02/07/11 22:40
(http://e-vestnik.bg/)

България днес

Едвин Сугарев

Все по-често вече – и понякога с ужас се питам: какво става с тази страна? Какво е това бесовско хоро, което ни люлее, тези бай Ганьовски чада, избълвани сякаш от мазната българска пръст; тези оскотели от несрета и жажда лица, които се носят с ветровете като сухи есенни листа; лудите, които си бърборят по софийските булеварди с обърнати към нищото очи; клошарите с техните бебешки колички, които ровичкат в кофите за боклук; примирените и прегърбени над щандовете фигури в евтините магазини, които ровят в купища полупрогнили плодове с някаква вцепенена, изцяло непроницаема налудност; тези гроздове лица в претъпканите автобуси, в чиито празни погледи човек може да разчете само нищото – и да огледа себе си като негов обитател; озверелите хлапаци с възпалени от коката нослета, които обсъждат на ъгъла кого да пребият или на коя да й го вкарат; силиконовите гърли и просташките дебели вратове с провесени златни синджири; малоумните властници, малоумните речи, малоумните вестници, малоумните реклами, малоумните телевизионни шоута: какво е всичко това, откъде е всичко това, защо е всичко това? Мога ли да нарека това място родина, мога ли да се почувствам сроден с този многогласен вой, който огласява нейните продънени пространства?

Ставам все по-сам, все по-излишен, все по лишен от смисъл в тази подивяла клетка.  Приятелите ми си тръгнаха: някои обърнаха гръб и се хвърлиха в огромното, обезличаващо ги море на емиграцията; други подириха без време ложето на пръстта – и помахаха за сбогом, преди да потънат без вест.

Знам, че много други се чувстват така –все по-сами, все по-излишни, все по лишени от смисъл. Но знам и че тази самота не може да бъде споделена. Не може да бъде изстъргана от паметта чрез сладките приказки и уверенията, че самотните са заедно в самотата си – и затова тя престава да бъде самота. Защото всички те – липсващите ни – оставиха сенките си тук – и България сега е обитавана от сенки страна.

Да, те бяха тук – напрегнати, живи, искащи, вярващи. Бяха тук на 14-ти декември 1989 пред парламента, опиянени от куража за пръв път да застанат с открито лице срещу системата, която ги мачкаше и унижаваше през целия им съзнателен живот. Бяха тук на 7 юни 1990-та, на огромния митинг на Орлов мост, когато всички до един усещаха с всяка фибра на телата и душите си, че тягостната досегашна България си отива, че се започва нещо ново и това ново започва на чисто. Бяха тук в нощта на 10 срещу 11 януари 1997 – хиляди по жълтите павета на Царя, за да подпечатат с кръвта си нетърпимостта към комунистическата лъжа.

Сега ги няма. Сега тук са само техните изоставени сенки. Само те обитават това омърсено, опростачено пространство, което само някой луд би нарекъл държава – и само сомнамбул би признал тази държава за своя родина. Ние бродим между тях – и ако от небето слети някой заблуден ангел, той не би съумял да различи живите от изоставените сенки, защото – лишени от вяра и надежда – сенки сме и ние самите.

Това е България днес – страна на сенки и уроди. На маловерци и настървени шебеци, шопари и лешояди, които жадуват само едно: да имат, да получат, да откъснат колкото се може по-тлъст къс от все по-мършавата и оглозгана национална мърша.

И тъй – обитавайки самата омерзеност, се учим да живеем в доброволни изгнания, да бъдем вътрешни емигранти, да си създаваме убежища и малки лични крепости в илюзорните пространства на обществената маргиналия. Пишем романи, рисуваме картини, преподаваме на неграмотни студенти. Обитаваме като отшелници някакви затънтени ниши, за които на никой не му пука – те са ...

Публикувана на 02/07/11 22:40 http://e-vestnik.bg/11025/balgariya-dnes/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване