ние, българките

12/12/11 19:33
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

ние, българките

дните ми минават с бясна скорост, няма време за други детайли освен в сценария - не на живота обаче:))) радости и депресии профучават покрай мен като бърз влак. докато им помахам, отдавна са отминали, а новите заедно с добрите и лошите новини, се задават застрашително бързо.
wow, това ми беше предречено от астроложката ми още преди 3 години, когато мързелувах в "дейвид уеб" в бевърли хилс. звучи глезено и показно, но не е. така се стече живота ми. понякога имаше много работа, но всъщност америка беше това пространство в което намерих силата, болката, провокацията, тишината и възторга да пиша. да съм свързана с два свята и два живота едновременно.
това че напуснах българия на 28 години беше второто най-правилно решение в живота ми след решението да запазя дъщеря ми. да не я абортирам, както ме съветваха лекарите през един зловещ месец май когато бях само на 19 години. тогава реших, че няма да слушам логиката на събитията, на разбитото си тяло и психика, на лекарската наука и повярвах в бог. реших че, след катастрофата бог е оставил детето ми в мен живо не за да го убия, а за да живее, да продължи живота на баща си. бях права. от тогава аз винаги следвам бог.
третото най-правилно решение беше, че се върнах в българия. в тази българия, която винаги съм обичала и за която винаги ме е боляло сърцето докато ставах американката, която никога не станах. и за нея съм питала бог и той ми каза да не се страхувам.
само не подскачайте - бог е това за което говори ботев в "моята молитва". и помислете - ако не е носил в себе си този бог, ботев нямаше да го има. ние нямаше да го имаме. големите герои, големите личности откриват бог в себе си. с което не казвам, че аз съм герой или голяма личност, просто давам пример с някой, който няма заместител в българската история където малкото неща неподлежащи на изопачение от политиката на деня, са именно личностите.
колко безспорни личности имаме от 1944 г. насам? почти никакви. мисля, че сериозна причина е, че комунистите изкорениха чувството за бог в хората. и сега тези, които идват и си отиват от власт периодично на всеки 4 години, и които стават все по-трудни да бъдат различени един от друг, защото не са движени от нищо друго освен личен интерес, амбиция и някакво евентуално мъгляво чувство за мисия, са безпомощни хора. безпомощни като хора. бедни вътре в себе си, богати отвън. хора без бог.
организираната религия в българия е отблъскваща и по-отвратителна от политиката с лъжите си по телевизията за линкълни, които са "дадени за временно ползване и които не са скъпи". линкълните са скъпи, а липсата на вяра в бог е "дизастър" както би казала щурата украинка алеся в "седем часа разлика". Биг дизастър. Но аз вярвам, винаги вярвам, че в крайна сметка бог или доброто, за тези, които се изприщват при думата бог, побеждава.
стига за бог, минавам на партито за "жена на годината":) така трябва да се редуват нещата: бог-парти, бог-парти, бог-парти:))))
ваня цветкова беше номинирана и ме покани да бъда неин гост. преди година и половина аз напуснах америка със свито сърце за нея и приятелите ми. тя работеше работата си във вегас, българските кинаджии я бяха забравили, и особена надежда за нови филми нямаше. докато бях в ел ей тя идваше за да се разхождаме край океана. докато винаги студената вода мокреше краката ни, говорехме за тъгата и красотата да си далече. това "далече" ставаше все по-мъгляво, все по-различно далече превърнало се в отдалечаване от едно друго, българско себе си, което стоеше непогалено и необичано вътре в нас.
понякога аз й отивах на гости във вегас минавайки през долината на смъртта. в долината на смъртта се наслаждавах на някаква крайно далечна от българия точка в мен, гледайки юпитер надвиснал над едно пресъхнало преди милиони години море, галена от топлия въздух на една силна и безпощадна земя пълна с бог - американската.
тогава на никой не можеше да му мине през ум, че ваня ще получи награда "жена на годината" на списание "grazia", и че отново и с много по-голяма сила тя ще стане любимка на българския народ. и най-вече на жените, българските жени, които имат нужда да гледат варианти на себе си на екрана.
с ролята си на силната, красива и безскрупулна съдийка таня стоева, ваня не само се върна в пълния си актьорски и женски блясък, но и даде сила на жените в българия. убедих се в това снощи на церемонията по връчването на наградите..

церемонията беше бляскава. военният клуб беше препълнен с маси с бели покривки, лееше се уиски и вино, дамите бяха с дълги рокли, хубави прически, идеален грим. вечерта беше забележителна. темата на тазгодишната церемония беше толерантността. всички номинирани в различни категории говориха за тяхната идея за толерантност, разказаха неща за себе си, показаха ума и интелигентността си. ние с ваня слушахме и си казахме, да, светът е глобален, а българия е много амбициозна малка държава пълна с амбициозни големи жени.
всяка от номинираните разказа от екрана за любимите си места от което разбрахме, че ако не всички, то повечето пътуват доста и са били в лондон, париж, ню йорк, сан франциско, и т.н. всяка имаше любимо място извън българия. изглеждаха прекрасно. интелигентни, амбициозни, хубави, смислени, целенасочени млади и средно млади жени.
препоръката ми към организаторите е догодина да вкарат категория за жени като домна ганева, цветана манева, свобода бъчварова - давам за пример само хора на изкуството, а трябва да има и жени посветили живота си на други професии и променили с нещо българия. жени на възраст. би било чудесно, ТОЛЕРАНТНО признание, че възрастта не е повод да се чувстваш изхвърлен от възможността да се състезаваш и да бъдеш награждаван.

благодарна съм на ваня, че ме покани да съм неин гост тази вечер, и защото имах възможността да се запозная с йорданка фандъкова, един софийски кмет чиято работа харесвам и уважавам. скромно, сдържано присъствие.
водещите бяха чудесни също - за съжаление знам само името на орлин павлов, певеца, който е завършен шоумен. талантлив, хубав, естествен и с чувство за хумор. сценарият не беше лош. на моменти шегите бяха малко много български, но като цяло беше приятен и забавен.

много жени получиха награди в различни категории. меглена кунева спечели в категория "политика" напълно заслужено. произнесе реч, която за мен беше една идея по-дълга и съответно политическа от необходимото, но, разбира се, умна. речта й завърши неочаквано. след като благодари за наградата, кунева се обърна към ваня и й благодари, че се е върнала в българия. благодари и на всички, които се връщат тук за да помагат на страната ни да върви напред. беше вълнуващо.

в категория "спортисти" пък спечелиха златните момичета на илияна раева. въпреки злите езици илияна доказа силата си и като треньор. залата ги заля с овации, те благодариха мило, и г-жа раева взе думата за нейната благодарност, която също завърши с благодарност към ваня цветкова, че се е върнала тук.

след което пък дадоха наградата за "театрална актриса" на стефка янорова, която СЪЩО благодари за завръщането на ваня...
естествено ваня беше страшно развълнувана от тези неочаквани подаръци на огромна обич от тези невероятни жени, които не са искали да се разделят с нея като актриса, но рязката и тежка промяна в българия ги/ни принуди на тази раздяла. слава БОГУ, за известно време, а не завинаги.
а аз видях каква нужда имаме всички от категорични и ясни жестове, че правим нещо смислено тук, а не някъде другаде.

wow. щастлива съм, че бях свидетел на такава спонтанна и непремерена проява на обич от стойностни жени към друга стойностна жена. повече от щастлива, горда съм!
вечерта беше абсолютно забележителна с едно малко изключение. знам, че това ще поразвали възторга от написаното досега, но няма как. аз съм себе си, вървя в живота и в думите си с личната си биография. по някаква необяснима причина на тази церемония присъства "мистър стоте идиотки", както аз го наричам за да не влизам в жълтото повече отколкото съм влязла коментирайки го публично. този човек е причинил смъртта на двама души, и аз съм белязана завинаги от него, както и детето ми. а роднините на втория убит от него никога не са получили възмездие. в една правова държава, в една истинска демокрация, този човек никога не би бил поканен на церемония за "жена на годината". никога не би седял зад гърба ми, което беше случайност, и всъщност за мен бе дълбоко символично.
"стоте идиотки" не би съществувал сред общество, което заслужава най-доброто от нацията заради това, че спазва човешките и юридически закони. отсъствах от българия 20 години и заради това - знаех, че върна ли се, ще го срещам тук и там. щастлива съм, че присъствието му вече не ме вади от равновесие. щастлива съм, че работя върху проект, който разказва именно за гнилото в държавата и в душите ни. щастлива съм, че присъствах на триумфа на таланта на много български жени и никой и нищо не можеше да наруши щастието ми.

това е българия. страна на крайностите. всичко изглежда все повече така както трябва, въпреки възможността зад гърба ти да седи бляскаво и гордо убиец на двама души. странна реалност.

номинираните за награди жени заслужават чисто пространство, без подобни празни, опустошени от глупост и беззаконие личности. светлината не бива да бъде смесвана с мрака.

отдавна не съм писала толкова дълго тук, защото всеки ден пиша сцени за ваня цветкова и всички останали прекрасни актьори от "седем часа разлика". щастлива съм. за ваня, за тях, за жените снощи, за себе си, и за цялата положителна енергия, която съществува в българия. вярвам, че един ден тя ще е по-силната.
времето не е наше, но си знае работата. а бог най-вече:)

Прочети цялата новина

Публикувана на 12/12/11 19:33 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2011/12/blog-post_12.html