12/12/11 07:00
(http://patepis.com/)
(http://patepis.com/)
Бале в Китай
Пътеписът днес ще ни води на странно за произнасяне място – Шен Жен, Жен Шен или Шенжен в Китай. Но нека оставим Бале да ни разкаже за него – за трудовия делник на китайския народ. Приятно четене:Бале в Китай
На 23-ти ноември 2011 година реших да посетя приказно красивия китайски град Жен Шен, разположен в южната част на провинция Гуанджоу. Първата ми работа беше да посетя моите приятели, брадатите сарафи от "Pacific Exchange", където се сдобих с впечатляващо количество китайски юани. [caption id="" align="aligncenter" width="517" caption="От юаните приветливо се усмихваше другарят Мао Дзедун"][/caption] В добро настроениепотеглихме към Китай
и след около час се озовахме на китайската граница. Там вежлив офицер от емиграционната служба ни уведоми, че няма да ни пусне, защото нямаме китайска виза. Прати ни в една стаичка, където срещу 170 юана на човек, издават китайска виза. В чакалнята имаше един очилат индонезийски келеш с вид на пълен отличник, зад когото се наредихме ние. Келешът плати 170 юана, получи си визата и замина в неизвестна посока. Останахме двама клиенти срещу четирима служители със строг китайски вид. Мен ме викаха поне три пъти на ралични гишета. Един неумолим господин ме накара да се взирам в уеб-камерка, друг ми даде няколко хартийки, трети ми поиска да му дам хартийки, четвърти ме накара да се подпиша със специална химикалка. В крайна сметка всички се объркаха и ни издадоха китайски визи, но забравиха да ни вземат таксата. Така икономисахме около 40 евро. След броени минути се озовахме в чудния китайскиград Жен Шен
Първата ни работа беше да си купим билети за метрото, но машината изписа йероглифи и отказа да ни издаде билети за метрото. Приближих внимателно до една кабинка, в която седеше китайски господин в униформа. Аз му казах: "Тикет, тикет, билет!". Господинът се обади по радиостанцията и повика ушев. Ушев ни заведе до машината и ни показа карта на метрото. "До коя спирка искате да отидете" - попита ушев. Аз му посочих една спирка и внимателно наблюдавах какво ще направи ушев. Така се научих умело да купувам билети за метро, до произволна, избрана лично от мен спирка. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Повозихме се на метрото, а аз предупредих Бубка да си стиска чантичката, защото в Интернет бях прочел, че чудният китайски град Жен Шен гъмжи от крадливи китайци. Слязохме на уречената спирка и се изкачихме по ескалатораизпълнени с възторг от чудния китайски град Жен Шен
Пред нас се разкри следната гледка:Видяхме, че китайците умело съчетават традиционното с модерното, след което продължихме своята вълнуваща и изпълнена с предизвикателства обиколка. Не след дълго се озовахме в лунапарк, където пъпчиви китайски младежи играеха на билярд, а девойките танцуваха непристоен танц, подскачайки върху светкащи плочки. Времето беше много горещо, а слънцето печеше безпощадно, от което на мен ми пресъхна устата и ми се допи бира. Скоро открихме един древен боабаб, увит в най-фина китайска коприна, а от дясната му страна имаше малка бакалия. Аз влязох и понеже говоря малко китайски, поздравих бакалина с думите: "Ни хау!" Бакалинът отвърна на поздрава ми с думите: "Ни хау!". Не можах да се сетя нищо друго на китайски, затова отидох до фризера, извадих една запотена бира "Тсингтао" и я показах на бакалина. Бакалинът ми показа четири пръста. Аз му подадох четири юана и си отворих бирата. Тази част на приказнокрасивия Жен Шен ни омръзна и
се повозихме на метрото до Двореца на пионерите.
Дворецът на пионерите нямаше нищо общо със софийския дворец на пионерите, така че седнахме в една пицария "Пица хът" и си поръчахме две пици. Веднага, след като изядохме пиците, аз декларирах, че вече познавам неимоверния китайски град Жен Шен до най-малки подробности и предложих да вземем влак до някой друг удивителен китайски град, където да научим повече за бита на отрудения китайски народ. Незабавно се придвижихме доСеверната гара
Северната гара беше огромна и изумително модерна. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Северната гара"][/caption] Срещу фасадата на Северната гара видяхме шосета, които бяха по-огромни и по-модерни от самата Северна гара. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Гигантските китайски шосета ни изненадаха със своята чистота и красива подредба"][/caption] Побързахме да влезем в Северната гара, но от там ни изгониха. Попитахме гаровия служител защо ни гони, но това само го разяри още повече и служителят ни напсува на китайски език. Единственият избор, който ни оставаше, беше да се пробваме с междуградската автогара. Решихме да изберем възможно най-интересната дестинация и разгледахме разписанието на автобусите. Разписанието не ни свърши кой знае каква работа, поради което се качихме на първия потеглящ автобус. Автобусът беше пълен с китайци. Когато се качихме, китайците видимо се развеселиха и ни проговориха на китайски език. В отговор им казах: "I would like to buy two tickets!". Китайците се развеселиха още повече и започнаха да говорят бързо и на висок глас. Аз извадих малко юани от портмонето, размахах ги и викнах: "Тикет, тикет, билет, фараусвайс!". Китайците щяха да се пукнат от смях и ни направиха знак да седнем. Така потеглихме с висока скорост и съвършено безплатно към посоката, в която пътуваше въпросният автобус. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Поради високата скорост снимките от автобуса станаха малко размазани"][/caption] Пътувахме колкото пътувахме, а наоколо се редяха чудни китайски гледки. Видяхме дори хора запрегнати като волове, а също уличен продавач на шарени четки, който беше омотан с маркуч. За съжаление не мога да публикувам снимки на омотания с маркуч търговец, тъй като го заснех само на видео. На една спирка се качи китаец на средна възраст, който носеше грамаден електрожен. Китаецът постави електрожена пред единствената врата на автобуса, така че от този момент нататък, всеки, който би желал да се качи или да слезе от автобуса, биваше принуден да прескача електрожена. Скоро съгледах някакви съборетини и незабавно пожелах да се разходим сред тях. На първата спирка прескочихме електрожена и забързахме към съборетините. Купих си още една студена бира "Тсингтао", а един водач на тук-тук ни бибипна с клаксона. Минаха и няколко моториста, а също и жена с оранжев елек, която беше запрегната в каручка. След 5-10 минути достигнахме съборетините. Над съборетините се извисяваха бананови палми, а открих и едни боклуци. Поразрових боклуците, но Бубка ме задърпа и ме отведе. Тя принципно не обича да ровя в боклуците и винаги ми прави забележка. Зад една барака попаднахме на странна китайска машина, на която беше намотан пъстроцветен канап. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Странна китайска машина, на която беше намотан пъстроцветен канап"][/caption] Непосредствено до машината седеше китайка с чехли и дънково елече, която везеше везмо. Поздравих китайката с думите: "Ни хау!" и я фотографирах. Скоро изгубихме интерес към този район и се отправихме към един пущинак, през който се виеше стръмна пътека. Напредвахме предпазливо по пътеката, защото имаше огромна вероятност от храстите да изскочи непознато китайско животно и да ни ухапе. За съжаление пътеката беше блокирана от мрежа, опъната на бамбукови пръти и се наложи да се върнем по обратния път. Аз подадох на Бубка ръка, защото пътеката беше много стръмна, а почвата - глинеста. Продължихме своята китайска авантюра с обиколка на жилищен квартал, по чийто улици бяха наредени кокошкарници. Китайски селянин беше натопил една заклана кокошка в леген с вряла вода, а група старци играеха на играта ма-джонг. От местния супермаркет си купих бита "Тсингтао" и закрепих апарата върху кашон от банани, за да направя снимка на самоснимачка. Тутакси изникна един дребен нещастник, който размаха ръце и ме изгони. За щастие скоро се натъкнахме на спирка на ес-бана и аз умело купих два билета за най-далечната посока. Качихме се на перона и зачакахме като същи китайци. Спирката беше декорирана с плакат, изобразяващ препускащ ес-бан на фона на модерни жилищни сгради и козируващи милиционери. Ес-банът ни понесе с шеметна скорост, а моя милост се залепи на прозореца, в търсене на интересни места, които да разгледаме. Возихме се поне 15-20 километра, а през това време слънцето залезе и стана тъмно и страшно. Преминавахме покрай язовирни стени и безлюдни степи, докато най-накрая се появи жилищен квартал, в който примамливо светеше нощен пазар. Търговците шумно предлагаха своите стоки, но ние не успяхме нищо да си изберем, поради простата причина, че нямахме представа за какво служат стоките. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пресни китайски стоки с неясно предназначение"][/caption] Пазарът ни отегчи, а шумните търговци надуха главите ни, така че свърнахме по по-малките улички, което беше добра възможност за мен да се изпикая. Изневиделица съзрях много малка и тясна, абсолютно тъмна пролука между две сгради, по която бяха наредени неравно големи парчета бетон. По продължение на пролуката вървяха тръби, между плочите бетон зееха дупки, а отгоре капеше вода. Пролуката излъчваше отвратителна миризма и аз тутакси пожелах да влезем вътре и да видим накъде води. Бубка се ужаси и настояваше веднага да се махнем от зловещата пролука, но аз отвърнах, че съм твърдо решен да проуча пролуката и на нея не й оставаше нищо друго освен да ме последва. Когато очите ми се адаптираха с тъмнината, забелязах, че по тръбите тичат едри плъхове, но премълчах този факт с оглед да не нарушавам душевния мир на любезната си половинка. Преминахме благополучно на отсрещния край, където се мъдреше нечия тоалетна чиния. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Тоалетна чиния в южнокитайския град Жен Шен"][/caption] След този изнурителен и изпълнен с опасности ден, краката ни отмаляха, а на мен много ми се допи бира. Договорихме се да седнем в откритата кръчма недалеч от спирката на ес-бана и аз да изпия няколко големи бири от престижната китайска марка "Тсингтао". Разположих се удобно в стилната южнокитайска кръчма и изпих няколко бири от престижната марка "Тсингтао", наблюдавайки действията на една кокошка, която се разхождаше между мръсни легени и тенджери, кофи за боклук и един ръждив чайник. Автор: Бале Снимки: авторът Други разкази свързани с Китай – на картата:Прочети цялата новина
Публикувана на 12/12/11 07:00 http://patepis.com/?p=28101
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2011/12/12