02/12/16 20:45
(http://www.klassa.bg/)

Бухалката на Ердоган

 Как чрез специализираните съдилища президентът наказва всеки, който се противопоставя на управляващите и изразява различно мнение

Критиките от международни организации за независимостта на правосъдната система в Турция нарастват. Политизирането на правосъдието и намесата на правителството в съдебната система бяха показани миналата седмица като слабостите на управляващите в Турция от международната правозащитна организация “Фрийдъм хаус”.

В последния публикуван в началото на ноември 2015 г. доклад на ЕК за напредъка на Турция се подчертава цялостната негативна тенденция в спазването на върховенството на закона и основните права. В текста се казва също, че “независимостта на съдебната система и принципът за разделение на властите се подкопават от 2014 г. насам, а съдиите и прокурорите са били под силен политически натиск”. Според доклада до това довежда “чистката в съдебната система след разследването за корупция на висшестоящи политици, в това число и от кръга на Ердоган”.

Правосъдната система се превърна в разковничето за

ставащото все

по-авторитарно

управление на

президента

Реджеп Тайип

Ердоган

Специализираните съдилища в Турция, създадени преди две години, се превърнаха в бухалката на Ердоган. Т. нар. Sulh Ceza Hakimlikleri се превърнаха в единствената инстанцията, която арестува, задържа, разследва, задържа под стража и разглежда възраженията. Чрез специализираните съдилища Ердоган и неговото обкръжение наказват всеки, който се противопоставя на управляващите и изразява различно мнение.

Как започна всичко? На 17 декември 2013 г. избухна корупционният скандал, засегнал близкото обкръжение на президента Ердоган (тогава премиер), който се определя като най-големия в цялата републиканска история на Турция. В резултат на скандала бяха сменени четирима министри в кабинета. Задържани бяха високопоставени държавни чиновници, синове на министри, шеф на държавна банка, влиятелни бизнесмени, като бизнесмена от ирански произход Реза Зераб, уличен в даване на подкуп за милиони долари.

Тогава Ердоган определи случващото се като “преврат срещу правителството”, каквато му беше и оценката за протестите на парка “Гези” (май-юни 2013 г.) няколко месеца преди корупционния скандал. Ердоган се закани, че виновните ще си платят, като на мушка бяха полицаите и прокурорите, дръзнали да разследват корупцията и злоупотребите във високите етажи на властта. До няколко месеца всички задържани по обвинение за корупция и злоупотреби бяха освободени, като управляващите спряха опитите за създаване на специална парламентарна комисия, която да разследва уволнените от кабинета министри.

Намесата на управляващите в съдебната система стана все по-очевидна, като към края на юни 2014 г. Ердоган обявява пред медиите, че развиват проект, вследствие на което

ще започнат

хиляди съдебни

процеси

По-малко след месец на 21 юли 2014 г. започна работа Специализираният съд в Турция. И на следващия ден със заповед на въпросния съд започна задържането на полицаите, участвали в разследването на корупционния скандал на 17 декември 2013 г. Това подсказа каква ще е ролята на Специализирания съд, създаден по проект на самия Ердоган. Последваха заповеди за задържане на журналисти, полицейски операции срещу медии и претърсване на редакции, налагане на държавно попечителство на водещи холдинги, както и съдебно преследване на всеки дръзнал да критикува Ердоган, под претекст, че обижда личността на президента.

Специализираните съдилища са обвинени, че са се превърнали в бухалката на властта, като най-голяма критика получават от юристите в страната. Те се оприличават на Специализирания съд (Yassiada Mahkemeleri, подобно на Народния съд в България) от следвоенния преврат през 1960 г., когато са обесени министър-председателят Аднан Мендерес и двама министри от кабинета му.

Според съдия Нух Хюсеин Кьосе от Синдиката на съдиите специализираните съдилища са доказателство, че съдебната система е контролирана от изпълнителната власт.

Една от първите предприети стъпки на управляващите в Турция като ответна мярка след корупционния скандал на 17 декември 2013 г. бе да реорганизират съдебната система. Чрез създадените специализирани съдилища се появиха съдии с неограничени правомощия, които единствени се разпореждат и с арестуване, задържане, разследване, задържане под стража и разглеждане на възражения. Стотици са вече назначените подобни съдии в специализираните съдилища в Турция.

От своя страна юристи посочват, че създаването на такива съдилища противоречи на чл. 37 на турската конституция, където е посочено, че не може да се създаде съдилище след дадено събитие. Решенията на съдия от Специализирания съд не може да бъдат обжалвани на по-горна инстанция. Това може да стане само от страна на по-висшестоящ съдия в Специализирания съд, което нарушава правата на осъдените.

Доста съдии изразяват своето несъгласие със създаването на специализираните съдилища. Вече има отказали съдии да служат в такъв съд. Назначените като съдии в специализирани съдища Емине Чигдем и Ибрахим Лорасоглу не са приели назначенията. Реакция срещу създаването и правомощията на специализираните съдилища бе показана от съдия в Специализирания съд в Ескишехир Кемал Каранфил, който се обърна към Конституционния съд, но без резултат.

Реакция срещу специализираните съдилища имаше и от страна на основната опозиционна Народнорепубликанска партия, която също остана без резултат, както и проектозаконът в Меджлиса на партията да бъдат анулирани въпросните съдилища.

Големите

успехи на

специализираните

съдилища

За първи път “благодарение” на специализираните съдилища бяха извършени задържания заради обида на президента. Разследванията в обида на президента скочиха рекордно, достигайки стотици, след като Ердоган стана президент. По време на неговите предшественици - президентите Ахмет Неждет Сезер и Абдуллах Гюл, няма нито един задържан за обида на президента, а по времето на Ердоган задържаните вече са 19 души чрез специализираните съдилища. Сред задържаните бе бившият главен редактор на в. “Тудейс Заман” Бюлент Кенеш, адвокат Умут Кълъч, както и 16-годишният гимназист М. Ф. К. Тези решения не са били прилагани и по време на военните преврати в Турция.

С решения на специализираните съдилища управляващите наложиха контрол на водещи холдинги, които имат десетки фирми под своето управление, чрез налагане на синдици.

С решение на 5-и специализиран съд в Анкара на 25 октомври 2015 г. бе наложено държавно попечителство на “Коза Ипек холдинг” на стойност милиарди долари, включващ 23 фирми. Така телевизиите “Бугюн”, “Каналтюрк” и вестниците “Бугюн” и “Милилет”, които са част от холдинга, преминаха под контрола на синдици, близки до управляващите.

На 18 ноември 2015 г. 10-и специализиран съд в Анкара издаде заповед за налагане на синдици на “Кайнак холдинг”, който има оборот от 1,5 милиарда турски лири. Собственост на холдинга са 19 фирми, фондация и сдружение.

Освен това специализираните съдилища са забранили достъп до над 350 публикации в интернет, сред които е публикацията на в. “Джумхуриет”, уличаващи Националната разузнавателна служба МИТ в оръжейни доставки за терористите от ИДИЛ в Сирия. Сред много критикуваните решения на съда са и моментално издадените забрани да е отразяват най-вече терористичните нападения. Това поражда съмнения за пробив в сигурността на службите в страната. Забрана за отразяване имаше след терористичните нападения в Анкара (102 загинали), Суруч (34 загинали), Истанбул (11 загинали) и други.

Най-голямото

дело

Най-голямото дело на Специализирания съд е съдебният процес, образуван от обвинителен акт, който описва корупционния скандал в страната от декември 2013 г. като “преврат срещу правителството”. Обвинени в процеса са 69 души, сред които е и световноизвестният турски интелектуалец Фетхуллах Гюлен.

Съдени са главно полицаи, които проведоха разследването за корупция на високите етажи на властта в Турция. Обвиненията са за “създаване на терористична организация” и “опит за държавен преврат”, но в обвинителния акт няма примери за насилие и прилагане на сила. Единственото конкретно доказателство за опит за сваляне на правителството са данните от разследването за корупция. Обвинените рискуват да получат присъди от 7 до 330 г. затвор и доживотен затвор.

Чрез врага всичко намира някакво оправдание. Врагоманията се превърна в еманация на управлението на Ердоган през последните години. Всеки дръзнал да изкаже ралично мнение от официалното на управляващите

е обявен за

национален

предател и враг

на народа

Някогашните герои на управляващите – висшите полицаи и прокурори, провели разследването за корупция и злоупотреби с власт, за един ден след 17 декември 2013 г. се превърнаха във врагове на страната и бяха обвинени в предателство, национално изменничество и тероризъм. На 18 декември 2013 г. Ердоган заговори за “паралелна държава”, но все още не е представил нито едно доказателство за своето твърдение. Т.нар. паралелна държава се превърна в удобно извинение за прикриване на всички неуспехи и злоупотреби във властта, натиска срещу инакомислещите, както и на растящия авторитаризъм на президента Ердоган. Основното обвинение на Ердоган за “паралелна държава” е насочено към Движение “Хизмет”, вдъхновено от Фетхуллах Гюлен.

Всеки, който мисли различно от управляващите в Турция и критикува управлението, бива обвинен за част от “паралелната държава” и съответно се превръща във враг на държавата и на турския народ. Епитетната война се води с пълна сила в проправителствените медии, където е достатъчно да те обявят за част от “паралелната държава”, за да загубиш най-малко работа или пък да бъдеш съден.

По-голяма част от обществената и държавната дейност е насочена срещу новите врагове на фона на растящия тероризъм и общественото разделение и напрежение.

 

ТАЙФУР ХЮСЕИНОВ*

* Авторът е зам.-главен редактор на в. “Заман” - България.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване