Демокрация и дълг

Статия на Майкъл Хъдсън, професор в Университета Мисури, Канзас Сити (UMKC), един от малкото икономисти, предвидили с точност финансовата криза. * Статията е публикувана във Frankfurter Algemeine Zeitung на 5 декември, 2011 г. Превод: Максим проданов  Прекъсната ли е връзката? В книга V на своята „Политика” Аристотел описва вечния преход на олигархиите, превръщащи се в наследствени аристокрации – които впоследствие биват сваляни от тирани или развиват вътрешни съперничества, след като някои фамилии решават „да вземат народа в своя лагер“ и въвеждат демокрация, в рамките на която възниква нова олигархия, следвана от аристокрация, демокрация, и така нататък през цялата история. Дългът е основната сила, движеща тези промени – винаги с нови особености и обрати. Той поляризира богатството и създава кредиторска класа, чиято олигархична власт свършва с идването на нови лидери („тирани“ според Аристотел), които печелят обществена подкрепа като анулират дълговете и преразпределят собствеността, или изземат нейното плодоползване за държавата. С Ренесанса, обаче, банкерите преориентират своята политическа подкрепа към демокрациите. Това не се дължи на някакви егалитарни или либерални политически убеждения, а по-скоро на желание за по-добра сигурност за своите заеми. Както обяснява Джеймс Стюарт през 1767 г., царските дългове остават частно дело, а не истински публичен дълг [1]. За да могат [...]

Прочети цялата новина

Свързани новини: