.
Schon das (übrigens unverkennbar österreichisch gefärbte) Deutsch zeugte von der Primitivität und Vulgarität dieses SS-Offiziers.

So schnoddrig und sadistisch Höfle die Sitzung eingeleitet hatte, so sachlich diktierte er einen mitgebrachten Text, betitelt “Eröffnungen und Auflagen für den ›Judenrat‹”. Freilich verlas er ihn etwas mühselig und schwerfällig, mitunter stockend: Er hatte dieses Dokument weder geschrieben noch redigiert, er kannte es nur flüchtig. Die Stille im Raum war unheimlich, und sie wurde noch intensiver durch die fortwährenden Geräusche: das Klappern meiner alten Schreibmaschine, das Klicken der Kameras einiger SS-Führer, die immer wieder fotografierten, und die aus der Ferne kommende, die leise und sanfte Weise von der schönen, blauen Donau. Haben diese eifrig fotografierenden SS-Führer gewußt, dass sie an einem historischen Vorgang teilnahmen?

Von Zeit zu Zeit warf mir Höfle einen Blick zu, um sich zu vergewissern, dass ich auch mitkäme. Ja, ich kam schon mit, ich schrieb, dass „alle jüdischen Personen”, die in Warschau wohnten, “gleichgültig welchen Alters und Geschlechts”, nach Osten umgesiedelt würden.

Was bedeutete hier das Wort „Umsiedlung”? Was war mit dem Wort „Osten” gemeint, zu welchem Zweck sollten die Warschauer Juden dorthin gebracht werden? Darüber war in Höfles „Eröffnungen und Auflagen für den ›Judenrat‹” nichts gesagt.

Wohl aber wurden sechs Personenkreise aufgezählt, die von der Umsiedlung ausgenommen seien – darunter alle arbeitsfähigen Juden, die kaserniert werden sollten, alle Personen, die bei deutschen Behörden oder Betriebsstellen beschäftigt waren oder die zum Personal des „Judenrats” und der jüdischen Krankenhäuser gehörten. Ein Satz ließ mich plötzlich aufhorchen: Die Ehefrauen und Kinder dieser Personen würden ebenfalls nicht „umgesiedelt “.

Unten hatte man inzwischen eine andere Platte aufgelegt: Nicht laut zwar, doch ganz deutlich konnte man den frohen Walzer hören, der von „Wein, Weib und Gesang” erzählte. Ich dachte mir: Das Leben geht weiter, das Leben der Nichtjuden. Und ich dachte an sie, die jetzt in der kleinen Wohnung mit einer graphischen Arbeit beschäftigt war, ich dachte an Tosia, die nirgends angestellt und also von der „Umsiedlung” nicht ausgenommen war.

Höfle diktierte weiter. Jetzt war davon die Rede, daß die „Umsiedler” fünfzehn Kilogramm als Reisegepäck mitnehmen dürften sowie „sämtliche Wertsachen, Geld, Schmuck, Gold usw.”. Mitnehmen durften oder mitnehmen sollten? – fiel mir ein.

Noch am selben Tag, am 22. Juli 1942, sollte der Jüdische Ordnungsdienst, der die Umsiedlungsaktion unter Aufsicht des „Judenrates” durchführen mußte, 6000 Juden zu einem an einer Bahnlinie gelegenen Platz bringen, dem Umschlagplatz. Von dort fuhren die Züge in Richtung Osten ab. Aber noch wußte niemand, wohin die Transporte gingen, was den „Umsiedlern” bevorstand.

Im letzten Abschnitt der „Eröffnungen und Auflagen” wurde mitgeteilt, was jenen drohte, die etwa versuchen sollten, „die Umsiedlungsmaßnahmen zu umgehen oder zu stören”. Nur eine einzige Strafe gab es, sie wurde am Ende eines jeden Satzes refrainartig wiederholt: “… wird erschossen.”

Wenige Augenblicke später verließen die SS-Führer mit ihren Begleitern das Haus. Kaum waren sie verschwunden, da verwandelte sich die tödliche Stille nahezu blitzartig in Lärm und Tumult: Noch kannten die vielen Angestellten des „Judenrates” und die zahlreichen wartenden Bittsteller die neuen Anordnungen nicht. Doch schien es, als wüssten oder spürten sie schon, was sich eben ereignet hatte – dass über die größte jüdische Stadt Europas das Urteil gefällt worden war, das Todesurteil.

Ich begab mich schleunigst in mein Büro, denn ein Teil der von Höfle diktierten „Eröffnungen und Auflagen” sollte innerhalb von wenigen Stunden im ganzen Ghetto plakatiert werden. Ich musste mich sofort um die polnische Übersetzung kümmern. Langsam diktierte ich den deutschen Text, den meine Mitarbeiterin Gustawa Jarecka sofort polnisch in die Maschine schrieb.

Ihr also, Gustawa Jarecka, diktierte ich am 22. Juli 1942 das Todesurteil, das die SS über die Juden von Warschau gefällt hatte.

Als ich bei der Aufzählung der Personengruppen angelangt war, die von der „Umsiedlung” ausgenommen sein sollten, und dann der Satz folgte, dass sich diese Regelung auch auf die Ehefrauen beziehe, unterbrach Gustawa das Tippen des polnischen Textes und sagte, ohne von der Maschine aufzusehen, schnell und leise: “Du solltest Tosia noch heute heiraten.”

Sofort nach diesem Diktat schickte ich einen Boten zu Tosia: Ich bat sie, gleich zu mir zu kommen und ihr Geburtszeugnis mitzubringen. Sie kam auch sofort und war ziemlich aufgeregt, denn die Panik in den Straßen wirkte ansteckend. Ich ging mit ihr schnell ins Erdgeschoß, wo in der Historischen Abteilung des „Judenrates” ein Theologe arbeitete, mit dem ich die Sache schon besprochen hatte.

Als ich Tosia sagte, wir würden jetzt heiraten, war sie nur mäßig überrascht und nickte zustimmend.

Der Theologe, der berechtigt war, die Pflichten eines Rabbiners auszuüben, machte keine Schwierigkeiten, zwei Beamte, die im benachbarten Zimmer tätig waren, fungierten als Zeugen, die Zeremonie dauerte nur kurz, und bald hatten wir eine Bescheinigung in Händen, derzufolge wir bereits am 7. März getraut worden waren. Ob ich in der Eile und Aufregung Tosia geküsst habe, ich weiß es nicht mehr. Aber ich weiß sehr wohl, welches Gefühl uns überkam: Angst – Angst vor dem, was sich in den nächsten Tagen ereignen werde. Und ich kann mich noch an das Shakespeare-Wort erinnern, das mir damals einfiel: „Ward je in dieser Laun’ ein Weib gefreit?”

Am gleichen Tag, am 22. Juli, habe ich Adam Czerniaków zum letzten Mal gesehen: Ich war in sein Arbeitszimmer gekommen, um ihm den polnischen Text der Bekanntmachung vorzulegen, die im Sinne der deutschen Anordnung die Bevölkerung des Gettos über die vor wenigen Stunden begonnene „Umsiedlung ” informieren sollte. Auch jetzt war er ernst und beherrscht wie immer.

Nachdem er den Text überflogen hatte, tat er etwas ganz Ungewöhnliches: Er korrigierte die Unterschrift. Wie üblich hatte sie gelautet: „Der Obmann des Judenrates in Warschau – Dipl.Ing. A. Czerniaków”. Er strich sie durch und schrieb statt dessen: “Der Judenrat in Warschau”. Er wollte nicht allein die Verantwortung für das auf dem Plakat übermittelte Todesurteil tragen.

Schon am ersten Tag der „Umsiedlung” war es für Czerniaków klar, dass er buchstäblich nichts mehr zu sagen hatte.

In den frühen Nachmittagsstunden sah man, dass die Miliz, so eifrig sie sich darum bemühte, nicht imstande war, die von der SS für diesen Tag geforderte Zahl von Juden zum „Umschlagplatz” zu bringen. Daher drangen ins Ghetto schwerbewaffnete Kampfgruppen in SS-Uniformen – keine Deutschen, vielmehr Letten, Litauer und Ukrainer. Sie eröffneten sogleich das Feuer aus Maschinengewehren und trieben ausnahmslos alle Bewohner der in der Nähe des „Umschlagplatzes” gelegenen Mietskasernen zusammen.

In den späteren Nachmittagsstunden des 23. Juli war die Zahl der für diesen Tag vom Stab „Einsatz Reinhard” für den „Umschlagplatz” angeforderten 6000 Juden erreicht. Gleichwohl erschienen kurz nach achtzehn Uhr im Haus des „Judenrates” zwei Offiziere von diesem „Einsatz Reinhard”. Sie wollten Czerniaków sprechen. Er war nicht anwesend, er war schon in seiner Wohnung. Enttäuscht schlugen sie den diensttuenden Angestellten des „Judenrates” mit einer Reitpeitsche, die sie stets zur Hand hatten. Sie brüllten, der Obmann habe sofort zu kommen. Czerniaków war bald zur Stelle.
Auschwitz

Das Gespräch mit den beiden SS-Offizieren war kurz, es dauerte nur einige Minuten. Sein Inhalt ist einer Notiz zu entnehmen, die auf Czerniakóws Schreibtisch gefunden wurde: Die SS verlangte von ihm, dass die Zahl der zum „Umschlagplatz” zu bringenden Juden für den nächsten Tag auf 10.000 erhöht werde – und dann auf 7.000 täglich. Es handelte sich hierbei keineswegs um willkürlich genannte Ziffern. Vielmehr hingen sie allem Anschein nach von der Anzahl der jeweils zur Verfügung stehenden Viehwaggons ab; sie sollten unbedingt ganz gefüllt werden.

Kurz nachdem die beiden SS-Offiziere sein Zimmer verlassen hatten, rief Czerniaków eine Bürodienerin: Er bat sie, ihm ein Glas Wasser zu bringen.

Wenig später hörte der Kassierer des „Judenrates”, der sich zufällig in der Nähe von Czerniakóws Amtszimmer aufhielt, dass dort wiederholt das Telefon läutete und niemand den Hörer abnahm. Er öffnete die Tür und sah die Leiche des Obmanns des „Judenrates” in Warschau. Auf seinem Schreibtisch standen: ein leeres Zyankali-Fläschchen und ein halbvolles Glas Wasser.

Auf dem Tisch fanden sich auch zwei kurze Briefe. Der eine, für Czerniakóws Frau bestimmt, lautet: „Sie verlangen von mir, mit eigenen Händen die Kinder meines Volkes umzubringen. Es bleibt mir nichts anderes übrig, als zu sterben.”

Der andere Brief ist an den Judenrat in Warschau gerichtet. In ihm heißt es: “Ich habe beschlossen abzutreten. Betrachtet dies nicht als einen Akt der Feigheit oder eine Flucht. Ich bin machtlos, mir bricht das Herz vor Trauer und Mitleid, länger kann ich das nicht ertragen. Meine Tat wird alle die Wahrheit erkennen lassen und vielleicht auf den rechten Weg des Handelns bringen …”

Von Czerniakóws Selbstmord erfuhr das Ghetto am nächsten Tag – schon am frühen Morgen. Alle waren erschüttert, auch seine Kritiker, seine Gegner und Feinde. Man verstand seine Tat, wie sie von ihm gemeint war: als Zeichen, als Signal, dass die Lage der Juden Warschaus hoffnungslos sei.

Still und schlicht war er abgetreten. Nicht imstande, gegen die Deutschen zu kämpfen, weigerte er sich, ihr Werkzeug zu sein. Er war ein Mann mit Grundsätzen, ein Intellektueller, der an hohe Ideale glaubte. Diesen Grundsätzen und Idealen wollte er auch noch in unmenschlicher Zeit und unter kaum vorstellbaren Umständen treu bleiben.

Die in den Vormittagsstunden des 22. Juli 1942 begonnene Deportation der Juden aus Warschau nach Treblinka dauerte bis Mitte September. Was die „Umsiedlung” der Juden genannt wurde, war bloß eine Aussiedlung – die Aussiedlung aus Warschau. Sie hatte nur ein Ziel, sie hatte nur einen Zweck: den Tod.

Поради пускането на все повече мобилни устройства на пазара, популярността на персоналните компютри постепенно намалява. В резултат на това, за да стимулират продажбите на процесорите си, миналата година Intel представиха ултрабук устройствата. Според последното проучване на изследователската компания Juniper Research, през следващите пет месеца, продажбите на ултрабукове ще се увеличат тройно в сравнение с тези на таблетите. От компанията предполагат, че продажбите на новите устройства ще достигнат 178 милиона до 2016, като се очаква най-големите пазари за тях да бъдат Северна Америка и Западна Европа. Потребителите от останалата част на света, особено тези в Тихоокеанския регион на Азия, ще продължат да купуват ноутбукове. Анализаторът от Juniper Research Дениъл Ашдаун заяви, че ултрабуковете ще позволят на компаниите, произвеждащи ноутбукове да създават продукти, с които могат да се конкурират с Apple Macbook Air, който така и не успя да достигне голям пазарен дял, поради високата си цена. Въпреки това Ашдаун предупреди, че ултрабуковете няма да постигнат голям успех на пазара, докато Intel не намерят начин да намалят разходите за производството на процесори за тях.

Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току-що навалял сняг, искрящ под слънчевите лъчи. Лордът - собственик на замъка, се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка. О, ужас! Върху белия сняг с урина е изписано: "Лордът е рогоносец". Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение: - Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината - на Вашия шофьор. Усмихни се, България, снегът в нашите градове никога не е толкова бял, нито пък има лордове по потекло, че да е възможно жените им да "подписват" шофьорите им. Но пък си имаме местен фолклор за Иванчо и Марийка: Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов, Иванчо казва: - Отивам да донеса един морков. Марийка му отговаря: - Донеси един и за нос....

Новият доклад на Репортери без граници.

България е далече назад след Унгария, за която толкова се говори, и  след Италия на Берлускони, както и след Гърция с нейната дълбока криза.

80-то място.

Още нещо интересно:

Slate: САЩ от 20-то място (за миналата година)  пада на 47-мо – защо?

Новият доклад на Репортери без граници.

България е далече назад след Унгария, за която толкова се говори, и  след Италия на Берлускони, както и след Гърция с нейната дълбока криза.

80-то място.

Още нещо интересно:

Slate: САЩ от 20-то място (за миналата година)  пада на 47-мо – защо?

"Във връзка с изнесената информация от добилата популярност Комисия по досиетата, заявяваме, че във всяко свое действие сме се ръководили първо от интересите на родната ни Църква, отстоявали сме нейното съществуване през годините на комунизма, защитавали сме правата си на духовници."

Това гласи изявление на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопския митрополит Натанаил и Старозагорския митрополит Галактион, цитирано от агенция "Фокус".

"Дълбоко сме убедени, че макар и да сме обвинявани, че сме правили компромиси, сме избрали да отстояваме интересите и съществуването преди всичко на Църквата в нашата Родина и по този начин сме били полезни на вярващите православни християни, на държавата и народа ни", гласи обръщението им.

Допълват, че "ако някой от нас е прекрачил мярата в "сътрудничеството" и вместо жертва е бил причина да се принесат в жертви човешки съдби, е понесъл и носи своето покаяние като лично дело пред Бога".

Имам въпрос, който мисля, че би го задал всеки искрено вярващ:


Ваши преосвещенства,

ако вярвахте в това, което казвате сега, имахте достатъчно време да го съобщите, без да се срамувате. Както направи Йосиф Американски. Фактът, че мълчахте, сочи, че нещо във вашето сътрудничество според вас е нередно. Пак повтарям - ако всичко бе редно от християнска гледна точка и от гледна точка на Светата ни православна църква, трябваше да огласите сътрудничеството си много по-рано.

Да го кажа още просто: Ако не ви е срам от това, което сте вършили, защо мълчахте за него докато институции извън вас не го огласиха?

Ред по грузински

Как да създадем ефективна държава от нищото: грузинският опит за реформа на правоохранителните органи

Патрулът обикновено се състои от двама полицаи, но те постоянно се сменят, така че няма постоянни двойки. Ако полицай забележи, че партньорът му е извършил неприемлива постъпка или престъпление, той е длъжен да доложи. В противен случай го заплашва затвор, още повече, че колегата му може да се окаже поредната "подстава" на т.нар. Генерална инспекция - специално поделение в състава на МВР. В него работят около 100 човека, които всекидневно измислят рафинирани начини за ловене на "предателите" в системата, т.е. на хората от МВР, извличащи страничен доход от работата си, извършващи престъпления и правонарушения, търгуващи с нелегитимни силови услуги. "Подставите" могат да варират от "пияни" водачи, грубо нарушаващи правилата за движение по пътищата, а след това провокиращи патрулните към подкуп, до "бандити", работещи по сложни схемии за доставки на оръжие и наркотици. Инспекцията работи с "подстави" в борбата с коруцията и в други ведомства - от фалшиви "родители", искащи срещу рушвет да устроят чадото си в чужбински университет до ужкимски "купувачи" на вино менте.

В резултат на работата на Генералната инспекция държавният апарат непрекъснато и последователно се чисти от корупция. В първите години от реформата от МВР бяха уволнени или отидоха в затвора няколкостотин души. Сега по думите на министър Мерабашвили месечно арестуват или уволняват 2-3 служители.

Попитах един служител  на инспекцията не му ли е тежко да подвежда колеги, да ги провокира към престъпления, а след това да ги праща в затвора.

Той ми отвърна - "Аз прочиствам нашата система от предатели и се гордея с работата си". Крайният резултат е, че вече почти няма случаи на "покриване" на полицай-нарушител от началника или колегите му. Ако стане ясно, че някой върши престъпление, целият му екип започва да го разработва. В началото с подобно разработване наказваха цели поделения. Днес това не съществува. "Хората станаха нетърпими към подобно поведение на колегите си и ги осъждат", обяснява министърът.

Криминалната полиция се освободи от дейностите по предварителното следствие и дознание. Редът за започване и приключване на углавни дела е максимално опростен. Промени се и длъжностната структура - няма следователи, а няколко ранга детективи. МВР няма право да се занимава с икономически престъпления. Тази функция е предадена към специално звено в Министерството на финансите - финансова полиция.

Ликвидацията на професионалните престъпни босове

[Така превеждам руското понятие "воры в законе", може да не е перфектно, но не знам друго адекватно - бел.моя] Съвършено ме порази една особеност на реформата - практически пълната ликвидация на обширната и твърде влиятелна в миналото прослойка на професионалните престъпни босове. Грузинските босове са институция, формирана преди десетки години, чието влияние се простира далеч извън границите на републиката. Идвайки на власт, новото правителство веднага разработи ново антимафиотско законодателство, по-голямата част от което беше взаимствана от италианците и американците. Започна лов на професионалните престъпни босове, в резултат на който днес на територията на Грузия останаха около десетина такива. Те лежат в затворите. "Всички наши босове сега са или у вас [в Русия - бел.моя], или в Европа", обяснява Мерабишвили.

Организираната престъпност е сериозен елемент в обществения живот на всяка страна, още повече в страна с такъв особен манталитет като Грузия. Запитах министъра "Как се решихте? Това е опасно, сложно, а и грузинците винаги са се отнасяли към своите професионални престъпни босове с особен пиетет". Министърът ми отговори простичко "Не искахме да делим властта с никого".

С босовете работеха твърдо, понякога даже жестоко. "В някои случаи, особено когато ставаше дума за тези, които държаха общата престъпна каса, приемахме за възможно в случаи на съпротива да не ги залавяме живи", отбелязва министърът. Престъпният бос може да получи присъда само за това, че е бос - когато го признае или когато за това има свидетелски показания. Въведени са драконовски мерки срещу помагачество на босовете; за тези, които контролират общата престъпна каза; и просто за недонасяне за среща с тях.

В резултат на всички тези мерки, особено на разрушаването на солидната корупционно-професионална база на уличната престъпност, за няколко години броят на престъпленията, особено уличните и насилствените, намаля няколко пъти. Нивото на престъпността в Тбилиси е сравнимо с европейските градове с неособено висока престъпност. Разкриваемостта е 30-35%, което също съвпада с европейските показатели. "Ако някой ви говори, че те разкриват 60 и повече процента от престъпленията, значи ви лъже", казва министърът.

Едно от технически правилните решения на реформата е повсеместното поставяне на остъклените участъкови полицейски управления. В тези прозрачни помещения, за радост на гражданите, можещи с очите си да видят как работи полицията, се намират полицейските участъци.

МВР рязко съкрати хартиения документооборот. В системата функционира електронен оборот на дументите, което позволи качеството на работата да се повиши в пъти. "Не успяхме да цифровизираме само 5% от документите, свръхсекретните", обяснява министърът, "всичко останало е в полицейската мрежа, програмата разпределя документите по служителие, с възможност да се проследява как се изпълняват задачите, с норматив за времето на отговор и автоматично архивиране." ътрудноиците

Отделен въпрос е полицейската отчетност за престъпленията. Не я премахнаха, но престанаха да я смятат за основен критерий за работата на МВР и служителите му.

Много работа легна върху Генералната инспекция, нейните служители постоянно "подлагат на изпит" низовите поделения. Например като обикновени граждани идват в районното и искат да се заведе дело по дребни поводи, за които по-рано никой не би и разговарял, да кажем кражба на мобилен телефон. Отказът от възбуждане на дело заплашва полицая с углавна отговорност, да не говорим за уволнението и санкциите, затова броят на възбудените дела рязко се повиши. Но понеже броят на делата вече не е основен показател за работата, полицаите сами започнаха да работят по тях много по-активно.

Значителна част от функциите на министерството, особено свързаните с взаимоотношенията с гражданите е аутсорсната и комерсиализирана. Функции като издаването на свидетелство за правоуправление, на регистрационни документи за автомобилите, техническите прегледи са прехвърлени към Сервизната агенция на МВР и са подчинени на твърд регламент (включително и в сроковете). За освобождаване на автомобил от митницата, техническият му преглед и издаването на документи и номер нормативът е 20 минути.

В миналото останаха "тузарските" автомобилни номера, буркани имат само няколко правителствени автомобила. Номерата се получават от компютър. При това срещу заплащане можеш да поръчаш всякакъв номер, стига да е уникален и да съдържа които и да е 7 символа. Няколкото опита за издаване на "тузарски" номера на избрани бяха осуетени твърдо - включително с уволнение на въпросните служители и шефове на съответните отделения. Също така под страх от уволнение е забранено чиновниците да бъдат обслужвани по специален ред. Лично наблюдавах как на опашката за номер стои заместник генералният прокурор на републиката.

Благодарение на новата система за регистрация двама души от различни градове могат, без да се срещат, да осъществят покупко-продажба - сделката се извършва чрез терминалите на Сервизната агенция.

Когато се реформираше системата на КАТ, мнозина се опасяваха, че тя ще доведе до нарастване на автомобилните кражби (една от основните сфери на престъпния бизнес). Но в същото време МВР започна и борбата си с организираната престъпност, за която писах по-горе, специално акцентирайки върху автомобилните кражби. Миналата година в Тбилиси бяха откраднати... 0 (нула) автомобила.

Ред по грузински

Как да създадем ефективна държава от нищото: грузинският опит за реформа на правоохранителните органи

Патрулът обикновено се състои от двама полицаи, но те постоянно се сменят, така че няма постоянни двойки. Ако полицай забележи, че партньорът му е извършил неприемлива постъпка или престъпление, той е длъжен да доложи. В противен случай го заплашва затвор, още повече, че колегата му може да се окаже поредната "подстава" на т.нар. Генерална инспекция - специално поделение в състава на МВР. В него работят около 100 човека, които всекидневно измислят рафинирани начини за ловене на "предателите" в системата, т.е. на хората от МВР, извличащи страничен доход от работата си, извършващи престъпления и правонарушения, търгуващи с нелегитимни силови услуги. "Подставите" могат да варират от "пияни" водачи, грубо нарушаващи правилата за движение по пътищата, а след това провокиращи патрулните към подкуп, до "бандити", работещи по сложни схемии за доставки на оръжие и наркотици. Инспекцията работи с "подстави" в борбата с коруцията и в други ведомства - от фалшиви "родители", искащи срещу рушвет да устроят чадото си в чужбински университет до ужкимски "купувачи" на вино менте.

В резултат на работата на Генералната инспекция държавният апарат непрекъснато и последователно се чисти от корупция. В първите години от реформата от МВР бяха уволнени или отидоха в затвора няколкостотин души. Сега по думите на министър Мерабашвили месечно арестуват или уволняват 2-3 служители.

Попитах един служител  на инспекцията не му ли е тежко да подвежда колеги, да ги провокира към престъпления, а след това да ги праща в затвора.

Той ми отвърна - "Аз прочиствам нашата система от предатели и се гордея с работата си". Крайният резултат е, че вече почти няма случаи на "покриване" на полицай-нарушител от началника или колегите му. Ако стане ясно, че някой върши престъпление, целият му екип започва да го разработва. В началото с подобно разработване наказваха цели поделения. Днес това не съществува. "Хората станаха нетърпими към подобно поведение на колегите си и ги осъждат", обяснява министърът.

Криминалната полиция се освободи от дейностите по предварителното следствие и дознание. Редът за започване и приключване на углавни дела е максимално опростен. Промени се и длъжностната структура - няма следователи, а няколко ранга детективи. МВР няма право да се занимава с икономически престъпления. Тази функция е предадена към специално звено в Министерството на финансите - финансова полиция.

Ликвидацията на професионалните престъпни босове

[Така превеждам руското понятие "воры в законе", може да не е перфектно, но не знам друго адекватно - бел.моя] Съвършено ме порази една особеност на реформата - практически пълната ликвидация на обширната и твърде влиятелна в миналото прослойка на професионалните престъпни босове. Грузинските босове са институция, формирана преди десетки години, чието влияние се простира далеч извън границите на републиката. Идвайки на власт, новото правителство веднага разработи ново антимафиотско законодателство, по-голямата част от което беше взаимствана от италианците и американците. Започна лов на професионалните престъпни босове, в резултат на който днес на територията на Грузия останаха около десетина такива. Те лежат в затворите. "Всички наши босове сега са или у вас [в Русия - бел.моя], или в Европа", обяснява Мерабишвили.

Организираната престъпност е сериозен елемент в обществения живот на всяка страна, още повече в страна с такъв особен манталитет като Грузия. Запитах министъра "Как се решихте? Това е опасно, сложно, а и грузинците винаги са се отнасяли към своите професионални престъпни босове с особен пиетет". Министърът ми отговори простичко "Не искахме да делим властта с никого".

С босовете работеха твърдо, понякога даже жестоко. "В някои случаи, особено когато ставаше дума за тези, които държаха общата престъпна каса, приемахме за възможно в случаи на съпротива да не ги залавяме живи", отбелязва министърът. Престъпният бос може да получи присъда само за това, че е бос - когато го признае или когато за това има свидетелски показания. Въведени са драконовски мерки срещу помагачество на босовете; за тези, които контролират общата престъпна каза; и просто за недонасяне за среща с тях.

В резултат на всички тези мерки, особено на разрушаването на солидната корупционно-професионална база на уличната престъпност, за няколко години броят на престъпленията, особено уличните и насилствените, намаля няколко пъти. Нивото на престъпността в Тбилиси е сравнимо с европейските градове с неособено висока престъпност. Разкриваемостта е 30-35%, което също съвпада с европейските показатели. "Ако някой ви говори, че те разкриват 60 и повече процента от престъпленията, значи ви лъже", казва министърът.

Едно от технически правилните решения на реформата е повсеместното поставяне на остъклените участъкови полицейски управления. В тези прозрачни помещения, за радост на гражданите, можещи с очите си да видят как работи полицията, се намират полицейските участъци.

МВР рязко съкрати хартиения документооборот. В системата функционира електронен оборот на дументите, което позволи качеството на работата да се повиши в пъти. "Не успяхме да цифровизираме само 5% от документите, свръхсекретните", обяснява министърът, "всичко останало е в полицейската мрежа, програмата разпределя документите по служителие, с възможност да се проследява как се изпълняват задачите, с норматив за времето на отговор и автоматично архивиране." ътрудноиците

Отделен въпрос е полицейската отчетност за престъпленията. Не я премахнаха, но престанаха да я смятат за основен критерий за работата на МВР и служителите му.

Много работа легна върху Генералната инспекция, нейните служители постоянно "подлагат на изпит" низовите поделения. Например като обикновени граждани идват в районното и искат да се заведе дело по дребни поводи, за които по-рано никой не би и разговарял, да кажем кражба на мобилен телефон. Отказът от възбуждане на дело заплашва полицая с углавна отговорност, да не говорим за уволнението и санкциите, затова броят на възбудените дела рязко се повиши. Но понеже броят на делата вече не е основен показател за работата, полицаите сами започнаха да работят по тях много по-активно.

Значителна част от функциите на министерството, особено свързаните с взаимоотношенията с гражданите е аутсорсната и комерсиализирана. Функции като издаването на свидетелство за правоуправление, на регистрационни документи за автомобилите, техническите прегледи са прехвърлени към Сервизната агенция на МВР и са подчинени на твърд регламент (включително и в сроковете). За освобождаване на автомобил от митницата, техническият му преглед и издаването на документи и номер нормативът е 20 минути.

В миналото останаха "тузарските" автомобилни номера, буркани имат само няколко правителствени автомобила. Номерата се получават от компютър. При това срещу заплащане можеш да поръчаш всякакъв номер, стига да е уникален и да съдържа които и да е 7 символа. Няколкото опита за издаване на "тузарски" номера на избрани бяха осуетени твърдо - включително с уволнение на въпросните служители и шефове на съответните отделения. Също така под страх от уволнение е забранено чиновниците да бъдат обслужвани по специален ред. Лично наблюдавах как на опашката за номер стои заместник генералният прокурор на републиката.

Благодарение на новата система за регистрация двама души от различни градове могат, без да се срещат, да осъществят покупко-продажба - сделката се извършва чрез терминалите на Сервизната агенция.

Когато се реформираше системата на КАТ, мнозина се опасяваха, че тя ще доведе до нарастване на автомобилните кражби (една от основните сфери на престъпния бизнес). Но в същото време МВР започна и борбата си с организираната престъпност, за която писах по-горе, специално акцентирайки върху автомобилните кражби. Миналата година в Тбилиси бяха откраднати... 0 (нула) автомобила.

Вече сте си купили всички видове iPhone, iPad, таблети и други джаджи на Apple? E, значи вече е време да се снабдите и с тоалетна във формата на ябълка, съобщава btv.bg позовавайки се на БГНЕС. Тоалетната чиния с форма на ябълка е създадена от сръбския дизайнер и програмист Милош Парипович. Концепцията му представлява тоалетна чиния – ябълка и казанче за вода във формата на листо. Той твърди, че творчеството му няма нищо общо с известната американска компания Apple, въпреки че наподобява отличителното лого. "Някои хора мислят, че прилича на логото на Apple, но аз не смятам така. Това, че има такава форма и бутон като листо не го прави продукт на Apple" категоричен е сърбинът. Лъскавата тоалетна има точно същата функция като всички останали тоалетни, но със сигурност ще повдигне настроението на приятелите ви, ако им кажете, че използвате iPoo.

Първата вечер след обилния снеговалеж е най-подходяща за разходка из пременената в бяло столица. После идва времето на жълтия сняг и пейзажът леко се модифицира.

Пред блока обстановката е като на Източния фронт в някое от затишията...

В центъра обаче е приказка!



Красотата е и в детайлите:

Международната организация на пиратските партии подготвя мащабно дело срещу ФБР заради атаката на бюрото към сайта за споделяне на файлове Megaupload и фактическото му ликвидиране. В момента сдружението усилено набира имена и данни на потребители, които са имали напълно легални файлове в сървърите на Megaupload, но са загубили достъп до тях след внезапното спиране на услугата, предаде Gizmodo. Обвинението към ФБР ще бъде за несправедливо спиране на достъпа до легитимни файлове, които са собственост на граждани, с нищо не нарушаващи законите. Според пиратските партии действията на ФБР са били непропорционални и ненужни. За постигането на целите в борбата срещу пиратството не е било необходимо да се отнема законният достъп до определени услуги на огромен брой хора. С действията си органите на реда са причинили щети, които надвишават многократно по мащаби постигнатите ползи. В момента Международната организация на пиратските партии изгражда автоматизирана система за оплаквания, която ще могат да използват бившите потребители на Megaupload. Проверява се и кои точно закони са били нарушени при акцията на ФБР.

Второ уточнение по съществото на казуса: Приложено представям 1 (една) страница КОПИE ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ, надлежно регистрирана в офиса на Министерството на вътрешните работи, град Смолян.

Най-популярната микроблогинг платформа Twitter въвежда нови методи и инструменти за цензуриране на съдържание, което противоречи на законите в отделни държави по света. До момента сайтът решаваше проблемите като просто изтриваше от системата си спорните съобщения. Сега ще се подхожда по по-елегантен начин, чрез блокиране на достъпа до определена информация за IP адреси от определени страни, информира Mashable. Ако някое правителство се оплаче от неподходящи коментари проблемът вече ще бъде решаван на локално ниво. По този начин държавната цензура в някои места няма да засяга свободата на хората от други страни, където спорните текстове не противоречат на законите. „Когато получим молба за отстраняване на съдържание от оторизирана организация ще действаме съобразно законите в държавата, откъдето идва заявката”, е краткото обяснение на Twitter за нововъведението. Цензурирането ще се осъществява на две нива. То може да засегне само определени съобщения, но може да обхване и цял акаунт. В случай на влязла в сила ограничителна мярка Twitter ще уведомява засегнатите потребители за това. Новината идва само няколко дни след като микроблогинг платформата тръгна на няколко нови езика, сред които: арабски, персийски и иврит.

Вече няколко пъти Цветанов обяснява, че който не е с него, е с организираната престъпност. Когато някой му зададе въпрос, веднага се обяснява, че е свързан с ВИС и СИК.  През тази седмица той атакува персонално всеки, който поиска неговото изслушване пред парламента. Много любопитно е, че Цветанов отправи обвинения към Лютви Местан, че се е опитал [...]

На 23 януари 2012 г. от 20.30 до 21.30 ч. предаването "Диагноза" на Журналиста Георги Ифандиев ("Евроком"-България) се излъчваше без звук. Хиляди зрители се питахме: "Защо?".

Категорично, категорично не сме съгласни, почитаеми, с несправедливото и тенденциозно тълкуване на действията на МВР и неговото ръководство. Какво е това театралничене, че се прекалява с полицейското насилие, че не се работи професионално, че се извършват бутафорни акции и прочее. Даже и върховният управител на нашата република, генерал-лейтенант премиерът доктор Борисов, този път се подведе от либералните настроения и порица ръководството на МВР. Вероятно напоследък му е писнало да трябва да се извинява за щяло и нещяло и е предпочел този път да изобрази възмущение за пред публиката. Кое е скандалното в това, че специализиран отряд с качулки на главите просва някакви опасни престъпници, които разполагат с пет кутии цигари без бандерол? Когато има ясна политическа воля за борба с престъпността, тя не може да бъде делена на малка и голяма. Тя трябва да бъде повсеместна. Ред трябва да има тука и който прегреши, да си знае мястото. Не трябва да има прошка за никого. Даже лелките...

Dance It! 2012 is the 5th edition of a week-long dance intensive workshop and performance program bringing together accomplished US choreographers and young dancers from Bulgaria and the USA.

Производителят на защитен софтуер Symantec призова всички потребители, които използват софтуерната програма pcAnywhere веднага да я изключат и да не я използват до второ нареждане. pcAnywhere е творение на Symantec, което служи за отдалечен достъп до различни компютри. Хакери са успели да се сдобият със стари сорс кодове на приложението, които могат да бъдат използвани за експлоатиране на уязвимости, които до момента не са били известни на разработчиците, информира BBC. Особено важно е бизнес потребителите да деактивират своите копия на pcAnywhere, за да не бъдат атакувани компютрите им от злонамерени лица. Добрата новина е, че останалите софтуерни продукти на Symantec не са засегнати от проблема и могат да бъдат използвани без притеснения. В момента защитната компания подготвя серия от обновления, които ще направят уязвимата програма годна за използване. След инсталирането на ъпдейтите потребителите ще могат отново да използват pcAnywhere без да се притесняват за сигурността на данните си. Не е ясно колко потребители са изложени на опасността, тъй като програмата се предлага както отделно, така и като част от софтуерни пакети с продукти на Symantec. Към момента се знае само, че върху около 50 хиляди машини има инсталирана автономна версия на pcAnywhere. Към момента няма данни хакери да са се възползвали от изтеклия програмен код, но е притеснителен фактът, че вече дори фирмите за антивирусен софтуер стават жертва на успешни хакерски атаки.

Двама от членовете на ликвидирания сайт за споделяне на файлове Megaupload бяха пуснати под гаранция от съда в Нова Зеландия. Става въпрос за 29-годишен холандец и 38-годишен германец. Ръководителят на сайта обаче засега трябва да остане в ареста, информира Neo Win. Представителите на екипа, поддържащ Megaupload бяха арестувани след молба на ФБР по обвинения в интернет пиратство. Грози ги екстрадиране в Съединените щати, където ги очаква съд за нарушения на тамошните закони. Новозеландският съдия е приел, че съществува много малък риск те да се укрият от правосъдието и е разпоредил да бъдат следени постоянно чрез монтирани към телата им позициониращи устройства, които позволяват на полицията да знае точното им местоположение във всеки един момент. Ким Шмиц, който беше основен ръководител на Megaupload, няма да излезе на свобода и ще продължи да търка наровете на новозеландските заведения за принудително настаняване на лица с провинения. Следващият му шанс за освобождаване ще бъде чак след няколко седмици. Според прокурорите по съдебното производство, при Шмиц има много висок риск за бягство от правосъдието. Те смятат, че той разполага с укрити средства и възможност за смяна на самоличността си. Следващото изслушване на арестанта ще бъде в края на февруари. Днес за освобождаване под гаранция се бори четвърти член на Megaupload. Новозеландският съд ще изслуша Матиас Ортман и ще реши дали да го пусне.

„Възпоминание за мъртвите, милост за живите” е една много благородна, но напълно лишена от разбиране и приложение фраза у нас. Доказва го за пореден път дивната истерия, която заля медиите тези дни по повод ревизията на помилванията, извършени от президентската институция. Доскорошният ни правосъден министър Маргарита Попова, сега в ролята си на вицепрезидент, доналя масло в огъня. Не се наемам да твърдя, че това стана случайно, нито пък ще казвам, че нарочно подлага динена кора на „другарчето” си по ранг Марин. Но вицето на президента сега заяви в прав текст: „Аз не съм видяла указ, издаден от президента Първанов, за упълномощаване на вицепрезидента Ангел Марин за помилванията за мандата от 2007 до 2012 г.“. И уж загрижена, добави, че ако се окаже, че президентът Първанов не е издал такъв указ, това би бил много неприятен формален пропуск. Според нея това ще доведе до правен хаос. „В момента всички документи стоят на бюрото ми и се занимавам с проверка по случая с...

България ратифицира скандалното международно споразумение ACTA. Това е станало вчера, на специална церемония в японската столица Токио. ACTA или Anti-Counterfeiting Trade Agreement предвижда налагането на драконовски ограничения в световната мрежа, които имат потенциал да ликвидират напълно свободното споделяне на информация в нея. На вчерашното събитие споразумението е било подписано от 22 членки на Европейския съюз, предаде Mashable. ACTA е със съдържание, което е сходно с двата американски проектозакона SOPA и PIPA, около които се вдигна много шум в последно време. Началото на ACTA беше поставено през 2006 година по инициатива на САЩ и Япония. През същата година в обсъжданията около съдържанието на споразумението се включиха и някои европейски държави. Подготовката на инициативата още от началото беше свързана със секретност и закрити преговори между различните страни. ACTA все още не е в сила, тъй като се нуждае от ратификацията на Европейския парламент. Това трябва да стане през това лято. Ако споразумението бъде прието ще се постави под въпрос съществуването на сайтове с генерирано от потребителите съдържание, тъй като собствениците им ще носят наказателна отговорност дори за данни, които не са качени от тях. Най-засегнати ще бъдат форумите; сайтовете, позволяващи потребителски коментари; видеопорталите и безплатните хостинги за файлове. Международното споразумение ще даде на държавните власти повече инструменти за натиск върху доставчиците на интернет, които със сила ще бъдат принуждавани да ограничават достъпа до определени ресурси, за които се смята, че нарушават нечии авторски права.

С всеки изминал ден все по-трудно говорите с баба си. Не, че не я обичате или не искате да водите конструктивен диалог с нея. Докато светът се лута в опит да докаже, че върви напред и нагоре, баба ви става все по-стара. Започва да не чува, да не вижда и най-вече да не разбира думите и термините на съвремието й. Опитвате се да й обясните какво е интернет и че суперколайдерът е голяма стъпка напред. Въпреки това за нея старият хладилник “Мраз” все още е по-значима вещ от компютъра. Не страдайте много за баба си! Отказът й да разбере нещата извън нейния си свят отдавна са защитени от закона и действат като универсален принцип из българската политическа вселена. Много внуци се чудят как възрастните им роднини имат силата и нервите да следят парламентарния контрол. Най-много сили младите хвърлят в това да намерят смисъла в действията на баба и дядо, след като хабер си нямат какво точно е конвенция, пакт или методът “Донт”. Всъщност смисълът е огромен, защото за първи път гледането...

Днешният пътепис ще ни покаже милата ни родина през истински оценяващ я поглед. Анастасия ще ни покаже това, което, хващам се на бас, никой от вас, никога не е изпитвал към нашата скромна, странна, реалистична, антиромантична, черногледа и ... съвсем нелоша страна :) Приятно четене:

Кажи здрасти на България

- Искаш ли айран? - Какво е това? - Разредено кисело мляко. - МОЛЯ?!!

Този разговор беше една от първите ми срещи с България. Добре дошло, малко рускинче, ела да ти покажем какво е сирене, разредено кисело мляко и супа от черва. Извинете – шкембе чорба! Бях на осем, когато родителите ми решиха да се преместят в България. Причините са много, но има една, която е най-важна – търсили са свободата. През 1997 година в Украйна свобода няма, не и на практика. Всеки има възможността да работи, но не всеки има щастието да изкарва пари, достатъчни поне за прехраната. Родителите ми отиват там, където е по-свободно. Поне тогава. И поне за тях. Знаели ли са, че това е държава, толкова наранена от решението на Тримата големи по време на Ялтенската конференция Югоизточната част на Европа да попадне в лапите на СССР? Знаели ли са, че всяко ново запознанство в продължение на всички тези години ще започва с „Хей, а ние учихме руски в училище, но аз нищо не знам”? Знаели ли са какво е боза, и че думата значеща потник на руски, в България носи свещеното значение на „мама” – „майка”? Предстояло им е да научат. Когато пристигнахме в България, ние не знаехме нито дума български. Кълна се – нито думичка. Спомням си как с мама ходихме до магазина и тъй като не можехме да кажем „хляб” или „мляко”, ги сочехме с пръст и се смеехме. Беше ни неловко, че сме такива невежи. Тогава проговорихме – „хлябът” стана по руски „хлеб”, а „млякото” – родното ни „молоко”. Магазинерките се усмихваха и ни поправяха, а ние се учехме. Никога няма да забравя първия си учебен ден в българското и любимо 7-мо СОУ „Кузман Шапкарев” в Благоевград. Учителката беше написала числата от 0 до 10 на дъската и вероятно искаше да ги преговорим. Първо изпитах ужас. В Украйна за една година се учихме да смятаме, събираме и изваждаме до 1 000, а за домашно през лятната ваканция ни бяха дали таблицата за умножение, която бях научила прилежно, и изведнъж мен ме карат да назова числото 0. Честно да си призная, си казах наум – „Тези тук са абсолютни идиоти” и вдигнах ръка. - Кое е числото, Настя? – попита стреснато госпожата, която прекрасно знаеше, че аз не мога да обеля и дума на „език свещен на моите деди”. - Ноль – каза смело Настя и победоносно огледа „идиотите”, които след моето признание изглеждаха още по-шокирани. - Правилно. Само че на български се казва „нула”. Егати! То пък трябвало и на български …  Ако си мислите, че местенето в нова страна е леко, жестоко се лъжете. Особено във времена, когато информацията достига през филтрирани медии и в ограничени количества. Ние не знаехме нищо за тази страна и вероятно от няколко реда насам вие се питате – защо (по дяволите!) сме дошли тук? Ще поясня. В онези години, малко след разпада на СССР и отварянето на границите, съветските хора започнаха да бягат, особено онези, които не бяха така впримчени в паяжината на партийната идеология. Останалите изведнъж научиха, че има друг свят, че има СВОБОДА. Тази свобода, която ти позволява сам да избираш къде да отидеш и това няма нищо общо с партийните решения и кадровите разпределения на завода. ТИ РЕШАВАШ. Найс, а? И родителите ми решиха. При това доста бързичко. Само след двуседмично посещение при приятели в Благоевград те твърдо решиха, че тук се диша по-леко. Това е причината ние да не знаем почти нищо за България, нито езика, нито културата й. Смело решение. Гордея се с родителите си – те са ми подарили свобода. Но ако си мислите, че преди 15 години мислех така, жестоко се лъжете. Да, всичко беше интересно и всичко беше… чуждо. Няма да повярвате, но след като учихме за Руско-турската война в 4-ти или 5-ти клас, абсолютно нелогично съучениците ми ме нападнаха, че съм рускиня. Не знам как моето детско съзнание е успяло да се пребори с нападките на класа и да остана с абсолютното убеждение, че аз трябва и мога само да се гордея с този факт. Тогава не знаех още колко примамливо звучи описанието „Една руса рускиня” за мъжете и че всеки младеж, който ме чуе да говоря на руски с майка ми по телефона, променя погледа си на секундата. Рускините са секси. Не казвам, че българките не са. Просто те не са предмет на разговора ни сега. [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="7"] [geo_mashup_location_info]   И така, година след година, аз учех България. Да, да, именно учех тази страна, която така и не нарекох моя родина. Аз си имам родина, имам си и държава, която обичам, и те са две напълно различни и прекрасни по своему. Често срещам недоумяващи погледи, защо аз не наричам себе си българка и защо говоря с родителите си на руски език? Вече 15 години подред мама се бори с тези въпроси с логичния въпрос-отговор – „А вие ако отидете в Америка ще говорите ли на английски у дома си?” Някои може би да.

България е огромна. България е прекрасна. Храните, които изброих в началото – айран, боза, баничка, миш-маш … дори изпитвам затруднения, за да назова повече, те вече не са ми чужди, те са част от моето меню, но повярвайте, сблъсъкът с тях беше сериозен. Свикнала да ям борш и пелмени, аз не разбирах идеята на тези яйца с домати, объркани със сирене. Странна работа, сериозно ви говоря. А и разреждането на кисело мляко… отчайващо! Истината е, че в Украйна киселото мляко само по себе си наподобява айрана, защото липсва онази вълшебна българска бактерия, която го прави гъсто. Но как да го знае едно осемгодишно момиче?

Странно е, но и сега, когато нашите приятели пристигат в България, те започват опознаването й през стомаха. Първо се минава през всички интересни ястия в менюто, а след това се заговаря за културата. Може би причината е, че храната е нещо реално, за което бързо и лесно изграждаш мнение; а може би е друга – за разлика от културата, тя лесно може да се купи. Така или иначе, българската култура е нещо необятно. И неповторимо. Знаете ли, чела съм „Под игото” четири пъти. Не се хваля, просто обичам тази книга. Което разбира се, не значи, че чета само нея. Просто в нея намирам българската душевност. Когато я открих за пръв път в четвърти клас, тя беше една; сега тя е друга – още по-хубава. Но колко мои приятели отказват дори да отворят корицата на романа… Може би, трябва да се изразя по-правилно – колко мои познати… Често недоумявам, защо българинът така бяга от корените си? Ако го попиташ директно за това, той ще се обиди; логично, това е все едно да те попитат: „ А ти защо се срамуваш, че баща ти е алкохолик и леко изкуфял дядка?” Никога няма да признаеш, че това е истина, дори да е така. Но нищо няма да ти попречи да наречеш някой дядо „алкохолик” или „леко изкуфял”, с ясното съзнание, че и той има дете. Така де, всички си имаме недостатъци. И родители. Но и корени, и това, с което се сблъсках на втория етап, беше срамът. Повярвайте, аз обичам българина – и буквално, и преносно. Но моля ви, отговорете ми – защо се срамувате от себе си? От психологическа гледна точка сега ще започнете да спорите, че това не е вярно, но можете ли да промените мнението, зародило се у мен преди толкова години? Това, което ме изуми, беше изразът „Българска работа”. И до днес не мога да ви го простя, съжалявам. Първите си осем години прекарах сред рускоговорящи хора, ходех на училище и четях руски книги, слушах руска музика и рецитирах руски стихчета. И никога, до момента, в който не чух „Българска работа”, не се бях и замислила, че трябва да се срамувам от принадлежността си към някаква държава. Не бях предполагала, че ти сам можеш да обидиш себе си и то не поради някакви твои лични качества, а поради твоята националност, която слага някакъв негативен печат на дейността ти в зародиш. И шокът беше голям. Спорила съм с мои съученици и преподаватели за този израз и знаете ли, мисля, че те се срамуваха от него, но тъй като това е фраза, която повтаря цяла държава, не можеха да приемат, че съм права. А аз бях! И съм. Ще повторя пак – обичам българина и не разбирам, и не приемам неговото отказване от себе си. Нещо повече – осъждам го! Хубавото е, че в последно време почти не чувам този израз. Или хората са спрели да го повтарят, или той не е част от речника на онези хора, с които съм се обградила, не знам. Но знам, че самочувствието на българина се подобрява или влошава с всеки следващ доклад на ЕК. А защо външната оценка продължава да бъде основополагаща за него, ето това не знам.

Култура. Литература. Чалга …  Бихте изпопадали от смях, ако можехте да ме видите как подскачам на дивана в хола и рева с пълен глас: „Луда по тебе ще си остана, дори да бъда жива ранааааа”. Мъка. Но децата са деца и дори на 10, те продължават да протягат ръчички към лъскавите неща и да, аз слушах чалга, боготворях Деси Слава и гледах ТОП класацията на Канал 3. Помните ли онази кака Деси, една с дълга руса коса?

Та, чалгата беше „супер”. Друга дума не мога да измисля, защото приемах чалгата като нещо нормално, тя беше част от България. И ако аз не познавах страната, логично беше да приемам всяка нейна част, малко по малко. Приех и чалгата. И трябва да призная, че след като научих за нейното „пагубно” влияние върху културното развитие на младежта, спрях да я слушам. Но това не ми пречи и сега да си пускам някои определени песни. Защото именно когато научих тази страшна новина, че чалгата убива мозъчните ни клетки, предназначени да цитират Гьоте и да слушат Моцарт, аз се ядосах. У мен се породи някакъв неосъзнат гняв – защо нещо, което е част от страната, трябва да бъде изрязано като апандисит и тъпкано, тъпкано, тъпкано… Отново този срам, това разделение, за което споменах по-горе. Същият този срам, който се появи и изля под формата на негативни коментари, когато в България навлязоха турските сериали. Неописуем срам, изригващ в гняв. Но защо? Не знам дали моето принудително опознаване ме е направило толкова толерантна към различността, но обремеността с миналото и историческите предпоставки да отричаш нещо – за мен това е повече от глупаво. Българите не виждат никакъв проблем в яденето на банички с айран, като и двете ястия са от турски произход, но турските сериали са вече трън в окото. Каква е тази избирателна пропускливост, с която гледаме на света? Или просто са нужни години, за да свикнем с латиноамериканските сериали и сега изведнъж се противопоставяме на новите – турски, само защото са: А) Нови и Б) Турски? Нека се върнем на музиката. Аз дълги години не знаех, че в България има друга музика освен чалга. Жалко, но тя беше най-достъпната за мен и 12-годишните ми приятелки се кълчеха на нея. Но това не беше съзнателен музикален избор, това просто беше мелодия, с ритъма на която можехме да изразяваме себе си. После научих за БТР, Атлас, Акага – прослушах БГ радио. Хубаво е, когато в живота ти навлиза нещо ново. И още по-хубаво е, когато имаш свободата да го избереш. Не е страшно, когато е чуждо Нека все пак се запознаем. „Казвам се Анастасия” и когато ви го кажа и добавя към това изречение още няколко, няма дори да си помислите, че съм рускиня. Въпреки че приятелите ми твърдят, че имам типично славянско лице, което заедно с тази прекрасна (изкуствено) руса коса ме правят една истинска Анастасия. Вече споменах за една от реакциите при запознанството ми с някой друг („Хей, а ние учихме руски в училище…”). Другата, която неизменно предизвиква името ми, е „Ах, като принцесата”. Първо тя е била княгиня, ако трябва да сме точни, а второ – банални сте. Българинът се оплаква, че страната му е западнала и е една от най-тъжните в света, но не прави кой знае колко, за да научи нещо за някоя друга. Нека се разберем: това, което твърдя, е обосновано на мои дългогодишни наблюдения и не цели да обиди никого. Убедена съм, че има хора, които влагат наистина време и емоции в това да опознават чуждите култури, но много не го правят. По техни си причини. Какво е да си чужденец в България? Хубаво е. За теб не знаят много, на теб, по някакви непонятни причини, ти се възхищават само защото си се научил да говориш български, и те харесват. Странно, а? Българинът, който хаби толкова емоции да обижда себе си, да плюе по форумите и да съска срещу комшията вярва, че щом ти си от друга държава, ти си нещо повече. И това ме натъжава. За дългите години, в които изучавах България, аз станах част от нея. Както вече споменах, това не е родината ми, но това е скъпо за мен място и следвайки тази логика, чужденците тук са също такива и за мен. И аз не искам да адмирираме никого, искам да бъдем равни и помагащи си. Някога взимали ли сте автограф от някого? А защо? Нима неразбираемият подпис на Бербатов ще остойности вашата същност? Как именно? Това, за което ме боли, е липсата на самочувствие, което се проявява във всичко. Хората, които са част от моя живот, са успели да преодолеят тази липса и се справят прекрасно, вървейки напред и вярвайки в собствените си усилия, но ако за Франция можем да кажем, че тя не си пада по англоговорящи туристи, за България можем да кажем, че ги адмирира. Питам се – докога? Докога ще продължава това криене в черупката на собствената си неувереност и докога ще се счита, че българското образование не е добро? То може да не е толкова добро, колкото това в Англия, но пазарът на книги е отворен отдавна и самообразованието не е преследвано от закона. Докога чалгата ще стои като срамно петно в картона на държавата вместо да бъде прието като някаква форма на полудяване и самоизразяване? Дисковете на Моцарт се продават свободно, и който има усещане за него не намира проблем да ги открие, и чалгата определено няма да му попречи за това. Който има нужда да лудне малко, да заповяда. Всеки има своите фетиши. Но би следвало да се подкрепят родните, ваши неща. Аз го правя за тях (българските); защо не и вие? Българинът е като сираче, което много отдавна са изоставили в детски дом и то иска да изглежда гордо от този „свой” избор. Истината е, че няма една или две сирашки държави – всички са такива. Те нямат баща, нямат и майка, но имат много, много деца. Понякога на тези деца им е добре, понякога им е зле, но ако те не се отказват от своята страна, тя никога няма да бъде самотна. И никога няма да се превърне в сираче. Затова Ви моля, живея тук 15 години и считам, че имам правото на мое мнение и на една молба – моля Ви, обичайте страната си, защото тя е прекрасна! Преди време ние напуснахме родината си, така се случи, такъв е бил изборът на моите родители и аз съм го приела с малко или много трудности и знам, че тази страна, в която към днешна дата имам лична карта и ЕГН и която ме приема почти като осиновена дъщеря, има много красота. Тя е в хората и в онова, което те вършат за нея. И ако родителите ми са били привлечени от свободата, която са открили тук, на мен много ми се иска да създам свободата сега, за да има хора, които да останат. И да открият смисъла и доброто в България, така както аз го правя. Вече 15 години.   Автор: Анастасия Карнаух   Други разкази свързани с Народи – на картата: КЛИКАЙТЕ!

„Така започва всичко – с една жена, с един град и с малко късмет…“

Индия е една от страните, които винаги ме изумяват. Място, което непременно искам да посетя. Място, в което мизерията върви ръка за ръка с лукса. Място, където усмивката не слиза от лицата. Където обичта и прошката помитат като лавина мръсотията в душите на хората, пречистват ги, за да посрещнат новия ден, готови да поемат отново по пътя на живота…

И ако в „Индийската принцеса“ животът в Индия бе пречупен през калейдоскопа на сияйното величествено царуване на Джагатджит Сингх, в „Шантарам“ картината е нарисувана през погледа на обикновения човек.

„Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс е Живот. Животът на австралийския хероинов наркоман, избягал от строго охраняван затвор. Животът на една любов, от разцъфването на нежните й цветове до разпиляването на увехналите листенца. Израстването на личността на един „гора“, постепенно превърнал се в чистокръвен „мумбаикер“. Познанието за себе си. Изкуството да обикнеш. Силата да простиш.

„Шантарам“ – човек на мира…

Книгата не е от онези, които се четат на един дъх. Не само заради внушителния й обем от 867 страници. Тя наистина е събрала в себе си онази непозната част от Индия, която само някой, напълно предал се на древната страна, на древната култура и на невероятната добрина на индийците може да открие. Индия отвътре – това май е най-точното определение, което мога да дам… Индия с просяците, Индия със законните рушвети. Индия, в която можеш да извършиш над 30 международни престъпления в рамките на няколко часа и да знаеш, че си като останалите. Индия, в която всеки приема съдбата си, защото осъзнава своята част от вината. Индия, в която прошката към себе си и към противниците ни ни дава най-ценното, към което се стремим. СВОБОДА!

Авторът разказва своята собствена история от момента на стъпването му на летището в Бомбай. Преследван от австралийските власти, той се озовава в напълно непознат град. Първоначално потресен от безкрайните бордеи и от нищетата, за Лин (името, с което героят е известен в Бомбай) започва един напълно нов етап в живота, щом слиза от автобуса в центъра на града и се запознава с Прабакер. Дребничкият индиец с ослепителна усмивка повежда престъпника, скрил в себе си натрупания с години гняв, по пътя на себепознанието, откривайки му простите и затова прекрасни истини, известни на всеки индиец. Много е лесно, просто трябва понякога да се довериш, да се отърсиш от хилядите съмнения, да се предадеш, за да откриеш скритото, което често е пред очите ни.

Постепенно Лин опознава най-тъмните кътчета на града, научава стотици изумителни за един чужденец неща, опознава „огъня“ в хората и в челен сблъсък се запознава с Карла. Карла Сааранен, изключително красива, с изумрудено зелени очи, катраненочерна коса и осанка, всяваща респект у всеки. Карла, криеща тайните си зад стоманени врати. Карла, която нито за миг не губи разума си. Дори и заради любовта. Въпреки любовта.

В тази книга наистина има всичко. Философските размишления за живота, смъртта, синовната обич и прошката са умело съчетани с културата и пъстротата на живота в индийския град и село. Гангстерските сделки, измамите, рушветите и въшките в индийските затвори вървят ръка за ръка с живота в бордеите и войната в Афганистан. А в центъра на пъстрата картина е Лин – Шантарам, австралиецът гангстер, лекуващ болните от холера в бордея, в който живее; белият с голямо индийско сърце, научил местния диалект марати. Любимецът на бедните, приятелят на Абдел Кадер Хан – Кръстника на бомбайската мафия. Писателят фалшификатор. Силният мъж с добро сърце, понасящ юмруците на съдбата и приемащ усмивката на живота. Шантарам.

Много книги преминават по повърхността на чувствата ни като лек бриз, без да оставят трайни следи. Има такива, с които живеем, докато ги четем, но после магията им над нас се стопява като сняг с прелистването на последната страница. Но онези книги, предизвикващи буря от чувства, които помним цял живот и предопределят до известна степен личностното ни развитие, са рядкост. „Шантарам“ за мен е от този, последния вид книги. Мисля за нея непрекъснато, дори и след като я затворих. Преписах цели пасажи, които ме вдъхновиха. Думите все още се леят в душата ми и не мога да приема напълно факта, че историята, описана на страниците й, е автобиографията на Греъри Дейвид Робъртс!

Изумителна книга, неслучайно спечелила специалната награда за превод „Кръстан Дянков“ за 2010 г. Книга, която всеки би трябвало да притежава в библиотеката си. Книга, която аз лично вече нося в библиотеката на сърцето си!

Прочетете ревюто на Даниела Димитрова за "Шантарам".

„Така започва всичко – с една жена, с един град и с малко късмет…“

Индия е една от страните, които винаги ме изумяват. Място, което непременно искам да посетя. Място, в което мизерията върви ръка за ръка с лукса. Място, където усмивката не слиза от лицата. Където обичта и прошката помитат като лавина мръсотията в душите на хората, пречистват ги, за да посрещнат новия ден, готови да поемат отново по пътя на живота…

И ако в „Индийската принцеса“ животът в Индия бе пречупен през калейдоскопа на сияйното величествено царуване на Джагатджит Сингх, в „Шантарам“ картината е нарисувана през погледа на обикновения човек.

„Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс е Живот. Животът на австралийския хероинов наркоман, избягал от строго охраняван затвор. Животът на една любов, от разцъфването на нежните й цветове до разпиляването на увехналите листенца. Израстването на личността на един „гора“, постепенно превърнал се в чистокръвен „мумбаикер“. Познанието за себе си. Изкуството да обикнеш. Силата да простиш.

„Шантарам“ – човек на мира…

Книгата не е от онези, които се четат на един дъх. Не само заради внушителния й обем от 867 страници. Тя наистина е събрала в себе си онази непозната част от Индия, която само някой, напълно предал се на древната страна, на древната култура и на невероятната добрина на индийците може да открие. Индия отвътре – това май е най-точното определение, което мога да дам… Индия с просяците, Индия със законните рушвети. Индия, в която можеш да извършиш над 30 международни престъпления в рамките на няколко часа и да знаеш, че си като останалите. Индия, в която всеки приема съдбата си, защото осъзнава своята част от вината. Индия, в която прошката към себе си и към противниците ни ни дава най-ценното, към което се стремим. СВОБОДА!

Авторът разказва своята собствена история от момента на стъпването му на летището в Бомбай. Преследван от австралийските власти, той се озовава в напълно непознат град. Първоначално потресен от безкрайните бордеи и от нищетата, за Лин (името, с което героят е известен в Бомбай) започва един напълно нов етап в живота, щом слиза от автобуса в центъра на града и се запознава с Прабакер. Дребничкият индиец с ослепителна усмивка повежда престъпника, скрил в себе си натрупания с години гняв, по пътя на себепознанието, откривайки му простите и затова прекрасни истини, известни на всеки индиец. Много е лесно, просто трябва понякога да се довериш, да се отърсиш от хилядите съмнения, да се предадеш, за да откриеш скритото, което често е пред очите ни.

Постепенно Лин опознава най-тъмните кътчета на града, научава стотици изумителни за един чужденец неща, опознава „огъня“ в хората и в челен сблъсък се запознава с Карла. Карла Сааранен, изключително красива, с изумрудено зелени очи, катраненочерна коса и осанка, всяваща респект у всеки. Карла, криеща тайните си зад стоманени врати. Карла, която нито за миг не губи разума си. Дори и заради любовта. Въпреки любовта.

В тази книга наистина има всичко. Философските размишления за живота, смъртта, синовната обич и прошката са умело съчетани с културата и пъстротата на живота в индийския град и село. Гангстерските сделки, измамите, рушветите и въшките в индийските затвори вървят ръка за ръка с живота в бордеите и войната в Афганистан. А в центъра на пъстрата картина е Лин – Шантарам, австралиецът гангстер, лекуващ болните от холера в бордея, в който живее; белият с голямо индийско сърце, научил местния диалект марати. Любимецът на бедните, приятелят на Абдел Кадер Хан – Кръстника на бомбайската мафия. Писателят фалшификатор. Силният мъж с добро сърце, понасящ юмруците на съдбата и приемащ усмивката на живота. Шантарам.

Много книги преминават по повърхността на чувствата ни като лек бриз, без да оставят трайни следи. Има такива, с които живеем, докато ги четем, но после магията им над нас се стопява като сняг с прелистването на последната страница. Но онези книги, предизвикващи буря от чувства, които помним цял живот и предопределят до известна степен личностното ни развитие, са рядкост. „Шантарам“ за мен е от този, последния вид книги. Мисля за нея непрекъснато, дори и след като я затворих. Преписах цели пасажи, които ме вдъхновиха. Думите все още се леят в душата ми и не мога да приема напълно факта, че историята, описана на страниците й, е автобиографията на Греъри Дейвид Робъртс!

Изумителна книга, неслучайно спечелила специалната награда за превод „Кръстан Дянков“ за 2010 г. Книга, която всеки би трябвало да притежава в библиотеката си. Книга, която аз лично вече нося в библиотеката на сърцето си!

Прочетете ревюто на Даниела Димитрова за "Шантарам".

В четвъртък, 26 януари, в Сан Франциско бе открито изложението-конференция Macworld | iWorld, посветено на продуктите на Apple. Macworld ще се проведе от 26 до 28 януари. По традиция то се посещава както от крайни потребители, така и от създателите на софтуер и хардуер. Събитието предлага лекции, семинари и демонстрации на нови продукти. В програмата на Macworld 2012 г., наред с всичко друго, е включен и филмов фестивал, който ще покаже филми, заснети на iPhone. Изложението 2012 г. ще бъде двадесет и осмото по ред. Първият Macworld се е провел през 1985 година. Преди, активно участие в изложбата е вземала компания Apple, но през 2009 г. тя се отказва от Macworld в полза на собствени мероприятия. През годините, в рамките на Macworld, Apple е представяла множество нови продукти. През 1998 г. компанията анонсира на изложението моноблока iMac, през 2003 г. - браузъра Safari, през 2005 г. - офисния пакет iWork и плеъра iPod shuffle, а през 2007 г. - първия смартфон iPhone. След отказа на Apple да участва в изложението Macworld, популярността му рязко спада. Ако през 2007 г. то е било посетено от 44 000 души, през 2011 г. посетителите са били само 22 хиляди.

В блога на Twitter има съобщение, че компанията вече може технически да премахва (прекратява достъпа до) съдържание по-прецизно:  не глобално, а по държави.  За да обясни защо е работила по въпроса,  компанията дава  пример с различията в правната уредба по държави и ограниченията в Германия и Франция за про-нацистка реч.

Практиката се оказва по-различна – могат да се видят   исканията (по области и основания) -   става дума не за политика  и идеология,  а за интелектуална собственост.

Логично,  два аспекта  заслужават коментар :

• (1) рафинирането на технологиите и кога това става валидно за правото  и
• (2)   ангажимента на Twitter към свободното слово, за който досега имаше ред вдъхновяващи доказателства.

Границите между технически възможното и технически невъзможното се изменят всеки ден  и това не трябва да е източник на печал, но може и да е.

В блога на Twitter има съобщение, че компанията вече може технически да премахва (прекратява достъпа до) съдържание по-прецизно:  не глобално, а по държави.  За да обясни защо е работила по въпроса,  компанията дава  пример с различията в правната уредба по държави и ограниченията в Германия и Франция за про-нацистка реч.

Практиката се оказва по-различна – могат да се видят   исканията (по области и основания) -   става дума не за политика  и идеология,  а за интелектуална собственост.

Логично,  два аспекта  заслужават коментар :

• (1) рафинирането на технологиите и кога това става валидно за правото  и
• (2)   ангажимента на Twitter към свободното слово, за който досега имаше ред вдъхновяващи доказателства.

Границите между технически възможното и технически невъзможното се изменят всеки ден  и това не трябва да е източник на печал, но може и да е.

И без Първанов първановщината продължава да тресе държавата ни в едно отношение: големият началник в държавата отговаря за успехите, а за провалите, предизвикани от неговите решения, се искат оставки, мъмрения и наказания от „ ниските нива”. Този стил на самохвалството на „един успешен президент”, който не пое отговорност за нито едно от безобразията за цели 10 години, беше наложен от Първанов и неговият ученик Борисов, възприемчив последовател също на Живков и Симеон, продължава заветите му.

Вече близо седмица тече българският сериал, чиято сълзливост надхвърля дебита на турските подобия: Борисов иска оставки и наказания, обаче не му ги дават! Той изразява „надежда”, че подчиненият му министър Цветанов го бил разбрал правилно за критиките към МВР, обаче Цветанов не ще да сбъдва надеждите му. Съответно по стълбата надолу маскарадът продължава. Борисов, прескачайки Цветанов, който си мълчи и по тази тема, гълчи шефа на професионалното ръководство на МВР Калин Георгиев и когато всички ( наивници) очакват това да предизвика оставката му, официално научаваме, че няма такова нещо. Има друго- Георгиев прехвърля вината още по-ниско, на средните управленски нива. Очакваме драмата да се превърне съвсем в комедия, когато накрая обвинят някой сержант, от патрулиращите на студа, за безобразията в ръководенето на МВР. Защото примерът на Борисов да стоварва вини и отговорности е заразителен по веригата на безотговорността, с която солидарно са оковани нашите управленци.

Същото се случва и след наложеното от Борисов невиждано никъде в света парламентарно решение страната ни да не се интересува дори дали разполага с природно богатство за милиарди евро. След мълниеносното сътворената глупост искри на мисловни проблясъци започват да озаряват публичното ни пространство. Задачата за постепенно завръщане към здравия разум обаче не се решава от главния виновник за лишаването на парламента от него, а на …средно управленско ниво. Както пише Медиапул, седмица след като наложиха забрана за проучването и добива на шистов газ, управляващите възнамеряват да анализират какво точно са направили и какво трябва да направят в бъдеще. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев пред журналисти в четвъртък, 26 януари.

„Мораториумът подлежи на допълнителен анализ“, посочи той и отново даде пример как във Великобритания и САЩ парламентите са сформирали временни парламентарни комисии, в които да се проведе широк дебат по темата шистов газ и използваните за търсенето и добива му технологии и да излязат с общ доклад и становище.

Тази изява на чиновника в. „Труд” определи като „обратен завой за шистовия газ”. Но е по-подходящо да кажем истината: Борисов заведе България в блатото като един руски Иван Сусанин, прилъгал вражеските войски в тресавището, а ролята на барон Мюнхаузен да се вадим за косите от него е поверена на второстепенен актьор. Човекът, който досега е водил преговорите с американци за проучванията и е бил повече от добре запознат с практиките на САЩ, сега е принуден да се оправдава и да обяснява колко правилно постъпвали в САЩ по отношение на широкия дебат, какъвто у нас просто не се състоя поради нареждането на премиера Борисов заподозреният шистов добив да бъде обесен преди да се знае каква би била вината му, ако извърши престъпление.

Това се случва на фона на загрижените обяснения на уж големия враг на Борисов от БСП Румен Овчаров, който разтревожено ни осведомяваше за опасностите от земетресения в далечните американски щати Охайо и Оклахома, но и дума не дава да се издума за опасностите от земетресение в най-земетръсната зона на България, крайдунавската, където е снесено съветското кукувиче ядрено яйце АЕЦ „Белене”.

И понеже става дума явно дума за политика от най-мръсния вид ( оправдавана лицемерно с екологично чисти намерения)- онази, която отвращава и ражда обобщението за нея като „мръсна работа”, време е хората да забележат кога и по какъв повод се пука балонът на лъжата за противопоставянето между „лявото и дясното” в България, доколкото БСП може да представя „лявото”, а ГЕРБ- „дясното”. Оказаха се единни при първото изпитание пред лицето на проблем от (анти)национално значение, но от полза за една чужда държава, която ликува от този факт. Защото и Борисов явно си има началник, който му прехвърля от чужбина отговорността за своите безобразия в България.

Share on Facebook

   За двата си  мандата, които продължиха десет години (от 2002г. до 2012г.), вицепрезидентът Ангел Марин е помилвал 533 осъдени престъпници. Това става известно от информация за дейността на комисията по помилванията, публикувана на сайта на президентската администрация.Комисията е подчинена на вицепрезидента. Браво! Ето защо са му дали орден “Стара Планина”! Не е лесно да помилваш толкова много народ, половината от които с по над 15 години активни присъди… Колко струва съвестта ви, господин Марин? Явно доходите са ви били малко и за това сте продали морала и честта си на отрепките и изметта на обществото… Трябва да се гордеете, наистина! 10 години безконтролно помилване! Браво! Колко ли още подобни “попари” сте надробил, за които никога няма да научим! Скъпи приятели и врагове, които четете тези редове….Драйфа ми се! Драйфа ми се от цялата тази шибана помярщина в България!!! Излишно е да навлизам в словоизлияния за това как подобни “помилвания” трябва да бъдат контролирани от съдебната система, за да не може интересите на един пенсиониран корумпиран червен генерал да стоят над благото на хората! За да не може сълзите на онеправданите семейства да са единствения отговор на смеха на оправданите студенокръвни боклуци, които са отнели живота на техните близки, имуществото им, честта и достойнството [...]

В статията за английския онлайн магазин - Shore, ви бях споменала интересната секция в сайта "Special offers". В нея всяка седмица магазинът прави различни кампании с намаления на някоя марка, определен вид стока или на избрани артикули.


В момента, за ограничен период от време, Shore предлагат на своите клиенти 40% намаление на новата колекция дрехи и аксесоари от марката Animal!

Подробна статия в блога за пазаруването от Shore, можете да намерите ТУК.

Сочените за медийни магнати Огнян Донев и Цветан Василев са се срещнали с министър-председателя Бойко Борисов в опит да помирят медийните групировки, зад които стоят. За това съобщи в сряда австрийският вестник “Дер Штандарт”. Под заглавие “Борбата за власт и монопол в България” изданието цитира думи на собственика на "Медийна група България холдинг” Огнян Донев, според когото премиерът се обърнал към него и банкера Цветан Василев с предложение да се споразумеят.

Сърца, направени от прежда и разредено лепило Ц 200!

Правят се лесно, но малко бавно съхнат:)

Имате нужда от дебела прежда, лепило Ц 200 и целофан или друга найлонова подложка, върху която да направите сърцето и после лесно да отделите, когато изсъхне.

Нарежете на парчета прежда, дълги около 20-30 см и накиснете в съд с разреден лепило Ц 200 ( съотношение 1/3 -лепило /вода). Оформете с няколко парчета формата, която искате да има вашето сърце. Може да използвате различни цветове прежда. Гледайте отделните парченца добре да се допират едно към друго. След като направите рамката, започнете да поставяте произволно преждата, като се стремите да не излизате от нея.

След като сте готови с поставянето на преждата, добре притиснете сърцето отгоре и дори за няколко часа натиснете с твърд предмет. Оставете на топло, докато изсъхне и се втвърди….. но това отнема около 2-3 дена. Когато сърцето е напълно изсъхнало, то е твърдо и лесно отделя от целофана. Може да доукрасите с мъниста и пайети.

Ето, че още една седмица се изниза, а за разлика от мен повечето блогове и сайтове продължават да публикуват интересно съдържание почти ежедневно Затова и тази седмица има доста интересни материали, които ще влязат в рубриката “Топ няколко”. Ще си говорим за недоволните фенове във Facebook, печалбите от социални медии, доверието в обикновените хора, блоговете и B2B-маркетинга. Да започваме!

1. Facebook: Иво Илиев отново излезе с интересен експертен материал. Този път той ни показва как да открием негативната обратна връзка от феновете. Накратко, ще разберете как да засечете недоволните в happy-happy страната на Like и как да стигнете до повече информация за причините.
2. Социални медии: отговор на основополагащия въпрос “Как да печелим от социалните медии” ще намерите (вероятно) в нова книга, представена от Social Media Examiner. Постът е доста подробен и извежда няколко интересни момента от книгата, която звучи като добро четиво за новаци, но не и за хора с опит в онлайн комуникациите.
3. Доверие: Дейвид Армано обобщава може би най-важните неща от тазгодишния Edelman Trust Barometer. Оказва се, че виждаме нов ръст в доверието към индивида (хората като нас и обикновените служители) за сметка на спад в доверието към институциите. Какво значи това? Че компаниите трябва да дават по-голяма възможност на служителите да участват в комуникационния процес и да обръщат повече внимание на блогърите.
4. Блогове: Тъй като темата за корпоративните блогове е една от любимите ми, ето един кратък пост, който сравнява блога с нещо доста по-познато – корпоративния бюлетин. Обяснението на Джейсън Фолс е кратко и интересно.
5. Още блогове: И за да допълним темата – 26 съвета за писане на страхотни блог постове. Съветите са визуализирани страхотно и постът дава доста важна основа по темата.
6. B2B: Как компаниите използват новите медии за B2B маркетинг – MarketingProfs дават статистика по въпроса. Ще видите най-използваните тактики, ефективността им според маркетолозите и още полезна информация.

За тази седмица толкова. Ето и една реклама, която много ме усмихна наскоро. LG Electronics се включват отново с доста интересен спот – а именно какви са хората, които не харесват телевизори LG. Рекламата е базирана на статистически данни, че 4 от 5 човека предпочитат телевизор LG пред Samsung. А какво избира петият човек вижте долу:

Приятен уикенд!

___
 снимка: angelocesare

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №11
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №8
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №3

По 5 часа военно обучение годишно ще имат учениците в девети и десети клас. Това се предвижда в Закона за резерва на въоръжените сили, който вчера беше приет от парламента на първо четене. Според одобрените текстове във всички университети също може да се разкриват курсове по начална или специална военна подготовка.

Случайно гледах на живо по CNN реч на американския президент Барак Обама пред служители от UPS в Лас Вегас. Беше застанал пред камион, на който пишеше, че работи на природен газ.

Обама подкрепи шистовия газ и фракинга, каза че ще отвори държавни земи за добив на газ (но с по-високи екологични изисквания) и също така ще отвори още територии от Мексиканския залив за добив на нефт. Вече 14 компании с 1 милион превозни средства са се присъединили към инициативата на Обама да преминат от дизел и бензин на газ. Президентът също така заяви, че ще насърчи и останалите фирми, както и всички федерални, щатски и местни власти, които имат много автомобили, да преминат изцяло на захранване с газ, включително градския транспорт. Добивът на шистов газ ще създаде 600 хиляди работни места, според Обама. САЩ е Саудитска Арабия на природния газ и има газ за 100 години напред, заключи президентът.

Забележително е, обаче, че Обама:

- нито веднъж не спомена фразата шистов газ

- нито веднъж не спомена думата фракинг

Лоши думички не използваме. Вместо шистов газ, той говореше за природен газ, за неконвенционални източници, за новооткрити източници. Вместо фракинг, говореше за нови технологии при добива на газ. 

Блогът за икономика 2012

Продукти за 4 порции:
4 едри рибни филета
3ч.ч. доматен сок
2 моркова
1ч.ч. сладка царевица
2 глави лук
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
щипка тарос /естрагон/
3с.л. зехтин

Приготвяне:
Лукът и морковите се почистват, измиват. Лукът се реже на полумесеци, а морковите на кръгове, с къдраво ножче. На дъното на гювеч се налива 1ч.ч. доматен сок. Слагат 2 рибни филета. Поръсват се със сол, червен пипер и тарос. Отгоре се полива пак 1ч.ч. доматен сок. Поръсва се лук, моркови и царевица. Покрива се с другите 2 рибни филета. Отгоре се полива третата чаша доматен сок и указаното количество мазнина. Поръсва се с подправки. Поливат се 1/2ч.ч. вода. Гювечът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна 30- 40 минути.

Федералният резерв (Фед) определи максимално допустима инфлация в САЩ от 2%, пише Reuters. Подобно решение е безпрецедентно в историята на централната банка, макар че управителят й Бен Бернанке отдавна се опитва да определи някакъв лимит.

Поддържането на интереса към Facebook страница със сезонен характер е трудно, но не и невъзможно. Трудността идва от предизвикателството да накараме феновете да бъдат активни през цялата година. Съвети за това дават момчетата от Digital Bulgaria, които поддържат успешната Facebook страница на Cacao Beach. Facebook страницата …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как се прехвърля собствеността на Google+ страница...

     Когато Google+ стартира бизнес страниците през ноември миналата година, всички бяха много доволни. Н...
  2. 

     Най-накрая имате Google+ Бизнес страница… а ...

     Страхотно! В Google + вече има Бизнес Pages. Така че, ако имате Google+ бизнес страница … сега...

Тук започвам една серия, която ще нарека Зловещи разкази. Знам, че нездравото любопитство не бива да се храни с мизерен материал от смлени човешки трагедии. Също знам, че това е и бездруго основният бизнес на повечето пишещи братя. Бих искал моите разкази да не останат до нивото на нездравото любопитство. А да накарат хората да видят светлината. А тя се вижда добре само след като си видял ужасен мрак. Спомням си осемнайсетгодишния Шики. Името Шики беше съкращение от фамилията му. Не помня каква беше тая фамилия. Помня само това - Шики. Той беше нисък граничар, набит и мрачен. Но много пъргав. Жилав, корав и пъргав – като закаленото, стоманено свредло на ръчна фреза. Която – ако изпуснеш, докато работи – ще направи пръстите ти на стотина грама кълцано месо. Шики беше бърз. Във времената, които описвам, България беше оградена с хиляда и петстотин километрова ограда от бодлива тел. Всеки, който искаше да я напусне без съгласието на властта, трябваше да бъде застрелян. В...

Член 226 от Закона за МВР изрежда кои са дисциплинарните наказания, които се налагат на полицаите. Най-лекото е „мъмрене”, най-тежкото – „уволнение”. Следващият член 227 в алинея 1 казва: Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение, са: 1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер..............; 8. злоупотреба с власт..........” Поредните полицаи, които биха поредното семейство, са причинили кръвонасядания на съпруга вследствие на това, че са го ритали, докато е бил на земята. Кръвонасяданията представляват средна телесна повреда. Съгласно Наказателния кодекс леката телесна повреда е престъпление от частен характер, а средната и тежката са престъпление от общ характер. Освен това те са злоупотребили с властта си. Законът им дава право да употребят сила само ако им се оказва съпротива. А човекът не е оказвал никаква съпротива. Лежал е на земята, докато те са го ритали. Използвали са властта си, за да си доставят...

Светът беше свикнал да възприема арабските страни като консервативни и трудно възпламеними, далеч от „тревогите” на демократичния свят. След Арабската пролет уличните протести в повечето страни сякаш утихнаха, но след свалянето, изгонването и дори убиването на собствените десетилетни диктатори сега светът е изправен пред ново предизвикателство - излязоха наяве конкретните политически планове на политическия ислям. Все още няма отговор на въпроса дали репресираните при диктаторите ислямисти са предвиждани от западните страни като лидери в управлението на разбунтувалия се регион и дали младежите, които подпалиха протестите, са имали такива намерения. Единствено Турция показа амбиции да представи своя модел за управление - светска държава с ислямски характер, но никак не е сигурно, че този модел се възприема еднозначно от сменящите се чрез избори управляващи в арабските страни. Както го определиха като „ефекта на доминото”, след Тунис, Мароко, та до Египет, разнороден политически...

В рамките на фестивала „Цветята на Корана” в София беше представен филмът на Аманда Бърел „Истории от Бейоглу”. Бърел е водещ журналист в „Ал Джазира” и в момента работи в турския клон на телевизионния канал. Завършила е история в университета в Кеймбридж. До 2003 г. отразява събитията в Близкия изток за Би Би Си и работи в две от най-гледаните предавания на канала - Timewatch и Pyramid. През последните 10 години Бърел снима документални филми в различни точки на планетата – Индия, Йемен, Перу, Босна, Бутан, Бангладеш, Япония… Владее турски, италиански, френски, хинди, урду и арабски. Дни преди премиерата на „Истории от Бейоглу” в София Аманда Бърел остави за час поредния репортаж за „Ал Джазира” и отговори на въпросите на сдружение „Позор” – организаторите на фестивала. „Цветята на Корана” продължава до 9 февруари, а филмът „Истории от Бейоглу” ще може да се види на екран утре в Евро синема, в понеделник в Червената къща, както и на 5 февруари в Dada Cultural Bar. - Какво...

Знаете ли кое е единственото място, на което кротък заек може да се превърне в огнедишащ дракон? Това са кондиките на набиращия все по-голяма световна популярност китайски хороскоп. Източният зодиак предлага на милионите си последователи десетки причудливи комбинации, получени от съвместяването на всеки от 12-те животински астрални знака с един от петте природни елемента – дърво, земя, огън, въздух и метал. Създадените по този начин уникални съчетания, всяко открояващо се със свои типични характеристики, се появяват само веднъж на всеки 60-годишен цикъл. Поредната уникална комбинация стана факт преди броени дни, когато според лунния календар светът навлезе в годината на водния дракон. Мнозина очакват от нея късмет и напредък, но тя вещае и доста несигурност. Това е предсказанието на един стар гадател от остров Тайван, който десетилетия наред се изхранва от любопитните си прогнози, повечето от които действително се сбъдват. „Годината на водния дракон ще бъде изключително успешна...

Пламен Асенов

27.01.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

Плевнелиев в Брюксел

След като уволни посланиците-ченгета, президентът Росен Плевнелиев се изнесе спешно на първо посещение в Брюксел. Правилен ход и правилно подреден. Там той се видя и с шефовете на Евросъюза, и с шефовете на НАТО – нещо, за което бившият президент Георги Първанов можеше да драпа с години и пак да не додрапа.

Не знам какво предвижда програмата на Плевнелиев тези дни, но си мисля, че би трябвало сега да направи и една бърза обиколка из различни европейски столици, за да се запознае пряко с колегите си и да види на живо кой какво мисли, как си представя развитието на нещата по важни за България и съюза въпроси и да прецени от първа ръка с кого можем да си партнираме по-отблизо в рамките на съюза.

Възниква важният въпрос къде да отиде президентът след това. По логика – би трябвало да прекоси океана и да се представи във Вашингтон. Това няма да е много лесно, а може би ще е свързано и с някои неприятни моменти – точно сега, веднага след като Българското правителство безцеремонно отряза „Шеврон” за шистовия газ. Но Плевнелиев трябва да се прежали малко, а правителството трябва да намери сили да се преориентира в ситуацията и да заеме по-балансирана позиция за проучването на газовите находища тук.

Другият вариант е той да хукне бързо-бързо за Москва. Това ще е голям провал на външно-политическия му прощъпулник и никак няма да е от полза за проветряването на президентството от уханията на Първанов, проветряване, което Плевнелиев твърдо ни е обещал.

Не е добре Бойко да се оправя сам

„Оправям се без първа дама, президентът може също” – цитиран е да казва нашият любим премиер Борисов.

Отначало мислех да оставя тези думи сами да говорят за себе си, но после реших, че все пак ситуацията има нужда от някои разяснения, за да не изпада обществото в крайни заблуди по отношение на това кой с кого, как, защо и докъде може да се стигне…..

Първо, все ми се струва, че в случая Бойко Борисов малко греши. Той вероятно има предвид, че дълго време вече се оправя не без първа, а без втора дама. Защото първата е запазена за президента, нали така. Или не?

Второ – може и да не греши, а да казва точно това, което иска. Напълно разбираемо би било, след медийните разкрития напоследък, че г-жа Плевнелиева през годините е светотатствала в Туитър с опозиционни писания срещу самия Бойко, то сега самият Бойко да не иска да се оправя с нея.

Трето – остава обаче главният въпрос: защо Борисов съветва президента да се оправя без първа дама, когато той си има първа дама и може да си се оправя с нея, когато си поиска. Или когато тя се съгласи – не знам как е при тях. Според Толстой например във всички семейства е различно…..

И четвърто – какво, по дяволите, му пука на средния българин за това кой с кого се оправя във висшите кръгове, освен ако мешавицата не се отрази по някакъв злокобен начин на общата ни политика.

И все пак твърдя, че за един политик не е добър атестат да се оправя сам. Бил Клинтън например също твърдеше, че се оправя сам. И мнозина му вярваха, защото познаваха г-жа Клинтън. Когато му показаха доказателството Люински обаче, Бил започна да твърди, че без проникване истински секс няма. Замлъкна чак когато му показаха и доказателството „пура”.

Делото „Октопод”

Вчера, при явяването си като свидетел в съда по делото „Октопод”, бившият главен прокурор Никола Филчев, както твърдят колеги от мястото на събитието, превърна съдебната зала в цирк. Той например не си спомня кога е бил главен прокурор и бил ли е изобщо. На излизане пък дрънкаше пред камерите нещо за някакви си балони, които се били спукали и затова не могат пак да бъдат надути.

Този човек очевидно няма проблем – нито със себе си, нито с хапчетата. Той е напълно щастлив в кожата си, независимо дали пие или не пие някакви хапчета.  Ние обаче като общество, чрез съдебната система като наш представител, на когото плащаме заплата, за да въдворява подобни екземпляри където им е мястото, трябва да вземем мерки, за да се защитим. Нямахме възможност да го направим, докато Филчев беше главен прокурор, но сега можем. И не е трудно – просто трябва да се види точната му диагноза и да бъде проведено подходящото лечение под строг лекарски контрол. Иначе пак ще ни вдигне на балон.

Въпросът с колите

36 на сто от по-заможните българи планират в близките една-две години да си купят кола – гласи резултатът от проучване на голяма компания, вносител на автомобили.

Не знам подробности за методиката на това изследване. Например като какъв е реалният измерител за съществуването на феномена „по-заможен българин”. Нито знам какво е номиналното изражение на споменатите 36 процента. Затова и не мога да разбера дилърите на коли потриват ли доволно ръце заради евентуалното бъдещо  събуждане на пазара или не потриват.

Но ако се опитаме да коментираме тази новина в по-глобален порядък, да я съпоставим с нещо, за да разберем наистина къде сме ние, струва ми се достатъчно само да се каже, че почти сто процента от най-бедните американци вече са си купили коли и си ги карат. Ехо-о-о!

 

Не съм видяла действително указ, издаден от президента Първанов, за упълномощаване на вицепрезидента Ангел Марин за помилванията за мандата от 2007 до 2012 г., заяви пред бТВ вицепрезидентът Маргарита Попова.

Затрупа ли ви снега? А улиците почистиха ли? Вместо да мрънкотите, колко е студено, снежно и че взорът от никъде надежда не види, взмете се стегнете и се качете на Витоша! Днес екипът на Луканет, които освен всичкта си друга работа, поддържат и хостинга на нашия сайт ще ни водят на Витоша. И така представям ви тези, които ми спасяват задника всеки път, когато смело и безотговорно се опитам да съсипя сайта, който четете :) Та, приятно четене:      

Снежна разходка на Витоша

 

  Дните за отработване са едно много хубаво нещо – хем първо не работиш, хем после отработваш, ама не съвсем. Защото не съм видял някъде да им се гледа насериозно като на работен ден. Затова и във фирмата решихме да го обърнем на спортен полуден. На шега или на майтап, но стигнаме до Витоша тази на пръв поглед неприветлива събота.

  Качихме с коли до

Златните мостове

и после нагоре пеша. Гората беше истинска зимна приказка. Снегът достигаше до 2 местра на места. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Успешно минахме пътя до хижа Бор по шосето (което си беше зимна пътека). През лятото това е доста смешен маршрут, но тази събота беше след прясно навалял сняг, с температура под нулата и лек вятър. И допълнително спътник с контузен крак и куче, което искаше да изяде всички. Въпреки това се получи много приятна зимна разходка. Сили ни даваше и мисълта за приятното похапване, което бяхме планирали на връщане. Въпреки, че от планината нямаше нормален ток от 2 дни, хората в ресторат Момина скала правеха всичко възможно и не оставиха гладен човек. Беше един чуден ден. Направо е срам да имаме такава планина под носа ни и да не се възползваме по-често. Скоро пак Ето и маршрута ни Вижте Витоша - Златните на по-голяма карта Малко снимки

[caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Екипът на Луканет – хората, които спасяват задника на редакцията, когато успее да скапе собсвения си сайт. Благодаря, момчета и момичета! :)"][/caption]

Малко хумор (за сметка на колегите)   Автор: Веселин Малезанов Снимки: авторът Други разкази свързани с Витоша – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа!

70 години живот, а само 1 седмица екстаз...

За Амели Нотомб мога да говоря в два основни аспекта. Единият е читателски. Всяка година около декември месец белгийката издава нова книга, която бива чакана от куп читатели в цяла Европа. У нас се издават 2-3 на година - изостанали сме и има да наваксваме. "Атентат" е четвъртата, която прочитам в рамките на 12 месеца (след "Козметика на врага", "Кралска воля" и "Зимно пътуване") и сякаш вече стилово започва да ми дотяга. Научих й хватките и изразните средства, а фабулата е все така предвидимо непредвидима. Тук обаче се намесва вторият аспект - житейският. За пореден път мислите ми не спряха да бушуват дълго след последната страница, защото открих себе си в част от историята. И се провокирах да помисля по теми, които не са лесни за преглъщане. Направих го и съм доволен. Действа пречистващо.

Сюжетът ще предам в едно изречение - за повече задната корица върши перфектна работа. Квазимодо (който се заблуждава, че е приел себе си) среща Етел - прелестно красива актриса, впива се в нея и хищнически се стреми да я обсеби. Толкоз. Краят е жесток, но по нотомбовски - трудно може да те разочарова.

"Атентат" ми напомня сборник с есета: eсе за омразата към красотата; есе за привличането от грозотата; друго - за мазохизма в рутинните задължения на хората. Зачекната е дори порнографията в живота и преситата на човешките очи и уши. Разказани от личност, която има какво да сподели по тези въпроси. Но преди всичко това е една история за любовта, погледната от аутсайдерския ъгъл на обречеността.

Понякога любовта може да съществува единствено ако не се говори за нея. В мига, в който се заяви и характеризира, всичко магично изчезва. Илюзията, че въпросният някой може някога да бъде с теб, бива разпердушинена. Крехкият кристал, от който е направена, с трясък се пръска на хиляди частички. Назоваването превръща усещанията в нещо материално и по този начин ги обезличава. Няма нищо по-материално от думите. За това нека не се говори за невъзможната любов, нека не се търсят доказателства за нея. Да изискаш любов е винаги разрушително събитие. След него нищо не може да остане същото. По тази причина нерядко сме изправени пред сложен избор - магията на илюзорното или суровостта на реалното. Ваш избор. Аз лично предпочитам да оставя "доказването" за математиката и другите точни науки. Несигурността ме гъделичка по-силно, по-привлекателна ми е. Защото е възможна.

Става ясно, ще чета и други романи на Амели Нотомб. Поне докато успява да ме провокира и да ме хвърля в размисли, които грижливо съм отбягвал.

Още Амели Нотомб можете да откриете тук: "Зимно пътуване", "Антихриста", "Хигиена на убиеца", "Живак".

70 години живот, а само 1 седмица екстаз...

За Амели Нотомб мога да говоря в два основни аспекта. Единият е читателски. Всяка година около декември месец белгийката издава нова книга, която бива чакана от куп читатели в цяла Европа. У нас се издават 2-3 на година - изостанали сме и има да наваксваме. "Атентат" е четвъртата, която прочитам в рамките на 12 месеца (след "Козметика на врага", "Кралска воля" и "Зимно пътуване") и сякаш вече стилово започва да ми дотяга. Научих й хватките и изразните средства, а фабулата е все така предвидимо непредвидима. Тук обаче се намесва вторият аспект - житейският. За пореден път мислите ми не спряха да бушуват дълго след последната страница, защото открих себе си в част от историята. И се провокирах да помисля по теми, които не са лесни за преглъщане. Направих го и съм доволен. Действа пречистващо.

Сюжетът ще предам в едно изречение - за повече задната корица върши перфектна работа. Квазимодо (който се заблуждава, че е приел себе си) среща Етел - прелестно красива актриса, впива се в нея и хищнически се стреми да я обсеби. Толкоз. Краят е жесток, но по нотомбовски - трудно може да те разочарова.

"Атентат" ми напомня сборник с есета: eсе за омразата към красотата; есе за привличането от грозотата; друго - за мазохизма в рутинните задължения на хората. Зачекната е дори порнографията в живота и преситата на човешките очи и уши. Разказани от личност, която има какво да сподели по тези въпроси. Но преди всичко това е една история за любовта, погледната от аутсайдерския ъгъл на обречеността.

Понякога любовта може да съществува единствено ако не се говори за нея. В мига, в който се заяви и характеризира, всичко магично изчезва. Илюзията, че въпросният някой може някога да бъде с теб, бива разпердушинена. Крехкият кристал, от който е направена, с трясък се пръска на хиляди частички. Назоваването превръща усещанията в нещо материално и по този начин ги обезличава. Няма нищо по-материално от думите. За това нека не се говори за невъзможната любов, нека не се търсят доказателства за нея. Да изискаш любов е винаги разрушително събитие. След него нищо не може да остане същото. По тази причина нерядко сме изправени пред сложен избор - магията на илюзорното или суровостта на реалното. Ваш избор. Аз лично предпочитам да оставя "доказването" за математиката и другите точни науки. Несигурността ме гъделичка по-силно, по-привлекателна ми е. Защото е възможна.

Става ясно, ще чета и други романи на Амели Нотомб. Поне докато успява да ме провокира и да ме хвърля в размисли, които грижливо съм отбягвал.

Още Амели Нотомб можете да откриете тук: "Зимно пътуване", "Антихриста", "Хигиена на убиеца", "Живак".

"Right to Be Forgotten", както се нарича проектозакона на английски, предполага потребителите от ЕС да могат напълно да заличат всякаква лична информация, събирана през годините.

Не обичам да плащам много, но затова пък когато го правя, предпочитам да е с финес. Затова и повече от година използвам редовно своята Maestro PayPass – една от картите, с които може да се плаща безконтактно. Истината обаче е, че нямам търпение този PayPass …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Google Checkout стана част от Google Wallet

     Google Nexus S e с в граден NFC чип. Google Galaxy Nexus и Ice Cream Sandwich пък представиха Androi...
  2. 

     Siri и за собствениците на iPhone 4 – по зао...

     Оказва се, че гордите собственици на iPhone 4 вече няма нужда да събират пари за iPhone 4S, за да мо...

Цели 70% от брандовете възнамеряват да повишат своето присъствие в социалните мрежи според Marketing Profs. Един от най-авторитетните източници за подобни статистики показва също така, че брандовете планират да се ангажират повече със своите фенове през новата 2012-та година (59%). Интересно е, че 45% от …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Дали брандовете нарастват по бързо в Google+, отко...

     Според Socialbakers най-добрите марки с присъствие в Google + вече са във фазата на своето най-голям...
  2. 

     Социалните медии и маркетингът през 2012 г.

     Социалните мрежи са дейност №1 онлайн. Въпреки че Google има най-много посетители, Facebook е мястот...

Интересно проучване са направили дизайнерите от Mobile UX и маркетинговата агенция Nellymoser. Те са прегледали над 164,000 страници в списания, за да могат да установят за какво най-често се използват QR кодовете в тях. В резултат на това биват открити над 4,400 QR кода, водещи до различни …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     QR кодовете и Heineken – интересна комбинаци...

     Приложения на QR кодовете има много, но повечето са скучно решение на съвсем обикновени ограничения ...
  2. 

     18% прибягват към покупка след сканиране на QR код

     Проучване сред американските граждани и притежатели на смартфони, проведено от iModerate Research Te...

Сърдитите птички ще свият гнездо в най-голямата социална мрежа

Георги Бърдаров е гл.ас. д-р в Геолого-географския факултет на СУ. Той преподава География на населението и селищата, Демография, Геоурбанистика, Етно-религиозни конфликти. Вълнува се от темата за демографското и етническо бъдеще на Европа, увеличаващата се имиграция и трансформацията на националните идентичности в континента. На Форум Промяна, Георги разясни какви може да са последствията от нарастващото население, върху климата на планетата и някои възможните решения на тези проблеми.

Георги Бърдаров: нарастване на населението и климатични промени from горичка on Vimeo.

        След 20 години червено-синьо безвремие с дъх на вкиснала турска боза и миризма от руски партенки, мафиотски “големи шлемове”, кражби, корупция и престъпност заковали ни в дъното на Европа, най-после сега в България се строи. И то как се строи! Огромни  проекти, които ще останат в историята като пример за Златен век на инфраструктурата [...]