При унгарците в румънските Карпатите

06/21/10 21:20
(http://e-vestnik.bg/)

При унгарците в румънските Карпатите

Животът на пътя стана нормален. През седмицата направих преход, тръгвайки от уединените северни окръзи на Румъния към спокойната долина на река Олт - район, населен предимно с унгарци, където усилията за съвместно междуетническо съжителство са дали едни от най-добрите резултати в Европа.

Първият ден на седмицата ме отведе в планината Калиман и националния парк със същото име - девствено място с чисти води, борови гори и зелени хълмисти низини с извисяващи се била, покрити все още със сняг. Но за да вляза в парка трябваше да мина през едно от най-грозните социалистически промишлени постижения, които някога съм виждал - изоставена сярна мина, която продължава да замърсява подпочвените води близо две десетилетия след затварянето й.

Изкачих се над дърветата и в ранните сутрешни часове видях сърна и лисица. Още веднъж цялата планина почти изцяло ми принадлежеше, въпреки че видях двама души да берат гъби. Но като изключим това, в планинските райони в северната част на Румъния по това време има само малцина ловци и дива природа. Времето се промени и дъждовете спряха, заменени от гореща вълна, но както за дъждовете преди това, така и за жегата румънците ми споделиха, че не е имало такива от години.

Необходимостта да изминавам повече километри ме накара да потегля, но в средата на утрото почти бях повален от жегата. Изгорял и с напукани устни си припомних стария урок: ставане рано, много течности, сухи чорапи и всичко, което трябва да се направи, да бъде свършено преди следобедната жега.

Стигнах до нов планински район, Харгита, където се говори, че е пълно с мечки и вълци. Аз се натъкнах на малки месоядни животни, но имаше и сърни и зайци, а прилеп влетя в изоставената хижа, в която се бях настанил. Прилепът излетя, след като бях успял да го снимам.

Стигнах до град Топлица и поех на юг, в окръг Харгита - район, предимно населен с етнически унгарци и два дни по-късно единственият език, който чувах, бе унгарският, а селищата, през които минавах, бяха същите като тези в покрайнините на Будапеща. Беше изумително да преминавам през този доста голям остров на унгарци в средата на латинска Румъния. Бях впечатлен как двете общности - в не особено богатата европейска страна, са решили проблема си да съжителстват в една и съща държава без много шум.

Беше ясно че все още съм в Румъния, всичките табели в района бяха на двата езика, а всеки унгарец, с когото опитвах да говоря, изглежда знаеше перфектно румънски. Унгарците в Румъния показаха забележително търпение към чужденец, който не говори унгарски, говореха с мен на една смесица от езици и винаги с много хумор.

На улиците, в магазините и кафенетата повечето хора говореха помежду си на унгарски. Когато открихме общ език, те ми казаха, че като цяло са достатъчно щастливи, живеейки в Румъния. От 2007 година външната граница е почти изчезнала, а от време на време минавах покрай туристи от Унгария, дошли тук. В село Сикулени открих паметник в памет на 200 унгарци, екзекутирани от австроунгарската империя заради бунт. Двама туристи от Унгария си говореха с местна жена, живееща в къщата, граничеща с паметника. Да, те са от различни държави, но и тя и те са в еднаква степен унгарци, ми каза единият от туристите.

Принадлежността на Трансилвания, с трудния й терен и различни етнически общности в резултат на промяната на границите, дълго е била източник на конфликти, а разбрах, че и унгарци, и румънци продължава да са чувствителни, попитани откъде - от Будапеща, или от Букурещ, трябва да се управлява областта. Но прекосявайки най-гъсто населените с унгарци райони в Румъния осъзнах, че в ново време старият конфликт е позаглъхнал. Понякога хората ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 06/21/10 21:20 http://e-vestnik.bg/9391/pri-ungartsite-v-rumanskite-karpatite/