SOS – 3 рецепти с водорасли

Охо, откога не съм писала в рубриката SOS! Този път оставяме класиката и се гмуркам в доста непознати за мен води. В тези води виреят водорасли, непознати вкусове и предизвикателство, отправено от Габи. Тя има желание да включи в менюто си кафявите водорасли келп, защото са полезни, но не намира подходящи рецепти, в които да не се използват продукти, които е трудно или невъзможно да се намерят у нас и разбира се, тази характерна за азиатската кухня храна, да бъде съобразена и приложена за вкусовете, с които сме свикнали. За мен беше интересно да опитам няколко рецепти с тях. Такива рецепти, които не изискват трудно достъпни продукти и лично за мен се получиха изключително вкусни.

Наистина водораслите не са така популярна храна у нас. Не са известни като модата по глутена, модата по суровите веган десерти, нито като супер храните киноа, амарант, годжи бери и разни корени на прах, въпреки че и те, водораслите са супер храна. (Искам да направя само една кратка вметка – супер храна би трябвало да бъде всяка една добре отгледана/расла и повлияваща благоприятно за нашия организъм храна. Не е ли така? Какво ще кажеш за горски ягоди, градински домати, орехи, грозде, всички зелени ядливи треви и билки?)  На мен ми се случва да ям такива водорасли само ако си поръчам салата с тях в китайски ресторант (значи много рядко) и съм купувала единствено нори, когато реша да направя суши. Не че и това се случва много често, обаче когато се случи, почти винаги съм се нахранила още докато го приготвям (защото не мога да се въздържа да опитвам), а тази храна е много засищаща. Убедих се в това и след като приготвих трите рецепти с келп, едната от които следвах (почти) дословно, а за другите две импровизирах по предложенията от няколко източника. И съм изненадана. Изненадана съм, че водораслите могат да се комбинират със съставки, с които обикновено не се свързват и дори са още по-вкусни от китайска салата с оризово фиде, моркови и странни гъби, полята обилно със соев сос, така че да не става за ядене или поне за моите вкусови възприятия.

Е, и аз използвах соев сос за две от рецептите, но хубавата новина е че мога да контролирам количеството му. Соев сос се намира във всеки един супер маркет и разбира се китайски магазин, така че тази съставка, макар и да не присъства редовно в кухнеския шкаф е лесно достъпна. Другата характерна и много любима съставка е сусамовото олио, което също може да се намери в големите вериги хранителни магазини, както и в био и специализираните диетични магазини. Останалите допълнителни съставки, които използвах за рецептите също са достъпни. Техниките и при трите рецепти са лесни и бързи, без никакви особености. Единственото условие за сготвяне на водораслите е да се накиснат предварително във вода за 20-30 минути, ако след това ще претърпят термична обработка или от един до два часа, ако ще се използват за салата. След накисването им във водата се измиват хубаво под студена течаща вода, отцеждат се и се нарязват. Това е всичко, но е важно.

Пак да кажа – водораслите, които използвах и за трите рецепти са кафяви водорасли келп (на българския етикет са отбелязани като хай дай или морско зеле), но мисля, че и други видове може да се приложат успешно. Избрах да ги опитам в супа, в салата и с пилаф. С Вальо им се насладихме безрезервно в адаптацията на корейска супа и импровизациите ми по останалите две рецепти. Допълнителни бележки за всяка една рецепта ще спомена в самата рецепта. Това също е важно, така че чети подробно, моля.

Благодаря на Габи, че отключи възможността за това вкусно предизвикателство, защото наистина нямаше да се досетя да използвам водораслите по този начин и изобщо – да готвя с тях. Надявам се и ти да опиташ поне някоя от рецептите и ще се радвам на мнението ти.

Корейска супа с говеждо и водорасли

Адаптирано с леки промени от eugeniekitchen.com

Промените, които направих са единствено в пропорциите на съставките. Супата по принцип е бистра, с много бульон и малко говеждо месо и водорасли. Намалих водата и добавих малко повече месо за по-богата супа, така както на мен би ми харесала. Тук се изненадах, че от много малко съставки се получи превъзходен, много ароматен бульон. Няма моркови, няма целина, няма дори лук и мисля, че от една страна основно водораслите допринесоха за интензивния вкус на бульона, а от друга говеждото и соевия сос наравно го допълниха. Вместо говеждо, мисля че прясна риба тон също ще бъде много добро решение за тази супа. Ако има нужда, може да проследиш видео рецепта от източника  (връзката по-горе), от който адаптирах моята.

Посочените дози са за 4 малки порции.

Продукти:

• 20 г сушени водорасли келп
• 180 г говеждо месо, нарязано на дребни парчета
• 3 супени лъжици соев сос
• 1 супена лъжица сусамово олио
• 1 скилидка чесън, нарязана на много ситно
• 1 литър вода
• сол, ако е необходимо

Водораслите се накисват в студена вода за 20 минути. Отцеждат се, измиват се хубаво и се нарязват на ленти с дължина 5 см.

В тенджера се нагрява сусамовото олио, добавят се чесънът, говеждото и две супени лъжици соев сос. Разбъркват се за 5-6 минути на умерен огън докато месото се зачерви и почти се сготви. Добавят се водораслите и се разбъркват за 3 минути. Изсипва се водата и останалата една лъжица соев сос. Тенджерата се похлупва с капак и супата се оставя да заври. Вари се 20 минути. Опитва се и ако има нужда се добавя сол. Аз не добавих, водораслите оставят достатъчно солен вкус.

Салата с див ориз, водорасли, зеленчуци и пукан амарант

За тази салата се вдъхнових от салатата в thekitchn.com и салатата в 101cookbooks.com.

Може да се каже, че взех по малко и от двете рецепти, като с водораслите съчетах див ориз, краставица, морков, сусам и пуканки от амарант. Използвах див ориз, защото така или иначе разполагах с него и все се чудех, къде да го приложа, но кафяв, червен, черен или комбинация между тези видове ориз също би била подходяща и колоритна добавка. В тази рецепта отново са включени малко съставки, но с богат вкус, така че крайният резултат няма как да не е обещаващ. Дивият ориз (или ако се използват другите три вида, които споменах) дават плътност и ядков вкус на салатата. Краставицата и морковът са свежото хрупкаво допълнение, което е невероятно с печения сусам и сусамовото олио. Водораслите и тук са основната съставка не само като количество, но и като супер засищащ продукт, който носи основния вкус на салатата. Пуканките от амарант приготвих много лесно вкъщи и са впечатляващ завършек, който да се поръси преди сервиране.

На тази салата много и подхожда нещо кисело, затова към нея може да се добави оризов оцет, но мисля, че и ябълков оцет или дори малко лимонов сок ще свършат чудесна работа. В рецептата не споменавам никаква киселина, но имай предвид, че е добре дошла и преди всичко следвай собствения си вкус.

Посочените дози са за 4 порции.

Продукти:

• 20 г сушени водорасли келп
• 100 г див ориз
• 1 морков, нарязан на тънки пръчици с дължина 5 см
• 1 малка краставица, нарязана на тънки пръчици с дължина 5 см
• 2 супени лъжици сусамово олио
• 4 супени лъжици пуканки от амарант ^[1]
• 4 супени лъжици запечен сусам ^[2]
• сол и прясно смлян черен пипер
• соев сос на вкус

Водораслите се накисват в студена вода за 1-2 часа. Отцеждат се, измиват се хубаво и се нарязват на ленти с дължина 5 см.

Междувременно се сварява ориза. Измива се хубаво под студена течаща вода, слага се в тенджера и се залива с 500 мл вода. Слага се на силен огън и когато заври, се намаля. Оставя се ври на умерен огън за 40-50 минути. След като минат 40 минути се опитва за готовност. След като се свари излишната вода се отцежда.

В купа се смесват водораслите, ориза, морковите и краставицата. Овкусяват се със сусамово олио, сол, прясно смлян черен пипер и соев сос на вкус. Ако предпочиташ, добави и желана киселина – оризов или ябълков оцет, или лимонов сок. Салатата се поръсва със сусама и пуканките от амарант.

Пилаф с кафяв ориз басмати и водорасли със спанак, маскарпоне и пармезан

Това ястие ми хрумна след като прочетох рецептата за ризото с ечемик и водорасли в 101cookbooks.com.

Напоследък поддържам вкъщи количества кафяв ориз басмати, с който приготвям чудна каша за Даниел. Толкова чудна, че понякога правя дори в малко по-големи количества отколкото му е нужно, за да има и за нас с Вальо. И така реших да го включа в настоящата рецепта, като приготвих от него семпъл пилаф. Пилафът е семпъл, защото се гарнира с комбинация от водорасли и спанак, сготвени в мекия сос от маскарпоне и подсилени с малко пармезан. Запеченият сусам и няколко капки сусамово олио дават финалната щриха на това фюжън ястие. Но както каза Вальо „Нека не прекаляваме с фюжъна“. Мисля, че постигнах отличен резултат от комбинацията на няколко кухни, в която леко, почти незабележимо се съчетават основни продукти и техники от тях. Ако трябва да бъда честна (не, че те лъжа) това ястие е фаворитът ми от трите.

Посочените дози са за 2 порции.

За пилафа:

• 120 г пълнозърнест ориз басмати
• 300 мл горещ зеленчуков бульон или вода
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 1 супена лъжица зехтин
• сол на вкус

За водораслите със спанак, маскарпоне и пармезан:

• 20 г сушени водорасли келп
• 100 г бейби спанак
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 1 супена лъжица зехтин
• 250 г маскарпоне
• 30 г прясно настърган пармезан
• прясно смлян черен пипер на вкус
• 2 супени лъжици запечен сусам ^[2]
• 1-2 супени лъжици сусамово олио
• малко настъргани моркови за сервиране (по желание)

За пилафа оризът се накисва в студена вода за 1 час, измива се много добре (това е важно за да се отдели възможно повече нишестето от него) и се отцежда.

В дълбок тиган с капак или тенджера се нагрява зехтинът. Добавя се лукът и се сотира за 2-3 минути. Към него се изсипва отцедения ориз и се разбърква 1-2 минути. Добавя се бульонът или водата и се посолява на вкус. Съдът се похлупва с капак и течността се оставя да заври. Щом заври огънят се намаля и оризът се готви 15 минути. Огънят се изключва и съдът се оставя за още 15-20 минути без да се отваря капакът. След това пилафът се разрохква с вилица.

Водораслите се накисват в студена вода за 20 минути. Отцеждат се, измиват се хубаво и се нарязват на ленти с дължина 5 см.

В дълбок тиган или тенджера се загрява зехтинът. Добавят се чесънът и спанакът, съдът се похлупва с капак и се задушават за 1-2 минути. Добавят се водораслите, разбъркват се хубаво със спанака и се готвят за около минута. Тогава се добавя маскарпонето и се разбърква докато се разтопи и образува сос. Вари се 3 минути. Накрая се добавя пармезанът и прясно смлян черен пипер. Разбъркват се и съдът се маха от огъня. Опитва се и ако има нужда се добавя сол. Аз не добавих, тъй като и водораслите, и пармезанът оставят достатъчно солен вкус.

В купички се разпределя пилафа и водораслите със спанака. Поръсват се със запечен сусам и няколко капки сусамово олио. По желание се гарнират с настъргани моркови.

SOS – 3 рецепти с водорасли е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: