Как прегърнах “висящата” идея

Кара си Буцата с около 300 км/ч от една важна бизнес среща към друга и разсъждава: „Ето сега Кокала виси и ме чака. Пие си водчица, мези си морковче в лимонов сок и на врата му висят поне три курви. А аз още му вися 20 бона за оная далаверка с гаровите кенефи, което значи, че всичко това се пише на мойта сметка. Я, ченгета! И махат! Ей, нещо не ме взимате насериозно, ми се струва…Добре че съм аз това, а не някой муньо, дето ако увисне в такова положение, вече да се е наакал. Ще ме споменавате вие, лекенца…”

***

Значи, миналата седмица карам два моркова за хипермаркета в града, където ще ми платят поне 3% от стойността им. Ама бавничко карам, щото единият морков е по-едър и ми вдига разхода. По едно време отдясно ми префучава с 300 нещо лъскаво, направо щеше да си ме отнесе. Псувам си под мустак и запазвам самообладание – пазя си нервите. И в тоя момент пред мене куки, обаче, за щастие са заети – оня състезател са спрели. И си викам наум

„Брат, мерси!”

Да, ама не. Тамън наближих и той си замина пак с 300, а куките уж ухилени, доволни, ама пак махат. Тя, мойта таратайка и без това не е за показване, обаче те просто я обръщат наопаки. Обяснявам им на дълго и на широко, че тия два моркова са ми цялата прехрана, пет деца имам и т.н., а те като се запънаха, „кво ше праиме”, та „кво ше праиме”. И аз пак обяснявам отначало.

По едно време единия ме оглежда изпитателно, така, под вежда, нещо мисли, преценява и накрая вика: „Айде, айде, карай! Късметлия си, има „висящо”!”. Камък ми падна от сърцето и продължих внимателно, с респект и благодарност. Не минах и километър и виждам пред мене пушилка, черни следи на пътя и нещо лъскаво, сгънато като опаковка от вафла около едно дърво, а задният му номер жално се поклаща на последния си винт, като да ми казва

„Да ти виси, да ти виси…”

Оттогава, като ми се наложи да ходя по нужда в тоалетните на гарата, вместо да влизам в пререкания с лелката, винаги оставям по едно „висящо” облекчение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: