Поправка в Закона за фуражите, прокарана тихомълком, ни обрича да ядем месо и млечни продукти с ГМО, без въобще да подозираме за това. Според скандалната промяна на етикетите на фуражите с ГМО няма да е задължително да се записва, че са генномодифицирани. Така даже фермерите няма да знаят, че хранят животните си с ГМО, а камо ли потребителите, алармират от екологично сдружение “За Земята“. Корекцията е предложена от депутата от ГЕРБ Христина Янчева в Комисията по земеделие и гори на заседанието й на 7 ноември. Без коментари и дискусии, предложението, което ...

Далеч съм от мисълта да смятам моногамията за единствената възмoжна житейска  конфигурация. Дори просто защото намирам идеята за “можеш да обичаш САМО ЕДИН единствен човек по едно и също време” за малко абсурдна. Има хора, за които е вярно, но това НЕ Е общовалидна истина.

Така де, можем да имаме много приятели, които да са ни близки, да споделяме много с тях и да са важна част от живота ни, защо нещата да се променят и ако се включи секс в уравнението?

Темата е дълга и не ми се навлиза в подобна дискусия, това си е мое мнение, въпрос на вкус, комплекси, интерпретации, за вся и всьо.

Това, заради което се разписах след сериозното мълчание, което е налегнало блога, е защото адски ме дразни полигамната моногамност, а от нея виждам периодично.

Едно време си е било напълно официално разделението (в някои култури поне), жената тук, метресата там, дечица, наследственост, патриархална онаследяване на благата, а, у, моногамна полигамност в най-чист вид.

По времето на родителите ни, беше публична тайна, че Пешо е женен за Анка, но периодично забърсва и нещо чуждо. Хем моногамни и с брак, за пред хората, хем полигамни, кой с когото свари и хех, натовари.

Днес, уж сме вече далеч над тези неща, с брака са отживелица и ние сме супер отворени и голямата работа, а реално въртим същата песен на нов глас. А е много влюбен и обича Б, но Б не може да си го държи в гащите и забърсва В. А не се кефи, обаче понеже обича Б търпи, ще, не ще. Или се прави, че не знае за В или всъщност там е не само В, ами и останалата част от азбуката преминава с танцова стъпка. И уж моногамната връзка си става жива полигамия.

С тази разлика че винаги в тези конфигурации само ЕДИНИЯТ от участниците в уж моногамната двойка участва по свое желание в геометричната прогресия, в което се е превърлнала връзката им.

Държа да подчертая дебело, нямам инкакъв проблем с полигамията, за мен тя е напълно валидна ситуация, стига участниците да са вътре по све желание и воля, а не от страх да не загубят човека до себе си.

Много е лесно да се фъцнем и да заемем позата “ми те сами си го правят, що не си тръгват”. Ами да, те сами си го правят, защото седят, но това не е валидна позиция, защото реално не казва нищо, не е особено конструктивно и прехвърля отговорността за една връзка изцяло върху единия участник.

За мен тези ситуации са доста сложни, дори и просто защото възможностите за злоупотреба са колосални. Б може искрено да смята, че А няма проблем. Б може да си върже гащите, че не може иначе и А си решава дали да остава или да си тръгне. Б може да го удари на емоционално изнудване или да удря театър. Изобщо, Б може да бъде чутовно леке ако реши, но основно, всичко това е в контекста на свят, в който това е валидна ситуация, че от немай къде, А стиска зъбки… Б прави каквото си иска, а В също не се забавлява особено много да е трето (или пето?) колело в цялата ситуация.

Споделена полигамна връзка звучи перфектно, но в мнозинството от случаите просто имаме емоционален и интелектуален паразит, който злоупотребява с околните, които не искат и не са се цанили да се включват в подобни експериментални социални въртележки, но по ред причини са вътре.

За мен решението е, да се подхожда откровено към нещата, сексът си е секс, семейството си е семейство, но двете неща всъщност не са отделни и ако не можеш да си изясниш кое от двете искаш повече, ако не желаеш да се съобразяваш с нещо такова, реално злоупотребяваш, че задържаш и въвличаш околните, защото “ами те знаят” не те оправдава, нито отнема отговорността.

Чувала съм, че “ама аз обичам и А и В”. Глупости на търкалета, ако А и В не искат да са част от триангулацията, това си е жив егоизъм и просто налагаш себе си, над желанията на другите с малката артиметична задачка, в която си си превърнал живота. И крайният ефект е да си го признаеш честно, искаш ли или не искаш да участваш и другите участници искат ли наистина да участват или не.

И така, днешните размисли завършват с позиция – ДА на полигамията по взаимно желание и съгласие, НЕ на моногамната полигамия, която е емоционална злоупотреба.

Далеч съм от мисълта да смятам моногамията за единствената възмoжна житейска  конфигурация. Дори просто защото намирам идеята за “можеш да обичаш САМО ЕДИН единствен човек по едно и също време” за малко абсурдна. Има хора, за които е вярно, но това НЕ Е общовалидна истина.

Така де, можем да имаме много приятели, които да са ни близки, да споделяме много с тях и да са важна част от живота ни, защо нещата да се променят и ако се включи секс в уравнението?

Темата е дълга и не ми се навлиза в подобна дискусия, това си е мое мнение, въпрос на вкус, комплекси, интерпретации, за вся и всьо.

Това, заради което се разписах след сериозното мълчание, което е налегнало блога, е защото адски ме дразни полигамната моногамност, а от нея виждам периодично.

Едно време си е било напълно официално разделението (в някои култури поне), жената тук, метресата там, дечица, наследственост, патриархална онаследяване на благата, а, у, моногамна полигамност в най-чист вид.

По времето на родителите ни, беше публична тайна, че Пешо е женен за Анка, но периодично забърсва и нещо чуждо. Хем моногамни и с брак, за пред хората, хем полигамни, кой с когото свари и хех, натовари.

Днес, уж сме вече далеч над тези неща, с брака са отживелица и ние сме супер отворени и голямата работа, а реално въртим същата песен на нов глас. А е много влюбен и обича Б, но Б не може да си го държи в гащите и забърсва В. А не се кефи, обаче понеже обича Б търпи, ще, не ще. Или се прави, че не знае за В или всъщност там е не само В, ами и останалата част от азбуката преминава с танцова стъпка. И уж моногамната връзка си става жива полигамия.

С тази разлика че винаги в тези конфигурации само ЕДИНИЯТ от участниците в уж моногамната двойка участва по свое желание в геометричната прогресия, в което се е превърлнала връзката им.

Държа да подчертая дебело, нямам инкакъв проблем с полигамията, за мен тя е напълно валидна ситуация, стига участниците да са вътре по све желание и воля, а не от страх да не загубят човека до себе си.

Много е лесно да се фъцнем и да заемем позата “ми те сами си го правят, що не си тръгват”. Ами да, те сами си го правят, защото седят, но това не е валидна позиция, защото реално не казва нищо, не е особено конструктивно и прехвърля отговорността за една връзка изцяло върху единия участник.

За мен тези ситуации са доста сложни, дори и просто защото възможностите за злоупотреба са колосални. Б може искрено да смята, че А няма проблем. Б може да си върже гащите, че не може иначе и А си решава дали да остава или да си тръгне. Б може да го удари на емоционално изнудване или да удря театър. Изобщо, Б може да бъде чутовно леке ако реши, но основно, всичко това е в контекста на свят, в който това е валидна ситуация, че от немай къде, А стиска зъбки… Б прави каквото си иска, а В също не се забавлява особено много да е трето (или пето?) колело в цялата ситуация.

Споделена полигамна връзка звучи перфектно, но в мнозинството от случаите просто имаме емоционален и интелектуален паразит, който злоупотребява с околните, които не искат и не са се цанили да се включват в подобни експериментални социални въртележки, но по ред причини са вътре.

За мен решението е, да се подхожда откровено към нещата, сексът си е секс, семейството си е семейство, но двете неща всъщност не са отделни и ако не можеш да си изясниш кое от двете искаш повече, ако не желаеш да се съобразяваш с нещо такова, реално злоупотребяваш, че задържаш и въвличаш околните, защото “ами те знаят” не те оправдава, нито отнема отговорността.

Чувала съм, че “ама аз обичам и А и В”. Глупости на търкалета, ако А и В не искат да са част от триангулацията, това си е жив егоизъм и просто налагаш себе си, над желанията на другите с малката артиметична задачка, в която си си превърнал живота. И крайният ефект е да си го признаеш честно, искаш ли или не искаш да участваш и другите участници искат ли наистина да участват или не.

И така, днешните размисли завършват с позиция – ДА на полигамията по взаимно желание и съгласие, НЕ на моногамната полигамия, която е емоционална злоупотреба.

Крайно време беше да кажем ясно какво искаме. Най-после българската позиция е формулирана ясно, открито и честно в три точки. От тук нататък топката е в Скопие. Да видим сега дали искат наистина да се интегрират в ЕС или ще чакат майчицата си Сърбия да се довлачи до Брюксел и едва след това те ще [...]

„Младите хора са винаги добре дошли в Европейския парламент. Комбинацията между опита и младежкия дух са много важни и желани, защото се намираме между два свята и е изключително важно младите да променят гледната точка на по-възрастните”. Това заявиха по време на първата европейска политическа академия на МГЕРБ в Брюксел координаторът на младите членове на [...]

Вървят арменец и евреин в пустинята. Евреинът намерил торба със злато. - Хайде да делим - казал арменецът. - Аз я видях, за мене е! След време арменецът намира торба с храна. - Хайде да делим! - Аз я видях, за мене е! - Ще ти дам половината злато! - казал евреинът. - Ще направя пазар и ще дойдеш да си пазаруваш - казал арменецът. Отива евреинът и пита: - Колко струва половината храна? - Една торба злато. - Много е! - Пазар голям - избирай. Усмихни се, България! В Благоевградско откриха българския Клондайк. На любителите на лесните пари обаче припомняме, че пътят до тях понякога се оказва много тежък и неравен: Двама братя отишли на един баир да търсят заровено злато. Доста покопали без да намерят нищо, а и задухал силен студен вятър. По едно време по-малкият казал: - Бате, хайде да отидем долу в ниското да копаем, все същите пари ще изкараме...

Шест панаирни дни, над 80 събития, десетки автори и звезди, които ще раздават автографи. И надяваме се, хиляди посетители, които да станат свидетели на всичко това. Това ни дава на пръв поглед пълната програма за стартиращия във вторник XXХI Софийски международен панаир на книгата в НДК, предоставена ни от организаторите от Асоциация "Българска книга".

Вероятно няма да успеете да присъствате на всички събития, но ние смятаме да ви направим най-малкото задочни присъстващи - с предварително анонсиране на подробности и репортажи за най-интересните от тях, с информации за конкретни гостуващи автори на щандовете на самите издателства и още много други любопитни материали - всичко това в секцията ни "Панаирът".

Програмата обаче е наистина интересна и ви предлагаме да я разгледате много внимателно:

Последиците от някои дълбоко несправедливи и жестоки решения тежат и днес. И ще продължават да тежат, докато не се намерят политици от двете страни на границата, които да се заинтересуват наистина от чувствата на хората в този град и в други селища от т.нар. Западни покрайнини. Докато сръбските политици и специални служби не престанат да потискат правата на българското малцинство в Сърбия или да ги спазват само лицемерно. И докато, от друга страна, и българските политици и управляващи не престанат да се държат недалновидно, плахо и некадърно.

Лакоми Калинки пак кацат в кацата с меда на митниците. За това писа вчера електронният вестник на самата Агенция "Митници", където установили, че четирима митнически служители са представили фалшиви дипломи при преназначаването си. Защо са го направили, ако не пада никакъв келепир от тази иначе чиновническа работа? Отговорът на този въпрос е ясен. Похвално е обаче, че от ръководството на агенцията не са приели на доверие документите на кандидатите и са направили прецизна проверка заедно с колегите си от Министерство на образованието, младежта и науката на автентичността на всички представени дипломи. Така са хванали колегите, които са представили неистински дипломи за придобита степен бакалавър, „издадени” от УНСС, Бургаския свободен университет и Шуменския университет. Заради тях сега всички служители в агенцията ще представят своите дипломи пред проверяващите. И така трябва да бъде. Защото, явно тази институция продължава да се счита от мнозина като каца с мед, от която...

Христо Монов е роден през 1958 г. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Руската академия на педагогическите науки. От 1985 г. е преподавател в Софийски университет „Свети Климент Охридски”. Бил е заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Членува в редица световни асоциации по психология. Христо Монов преживя и лична трагедия, след като през 2007 г. неговият 20-годишен син бе зверски убит от австралиеца Джок Полфрийман. Потърсихме мнението му на какво се дължи детския телефонен тероризъм в училище. - Господин Монов, на какво се дължи телефонният тероризъм в училище? - Аз бих казал, че това явление не се наблюдава само в училище. В последните дни заради опасност от бомби врати затвориха няколко МОЛ-а в София . Според мен това се дължи на чувството на всепозволеност, което се настани в нашето общество. Много типично за юношеската възраст е тинейджърите да експериментират със забраните и когато виждат, че принципите и...

Медийната аутопсия на преждевременния Син покойник е на ръба на абсолютната досада, но ще е непълна без още един детайл. Припомни ми го Мартин Димитров, който след изключването си от СДС се почувствал все едно е починал негов близък роднина. На самия Димитров обаче е добре да бъде припомнено къде беше той на 8 март 2009 г. и във времето след това. И дали след толкова години леко не съжалява, че въпреки автентичното си дясно мислене, не е предпочел тогава да празнува с демократични колежки социалистическия им женски празник. Тази стара история може да се стори на някого прекалено дребна и незначителна, но в нея има поне две „най”. Най-крайното доказателство, че претенциозните обитатели на автентичното дясно пространство са наистина най-демократично мислещите. И че със своето мислене най-много разшириха границите не просто на местния политически, а и на човешкия морал. На въпросната дата, падаше се в неделя и до парламентарните избори оставаха няколко месеца, тогавашният...

Само след броени дни, на 3 декември, по време на конференциятана Американския геофизически съюз, ще бъде направено много важно заявление, са обявили сътрудниците от НАСА, работещи с марсохода Curiosity. В едно от последните си интервюта Джон Гротцингер, ръководител на проекта намеква, че заявлението ще се отнася до открити органични молекули на червената планета. Пред Националното обществено радио в САЩ той е заявил, че тези данни ще попаднат във всички учебници по история. В интервюто става въпрос за показанията на прибора SAM, който е предназначен за анализ на проби от грунта, включително и при търсенето на органичен материал. Като цяло намирането на органични молекули на повърхността на Марс не се смята за доказателство за наличието на живот, защото те може да са били донесени там от комети или астероиди, в които, както е известно, има органични вещества. В този случай обаче това може да се окаже сензация, или поне така смята бившият сътрудник на NASA Хилбърт Левин....

В съзнанието на хората собственото име Надежда е част от сакралното триединство от имената на сестрите Вяра, Надежда и Любов. Свързано със саможертвата и мъченическата им смърт в името на една идея, станала религия – Християнството. Пораждащо красиви представи и емоции. Особено, ако носителките му са надарени и с физическа красота. По времето на взрива на демокрацията, когато всички крещяха срещу БКП – БСП и подскачаха по площадите, някои красавици станаха символ на промяната.

Image: open government data – simple venn diagram by justgrimes on Flickr

Отворените данни са не само златни, в днешното информационно общество те са гаранция за добри управленски практики и административна прозрачност.

С оглед на това група представители на будната гражданска съвест стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“ и като първа стъпка в това си начинание поискахме от Централната избирателна комисия (ЦИК) да отвори данните, свързани с изборите в България.

За целта изпратихме писма до ЦИК като отговорно ведомство, съответно до Информационно Обслужване АД в качеството му на технически подизпълнител, което гласи така

До
проф. Михаил Константинов
Председател на Съвета на директорите
“Информационно обслужване” АД

Уважаеми проф. Константинов,

Във връзка с директива 98 от 2003 г. на Европейския парламент и Съвета за повторна употреба на информация в обществения сектор и предложение за изменение на същата и участието на България в международната инициатива „Партньорство за открито управление“, организации и застъпници за отворените данни стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Водени от убеждението, че данните от обществения сектор с отворен достъп укрепват позициите на гражданите, като улесняват демокрацията на участието и спомагат за по-прозрачно, отговорно и ефективно управление, ние желаем чрез взаимодействие с публичните институции да подобрим условията за повторна употреба на информация в обществения сектор.

Апелираме към “Информационно обслужване” АД да отвори данните, свързани с изборите в България, предоставяйки ги чрез сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) за повторна употреба, във машинно-читаем формат според стандартите за отворени данни. Желанието ни е “Информационно обслужване” да стане партньор в инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Бихме желали на съвместна среща с представители на “Информационно обслужване” АД да обсъдим в какви отворени формати (CSV, XML, SQL, RDF) могат да се предоставят данните за изборните резултати, списъци в същия отворен формат на секции, включващ изборните комисии и точният им адрес и брой на гласоподавателите, регистрирани във всяка секция и др. Необходимо е също така данните да са публикува под отворен лиценз (ODBL).

Бихме искали да започнем работа по инициативата – да тестваме и демонстрираме нейните възможности, с обработката и анализа на резултатите от Референдума, който ще се проведе на 27 януари 2013 г.

Надяваме се, че след като обсъдим заедно преодоляването на пречките за предоставянето на информация за изборите в отворен формат, към инициативата да се присъединят Сметната палата, контролираща финансирането на изборния процес и поддържаща публичен регистър за финансирането на кампаниите, Главна дирекция ”Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ – изготвяща избирателните списъци и разбира се ЦИК, която администрира и ръководи изборния процес.

Всички бази данни на тези институции, свързани с изборите, се изграждат и поддържат от „Информационно обслужване“ АД. Намирането на подход за отварянето данните ще способства за създаването на благоприятна среда за множество дейности с добавена стойност, произтичащи от повторната употреба на информационни ресурси на обществения сектор.

Убедени сме, че възможността данните от изборите да бъдат обработвани за целите на различни изследвания, тяхната визуализация на интерактивни карти и по други способи и комбинирането им с други данни – за демографията на избирателния район, социално – икономическото развитие и др., ще предостави нови възможности за анализ на поведението на избирателите и партиите, както и за отчитане на „девиации“ в отделни секции и избирателни райони и ще повиши доверието в изборния процес.

Искрено разчитаме на Вашата готовност за взаимодействие и разбиране за необходимостта от нови подходи при представянето и обработката на данни, свързани с изборния процес в България.

С уважение,

• Антоанета Цонева – Председател на УС на Институт за развитие на публичната среда
• Асен Генов и Константин Павлов – Фондация “Четиринадесети януари”
• Милена Недева – NGO Links
• Боян Юруков – блогър, специалист информационна и системна интеграция, активист за отворени данни, гостуващ автор в официалния блог на Open Government Partnership
• Пейо Попов – блогър, юрист,координатор на Open Knowledge Foundation за България
• Емил Георгиев – блогър, юрист, специализиран в сферата на информационните технологии, защитата на личната неприкосновеност и интелектуалната собственост; активист за отворен интернет, отворени данни и административна прозрачност.

Проф. Константинов беше доста бърз с реакцията си, която бе уклончива, но и по Пилатовски препращаща към ЦИК.

Следим развитието и ще информираме своевременно. Ако имате идеи или предложения – не се свенете да ми ги споделите.

Related posts:

1. Отворените данни са златни данни

България на дъното на световна класация за правосъдие

Вицепрезидентът поиска отмяна на доживотния затвор

Причината за това е "законното" източване на предприятието, което води до намаляване на доходите на персонала, най-вече чрез понижаване на допълнителното трудово възнаграждение, по-популярно познато като премия. Не си мислете ч...

Сряда е, вероятно още не сте достатъчно изморени от работната седмица, но няма лошо в това да отпуснете тази вечер. А какво по-чудесно от това да го направите в "книжна" компания. Литературната програма на 28 ноември предлага няколко варианта, между които да избирате, ето ги и тях.

От 18.00 ч в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация ще бъде представен сборникът на Шестия медиен панаир "Журналисти по теория, журналисти на практика" - "Медии, власт, пари", който се проведе миналата година в началото на месец декември. Своеобразната христоматия ще бъде представена от проф. Снежана Попова и Иван Бедров.

Живеещата в Париж авторка на "Мавзолей" Ружа Лазарова вече е готова с новия си роман "Органът на мълчанието", чиято премиера започва точно в 18.45 ч. в галерия Снежана в присъствието на самата авторка и писателя Емил Андреев.

В библиотека "Паница" в Американския университет в Благоевград от 19.30 ч. ще бъде представена книгата "Поздрави за Дикенс" ("Greetings to Dickens, 15 Christmas Stories"), съдържаща 15 коледни разказа от съвременни автори от България, Италия, Мексико, Сърбия, Гърция, Унгария, САЩ и Испания. Изданието, което излиза на български, италиански и английски, ще бъде представено от професора в АУБГ Филица Мълън.

След като Петър Стоянов си направи самоотвод за конституционен съдия, а седесарите се самоизядоха от завист, злоба и откровена тъпотия, можем спокойно да прочетем надгробната епитафия на Демократичните Сили в България. Не че не умряха още на предишните избори, но и последните им премортални спазми затихнаха окончателно. Най-червения сред сините (ако се чудите за кой става дума, това е Иван Костов)  за пореден път заби копието в тялото на българската демокрация за да констатира смъртта й. Примера му беше последван от Марто Димитров и няколко седесари, които препикаха партийния труп и го зариха в прахта.

Не че на някой му пука. Българското общество отдавна е безразлично към СДС, ДСБ ДеСеЕбе, ДеСеРе т.н. На пръстите на едната ръка на Алф се броят хората, които вярват, че от синьото дясно може да дойде нещо по-качествено от изкаран под налягане, силно сгъстен въглероден двуокис с привкус на кисело зеле. Импотентността на българското “Дясно” беше демонстрирана още през 2001г. и вече десетилетие чакахме политическата гангрена да отнесе в гроба тази част от българското политическо пространство. През тези десет години се нагледахме на какви ли не жалки опити на “демократите” да се върнат в играта – мними коалиции, декларации, вотове на недоверие, протести и т.н., които само засилваха убеждението на българина, че на “десницата” вече не й става работата.

След 2009г. политиците от бившОто ОДС се събираха, разделяха, караха и сдобряваха като герои от латино сериал с елементи на любов по турски. Ту бяха с ГЕРБ, ту против, по едно време за малко да се разберат с БСП…въобще купонче. След като излязоха последните социологически очаквания за изборите догодина, стана ясно, че нито една партия, която съдържа “демокрация” или нейни производни в името си няма да бъде представена в парламента. Бойко направи плах опит да привлече останките от “дясното” с номинацията на Стоянов, надявайки се на някакво минимално закрепване на собствения му разклатен вот. Но това е все едно да закачиш Титаник за продънена еднодръвка и да чакаш и двете да изплуват….

С оглед на това, изборите догодина ще изправят България пред уникалната ситуация, в която една уж центристка партия, ще трябва да покрива целия политически диапазон от дясното до умереното ляво (до колкото в  България съществуват такива неща по принцип). Единственият “партньор” на ГЕРБ в дясно ще бъде “Атака”, което едва ли може да се нарече щастливо стечение на обстоятелствата и то при положение че Атака въобще успее да прескочи 3%-вата бариера… Дори и това все пак да се случи, депутатите на Волен няма да стигат и за една игра на белот и ще трябва да си търсят четвърти човек, ако преди това двама от тримата не станат независими…

Преди една седмица стана ясно, че в Египет няма изгледи да приключи ерата на диктаторите. След като едвам се отърваха от Мубарак, “синовете на Нил” с на път да се сдобият с поредната божествена фигура в своята история – президентът Мохамед Морси, който преди седмица обяви, че всичките му укази и решения са непроменими и стана втория световен лидер след папата, чиято политика е на практика “безпогрешна”. Египетското общество за пореден път е изкарано на “Тахир” да защитава революцията, която изглежда все още е в процес на реализация.

За разлика от Тунис, където също протестите не прераснаха в открита война, но доведоха до падане на режима, Египет все още има дълъг път пред себе си, преди младото либерално движение да постигне някаква качествена промяна в своя обществен живот.  Очевидно е, че нито армията, нито Мюсюлмански братя и техния политически дериват ПСС, имат намерение да изпуснат юздите на властта и да позволят демократизация на страната и либерализиране на държавните институции, което е задължително условие за преодоляване на политическата криза.

Ясно е, че демокрация и разделение на властите не се постига за един ден, но контрареволюционните действия на правителството са крачка назад в политическото развитие на страната. Египет е един от най-значимите политически играчи в района и в момент, когато целия арабски свят се тресе от социални противоречия, слабостта на Кайро играе сериозна дисбалансираща роля. Провеждането на исканите от народа реформи може сериозно да успокои положението в страната, което от своя страна ще даде шанс на Египет да се намеси по-сериозно във външнополитическите процеси в Близкия Изток и по този начин да балансира Саудитска Арабия, Катар и Иран, които в момента преследват своите интереси в региона.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Остават само три дни до края на гласуването за "Човек на годината" 2012

  Тези снимки са от  специалната колекция коледни играчки “КРОКОТАК”…напълно лимитирана серия – само 7 звездички за нашата...

Продукти:
1ч.ч. зрял боб
1/2 малка кисела зелка
1/2ч.ч. ориз
1 глава кромид лук
2 моркова
1ч.л. червен пипер
2- 3 зърна бахар
1 червена суха чушка

Приготвяне:
Бобът се кисне в солена вода, за едно денонoщие. Оризът също се изкисва във вода. Киселото зеле се измива и почиства. Реже се на тънки ленти. Кромидът се почиства, измива и скълцва на дребно. Морковите се стържат на ренде. Бобът и оризът се отцеждат от водата. Слагат се в гърнето. Добавят се нарязаното зеле, сладък червен пипер, 2- 3 зърна бахар,  суха чушка, рендосаните моркови и кромид. Налива се 3ч.ч. вода и 3с.л. мазнина. Глиненият съд се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна, час и половина.

Преди 10 дни вътрешният министър Цветанов Цветанов замина по работа САЩ . Обучават ли го, поучават ли го, изучават ли го толкова дълго?

Последното ( по време), което дочуваме във връзка с доста дългата му командировка, е, че се е срещнал ( пак) с Джанет Наполитано, секретар на Департамента по вътрешната сигурност на САЩ, същата, която беше на 10 октомври в София, за да чуе от премиера Борисов похвала за вътрешния му министър Цветанов, който, за разлика от други негови предшественици на министерския пост, има виза за САЩ. Висока оценка, нали!

Необичайно честите и още по-необичайно продължителни (цели десет дни в САЩ!?) срещи с представители на едни и същи служби на САЩ и техните началници сигурно са наложителни, но точно поради това възниква въпросът: те признак на отлични отношения ли са или тъкмо напротив- има някакъв пожар за гасене?

Освен това САЩ мълчаха цяла седмица след инициативата на Цветанов да оповести изпреварващо за предстояща среща на президента Обама с премиера Борисов във Вашингтон. И изведнъж, след този едноседмичен размисъл, от Белия дом не само потвърдиха, че Борисов ще гостува, но се оказа, че това ще стане почти мълниеносно, буквално по горещите следи от дългото пребиваване на Цветанов.

Вместо до края на годината, както предвещаваше съобщението на пресцентъра на МВР в София, Борисов заминава за САЩ още на 3 декември. На пожар!

Официалното американско потвърждение на нещото, което звучеше като самопоканване, старателно избягва думи като „покана” или каквото и да е описание на вида на контакта, който ще се състои. Просто Обама и Борисов ще си говорят по много, много конкретни въпроси, сред които важната роля на България в НАТО и още по-точно: какво става с разследването на атентата в Бургас от 18 юли.

Днес посланикът на САЩ в София Марси Райс лаконично потвърди в интервю за Би Ти Ви подразбиращите се странности на поканата, която не е наречена покана, а е явно нещо друго. Ако от няколкото изречения, формулирани внимателно от нея, се отдели дипломатическата опаковка, остават две думи ключови думи: Иран и атентата…

И знаете ли какво ми прави впечатление? Борисов, съгласувано с Москва, направи (не)възможното да създаде впечатление за негова „победа” над Путин, когото уж заплашваше с бойкот на „Южен поток”, ако руският президент не му дойде на крака в България. После клекна, но от тази поза ни изиграха сценката с извънреден пряк телефонен разговор по настояване на Борисов, който в последния момент се наложил, за да може „Газпром” да направи отстъпка от цената на газа за България и така да се стигне до подписването на договора за руския проект „Южен поток”.

С Вашингтон и с Обама явно тези номера не минават. Колкото и да се опитват да щадят реномето на българския премиер, американците не влизат в долнопробни пропагандни сделки за измама на българското общество. А който може да чете ( между редовете), да си прави изводите за това с кого си е по-близък нашият началник…

Share on Facebook

Признавам, три поредни ревюта за една и съща поредица ми идват малко нанагоре. Затова този път няма да се впускам в дълги прегледи и надъханo и емоционално да се опитвам да пресъздам магията от книгите на Сафон. Но вие си знаете – това е автор, чиято всяка една книга трябва да бъде прочетена на всяка цена.

Като за начало – „Затворникът на рая” е още от „същото”: aтмосфера, дух, персонажи, място на действието – всичко. Ако сте харесали „Сянката на вятъра” и „Играта на ангела”, ще харесате и третата част, получавайки поредната доза Сафон. В което няма нищо лошо, дори напротив. Единствената разлика в случая е, че за мен „Затворникът от рая” не е никакъв роман, а просто малко по-дълга новела, която служи като спойка между първите две части.

Историята ни пренася около две години след края на „Сянката на вятъра”. Даниел се опитва да бъде добър баща и съпруг и да свързва двата края, работейки в книжарницата на баща си. Един ден мистериозен инвалид влиза в антиквариата и внася смут в кроткото съществуване на цялата компания. Това се оказва стар познайник на Фермин от затвора. От там насетне почти цялата книга представлява интересния разказ на самия Фермин за миналото му и времето, което е прекарал зад решетките. А негов съкилийник се оказва не кой да е, а нашият добър познайник – Давид Мартин, главният герой от „Играта на ангела”.

Ако първите две части можеха да се четат самостоятелно, то третата е написана само за хора, запознати с предишните книги. Освен че играе ролята на свръзка между романите на Сафон, „Затворникът на рая” внася повече смут и въпросителни, от колкото отговори. В нея ще научим за новия лошко – парвенюто Маурисио Валс – убиецът на Изабел, майката на Даниел, и ще разберем за наченките на една голяма конспирация, която тепърва ще бъде разкривана.

Има само едно нещо, което откровено ме издразни в тази книга – тоталното незачитане на последния абзац от „Играта на ангела”. Ако не си спомняте, в края на втората част, Давид Мартин беше емигрирал в чужбина, ставайки безсмъртен и последно се срещна с френския си издател а.к.а Дяволът, който му върна Кристина. Тук обаче Давид е в затвора, остаряващ и загубил ума си, пишейки своята лебедова песен. Единственото логично обяснение, че е луд и си е въобразявал всичко, тотално издиша на фона на това, че през цялата „Играта на ангела”, имаше всякакви фантастични случки от типа на секс с призрак и чудно излекуване от тумор за една нощ. В третата част Сафон или се прави, че не е писал последната глава от втората си книга, или прави читателите си на луди и ги оставя да приемат за истината историята на един цял роман, който може да се окаже плод на болен мозък. И двата случая ми развали част от кефа. Впрочем, би ми било интересно да споменете в коментарите си какво мислите по въпроса.

Както казах – „Затворникът на рая” не е роман. Около 250 страници и то с два пъти по-малък шрифт от този на предишните части се четат буквално за една вечер. Въпреки това третата книжка на Сафон е все така великолепна. Отново имаме вълшебния стил на испанския майстор, напрягащата и поглъщаща история, живите персонажи и мрачните улички на Барселона. Единственият проблем е, че тъкмо си се вживял за пореден път в историята и хоп – тя е свършила. Но какво да се прави – не ни оставя нищо друго, освен болезнено да чакаме последната част, която трябва да бъде нищо по-малко от шедьовър.

Вижте ревю за книгата и от Мила Ташева, при Христо в Книголандия и Преслав в "Литературата днес".

Предстояща среща на ООН, посветена на контрола над интернет, тревожи широка коалиция от критици, съставена от американски технологични гиганти като Google и правозащитни организации, които са загрижени, че промени може да доведат до повече опити да се цензурира уеб съдържанието и да задушат новостите в киберпространството. Част от темите, включени в дневния ред на конференцията в Дубай идната седмица, са и идеи за борба със спама и интернет измамите. В наброяващите повече от 1300 предложения са вмъкнати и потенциално експлозивни въпроси, за които опоненти казват, че могат да се използват в ...

Намерилият популярност още като дете Ангъс Т. Джоунс, известен с ролята си на Джейк от сериала “Двама мъже и половина“, заклейми във видеосъобщение сериала като пълнещ главата на хората с разврат, пише “Ройтерс“. Той дори призовава аудиторията да спре да гледа шоуто, започнало през 2003 г., когато Ангъс е на 10 години. Причината за изненадващите твърдения се корени в отдадеността му към Църквата на адвентистите от седмия ден. “Ако гледате “Двама мъже и половина”, моля спрете да го правите. Ако няма да направя зло на някого, то нека да си отида. Не ...

Google обяви във вторник, че ще интегрира Google Drive в Gmail, ход, който ще направи възможно изпращането на файлове с размер до 10GB по имейл.

Ранните отзиви от BlackBerry 10 възвърнаха оптимизма на инвеститорите и повишиха доверието в компанията.Към момента компанията е предоставила два модела ...

Последната версия на iMac ще бъде пусната на пазара този петък - 30 ноември.

Мечтали ли сте някога да притежавате минииграчка, която да бъде подобие на самите вас или на някой ваш близък човек? Вероятно за мнозина тази идея ще прозвучи налудничаво, но това не важи за концепцията на японската лаборатория за творчески идеи PARTY, базирала свои студия в Токио и Ню Йорк. Изградила се като име със своите развлекателни и различни рекламни проекти, изработени за клиенти като Google, Toyota и Sony, компанията представи своя нов проект, с който „обявява”, че класическите отпечатани хартиени снимки скоро ще излязат от мода.

Обединявайки в едно развиващата се 3D технология за сканиране и печат и хипергъвкавите си творчески идеи, рекламната агенция стартира уникална иновативна инсталация, озаглавена Omote 3D Shashin Kan. Проектът всъщност представлява първият в света Photo Booth, който произвежда миниатюрни човешки копия. Кампанията по представяне на инсталацията стартира преди три дни и ще продължи до 14-и януари 2013 г. Шанс да се запознаят и изпробват Omote 3D до този момент имат единствено посетителите на модерния търговски център Gyre в Токио. Именно там агенция  е изложила своя продукт.

Клиентите имат възможност да закупят свои миниатюрни фигурки в три размера: малка, която е с височина 10 см, средна с размер 15 см и голяма фигура с височина 20 см. Процесът отнема близо 15 минути, през което време желаещите да изпробват Omote 3D трябва да стоят в неподвижно състояние, докато персоналът ги сканира с ръчен скенер. След което компанията отпечатва фигурите на цветен 3D принтер. Опитите да се заснемат деца на по-малка възраст или домашни любимци почти винаги завършват с неуспех, тъй като получените данни от скенера винаги са изопачени и изкривени от техните непрекъснати движения. Друг недостатък на Omote 3D е, че блестящи предмети като бижута, накити и други сложни модели трудно се възпроизвеждат. 

Разбира се, новото удоволствие не излиза никак евтино, особено когато става въпрос за изцяло иновативна идея с високо качество на печат. Цените на 3D отпечатъците започват от $269 и достигат $528. Компанията се е погрижила да предостави отстъпки в цените за семейства и двойки, които желаят да създадат „миниармия” от свои подобия. Освен това преди отпечатване всеки клиент може да избере какъв да бъде цветът на дрехите или косата на неговия 3D модел.

Силно препоръчваме на всеки, който има път към японската столица, да изпробва предизвикателството Omote 3D, но все пак бъдете внимателни тази ваша вудуреплика да не попадне в неподходящите ръце.

http://www.youtube.com/watch?v=POx6eWOr97I

Снимки: Party

Подобни статии:

1. YouTube със свое FREE професионално видео студио
2. Google пуснаха свое YouTube приложение за iPhone

Група аутсорс специалисти, работещи от вкъщи, са главните виновници за уж алгоритмично подреждащите се резултати в търсачката, пише The Register. По информация на изданието съществува наръчник от 160 страници, които разкриват “тайната на качеството“ и критериите, по които се позиционират резултатите при търсене.

Спам, полезно, офтопик – тези и още доста от термините, които виждаме по рейтинга в търсенето, са оценките, които работещите от вкъщи спецове дават на страниците, които всеки ден преглеждаме в мрежата. Сайтовете, които задкулисните специалисти оценяват, които се ъпдейтват в рамките на четири месеца. В случай че не са обновявани и съдържанието е старо, то се оценява като „Vital”, пише още изданието.

Друг пример, който Андрю Орловски дава, са думи с двоен подтекст като “пляскане”. В единия случай резултатите се отнасят за деца, върху които е оказвано родителско насилие, а в другия става въпрос за съдържание с фетишистки подтекст. Ако началната страница не съдържа нищо, което може да се класифицира като „неприлично“ съдържание, значи целият сайт се разглежда като непопадащ в тази категория.

Тези разкрития дават светлина върху мистерията с алгоримите, които движат търсачката. Сега знаем, че не всичко е математика.

Снимка: Google Chromebook

Подобни статии:

1. 6 основни неща, които трябва да знаете за препоръките в Linkedin!
2. Как да намерим наркотици с Google

Заобикалящият ни свят става все по-технологичен и еволюира с всеки изминал ден. Техниката се превръща в неразделна част от нас и ако се случи така, че заради липса на енергия останем без някоя от джаджите си, се чувстваме като осакатени. Далеч съм от мисълта, че сме крайно зависими от техниката. Истината е, че просто сме свикнали с нейна помощ да спестяваме време и усилия, поне що се отнася до работата. В което няма нищо лошо. Но какво се случва, ако наистина устройствата ни останат без батерия и нямаме контакт наблизо? Ами много просто – трябва да си купим умната чанта Phorce!

Марийн Берк и Джеймс Джефри сформират едно технологично-дизайнерско дуо, което обединява инжинерна мисъл и естетически усет, за да създадат един чудесен продукт, наречен Phorce. На 12 ноември в Амстердам беше първото представяне на едно ново поколение “умни чанти”. Всичко се върти около факта, че за да пренесете всичките си технологични играчки от едно място до друго, са ви необходими хиляди калъфчета, чантички, торбички и т.н. Освен това трябва да не забравите и захранващите кабели на всяко едно от тях. И освен това много внимателно трябва да проверявате дали случайно не сте забравили някоя джаджа някъде!

Phorce събира всички тези гореизброени неща в една приятна и мултифункционална чанта. Тя е съобразена с модните тенденции за чанти, трансформира се в три различни варианта, така че да се нагоди към вашите предпочитания, зарежда всяко устройство с USB порт, както и MacBook. И не на последно – място винаги е свързана с телефона ви, за да може да ви сигнализира, ако я забравите.

На пазара вече се появиха няколко подобни продукта, но те нямат достатъчно голям капацитет на зареждане, нямат опцията да зареждат различни устройства и дизайнът им определено не е нищо особено. Създателите на Phorce всъщност са комбинирали всички добри качества и функции от други подобни чанти и са създали една с много възможности. Phorce може да захранва смартфони, таблети, iPod, камери, колонки, слушалки и всичко, което се захранва чрез USB връзка. Чантата включва 3 USB порта, 2 high-speed и 1 super high-speed порт. Моделът Phorce, предназначен специално за Mac, може да осигури енергия за  MacBook до 7 допълнителни часа. Чантата е снабдена със специална система за прибиране и съхранение на кабелите ви, така че те да не бъдат повредени.

Разбира се, една умна чанта трябва да има и умно приложение. То е разработено както за Android, така и за iOS. Свързвайки се чрез Bluetooth, приложението може да ви покаже точно колко енергия има във всяко ваше устройство, както и с колко енергия за захранване разполага самата чанта. Отново благодарение на това приложение никога вече няма да забравите чантата си и всички скъпи вещи в нея. Е, честито на всички разсеяни хора! 

И за да е още по-прекрасна и неустоима, Phorce предлага три различни визии, които постигате бързо и лесно. Тя може да се трансформира в ръчна чанта, раница или чанта за рамо само за секунди. Чантата включва защитна подложка, направена е от водоустойчив плат и има водоустойчиви ципове за защита на вашите устройства от удар, падане и дъжд. Специална материя от вътрешната страна на джобовете помага за почистване на вашите устройства от пръстови отпечатъци по дисплея.

Phorce се предлага в черно, червено и зелено.Цената на Phorce за Mac е $299 при предварителна поръчка сега от сайта на Kickstarter. След като стартира официално производството й, цената ще бъде $449. Phorce за USB устройства при предварителна поръчка е на цена от $219, отново през Kickstarter, а след изтичането на кампанията ще се продава за $299.

Снимки: getphorce.com

Подобни статии:

1. Android, NFC и foursquare – невероятно удобна комбинация
2. Колко големи са Apple наистина?

Да забравим за онлайн пространството и живота в интернет поне за три дни! Това призовават Diesel в новата си инициатива. По повод 20-годишнината си фирмата ще поднови серията си обувки YUK от 1993 година, предхождаща интернет ерата. Всеки, който устои да не се логва в социалните мрежи за 3 дни, има шанса да спечели обувки от Diesel. “Спрете да споделяте разни неща онлайн за 3 дни и можете да спечелите 20 чифта обувки. Изберете за участие Facebook, добавете Twitter и Instagram, за да завършите предизвикателството по-бързо.” – казват от компанията. Върнете се обратно във времето преди интернет, когато животът също беше готин, вършете различни неща в реалността,срещнете се с различни хора и се забавлявайте офлайн, както е било преди две десетилетия! 

Кампанията се провежда от 12 ноември 2012 до 12 януари 2013 г. В нея могат да вземат участие хора от цял свят. Ако и вие приемете това на пръв поглед лесно предизвикателство, ето какво трябва да направите: кликвате на тази страница, след което отбелязвате, че няма да поствате във Facebook в рамките на 3 дни (по желание Twitter и Instagram – за 12 часа). След като вече сте офлайн, Diesel ще публикуват съобщение на стената ви, което гласи: “(името ви) се радва на истински преживявания като в годините без интернет и ще бъде офлайн за няколко дни. Но не се притеснявайте, той/тя най-вероятно ще ходи на разни места, ще прави някакви неща, ще се среща с хора и ще се забавлява.”. Компанията е добавила и снимки, както и иронично видео, с което ни напомня, че това са само обувки. Създадени за нас, а не за интернет.  

http://www.youtube.com/watch?v=LZUM-HkOje8

И още. На Facebook страницата си Diesel публикуват снимки, които показват колко време от живота си губим в правене на глупави неща, като например триене на спам, мечтаене да сме супергерои и т.н. С две думи – напомнят ни да живеем пълноценно през всяка една минута. Или, както се казва, “на макс”. Но това не е първата подобна кампания на известната марка. През 2010 “Дизел” и “Фиат” в съвместна забавна инициатива призоваха да се изключим от мрежата и да правим неща в реалността.

Снимки: Diesel

Подобни статии:

1. Новият iPad отново предизвиква възприятията
2. Всеки бизнес е медия

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

А вие в колко социални мрежи имате профил? Със сигурност и вие сте допринесли за бурното развитие на поне няколко  от социалните мрежи, за които се говори днес. Facebook, foursquare, Twitter, Google+? От Silverpop са се постарали да облекат скучната статистика в красивите дрехи на една инфографика. На нея подреждат социалните мрежи по брой потребители (Facebook, естествено, е на първо място). Интепретират числата и в други направления. Открояват например Facebook като отличник, защото социалната мрежа на Марк Зукърбърг е пораснала цели 8 пъти между 3-тата и 4-тата си година от създаването. Другите се развиват с по-бавни темпове. А според специалистите именно развитието след първите три години е от най-голямо значение.

По-надолу подреждат социалните мрежи в групички в зависимост от темпа им на развитие. В клуба на мрежите с повече от 100 милиона потребители се подреждат Facebook, Twitter, Google+, Weibo, RenRen, LinkedIn, Badoo, Instagram. Сами вижте социалните мрежи в групичките на “изгряващите звезди”, “стабилягите”, “социалните мрежи чудо” и “залязващите звезди”.

Подобни статии:

1. Тайните зад успеха на Барак Обама в социалните мрежи в “Социална сряда”
2. Как използваме социалните мрежи [Инфографика]