Гърция (Древна Елада – Пелопонес (1): Нафплио , Аргос, Епидаврос

Свърши лятото и човек може да остане с грешното впечатление, че най-голямото богатство на южните ни съседи са безкрайните плажове (което си е истина - истина си е, наистина са страхотни). Днес обаче ще разгледма подробно историческото богатство на Гърция. Искрено се надявам, че авторът ще продължи този си пътепис, защото това, което четем днес е само първа част, а как ще продължи – решавате вие. Смело пишете коментари отдолу, за да кажем на автора с какво да продължи. А сега – приятно четене:

Гърция (Древна Елада – Пелопонес)

част първа

Нафплио , Аргос, Епидаврос

Някъде в ранния следобед пред мен на магистралата се мярна табелата в дясно за Тива . бях чувал че прекия високопланински път минава именно през Тива и слиза някъде около Елефсина . Скъсяват се доста километри както и плащания по аутобана. Прекрасна гледка се откри пред мен и съпругата ми щом се изкачихме на върха и започнахме да слизаме . Пътя криволичи из малки селца , но това не му пречи да е широк и добре поддържан. Изведнъж съзряхме безкрайната синева на морето с което се успокоихме . Наближаваше 17 часа а ние бяхме на път вече 12 часа с кратки почивки за по кафе. На Елефсина поехме по магистралата за Патра но много скоро трябваше да поемем на юг понеже крайната ни цел бе Нафплио . Някъде около Коринтос поехме към Триполи и Аргос.

От New folder (5)

Крепостта Паламиди Точно преди Аргос поехме по първокласния път който беше нещо като околовръзтно на града и пред нас се откри невероятна оранжева гледка примесена със зелено и аромат на пресни зелени портокали. Да сезонът на портокалите – датата беше 2 декември 2008 година. Аргос в древногръцката митология е:

1. син на Зевс и Ниоба, първата смъртна жена с която бил Зевс. Според Акусилай негов брат бил Пеласг, по името на когото жителите на Пелопонес били наречени пеласги. Аргос, получил от Фороней (бащата на Ниоба) царската власт над Пелопонес и го нарекъл на свое име -Аргос. Оженил се за Евадна, дъщерята на Стримон и Нера. Имали 4 сина -Екбас, Пирант, Епидавър и Криас.
2. Аргос - правнук на първия Аргос. Той бил син на Агенор и внук на Екбас. Прозвището му било Всевиждащия. Той имал очи по цялото тяло. Тази представа се асоциира със звездното небе. Отличавал се с необикновена сила и убил опустошаващия Аркадия бик. Убил и Сатир, както и похищаващата пътниците Ехидна (дъщерята на Тартар и Гея).

Едно от най-богатите средища на античната култура в източен Пелопонес - останките на древните селища Коринт, Микена, Аргос и на просторния, със съвършена акустика театър "Епидавър". Това ми предстоеше да посетя за едномесечния престой който смятах да направя. Като за начало трябваше да се настаня. Няма да влизам в подробности но наех за 450 евро на месец цял мезонет на брега на морето на само 9 км от Нафплио. И това беше причината да остана цели два месеца.

От New folder (5)

[geo_mashup_map] По времето на Омир е принадлежал на последовател на Агамемнон който му е дал името си и на околните области; Арголида, което римляните го наричали Argeia. Значението на Аргос е засенчено от близките Спарта след 6 век пр. Хр. През 12-ти век, е построен замъка Лариса Хил - на мястото на древния акропол - наричан Кастро Лариса. Аргос е превземан от кръстоносците, след това от венецианците , и накрая от османците през 1463. Франческо Моросини го връща на Венеция през 1686, но турците отново го завладяват през 1715.

От Нафплио

Крепостта срещу пристанището В началото на гръцката война за независимост , когато много малки местни републики са се образували в различни части на страната, "консулството на Аргос" е обявено на 26 май 1821 г. в Сената на Пелопонес от Стамателос Антонопулос. Той е бил държавен глава от 28-ми март 1821 година до 26-ти май, 1821 година. По късно, Аргос влиза в състава на Единното временно правителство по време на Първото Народно събрание в Епидавър , и в крайна сметка става част от Кралство Гърция . Дотук с историята на Аргос не защото мисля че не е интересна , а поради факта че цялото ми внимание бе грабнато от Напфлио . След като се настанихме и наспахме добре . Рано на другата сутрин пихме кафе на кея на пристанището което странно за гръцките стандарти струваше 3.60 евро.

От Корфу , Закинтос , Лефкада , Крит

Кафенетата из центъра

От Нафплио

Кафенета по Кея Е верно лукса си има цена. По пътя за Напфлио спрях затаил дъх излезнах от колата и снимах тази внушителна картина . Това долу е курортното селце Толо намиращо се на 9 км от града където наех въпросния мезонет. Беше зима и въпреки всичко се чувстваше морския бриз който те подканя да цопнеш в топлите води на Средиземноморието.

От New folder (5)

Толо Навсякъде по кея можеше да се види подобна картина . Ранобудни рибари продаваха пресния си улов на доста добра цена.

От Нафплио

Пазара Някъде по обед започна да се сформира на гърба на хард дискаунт маркета Лидъл плод – зеленчуков пазар, където също можеха да се видят продавачи на риба. Интересното в случая бе че никъде не видях касови апарати. Имаше огромен надпис „Лаики Агора“, което в буквален превод бе ( Народен пазар ) . Тук можеш да продаваш всичко на каквато си цена решиш без да бъдеш притесняван от данъчните служители. Даже напротив стимулиран от държавата в условия на криза. Явно това нашите политици никога нямаше да разберат.

От Нафплио

Пазар за Риба Задължителното ястие което трябва да бъде опитано тук по тези географски ширини е „Пастицио“, дълги дебели спагети в тава на фурна със бешамелов сос и кайма с домати. Както винаги и навсякъде из Гърция порциите са големи и е непосилно да бъдат унищожени освен ако не си трениран за целта лакомник. Уникалните възвишения около селцата в района те карат с часове да мечтаеш.

Нафплио:

Nafplion е превзето през 1212 година от френските кръстоносци от Княжество Ахея , след което през 1388 е било продадено на венецианците . През следващите 150 години, градът се разширява и забогатява местното население като прави нови укрепления като Acronauplia. Градът е бил завладян от турците през 1540 година. Османците я преименува в "Мора Yenişehri" ("Нов град Пелопонес"). Той става център (санджак) по време на османското владичество. Венецианците си връщат града през 1685, и го укрепват, чрез изграждане на замъка на Palamidi , който всъщност е последния голям градеж на венецианската империя в чужбина. Въпреки това, само на 80 войници е било възложено да защитават града и това довежда до лесното повторно завладяване от турците през 1715.

Паламиди е замък

изграден от венецианците през 17 век. До него се стига както с кола така и пеша по точно 999 стъпала , които започват в близост до намиращата се пожарна, която пък се намира много близо до автогарата. Няма да влизам в подробности какво представлява самия замък , по скоро ми се иска да споделя учудването си когато буквално на гърба на замъка пред мен се откри величествена гора от кактуси. Огромно 3-4 метроеи кактуси пълни с червени плодове наречени от местните сика (смокиня) . Берат се с гумени дебели ръкавици , след което се режат внимателно на две и се яде с лъжичка. Да разбира се, но това ми стана ясно едва след като се случи непоправимото. Ахнал от екзотичния плод , взех една найлонова торбичка и типично по български я напълних буквално за няколко минути, даже с двете си ръце забърсвайки плода от почти незабележимите власинки грижливо пусках в кесията. Не след дълго почуствах почти на всички открити части на тялото си страшен сърбеж, който се засилваше правопропорционално на общоприетото. Естествено почти два дни стардах и се заклех повече никога да не посегна с голи ръце към този плод. Удоволствие от яденето му почти не усетих заради болежките . <img src="

От New folder (5)

Плодовете на Кактуса Фауната и природата на този микрорайон те кара да забравиш за студа който беше сковал по същото време България и да се чувстваш щастлив , че това не те засяга косвено. По високите части около бреговата ивица е застроено с красиви вили в които си личеше , че е хвърлено доста средства и време. До всяка се вее някакъв флаг. Преобладаващите бяха немските. Гледката не може да се сравни с никоя от тези които съм виждал . На по късен етап от пътешествието из Древна Елада , подобни гледки имаше в планината Иди на остров Крит , но тези бяха по зашеметяващи. Гледаш и се взираш безмълвно и се питаш , наистина ли България е най красивата или просто използваме мотото „ Нашето си е най „. В следващата част ще разкажа как и защо древния Театър Епидаврос (Епидавъра ) не е в град Епидаврос а в Асклепио и в крайна сметка колко такива татри има защото случайно в една безлюдна местност се натъкнах и на това.... Малък театъ в гъста маслинова гора. На няколко стотин метра южно от гр. Епидаврос, който си е едно голямо село.

От New folder (5)

Табелите оказващи растоянията По пътя за Епидаврос ми се наложи да мина през доста красиви местности осеяни с кафяви табели за древни руини останали от хилядолетията за поколения напред. Изцяло Маслинови и мандаринови горички са накацали посклоновете. Малко след село Кокинадес в дясно от пътя ожаднели от януарската жега спряхме до крайпътна таверна за безалкохолни. Взех две Сироти ( газирана вода ) за 1.50 евро двете и тъкмо да потеглим , жена ми ме върна за още една. На подаденото ми 1евро на възрастния кръчмар и на сносен гръцки „миа сода“ , той ми подаде това което исках естествено пак без касова бележка поради факта , че не е виждал никога касов апарат , човечеца не ми върна рестото, по мои изчисления трябваше да е 25 цента. Попитах го „ ден ехи реста“ а той ми отговори „тосо ине, ена евро „ (толкова е – едно евро ) . Извода е следния струва толкова колкото му скимне. Не след дълго се натъкнах на тази много стара църква , идеално запазена до днес , естествено отворена за посетители..

От По пътя за Епидавро

Стара църква Епидавър е бил независим от Аргос град, не е бил включен в древната Арголида до римско време. С прилежащите около него райони образувал малка територия, наречена Епидаврия. Предполага се, че тук е родното място на сина на Аполон — Асклепий, лечителя. Епидавър е известен и със светилището си, разположено на около 8 километра от града и със своя театър. Култът към Асклепий датира от 6 век пр.н.е. В светилището на Асклепий (Асклепион) се стичали за изцеление хора от всички краища на Древна Гърция. Хората, търсещи изцеление, преспивали в специални спални помещения, където в съня им самия бог Асклепий ги съветвал какво точно трябва да направят, за да си възстановят здравето. В близост до Епидавър се намират минерални извори, които вероятно също се използвали за лечение. Асклепий, най-важният бог-лечител в древността донесъл благоденствие на светилището, като през 4 век пр.н.е. и 3 век пр.н.е. тосе разраства с множество монументални сгради. Славата и просперитетът на светилището продължават през целия елинистичен период. През 87 година пр.н.е. светилището е плячкосано от римския генерал Луций Корнелий Сула, а през 67 година пр.н.е. е ограбено от пирати. През 2 век светилището е отново в подем под римско владение, но през 395 година е превзето от готите. Даже след навлизането на християнството и замлъкването на оракулите, светилището в Епидавър е много известно до средата на 5 век, но вече като християнски целебен център.

От New folder (5)

Малко театърче" Големия театър по късно разбрах се намира след Лигургьо това е едно селце на път за Епидаврос доста преди града . Намира се в маслинова гора но е осеяно с кипариси , добра инфраструктура , голям паркинг , магазини за сувенири и доста добра организация за туристите. Местните дават квартири , но на мен не ми се наложи. След двудневната екскурзия из театри и руини на изток реших да посетя Спарта , Пиргос и Триполи. Уви само моето желание не бе достатъчно . Съпругата ми държеше да се отклоним на юг към остров Крит , ждрелото Самария , уникалното селце Агия Румели известно със столетниците си и разбира се Минотавъра в Агиу Николау. Следващата част мисля да наблегна натам , а после ми се иска да разкажа за Тасос, за Вергина за Пелла и разбира се за любимите Лутраки област Аридея известно с минералните си извори, евтините луксозни хотели и местното население, което разговаря на български помежду си. Много малко се знае за този район. Какъв да бъде следващия кратък пътепис решавате вие. 1.Аридея - Лутраки 2.Крит - Агия Румели, Мескла, Самария, Минотавъра. 3 . Тасос – Скала Потамя и Панагия- местни занаяти. 4 . Северната брегова ивица от Солун през Халкидики местните вина на Агиу Павлос та чак до Александропули. Всички снимки с голяма резолюция можете да видите в профила ми във фейсбук Georgi Goshev или на адрес http://picasaweb.google.com/115316791573273102362 Автор: Георги Гошев Снимки: авторът

Прочети цялата новина

Свързани новини: