Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа“: Никаква политическа кауза не може да изкара хората на улицата

- Д-р Тренчев, ще настоявате ли за увеличение на месечните възнаграждения в реалния сектор от есента на тази година и за нарастване на минималната заплата от 1 януари 2012 г. ?
- Ако върнете лентата назад, ще видите, че минимална работна заплата от 290 лева беше лансирана преди месеци с един много сериозен и разбираем от всички аргумент. При минимална заплата в този размер след удръжките по закон чистата сума, която се получава, е малко над прага на бедност. И когато правителството предложи 270 лева в лицето на своя социален министър, отговорихме, че 290 лева е по-логичната сума заради прага на бедност. Що се отнася до реалния сектор, там ситуацията е сложна, защото той не е хомогенен. Реалният сектор е странна смесица от сериозни работодатели, които спазват правилата, и много голям сив сектор, чийто процент е спорен. Някои твърдят, че стига дори до 50%, други - че е по-малко. За него не важат никакви правила и каквито и решения да се вземат, той няма да се съобрази с тях. По отношение на реалния сектор нашето желание винаги е било заплатите да се увеличават. Това произтича от елементарната логика, споделяна дори от министъра на финансите, че повишаването на потреблението води до възраждане на производството и икономиката. За да има повишено потребление, поне досега човешката цивилизация не е измислила друг начин. По-доброто заплащане води до повишаване на потреблението. За съжаление в България средният и малкият бизнес, които са в основата на заетостта и създаването на работни места, са в критично положение. Големите мултинационални компании се пооправиха, но те разполагаха със солидни резерви. Според изчисления на работодателите, които претендират за обективност, за 2010 г. и за първото тримесечие на 2011 г. са трайно закрити около 400 000 работни места. Това не е временен момент и да очакваме размразяване след месец-два, а трайно прекратен бизнес. Между другото точно от този трайно прекратен бизнес се появиха т. нар. нови милионери.

- На това ли се дължи увеличаването на милионерите у нас през годините на криза?
- Всъщност това са хора, които са въртели немалко количества средства, но в резултат на кризата и една купчина мъдри решения на политиците са започнали сериозно да губят и накрая просто са спрели всякаква икономическа дейност, разпродали са каквото им е останало и са го сложили в банката. Тъй че появата им не е повод за радост. Поне в огромната си част. Имал съм много разговори с бизнесмени, които са идвали заедно с работниците си при мен да разговарят да разсрочваме кредити, да търсим пазари. Те споделят, че откакто е започнала кризата, само губят и затова са решени да прекратят бизнеса си, а каквото им е останало, да го запазят, за да живеят някакъв по-сносен живот. Но напоследък се появява и един друг много тревожен показател, за който ние предупредихме. Това е нарастването на необслужваните кредити, което само по себе си говори, че хората нямат средства, че не могат да обслужват дълговете си, че тяхната собственост ще премине в ръцете на банките. Естествено е тя да се продаде на много по-ниска цена, колкото банката да избие нещо. С това допълнително ще бъде ударен пазарът, особено на недвижими имоти. Фактът, че хората нямат средства да обслужват кредитите си, е тревожен, защото тенденцията е към влошаване. А това може да доведе до сътресение във финансовата система, което никой не желае. Резервите не са достатъчни да покрият такава липса на средства. Някои банки имат добри резерви, но не всички. Не искам да всявам паника, защото знам много повече от това, което казвам. Казал съм го където трябва и на когото трябва с цел да се вземат мерки. Една паника на финансовия пазар ще е пагубна за всичко. Нещата не са толкова стабилни, колкото би ни се искало. Започват да се възраждат уродливи явления от миналото – пребити хора за пари, за дългове. Това беше характерно за първата половина на 90-те години.

- Може ли да очакваме банкова криза?
- Не ми се иска, но определени банки са в много тежко положение. Разбира се, има и много стабилни. Получава се своеобразен парадокс. Банките дават много трудно кредити, на много висока лихва. А именно лихвата по кредитите е основният приход на една банка. От друга страна, банката има разходи, които не са само за заплати и офиси и т.н., а най-вече за изплащане на лихви по депозити, които също са високи, доста по-високи от европейските. И какво се получава - желаем да спечелим много от даване на кредити, а не даваме, губим много от плащане на лихви по депозити. Изобщо една съвкупност от доста нелогични неща. Но всичко казано дотук са обективните измерения на нашата реалност. Безспорно те са страшно значими и могат да бъдат база за важни изводи, но мен ме притесняват много повече субективните процеси, които вървят в обществото. В психологията е безспорен факт, че мотивацията е от определящо значение. В момента сме демотивирани, хората са разколебани, неуверени и нямат желание за нищо. Не вярват на никого. В морално-етичен план са станали напълно безчувствени. Мога да сравня това състояние със състоянието на нации, които са били във война или след война. Загубвайки опората в ценностите и без кауза накъде да продължат, хората стават агресивни по най-малкия повод.

- С кого сте се срещали, за да го предупредите за проблеми в банковия сектор?
- Достатъчно високопоставени хора от финансовото министерство и БНБ.

- Спотаената агресия, за която говорите, може ли да доведе до лавина от бунтове и протести през есента или зимата?
- Само икономически повод би могъл да доведе до протест на големи обществени маси. Никаква политическа кауза не може да изкара на улицата хората. Това може да стори единствено мизерията и ситуационно възникнал проблем, който да взриви напрежението. Едно от обясненията защо няма големи обществени брожения у нас е, че негативното настъпва постепенно и хората се адаптират към него. Когато изведнъж те притиснат обстоятелствата, реагираш, докато, ако става бавно и системно, се предаваш. Предалият се е без енергия и безчувствен към дразнители.

- КТ „Подкрепа“ подготвя ли протести през есента?
- Ще протестираме само ако го поискат нашите членове.

- Като се има предвид колко е обвързана икономиката ни с политиката, преди изборите може ли да има известно съживяване?
- Не. Според мен, а аз съм свидетел на всички избори от най-новото време, това ще бъдат може би най-оспорваните избори. Не изключвам да има насилие, груби фалшификации, борба без никакви правила. Затова апелирам да има масирано присъствие на чуждестранни наблюдатели. Причината е, че брашненият чувал е изтупан почти докрая. Мотивите на огромна част от политиците са единствено как да са във властта, за да спечелят нещо набързо, защото не се знае с колко време разполагат. Когато мотивацията е такава, човек е готов на всичко. Ако направим сериозен анализ на кандидатите – за кметове, съветници и т.н., рядко ще се видят хора с интелект и морал.

- Смятате ли, че ще има промени в правителството преди или след изборите?
- Вероятно ще има след изборите. Промени преди, освен ако няма някакъв изключително сериозен повод, ще бъдат приети от опозицията като опит за подобряване на имиджа, а неизвършването на промени ще бъде демонстрация на успешност, убеденост и непоколебимост. Това са тънки психологически моменти, но развитието на процесите не ме изпълва с оптимизъм.

- Вариантът Бойко Борисов – президент, Симеон Дянков – премиер, изглежда ли реалистичен?
- Лично аз не мога да взема отношение по този въпрос, защото Бойко Борисов неколкократно заяви, че няма да се кандидатира за президент. Макар че в България всичко е предпоследно. Що се отнася до Симеон Дянков, считам, че е малко вероятно да стане премиер, защото той не е в добри отношения с огромна част от членовете на кабинета и с голяма част от парламентарната група на ГЕРБ и те доста трудно ще го преглътнат. Иначе той обича да се налага, решителен е, което обаче може би само ще задълбочи конфронтацията. Един премиер трябва да умее да балансира и да създава приятели, а не да си печели врагове.

- Преди седмица работодателите излязоха с пакет от мерки по отношение на пенсионната реформа – служителите в МВР, МО, съдебната система и държавната администрация сами да си плащат осигуровките, проверка на всички инвалидни пенсии и т.н. Вие одобрявате ли ги?
- В доста от техните предложения има сериозна логика. Категорично инвалидите в България не отговарят на реалната бройка. Почти всеки втори е убеден, че ако плати, може да си изкара съответния документ, който да го представя за такъв, какъвто не е, защото вече всичко се купува и продава. Второто нещо - армията, полицията, съдът и държавната администрация сами да плащат осигуровките си, също има своята логика. Защото всеки работещ човек знае точно колко взима, какви са удръжките му и т.н. Докато на заетите в изброените сфери държавата не плаща осигуровките в пълен размер и мога да го докажа. Държавата не плаща в пълен размер и осигуровките на групите хора, за които е поела ангажимент, примерно за децата. Колкото и да е странно, държавата, която пише законите, прави опити да не ги спазва. Ако трябва да се вдигне заплатата на работещите в тези сфери, за да взимат колкото и досега, но да е ясно колко плащат.

- Идеята беше предложена и преди няколко месеца и срещна силен отпор.
- Няма как да не срещне, при положение че това би довело до намаляване на доходите на заетите в тези сектори. Позицията на работодателите, която беше подкрепена и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, е да няма намаляване на реалните доходи на хората.

Прочети цялата новина

Свързани новини: