Шоколадово суфле с крем англез

http://feedproxy.google.com/~r/kulinarno-joana/feed/~3/qVCPt4dnaz0/

Преминах през доста рецепти, съответно измина и много време докато открия не просто добра, а отлична рецепта за шоколадово суфле. След като я открих ми трябваше още време или по-скоро нагласа да осъществя тази рецепта за публикация. Суфлето е една от най-трудните храни за снимки, затова с Вальо изготвихме план, включващ приспиване на Даниел в ранния следобед, три камери, два вида осветление, основни заготовки към рецептата и приготвяне на самата рецептата два последователни пъти по време на снимките. Не се плаши, защото приготвянето не е толкова трудно, колкото ти прозвуча току-що. Както споменах, по-трудно се оказа отразяването на процесите и снимането на крайния резултат. Защото това все пак е суфле и като всяко едно суфле то изисква бързина при приготвянето. И бързо спада след като се извади от фурната. С последното искам да кажа, че ако не спадне, значи не е суфле. А с това отключвам два основни въпроса: какво е суфле и какво не е.

Шоколадово суфле с крем англез

Какво е суфле?

Накратко, суфлето е гъст сос или крем с различни добавки за основния вкус, който се смесва с разбити белтъци и се пече. Основата на суфлето най-често е сос ру (Roux) – основата за сос бешамел, но може да бъде каша, сгъстена с брашно или царевично нишесте или млечен крем (за сладки суфлета). Това е първата важна част за това, то да е приготвено добре и да задържи обема си възможно най-дълго след изваждането му от фурната. Към основата се добавят различни продукти, които ще бъдат основният вкус на суфлето. Те могат да са сирена, пасирани зеленчуци, риба, месо, шоколад, плодове.

Втората важна част за едно успешно суфле е разбиването и смесването на белтъците с основната смес. Те трябват да бъдат разбити до степен твърди връхчета, но без да се изсушават (ако твоите белтъци се разделят и стоят на парцали след разбиването им, значи са преразбити и изсушени). С добавянето на разбити белтъци в основната смес, тя става по-лека и въздушна. Когато тази смес се сложи в гореща фурна, от топлината, вкарания въздух в белтъците се разширява и така суфлето бухва.

Когато суфлето се извади от фурната и топлината е прекъсната, то започва да спада. Запазването възможно най-дълго на образувалият се обем по време на печенето е въпрос на добра рецепта и добро изпълнение при приготвянето на основата, разбиването и добавянето на белтъците към нея. Колкото и добре обаче да е изготвена една рецепта за суфле, този обем може да трае до 5 минути след изваждането на суфлето. Това е и причината суфлетата да се приготвят непосредствено преди сервиране и да се сервират веднага след като са извадени от фурната. Ядат се горещи, разбира се с внимание.

Какво не е суфле?

На първо място суфлето не е кексче, което бухва и има течен център. Не че суфлето не може да има течен център, но мисля, че вече става ясно накъде води мисълта ми. Тъй като настоящата тема и рецепта са за шоколдово суфле, ще наблегна върху едно все още неразбираемо за мен объркване в терминологията и наименованията. Би трябвало да се прави разлика между шоколадово суфле и по-разпространения шоколадов десерт в ресторантите навсякъде със същото име. Въпросният десерт може да срещнеш като „кексче с течен център“, „шоколадов фондан“, „шоколадов лава кейк“, „шоколадово лава суфле“, „бабино кексче с топящ се шоколад“ (това не е шега, а реален надпис в меню на ресторант) и „шоколадово моальо“. Всички тези имена са за един и същи десерт, но не са за суфле. Не че не трябва да си поръчваш повече „шоколадово суфле“ в ресторант, но трябва да знаеш, че това, което ще ти сервират много, много вероятно не е суфле.

И за да стане още по-ясно, нека ти разкажа какво е това, което наричат шоколадово суфле, а не е суфле.

Какво е кексче с течен център/шоколадов фондан/шоколадов лава кейк/шоколадово моальо?

За да победиш врага си, трябва да го опознаеш, нали така? В този случай, за да си обясня защо кексчето с течен център не е суфле, трябва да вникна в продуктите, техниките и текстурата на двата десерта. Трябва да ги разбера.

Кексче с течен център

Понеже най-разпространето име на този десерт е „кексче с течен център“, ще използвам само това име по-надолу, за да не изреждам отново всички възможни наименования.

И така, кексчето с течен център е на основата на брауни смес. Тази смес съдържа доста мазнини от краве масло, много често в количество равно или доближаващо се към количеството на шоколада в рецептата. А понякога рецептите съдържат и допълнителни жълтъци. Освен че сместа съдържа повече мазнини, при нея не се изисква отделно разбиване на белтъците. Теоретично ние нямаме суфле. Имаме просто една брауни смес.

Въпросната брауни смес се пече в по-гореща фурна и за по-кратко време, отколкото суфлето, а целта е периферията и повърхността на кексчето да се сготвят, да образуват хрупкава кора, докато сърцевината на кексчето остане недосготвена, с което тя остава течна. Кексчето е изключително приятно за ядене, защото в него се съдържат две основни текстури – хрупкаво и кадифено меко, разтичащо се. Има контраст. Тъй като течният център ще стои течен само докато кексчето е горещо, то се сервира веднага след изпичането, подобно на суфлето. Значи има и топлина, която е основен фактор това кексче най-често да се сервира с топка ванилов сладолед. Вече имаме трета текстура и разлика в температурите. Просто перфектно. Но не е суфле.

Шоколадово суфле с крем англез и кексче с течен център

Съпоставяне

Пак ще се върна на суфлето, за да отбележа, че неговата история започва още от началото на 18 век.  Що се отнася до шоколадовото суфле, отлично приготвеното шоколадово суфле е сладка емблема на френското кулинарно изкуство. За него е много важно добре приготвена основа + правилно разбити и добавени белтъци към нея. Сервира се във формата, в която е изпечено.

Шоколадовото кексче с течен център е съвременен десерт създаден през 80-те години на 20 век. Както стана ясно съдържа много повече мазнини и при него няма добавяне на разбити белтъци. Пече се на по-висока температура за кратко време и се сервира извадено от формата, в която се е пекло.

Общото при двата десерта са сходните продукти и разбира се шоколадовият вкус. Разликите са много повече, а основните са различни пропорции на сходните продукти и същественото – техниката на приготвяне и печенето. От разликите в пропорциите на продуктите и методите им за смесване идват и различните текстури, с което обосновано може да кажем, че имаме два различни десерта. Имаме суфле – леко и въздушно; имаме брауни-кексче с разтичаща се сърцевина.

И двата десерта са прекрасни, но би трябвало да се прави разлика между техния харакер и тяхното естество. Харесваме кексчето, често наречено „суфле“, от което се разтича гореща шоколадова смес, но ако наистина искаме да опитаме онова шоколадово суфле, което достойно заема част от френската кухня, ние сме длъжни да опитаме същинския десерт шоколадово суфле. И както споменах в началото на тази публикация, намерих най-добрата рецепта за мен досега. Въпрос на разбиране е да се хареса и на теб.

Шоколадово суфле с крем англез

Шоколадово суфле с крем англез

Рецептата е адаптирана от chefsteps.com.

Основни насоки

За устойчиво и въздушно суфле има четири основни стъпки, които трябва да се спазят. Първата е предварително загрята фурна (както винаги за всичко, впрочем). Втората е добре намазани с масло и покрити със захар форми за печене. Третата е добра основа за суфлето. В настоящата рецепта тя е много гъста и приготвена с брашно с високо протеиново съдържание. Целта да се използва такова брашно е да се създадат по-здрави глутенови връзки, които ще запазят обема на суфлето възможно по-дълго след като се извади от фурната. Четвъртата стъпка е правилно разбити белтъци и внимателно смесени с основната смес.

Предварително приготвяне на суфле

Сместа за суфлето трябва да се изпече веднага след като е приготвена, а самото суфле сервирано веднага след като се извади от фурната. Това би ни затруднило ако искаме да сервираме суфле за десерт на гостите си, защото ще бъде необходимо да се отделим от компанията и да отидем в кухнята да го сготвим. Сигурна съм, че никой не би предприел подобно нещо, дори и аз.

За наше улеснение съществува вариант, в който сместа за суфлето се приготвя предварително до етапа преди да се добавят към него белтъците. Тази основа може да се остави на стайна температура, ако суфлето ще се довърши до няколко часа след това или да се съхрани в хладилник до една седмица и да се използва, когато е необходимо. Предварително могат да се подготвят и формите за печене (разбира се тук говорим за приготвяне по-рано на същия ден, в който суфлетата ще се довършат и пекат). Преди да дойде ред за десерта, фурната се загрява, белтъците се разбиват и добавят към предварително приготвената основна смес, разпределя се във формите и се пече.

Кремът англез също може да бъде направен  до няколко дни предварително и да се съхрани в хладилник. Изважда се на стайна температура 30 минути преди да се сервира.

Бележка относно грамажите на продуктите в рецептата

Грамажът на яйцата винаги варира, дори когато те са от един размер. Но дори две яйца да тежат еднакво, е много вероятно да има разлика между грамажа на техните жълтъци и белтъци. Когато са ни необходими 2-3 жълтъка, разликата няма да бъде голяма. Но когато се налага рецептата да се приготви в големи количества, тогава е възможно пропорцията на продуктите да ни избяга. Затова практиката на професионалните готвачи е да използват жълтъци, белтъци или цели яйца на грамове в рецептите си. По този начин възможността за грешки се намалява, а изпълнението на рецептата ще бъде възможно най-точно, независимо колко дози от нея се приготвят. Такъв е случая и в тази рецепта, но за ориентир, в скоби добавям и приблизителния брой яйца, от които се изваждат съответното количество жълтъци и белтъци.

Останалите продукти също са в грамове, забележи дори и течностите. Затова мери всичко на кухненската везна.

Порции

Рецептата, която следва е за три порции, приготвени в рамекини (огнеупорни купички) с обем 130 мл. Дозите лесно могат се увеличат според броя на хората. Едно е сигурно – не приготвяй повече суфлета, отколкото биха се изяли. Никой не би искал да вижда спаднало и студено суфле, повярвай ми.

Видео

Видеото е за илюстрация на процесите и не отменя старателното прочитане и спазване на рецептата.

За крем англез:

  • 1 ванилова шушулка
  • 125 г сметана 35%
  • 60 г пълномаслено прясно мляко
  • 58 г жълтъци (от около 3 яйца)
  • 25 г захар
  • щипка малдонска сол или fleure de sel

За шоколадовото суфле:

  • 25 г меко масло + допълнително за формите
  • 65 г захар, разделена на 50 г и 15 г +допълнително за формите
  • 25 г брашно с високо протеиново съдържание (брашно за хляб или брашно за баници)
  • щипка малдонска сол или fleure de sel
  • 125 г прясно мляко
  • 90 г черен шоколад 70%, нарязан на ситно (моля, използвай добър шоколад!)
  • 45 г жълтъци (от около 3 яйца)
  • 75 г белтъци (от около 3 яйца)

За крем англез всички продукти се смесват в касерола с дебело дъно и се слагат на умерен котлон. Разбъркват се непрекъснато с телена бъркалка докато сместа се сгъсти до консистенция на палачинково тесто. Сместа не трябва да завира, необходимо е да достигне температура от 82ºC. Прави се проба с лъжица, която се потапя в соса и когато се мине с пръст от обратната ѝ страна, трябва остава отчетлива следа. Когато сосът изстине ще се сгъсти леко. Съхранява се добре покрит на стайна температура, ако ще се сервира скоро или в хладилник, ако ще се сервира до няколко дни. Когато сосът е съхраняван в хладилник, необходимо е да се темперира до стайна температура преди сервиране.

За шоколадовото суфле фурната се нагрява на 190ºC. Подготвят се три рамекина (огнеупорни купички) с вместимост 130 мл и по възможност с прави стени. Всяка купичка се намазва с меко масло с помощта на четка и се поръсва с кристална захар, като излишната се изтръсква.

За основата на суфлето се смесват брашното, солта и маслото. В касерола с дебело дъно се смесват млякото и 50 г захар. Загряват се докато захарта се разтопи и млякото заври. Тогава към него се добавя брашнената смес. Котлонът се намалява до слаб и сместа се разбърква непрекъснато с телена бъркалка 3 минути. Тази стъпка е много важна за устойчивостта на суфлето. Накрая трябва да се получи гъста еластична смес. Отстранява се от котлона и към нея се добавя шоколадът. Разбърква се докато се разтопи. Следва добавяне на жълтъците. Разбъркват се докато сместа стане еднородна. Тя ще бъде гъста и жилава, това е добре.

При предварително приготвяне на суфлето, то се прави до тази стъпка. В такъв случай сместа се покрива добре със стреч фолио и се оставя на стайна температура, ако ще се довърши до няколко часа или се съхранява в хладилник до една седмица. Преди да се сервира, към тази смес се добавят разбитите на момента белтъци и се пече.

Белтъците се разбиват докато започнат да образуват пяна. Тогава към тях по малко се добавя останалата захар (15 г). Разбиването продължава докато станат обемни и запазват формата си. Трябва да се внимава да не се преразбият и пресушат. Една част от белтъците се добавя към шоколадовата основа (ако е топла, това не е проблем) и се разбъркват внимателно със силиконова шпатула. Целта е гъстата шоколадова смес да се олекоти и да се подготви за останалото количество белтъци. Следва добавяне на останалите белтъци като продължават да се размесват леко с основата, така че да запазят обема си.

Сместа веднага се разсипва догоре в подготвените форми. Заглажда се до ръба на формите с помощта на обратната страна на нож. Тази стъпка прави суфлетата да изглеждат красиви, като се надигат с равна повърхност. Формичките се почистват с кухненска хартия.

Суфлетата се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 17 минути. За това време те ще останат с леко кремообразен център, но ще бъдат по-неустойчиви след изваждане от фурната. Могат се пекат 18-19 минути за по-голяма устойчивост и напълно сготвена среда.

Сервират се веднага с крем англез. Преди това може да се поръсят с пудра захар.

Шоколадово суфле с крем англез

Още рецепти с шоколад

Други десерти с крем-англез

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Шоколадово суфле с крем англез е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Когато любимата престане да ти пише

http://gikotev.blog.bg/drugi/2017/03/20/kogato-liubimata-prestane-da-ti-pishe.1516634

Днес, любимата на много българи, АЕЦ "Козлодуй" постави нов рекорд по "прозрачност" на дейността си пред жертвите. От както централата има официална интернет страница и публикува на нея разни неща, в това чи...

44-то Народно събрание ще е като през 44-та година- руска окупация без българска съпротива

http://ivo.bg/2017/03/20/44-%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d1%81%d1%8a%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%89%d0%b5-%d0%b5-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-44-%d1%82%d0%b0-%d0%b3/

Остава по-малко от седмица до развръзката от изборите за 44-то Народно събрание. Ще ми се да напиша една оптимистична прогноза, но предпочитам да не лъжа и себе си, и читателите. Политиците, разбираемо, се опитват да мобилизират колкото се може повече подкрепа и обещават победа без значение какви са социологическите резултати. Но аз не съм политик.

Какво бих направил на тяхно място в оставащите дни ли?

Не ми идва на ум друга идея, освен същата, която от избори на избори предлагам, но не долавям никакъв отзук. Ето защо ще я изтупам от прахта на забравата и пак ще я сложа на своята витрина- не, че би имала магическата сила да преобърна някакви тенденции и да пренареди картите на съдбата. Но все е нещо в графата “ консолидация”.

Бих свикал предизборен митинг пред Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, за да се види , че в България има съпротивителни сила срещу корена на злото, срещу фундамента на лъжата и напук на търпимостта към нея, а не само заради неуредените сметки с натрапения тук съветски комунизъм и колониализъм.

Днес, обаче, си дадох сметка отново, доколко нищо подобно не витае в полическото пространство като намерение. Убедих се в това по време на т.н. дискусия ( нищо дискусионно не забелязах, а вежливо съгласие и размяна на комплименти) за бъдещето на Европа, организарана в Дома на Европа в столицата по повод 60- годишнината от сключването на Римския договор, т.е. от подписването на акта за раждане на бъдещия Европейския съюз.

Няма да преразказвам казаното от българските евродепутати в техните експозета, под част от които бих се подписал ( макар и с особено мнение, поради една крещяща липса в тях). Но най-лошите ми очаквания се сбъднаха в едно отношение: два часа гладки речи, въпроси и отговори нито за миг не засегнаха темата за войната в Украйна, най-голямата европейска държава, препъната силово по пътя към европейската й интеграция, на чията европейска територия се води война по вина на съседната евразийския империя. Все едно, че няма такъв проблем в съседство от нас!

Ще попитате защо не съм попитал нещо по този въпрос ( сякаш не ми е ясно, че една Илияна Йотова и един Ивайло Калфин няма какво да ми отговорят). Мина ми през ума ( отново) да се изявя като “черна станция”, както съм правил не веднъж на подобни форуми. Но си дадох сметка, че не съм на място съм в тази компания- дори е чудно, че изобщо са ме поканили. “Гласувах с краката” си накрая.

Да обсъждаш два часа проблемите на Европейския съюз и да не споменеш нито веднъж предизвикателството на руската агресия ( в Украйна, а потенциално и на доста други места), е ярко доказателство докъде сме я докарали тук. Снишаването ( пред опасността да си имаме работа с руската мечка и нейните местни помагачи) е довело до преклоняване на главицата ни пред кремълската сабя, която дирижира страховете на нашия политически елит.

Ето защо развръзката на изборите не се очертава да донесе промяната, желана от онези от нас, които не се чувстваме представени и “възнаградени” за упоритостта да откажем подкрепа за популизма на ГЕРБ, реваншизма на БСП, примитивизма на патриотарите, етноцентризма на депесарите и изобщо на другарките и другарите , различни в нюасите, но обединени помежду си като пролетариите от всички страни в името на властта.

Това е, което мога да прогнозирам без да предозирам.

Share on Facebook

#ДА16 за Катина на 26 март

http://smiling.webreality.org/blog/?p=8314

Катина-Пенева

Катина Пенева е майка на трима, финансист, граждански активист. Катина е от лидерите в група Образование в ДЕОС и от големите защитници и експерти по свободно образование. За мен е радост да я познавам и да знам, че има толкова силни личности в листите на Коалиция Да България. Можете да подкрепите Катина с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР.

За каква България мечтаеш?
За България, в която имаме време и желание да мислим какви растения да засадим в двора или градинката пред блока, кой източник на чиста енергия да изберем за дома си, с колело ли да се придвижваме или с метро, как да развием по-успешно бизнеса си, т.е. как да подобрим още повече средата си, а не как да се отървем от корупцията по всички етажи на държавната/общинската администрация, съдебна система, здравеопазване, образование. България, в която институциите обслужват гражданите, а не обратното. България, в която децата да чакат с нетърпение всеки следващ ден, защото ще живеят училищните си години пълноценно, следвайки собствените си стремежи и учейки се на лична отговорност. България, за която с удоволствие разказваме и която с гордост показваме на света, защото сме постигнали много със собствени усилия.

Защо образованието, според теб, е това, от което следва да започне всяка промяна?
Ако освободим образованието, сега заключено единствено зад стените на училищната сграда, зад закостенели и остарели разбирания, че ученето се случва само насила, зад неадекватни на съвремието образователни стандарти, форми и методи, то само след 10 до 15 години няма да има нужда да се борим нито за съдебна реформа, нито за свестни политици, нито за ефективна адмнистрация. Защо? Защото свободните пораснали деца гарантирано няма да търпят да бъдат унижавани по начина, по който ние търпим, ще имат силите и уменията да създават среда, в която да се развиват личностно и професионално свободни от зависимости към олигархични модели, “обръчи от фирми” и прочие проявления на мафията. За целта трябва да разберем, че отговорността е наша – на родители и общество – да се преборим за фундаментална промяна в модела на образователната система без да се страхуваме от властта, която бихме предоставили в ръцете на децата си.

Ако имаше вълшебна пръчица какво би било първото, което би променила в България?
Усещането за безпомощност и страх от промяна на рамките, които сами сме си сложили.

С какво е по-различна тази предизборна кампания от предходните?
За жалост тази кампания като действия и послания не е по-различна от предходните, независимо от надеждата, която самото съществуване на коалицията ДАБГ-Зелените-ДЕОС дава. Тепърва е необходимо да намираме нови начини за разпространение на нашите идеи, за активно включване на граждани в създаване на политически платформи, в образователни мисии целящи да преодолеят ширещото се безразличие и незнанието, че политическите решения пряко засягат ежедневните ни дейности. Изобщо трябват ни иновации в политиката, за да стигнем до сърцевината на проблемите на обществото и до стремежа на отделния индивид към по-добър живот.

Пожеланието ти за всеки, който ще прочете това интервю, за 26-ти март?
Не запазвайте гласа си за себе си! Никой няма да го чуе, ако не отидете да гласувате. Бъдете смели и изберете бюлетина #ДА16!

Можете да подкрепите Катина на 26 март 2017 с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР. 

ЦИК, предизборната кампания, Пеевските т.нар. материали

https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/elect_/

И в тази предизборна кампания има неозначена реклама – напр. за РБ по Канал 3 –

  1. решение 4547-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : сигнал за нарушение на разпоредбата на чл. 179 от ИК в програмата на „Канал 3“ на доставчика на медийни услуги „Елит Медия България“ ЕООД. и
  2. или агитация на Марешки в аптечната мрежа -решение 4546-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на правилата за водене на предизборна агитация от партия „ВОЛЯ“, представлявана от Веселин Найденов Марешки

Има и сигнал за голия Волен Сидеров в предаване, излъчено по бТВ – решение 4503-НС / 14.03.2017 ОТНОСНО : сигнал на СЕМ за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК в предаването „Мармалад“, излъчено по БТВ на 11.03.2017 г.

За съжаление в рекламна форма се вижда посланикът на Турция Гьокче  – в случая нарушението е квалифицирано като нарушение на добрите нрави.

Но първенството по активност се пада на Пеевските  – не са точно медии,  но по смисъла на Изборния кодекс §1 т.19 все пак са  – медии, печатни издания – Телеграф и Монитор. Всички посочени по-долу жалби са от Да, България и Христо Иванов в лично качество.

  1. № 4553-НС / 20.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания в изборите за народни представители на 26 март 2017 г.
  2. 4548-НС / 19.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за водене на предизборна агитация
  3. 4545-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  4. 4544-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  5. 4518-НС / 15.03.2017ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания

Иновация са масовите безплатни притурки, разпространявани с Телеграф. Решението на ЦИК от днес:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК се забранява използването на материали (не само агитационни материали), които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В понятието „добрите нрави“ попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Нарушаването на тези принципи и ценности се има предвид по смисъла на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК в частта относно понятието „добрите нрави“. В притурката със заглавие „Маската на задкулисието“ се нарушават правата на коалицията с неправилното й изписване като „Дай България“, тъй като по този начин се правят негативни внушения относно коалицията, което е недопустимо в условията на предизборна кампания.

Видно от съдържанието на книгата е, че в отделни нейни части се коментират лица, регистрирани като кандидати за народни представители в изборите за народни представители на 26 март 2017 г. С коментарите се цели да се направят внушения във вреда на тези кандидати по начин, който е недопустим в условията на предизборна кампания. На стр. 67 под снимката на Трайчо Трайков – кандидат за народен представител, е записано, че същият може да отнесе до 12 г. затвор за аферата с EVN, на стр. 210 под снимката на Антоанета Цонева е описано, че тя е „сивият кардинал“ в „Дай България“, на стр. 211 под снимката на Тома Велев е записано, че същият е „зеленият октопод“, който прави опит за политическа кариера, а Христо Иванов е наречен „грантовият барон“. В притурката са коментирани и кандидатите за депутати, като напр. Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Асен Агов и други, като коментарите са в смисъла и духа на заглавието на предговора на книгата, а именно „Партии на мафията“, и целят да се направят внушения в този смисъл. На корицата на книгата са публикувани снимки на някои от кандидатите за народни представители под формата на фотоколажи – изобразени са като маски, чрез които кандидатите са представени в негативна светлина. Именно с тези фотоколажи и коментари във вреда на определени кандидати за народни представители от партии и коалиции се засяга доброто име, честта и достойнството им по начин, несъвместим с моралните норми.

Предвид изложеното Централната избирателна комисия приема, че в. „Телеграф“ с разпространението на притурката със заглавие „Маските на задкулисието“ пряко се засягат доброто име, честта и достойнството на кандидати за народни представители, както и че с изписването на наименованието на коалиция „Движение Да България“ като „Дай България“ се нарушават добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 от ИК.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ИК доставчикът на медийната услуга носи редакционната отговорност за избора на съдържание на медийната услуга, както и за определяне на начина, по който тя е организирана. Редакционната отговорност се изразява чрез упражняването на ефективен контрол върху съдържанието на предоставените медийни услуги по време на предизборната кампания.

Централната избирателна комисия приема, че нарушението е извършено от управителя на „Телеграф“ ЕООД, доколкото носи редакционната отговорност за съдържанието на публикувания материал.

Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 и 45 във връзка с чл. 183, ал. 4, чл. 480, ал. 2 и чл. 496 от Изборния кодекс и § 1, т. 16 от ДР на ИК Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от ИК от управителя на „Телеграф“ ЕООД, ЕИК 130446187, със седалище: гр. София 1527, район „Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 119, Александър Кирилов Георгиев, за разпространението, извършено на 20 март 2017 г., на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ по отношение на кандидатите за народни представители Христо Любомиров Иванов, Радан Миленов Кънев, Антоанета Димитрова Цонева, Тома Георгиев Велев и Трайчо Георгиев Трайков и коалиция „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“.

ПОСТАНОВЯВА спиране на разпространението на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ от всички доставчици на медийни услуги.

*

И в допълнение – предходното решение от 19 март 2017 не допуска известното от практиката в други страни предварително ограничение (injunction, задължение за въздържане – в случая от разпространение на притурката):

Не може обаче непосредствено да се направи изводът, без да се познава съдържанието на още неразпространената книга, че слоганът „Партии на мафията напират към властта“ е адресиран към конкретна партия или коалиция. Извън правомощията на Централната избирателна комисия е да налага санкции по чл. 186, ал. 2 от ИК, без да са налице ясни и недвусмислени доказателства за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК във вече разпространени агитационни материали, със съдържанието на които членовете на ЦИК да могат да се запознаят. Член 186, ал. 2 от ИК изобщо не допуска такава възможност.

Би било интересно в контекста на притурките да се види реализация на чл.131 ИК – право на отговор – 250 страници (в решенията на американския ВС това е един от аргументите срещу право на отговор – ако трябва да е в същия обем…)

Чл. 131. (1) Доставчик на медийна услуга, с изключение на електронните медии, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията от партии или инициативния комитет, е длъжен незабавно след получаването на отговор да го публикува. Публикуването на отговора става на същото място, със същия размер, вид и формат шрифт и без коментар.
(2) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.

Filed under: BG Content, BG Media

ЕСПЧ: право на справедлив процес при трансгранично тв излъчване

https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/6_echr/

Интересно решение, въпросът точно по този начин не е третиран още в съдебната практика на ЕСПЧ – Arlewin v. Sweden (application no. 22302/10).

Шведски бизнесмен е обсъждан като фигура от сенчестия бизнес в  телевизионно предаване изключително за аудиторията в Швеция,  на шведски и  с шведски водещ. Оказва се обаче, че редакционната отговорност (с езика на директивата, но за яснота)  е на доставчик на медийна услуга в Обединеното кралство.

Бизнесменът подава иск в Швеция, но от него се изисква да обжалва в съд  в Обединеното кралство.

Според ЕСПЧ, Швеция е имала задължението по член 6 от ЕКПЧ за осигуряване на   ефективен достъп до справедлив процес.  Не може да се каже, че насочването към съд в ОК е  била разумна  практическа алтернатива за лицето. По мнение на Съда, налице е ограничение на  правото на справедлив съдебен процес, нарушение на чл.6 ЕКПЧ.


Filed under: Media Law Tagged: еспч

Как четеш: Момчил Николов

http://azcheta.com/kak-chetesh-momchil-nikolov/

 Момчил Николов е роден на 16 септември 1970 година. Той е завършил медицина, но се занимава основно с писане. Автор е на книгите: “Пътници”, “Разкази”, “Фрагменти от стая”, “Лудата Дорис”, “Hash Oil”, “Горният етаж”, “Кръглата риба”, “Машини за любов”. Носител на много литературни награди, включително и на най-престижния приз за съвременна литература „Хеликон“, който получава...

Филмът по „Красавицата и звярът“ сред рекордьорите на Дисни по дебют у нас

http://azcheta.com/filmat-po-krasavitsata-i-zvyarat-sred-rekordorite-na-disni-po-debyut-u-nas/

Екранизацията на класическата приказка „Красавицата и звярът“ с участието на Ема Уотсън и Дан Стивънс се нареди на трето място сред най-добрите премиери на Дисни у нас с 56,724 зрители, съобщиха разпространителите от Форум Филм. С боксофис от 573,307 лв. само за три дни, лентата се нареди непосредствено след „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ и „Карибски...

ЕСПЧ: след решението Делфи

https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/echr_delfi-2/

Делфи срещу Естония беше и ключово, и шоково решение на ЕСПЧ, впрочем решения – като се вземе предвид и решението на Голямата камара.

Както и се очакваше, по ред причини ( като правото на ЕС по темата) ЕСПЧ ще има шлейф от доизясняващи решения, ето първото – Index.Hu – носи сe отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите, но решението Index.Hu показва, че не винаги.

Ето и нова практика – Pihl v. Sweden (application no. 74742/14)

В блог се появява коментар, според който шведски гражданин – Mr Rolf Anders Daniel Pihl – има нацистки прояви. В блога е отбелязано, че авторите на коментарите носят отговорност за твърденията си, че това не са позиции на блога и коментаторите се призовават да спазват определени правила. Скоро след това засегнатото лице също в коментар оспорва казаното и иска заличаване на твърдението. Така и става – коментарът е заличен с бележка, че твърдението е невярно, и извинение.

Въпреки това засегнатото лице настоява да получи обезщетение за вреди по силата на – както лицето смята – позитивното задължение на държавата да гарантира прилагането на чл.8 ЕКПЧ и да привлече към отговорност издателя – малка неправителствена организация – към отговорност. След като получава отказ в Швеция, лицето се обръща към ЕСПЧ.

Съдът в [27] се позовава на известния вече баланс на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, включително на известните вече критерии от решението Фон Хановер, и накрая достига до решението Делфи:

27. В това отношение, що се отнася до конкуриращи се интереси по член 8 и член 10 от Конвенцията, Съдът е установил следното, както е обобщено в Делфи AS [139]: Съдът е установил, че, както е въпрос на принципи, правата, гарантирани в съответствие с членове 8 и 10 заслужават еднакво уважение, и резултатът не трябва, по принцип, да варира в зависимост от това дали жалбата е била подадена в Съда на основание член 10 от Конвенцията от издателя или по силата на член 8 от Конвенцията от лицето, което е било предмет на тази статия.

28. …за конкретната оценка на въпросната намеса се вземат предвид: контекст  на коментарите; мерките, прилагани от дружеството, за да се предотврати или премахне клеветнически коментар; отговорността на авторите на коментарите и др.

и след обсъждане Съдът заключава, че

  • с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, който прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът,
  • и че националните съдилища са действали в рамките на своята свобода на преценка и при справедлив баланс между правата на жалбоподателя по силата на член 8, и  свобода на изразяване по член 10 ЕКПЧ.

Жалбата на Mr Rolf Anders Daniel Pihl е недопустима.


Filed under: Media Law Tagged: еспч

ЕСПЧ: балансиране на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, отговорност на редактор на сайт

https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/echr-liability/

На 16 март 2017 Съдът за правата на човека постановява решение по делото Olafsson v. Iceland (Application no. 58493/13).

Исландски сайт Pressan  публикува статии и интервюта, в които авторите твърдят, че кандидат за парламента, участник в предстоящите избори,   преди време е злоупотребил сексуално с деца. Авторите са информирали също полицията и органите за защита на децата.

Според закона към отговорност може да се привлече издателят или редакторът, ако авторите не са идентифицирани. Въпреки че в случая авторите са известни, те не са привлечени към отговорност. И въпреки че съдът признава необходимостта от дискусия и съществуващия обществен интерес, в последна сметка е осъден Олафсон, редактор, доколкото засегнатото в публикацията лице (кандидатът за депутат) не е осъдено с влязла в сила присъда.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и установява, че

  • има намеса в свободата на изразяване;
  • намесата е предвидена в закона;
  • по въпроса дали намесата е необходима в едно демократично общество ЕСПЧ има практика  – [48] за да се приложи член 8 ЕКПЧ, атаката срещу репутацията на едно лице трябва да достигне определено ниво на сериозност и  да уврежда правото на неприкосновеност на личния живот. Критериите, които са от значение  при балансиране на правото на свобода на изразяване срещу правото на неприкосновеност на личния живот са: приносът  към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъждания казус; методът за получаване на информация и достоверността; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

В случая Съдът подчертава, че е спазено общото изискване   журналистите систематично и официално да се дистанцират от съдържанието на твърдение, който може да обиди или провокира другите или да навреди на репутацията им, както и че [56]  наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друго лице в интервю,  би затруднило сериозно приноса на пресата за обсъждане на въпроси от обществен интерес и подобно наказание не следва да се предвижда , освен ако не са налице особено силни основания за това. Освен това  [57] Съдът счита, че жалбоподателят е действал добросъвестно и се е убедил, че статията е написана в съответствие с възприетите журналистически правила за проверка на фактическото твърдение.

Следователно намесата не е необходима в едно демократично общество. Не е извършен прецизен баланс между правата по чл.8 и чл.10, така както изисква ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.


Filed under: Media Law Tagged: еспч

Пътят към Болоня: Добавена реалност и приложения за деца сред акцентите на Bologna Digital Media

http://azcheta.com/patyat-kam-bolonya-dobavena-realnost-i-prilozheniya-za-detsa-sred-aktsentite-na-bologna-digital-media/

Виртуална и добавена реалност, мобилни приложения за деца, печат „при поискване“ (print-on-demand) и технологии за самопубликуване са само някои основните акценти, които ще бъдат засегнати на миниизложението Bologna Digital Media в Зала 32 на Панаира на детската книга в Болоня. Форматът ще се проведе за втора поредна година между 3 и 5 април, след като през 2016 г....

КЗК и разпространението на програмите на бТВ Груп

https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/btv_cabels/

Какво от това, че имаш вестник – ако нямаш канали за разпространение.

ПрасПрес – или поне първият брой –  показа какво значи в български условия коалицията Лафка плюс услужливи общини. Така е в София, така е в Стара Загора,  така е масово при кметовете (и мнозинствата в съветите) на ГЕРБ –  колкото и Борисов да отрича общи интереси с Пеевски.

Какво от това, че имаш телевизия – ако нямаш разпространение. Докато наземното цифрово разпространение стоеше запазено за олигарсите, кабелните мрежи достигнаха сериозно покритие. Преди няколко години БТВ се постара да продава пакетираните си програми на кабелните мрежи. – но те не одобриха нито пакета, нито цената. Регулаторите казаха, че не им е работа да се намесват в търговски отношения. И стана ясно, че това ще продължава да бъде проблем, който трябва да намери решение.

Към картината се добавя и преценката на държавата за обществен интерес – съответно правните фигури must carry rule  (задължение за разпространение на програми) u must offer rule (задължение за предоставяне на програми за разпространение). В аналоговото време ЗРТ уреждаше само задължения за предоставяне, съответно за разпространение на програмата на БНТ, но в цифровото време се появи т.нар. цифрово  must carry rule, където общественият интерес нито беше обоснован (законът го предвиди например заради корпоративен интерес – казусът с ТВ2), нито беше защитен с must offer rule.

И ето, години по-късно, по искане на кабелни оператори е образувано производство в КЗК срещу „БТВ Медиа Груп” EАД и „Нова Броудкастинг Груп“ АД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 37а от ЗЗК.

Твърди се, че предприятията „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) и „Нова Броудкастинг Груп“ АД (Нова) безспорно имат по-силна позиция при договаряне на правата за разпространението на притежаваните от тях телевизионни програми, тъй като се явяват единствени доставчици на това медийно съдържание. Това обективно положение ги поставя в по-благоприятна позиция при договаряне, от която ответните дружества се възползват в противоречие с изискванията за добросъвестна търговска практика, което довежда до увреждане на по-слабите страни – в случая молителите. Предмет на договорите е неизключителното право, което БТВ и Нова предоставят на кабелните оператори да препредават техните програми в мрежите си.

Досега компетентният орган КЗК не е сезиран, тъй като е липсвала правна база за подобно искане. Процесният период е от 24.07.2015 г. (когато е приета Глава VIIА от ЗЗК) до настоящия момент. Недобросъвестното поведение се обективира чрез следните действия на БТВ и Нова при сключване на договори за разпространение на съответните телевизионни програми: налице е поставяне от страна на БТВ и Нова на ултимативно изискване кабелните оператори задължително да включат по-нискорейтинговите програми bTV Action, bTV Lady, Кино Нова, Диема Фемили и др. в основните си програмни пакети, като условие за сключване на договор. Евентуален отказ на оператор да приеме този ултиматум е въздиган в основание за прекратяване на всякакви делови отношения с него. В същото време на сателитните оператори „Булсатком“, БТК (Виваком) и М-тел, както и на кабелните Нет 1 и Близу, е позволявано да включват тези програми в допълнителните (второстепенните) си програмни пакети, което е доказателство за прилагане на различни условия от страна на БТВ и Нова към отделните оператори. Поемането на предварително задължение от страна на кабелните оператори при бъдещо стартиране на нови програми, автоматично да се стартират търговски преговори, включително за цена и същите да бъдат включени в основния им програмен пакет, като предпоставка за продължаване на договорните отношения, е индикация за оказван натиск. Задължително „пакетиране“ на всички програми на БТВ и Нова и невъзможност правата за отделни програми да се закупуват самостоятелно от кабелните оператори, включително за националните ефирни телевизии BTV и Nova, които са със статут от КРС must carry и се разпространяват задължително е prima facie доказателство за оказван натиск и т.н.

Според КЗК – АКТ-220-28.02.2017:

Двете ответни предприятия – доставчици на телевизионно съдържание – разпространяват следните програми:
– „БТВ Медия Груп“ ЕАД – bTV, bTV International – с политематичен профил, bTV Action, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Lady, bTV Novella и Ring.BG
със специализиран (филмов, спортен, развлекателен и др.) профил;
– „Нова Броудкастинг Груп“ АД – „Нова ТВ“ – с политематичен профил, „Кино Нова“, Диема Фемили“, Нова спорт“, Диема спорт“ и „Диема спорт 2“ със
специализиран (спортен и филмов) профил.

Наличните данни сочат, че двете ответни предприятия се ползват с най-високи рейтинги на по-голямата част от телевизионните си програми, което е един от
основните индикатори за наличие на пазарна мощ на съответния пазар и предполага наличие у тези предприятия на възможности да влияят върху този пазар, включително върху условията за продажба и цените.

Според КЗК „Нова Броудкастинг Груп“ АД не е допуснала злоупотреба с по-силна позиция на договаряне.

Комисията счита, че поведението на bTV в конкретното му правоотношение с кабелния оператор „Вайтъл- И“ ЕООД във връзка с начина на определяне на реалния брой абонати на оператора, заявените предложени цени на база увеличения брой и отказа да се извърши одит от страна на медията, представлява злоупотреба с по-силната позиция, изразяваща се в налагане на необосновано тежки условия на платформения оператор, което уврежда неговите интереси като по-слаба страна в правоотношението, а така също и интересите на крайните потребители, клиенти на предоставяната от платформения оператор услуга. Подобни нарушения се установяват и по отношение на “Цифрова кабелна телевизия” ООД и  “Кабел Сат-Запад” ООД.

Налагат се имушествени санкции на bTV, решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Filed under: BG Media, Media Law

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море (9 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

http://patepis.com/?p=71878

Продължаваме за кратко Кавказката седмица, в която обръщаме повечко внимание на страните от другата страна на Черно море. Следва продължението на пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границатас Абхазия Днес ще опознаем Република Абхазия, почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Девета част

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Република Абхазия

се отделя от Грузия през 1990 година, утвърждава се след Абхазко-Грузинска война (1992г.÷1993г.), а официално се провъзгласява за независима държава през 1994 година. Призната е само от 4 държави, членки на ООН и от още 4 сепаратистки държави като самата нея. В официалните документи на ООН тя се разглежда като грузинска територия. В документи на Европейския съюз и САЩ за Абхазия се говори като окупирана от Русия грузинска територия. Бих казал, че впечатленията ми на турист са за една независима държава, която има собствена армия, правителство, парламент, президент, столица, национално знаме, химн, герб. Икономически и политически е обвързана с Русия, например валутата е руската рубла. Руският език е втори официален след абхазкия.

Разговаряйки с доста абхазци, обикновено им задавах „провокативния въпрос“ ако се проведе референдум за присъединяване към Русия, биха ли гласували „за“. За мое учудване всичките отговаряха, че не искат да се обединят с Русия. Обобщено, тяхното становище беше: „Ние сме горд и независим кавказки народ. Не искаме да сме нито част от Русия, нито част от Грузия. Искаме да сме самостоятелна държава. С Русия поддържаме добри търговски отношения, руските туристи са добре дошли при нас. Когато Грузия ни признае, ще развиваме търговията, транспорта, туризма и с нея.“

Валентин Дрехарски с традиционна кавказка униформа, като горд и независим абхазец

Валентин Дрехарски с традиционна кавказка униформа, като горд и независим абхазец

И още нещо, което ме учуди. Това е една от малкото държави, където хората си харесват управниците. Поне всички, с които разговарях, твърдяха че управляващите са честни и почтени хора, работещи за страната си. Събеседниците ми казваха, че сами си избират ръководителите и ако не са доволни от някой го сменят. (Друга подобна страна е Русия. Даже в Турция не се среща подобно мнение. Не знам как е в КНДР 😉 – бел.Ст.)

Друг интересен момент. При разговор с уредничка в един музей тя ми каза, че при тях в Абхазия почти не идват хора от Европа. Те много се радвали на такива като мен, защото сме можели с очите си да видим каква е истината за тяхната страна. Тази жена ми заяви директно: „На вас в Европа мозъците са промити от медийната пропаганда срещу Абхазия и в полза на Грузия“ (Замислих се – какво изобщо се говори в Европа за Абхазия, че европейците да бъдат с промити мозъци по темата??? Странните държави често си мислят, че са център на Вселената– бел.Ст.)

Абхазия се намира срещу България, от другата страна на Черно море.

Бреговата й ивица е с дължина 210 км. и оформя югозападната граница. На североизток е Русия, а на югоизток – Грузия. Територията на тази малка държава е 8,7 хил. км², което е 13 пъти по-малко от площта на България. Населението е 250 хиляди души, т. е. близо 30 пъти по-малко от българското. Около ¾ от територията е заета от хребетите на планината Кавказ. Най-високият връх е Домбай-Улген (4048 м.). Южната част е равнинна, така наречената Колхидска низина. Високите планини обуславят мекия субтропичен климат по крайбрежието, защитавайки го от студените ветрове. Първото ми къпане в Черно море беше на 31-ви май, а водата беше топла както по нашето южно Черноморие през втората половина на юни. Половин месец по-късно, например, на севастополския плаж в Крим водата беше доста по-студена. По времето на СССР абхазкото крайбрежие е било любимо място за отдих и тогава са го наричали „Съветската Ревиера“. Сега някогашните почивни домове се възстановяват, строят се и нови малки частни хотели. Постепенно Абхазия се оформя като чудесна туристическа дестинация със субтропичен климат, топло море, планински езера и водопади. Най-същественият недостатък са дребни камъни или едрия пясък, с който са покрити плажовете. Считам, че ако Абхазия се намираше в Западна Европа, щеше да бъде една от най-желаните дестинации и щеше да се посещава ежегодно от милиони туристи.

Кавказките планини се спускат към Черно мори и допринасят за мекия субтропичен климат на Абхазия

История

Откритите артефакти на абхазка територия свидетелстват, че шест хилядолетия преди новата ера се е развило занаятчийството, наред със земеделието и скотовъдството. Две хилядолетия преди Христа в региона се разпространява културата на каменните гробници, наречени Долмени.

Долмен (каменна гробница) от Абхазия – експонат в исторически музей

Долмен (каменна гробница) от Абхазия – експонат в исторически музей

През 6-ти век преди новата ера гърците колонизират черноморското крайбрежие. През 1-ви век региона е завладян от римляните, а от 5-ти век е под властта на Византия. Тогава християнството става официална религия. В края на 8-ми век е създадено Абхазко царство, след като царят Леон ІІ извоюва независимост от Византия. Първоначално столица е Анакопия, близо до днешния абхазки град Нови Афон.

Абхазкият цар Леон – картина в исторически музей

Абхазкият цар Леон – картина в исторически музей

През периода 9-ти ÷ 10-ти век царството включва и днешна западна Грузия. За него абхазците твърдят, че е Абхазко царство със столица Кутаиси, а пък грузинците смятат, че това е Грузинска държава. Безспорен е фактът, че през периода 10-ти ÷ 15-ти век Абхазия е в състава на обединените грузински княжества. През тези векове византийското културно влияние е изместено от грузинското, което най-ярко личи в построените тогава черкви.

Абхазка черква като пример за грузинското културно влияние през средновековието

Абхазка черква като пример за грузинското културно влияние през средновековието

През 16-ти век Абхазия става зависима от Османската империя, която налага исляма като религия. Абхазците не се примиряват и вдигат четири големи въстания срещу турското владичество. В края на 18-ти и началото на 19-ти век абхазките князе търсят покровителството на християнска Русия. През 1810 година Александър І издава манифест за присъединяване на Абхазкото княжество към Руската империя. Засилването на централната власт през втората половина на 19-ти век предизвиква голямо антируско въстание и изселване на абхазците-мюсюлмани в Турция. Сред музейните експонати видях и връзка с България, по-конкретно данни за участие на абхазци в Руско-турската война от 1877г.÷1878г.

Абхазки воини в Руско-Турската война 1877г.÷1878г. – снимка в исторически музей

Абхазки воини в Руско-Турската война 1877г.÷1878г. – снимка в исторически музей

След революцията от 1917 година Абхазия за кратко е в състава на Грузия, а през 1921 година е създадена Абхазката съветска социалистическа република. Като такава остава 10 години, след което става автономна република в състава на Грузия. В музеите на Абхазия се твърди, че последното се случва по настояване на съветския ръководител Сталин, който е грузинец по националност. Данните в абхазките музеи сочат, че в периода от края на 30-те до началото на 50-те години на миналия век шефът на НКВД (аналогично на длъжността министър на вътрешните работи) Берия организира масови заселвания на грузинци в Абхазия. Това се обяснява с обстоятелството, че самият той е грузинец.

През 1990 година е провъзгласена повторно Абхазката съветска социалистическа република като независима от Грузия. След разпадането на Съветския съюз, през 1992 година грузинската армия започва военна операция в Абхазия с цел връщането й в пределите на Грузия. В абхазките музеи се дава информация, че тази грузинска офанзива е подготвена с помощта на руски висши военни и извършена с участие на руския флот. Тогава Русия е на страната на Грузия защото се стреми да я задържи в своята „орбита на влияние“. На следващата карта е представен етап от войната, като в жълто-зелен цвят е територията, останала на Абхазия, където е организирана съпротива срещу грузинската армия. В син цвят са териториите, контролирани от грузинската армия.

Карта в абхазки музей, показваща ударите на грузинската армия

Карта в абхазки музей, показваща ударите на грузинската армия

На страната на Абхазия идват да се сражават много доброволци от бившите съветски републики, преминавайки пеша през Кавказките превали. Части от руската армия отказват да се подчиняват на командването на Закавказкия военен окръг, преминават с въоръжението си в Абхазия и се сражават срещу грузинската армия (ох, после им викаха зелени човечета, а в Донбас даже са „уволнени“ – бел.Ст.) Такава е информацията от музейните експозиции.

Руски офицер, сражаващ се като доброволец на страната на Абхазия, с абхазко момиченце

Руски офицер, сражаващ се като доброволец на страната на Абхазия, с абхазко момиченце

Абхазците подчертават епизод от войната, когато над контролирана от грузинската армия територия е свален абхазки хеликоптер, изпълняващ хуманитарна мисия. Загиват 87 пътника, в това число 35 деца и 8 бременни жени. Жертвите на военния конфликт са общо 8 хиляди души. Четвърт милион грузинци са принудени да се изселят от Абхазия в Грузия. Върховният съвет на Абхазия провъзгласява официално независимостта на републиката през 1994 година. В страната има руски военен контингент с численост 4 хиляди. През 2014 година е подписан съюзнически договор между Абхазия и Русия за стратегическо партньорство.

И в Абхазия, както на доста други места по света (от Косово до Тайван), виждаме противопоставяне на двата основни и с еднаква сила международни правни принципи: „Правото на нациите на самоопределение“ и „Ненарушимост на държавните граници“. (Международното право отдавна е регулирало това „противопоставяне“ – просто Русия има навика да нарича чуждите – „шпиони“, а своите – „разузнавачи“. Да не говорим какво имат пред вид под „фашисти“ – бел.Ст.)

Икономика.

След разпадането на Съветския съюз индустрията на Абхазия се срива. (Всъщност отделянето от Грузия, съвпадат по време двете събития 😉 – бел.Ст.) Значително намалява селскостопанското производство. Строителството замира, а транспортната дейност се редуцира. За стопанския срив спомага и разрушителната война с Грузия. Спира да функционира Транскавказката железопътна линия, която е свързвала Грузия, Армения и Азербайджан с Централна Русия. Сградите на гарите стоят занемарени и полуразрушени. В Абхазия видях много рушащи се обществени и жилищни сгради. На някои места си стояха следите от обстрел по време на войната. Бях най-силно поразен от индустриалните останки в град Ткуарчал.

Полуразрушени цехове в някогашния индустриален град Ткуарчал

Полуразрушени цехове в някогашния индустриален град Ткуарчал

Сградата на централната гара в столицата Сухум е занемарена и не се използва

Сградата на централната гара в столицата Сухум е занемарена и не се използва

Сега стопанството на Абхазия постепенно се възражда. На първо място е производството на селскостопанска продукция и предприятията за нейната преработка. Климатичните условия са благоприятни за развитие на винопроизводството, както и на други алкохолни напитки.

Абхазката ракия се нарича Чача (както грузинската) – продукт на абхазкото винопроизводство

Абхазката ракия се нарича Чача (както грузинската) – продукт на абхазкото винопроизводство

Моите впечатления са, че най-перспективен е туристическият отрасъл. Въпреки че бях извън активния сезон, руските туристи вече пълнеха курортите. На доста места се извършваха строителни дейности, изграждане на нови сгради и основен ремонт на стари. Обясниха ми, че Грузия отказва да се възобнови движението по Транскавказката железопътна линия, защото по този начин ще признае Абхазия. Но абхазците са убедени, че все някога транспортът по тази стратегическа ж.п. линия ще бъде възобновен. Тогава ще бъдат ремонтирани и занемарените гари.

Обща информация и впечатления.

Абхазците наричат своята държава Апснъй, което ще рече Страна на абхазците. От 50-те години на миналия век като азбука се използва кирилицата. Абхазкият език е неразбираем, но почти всички говорят руски, който е втори официален език. Над 4/5 от абхазците притежават руски паспорти. Това е политически ход, който има сдържащ ефект спрямо Грузия. Всяко нейно действие спрямо абхазците се третира като посегателство над руски граждани. (Обичайна тактика е Русия да дава паспорти или да праща свои граджани в страни, които смята да окупира – бел.Ст.)

Абхазия е президентска република, а в парламента се избират 35 народни представители. Основна религия е православното християнство. Малкото мюсюлмани не спазват традициите за обрязване и ядат свинско. Бих казал, че абхазците са по-скоро атеисти или вярват в единния невидим Бог, което е традиционен абхазки монотеизъм.

Моето впечатление на турист е, че

средното жизнено равнище в Абхазия е доста ниско

Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности бяха между 3 и 15 лева, т. е. аналогични на тези в Русия. Това е обяснимо, тъй като преобладаващата част от туристите бяха руснаци. Абхазците са се научили да им прибират парите чрез входните билети. Цените на автомобилните горива бяха с около 10% по-високи от тези в южна Русия, което ще рече близо 2 пъти по-ниски от българските.

От четене в интернет и от разкази на грузинци бях доста наплашен по отношение криминогенната обстановка в страната. Бях слушал за кражби и престъпност. Е, аз като турист не се сблъсках нито с едното, нито с другото. Първата ми спирка беше в

Гагра,

където край улицата стоеше млад полицай. Разпитах го за обстановката в страната, доколко е безопасно да се пътува там и има ли опасност от кражби. Младежът се оказа много интелигентен и любезен. Обясни ми, че за туристите е безопасно в Абхазия. Важно е да не оставям спуснати стъклата на автомобила и да го заключвам защото се срещали наркомани, които крадяли вещи от незаключени леки коли. Предупреди ме да внимавам вечер като се пазя от пияни хора, които си тръгват от ресторантите.

От писанията в интернет бях наплашен и от поведението на абхазките пътни полицаи. Много следели за превишена скорост и били корумпирани. Личните ми впечатления са, че възрастните полицаи наистина са корумпирани, но младите са честни и добри момчета. По-горе споменах за първите ми впечатления от абхазки полицай. Веднъж млад полицай ме спря за превишена скорост с десетина км/ч., но веднага ме пусна защото съм чужденец. Сблъсък с корумпирани възрастни полицаи и намек за рушвет имах в южния град Гал. Като видяха чуждестранен номер ме спряха за рутинна проверка. Отбих настрани и веднага се заядоха, че при спирането съм пресякъл непрекъсната бяла линия. Трябвало да ме глобят (подобна ситуация имах и в руската република Северна Осетия). Обясних им, че съм пресякъл линията, защото не мога да стоя на платното и да преча на другите автомобили. Казах им, че разглеждам забележителностите на красивата им страна, а те искат да ми развалят добрите впечатления. Тогава единият от полицаите каза: „Значи ти си гост на Абхазия?“. Отговорих му: „Да, разбира се!“. А пък той: „Щом си наш гост, ние те уважаваме и няма да те глобим!“. Върнаха ми документите и ми пожелаха приятно прекарване в Абхазия. Тогава „зацепих“, че при кавказките народи гостите са на особена почит.

Ретро-спомен. Четири години по-рано, една непозната компания в Армения обядваше до планинско езеро и ме поканиха при тях. Почерпиха ме с кавказки шашлик и салата, като настояха да пия водка за българо-арменската дружба. Когато се опитах да откажа да изпия до дъно чашата защото съм шофьор, най-възрастният арменец ми обясни, че мога да пия спокойно. Полицията нямало да ми направи нищо ако карам пиян, защото съм гост на Армения. Край на ретро-спомена от 2012 година.

Приятната ми изненада на автотурист беше, че абхазките пътища бяха по-хубави от грузинските. Единствено южно от столицата Сухум имаше 50-60 километров недобър участък с малки дупки по асфалта. Лошото беше, че в доста села нямаше табели, които да обозначават техния край. Така не знаех дали трябва да спазвам ограничението от 60 км/ч. за населено място, или мога да увелича скоростта.

В Абхазия не се изисква застраховка Гражданска отговорност за автомобила.

Можех да ползвам моите международни дебитни и кредитни карти, както и мобилния телефон. За разлика от Крим и Донбас, където поради наложените санкции не действаше системата за международни картови разплащания и нямаше роуминг, за да ползвам мобилния телефон.

Най-лошо впечатление у мен оставиха непочтени хора,

работещи в сферата на търговията и услугите.

Няколко примера.

  1. В един магазин си купих малко храна и подадох едра банкнота на продавачката. Тя я взе и ме попита дали имам по-дребни пари. Подадох й банкнота с по-малък номинал. Тя ми върна рестото, като преди това остави едрата банкнота настрани до кантара. Посочих едрата банкнота и попитах защо не ми я връща. Продавачката отговори натъртено: „Ами вземете си я!“. Явно се надяваше, че като разсеян турист ще забравя да си я поискам.
  2. Втори пример. За посещение на националния парк Рица се плаща такса в размер на 10 лева. При езерото със същото име колите се оставят на голям охраняем паркинг. Когато се връщах при автомобила, младежът от паркинга поиска да му платя. Като го попитах защо, той ми отговори, че е наглеждал колата ми. Казах му, че в цената за посещение на Националния парк влиза и ползването на паркинг. И нямам намерение да плащам два пъти за едно и също нещо.
  3. Трети случай. На един пазар се договорих с продавача да ми даде бутилка вино от горски плодове срещу малък български сувенир. Едър продавач от съседния щанд също поиска такава замяна. Дадох му сувенирче, той го пъхна в джоба си и се загледа настрани. Поисках му съответно бутилката с вино. Той ми показа жест с палец между показалеца и средния пръст на ръката и каза: „Ха-ха. Излъгах те!“. С висок гневен глас му поисках да ми върне сувенира, щом е непочтен. Хората наоколо ни загледаха, този едър мъж извади от джоба си и ми върна малкия сувенир.
  4. Последен пример. За снимка с две животинчета човекът каза цена от 2,50 лева наши пари. След като ме снима му подадох едра банкнота. Той си удържа сума от 5 лева, връщайки ми по-малко ресто. Като му поисках да ми върне полагащото се, той каза, че цената била по 2,50 лева на животинче, общо 5 лева. Противопоставих му се и на висок глас заявих, че няма да си тръгна докато не ми върне рестото, както сме се договорили. С неохота ми върна останалите пари. На моята забележка, че е нечестен, отговори: „Който е честен губи в живота!“.
Авторът с двете животинчета, където непочтен абхазец се опита да го измами

Авторът с двете животинчета, където непочтен абхазец се опита да го измами

Влизане в Абхазия

За посещение на Абхазия от граждани на Европейския съюз е необходима виза. Разрешение за посещение се получава след подадена по електронен път заявка на сайта на тяхното Министерство на външните работи (Визи за Абхазия – благодарение на Цветан Димитров – бел.Ст.). Първо поисках и получих разрешение за влизане от Грузия през КПП на река Ингур. После уточнихме, че оттам мога да вляза само пеша, тъй като не се разрешава преминаването на автомобили. Наложи се отново да искам разрешение за влизане от Русия през КПП на река Псоу. Получих такова по E-mail, когато бях в Кипър. На границата само показах разпечатката на разрешението заедно с паспорта. В тридневен срок се получава и визата в столицата Сухум срещу заплащане на такса в размер на 10 лева български пари.

За обиколката на всички забележителности в Република Абхазия ми бяха необходими 5 дни, почти два пъти повече от първоначално планираното време за тази държава. По пътищата й пропътувах 585 километра и похарчих 173 лева в български пари. На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута изминат с автомобила ми през република Абхазия през 2016 година.

Маршрута, изминат от автора с автомобила му през Република Абхазия

Маршрута, изминат от автора с автомобила му през Република Абхазия

Първата ми спирка в Абхазия беше

черноморският курорт Гагра

Това селище се споменава за пръв път през 6-ти век преди новата ера. През 19-ти век става град, който днес има 13 хиляди жители. Роднината на руския император принц Олденбургски е имал амбицията да превърне Гагра в „руския Монте Карло“. За рождена дата като курорт се счита 1903 година. Тогава е изграден парка с тропическа растителност, прочутия ресторант с часовник „Гагрипш“, колонадата край морския бряг. През 1911 година в Гагра пристигат първите германски туристи.

Ресторантът с часовник „Гагрипш“ (в далечината) е един от символите на курорта Гагра

Ресторантът с часовник „Гагрипш“ (в далечината) е един от символите на курорта Гагра

През съветския период в Гагра са построени много санаториуми и почивни станции, предимно за дейци на културата и изкуството. Курортът е пострадал доста по време на Абхазко-Грузинската война, когато е превзет с морски десант от грузинската армия. Днес постепенно се възражда старата слава на Гагра като един от най-популярните курорти по източното Черноморско крайбрежие.

Авторът в парковата зона под надписа „Аз обичам Гагра“

Авторът в парковата зона под надписа „Аз обичам Гагра“

Първата ми задача при пристигането на 31-ви май беше да отида на плаж и

да се изкъпя в Черно море

Вече беше минал половин месец от последното ми плажуване на Средиземноморския бряг, преди да отплувам с ферибота от остров Кипър.

Плажната ивица на Гагра е с дължина няколко километра

Плажната ивица на Гагра е с дължина няколко километра

В Гагра се намира река Репруа, която е най-късата в света. Нейната дължина е само 18 метра. На практика това е подземна карстова река, която извира до морския бряг и след 18 метра се влива в Черно море.

Поглед към хотелите и санаториумите, изградени по склоновете над морето

Поглед към хотелите и санаториумите, изградени по склоновете над морето

Поглед от площадката пред театъра към колонадата край морския бряг

Поглед от площадката пред театъра към колонадата край морския бряг

По крайбрежната алея в Гагра

По крайбрежната алея в Гагра

След като бях разгледал курорта Гагра, си позволих вечеря в ресторант на морския бряг. Там останах над три часа защото имаше интернет. Пренощувах в автомобила на паркинга до ресторанта, а на сутринта продължих на юг.

Залез над Черно море в курорта Гагра

Залез над Черно море в курорта Гагра

Реших да оставя за на връщане многото забележителности в северната част на Абхазия и да отида в

столицата Сухум

Исках първо да си оформя визата за Абхазия, за да съм спокоен. Самата процедура е досадна и отнема време. В консулската служба ми провериха разрешителното, дадоха ми бележка, с която платих в банката такса от 10 лева наши пари, после се върнах за самата виза. Замислих се, че е много лесно всичко това да става на границата, без да се губи времето на хората. Но какво да се прави, абхазката бюрократична машина работеше и за да не се ядосвам приех всичко това като част от туристическите преживявания.

В центъра на абхазката столица Сухум

В центъра на абхазката столица Сухум

Столицата Сухум има 65 хиляди жители, но преди Абхазко-грузинския конфликт там са живеели два пъти повече хора. Историята на града е сходна с историята на самата Абхазия. Днешното му име е дадено от турците, които построяват крепостта Сухум-Кале. На турски „су“ означава вода, „хум“ (или „кум“) – пясък, „кале“ – крепост. В буквален превод името е означавало „Крепост до водата и пясъка“. Интересно ми беше да науча, че по време на Руско-турската война, през 1877 г. турската армия прави десант на брега. Превзема града и го задържа близо четири месеца.

В Сухум разгледах доста музеи и забележителности, започвайки от

Музея на бойната слава

В него са показани експонати от абхазката история като се набляга най-много на войната с Грузия. Там я наричат Отечествена война на народа на Абхазия. Определено си личеше гордостта от това, че този малък народ се е противопоставил успешно на значително по-силната грузинска армия. (Черногорците са го казали още през 19 век – „С руснаците сме 150 милиона!“ 😉 – бел.Ст.)

Уредничка в Музея на бойната слава, която е била доброволец във войната с Грузия

Уредничка в Музея на бойната слава, която е била доброволец във войната с Грузия

Следваше така наречения

Институт по експериментална патология и терапия с развъдника на маймуни

Създаден през 20-те години на миналия век този институт е имал за цел да се правят експерименти с маймуни, чийто организъм е близък до човешкия. На база експерименталните маймуни са създадени множество лекарства, ваксини и антибиотици. Там са подготвяни маймуни за полети в к

„Машина за ангели” – да откриеш себе си, докато спасяваш света

http://azcheta.com/mashina-za-angeli-nik-harkauei/

Започнах „Машина за ангели“ на Ник Харкауей (изд. „Ciela“) с голям ентусиазъм. Това беше първата фентъзи книга, в която се потапях след няколко по-леки истории, и си имаше всичко – екшън, съспенс, таен орден, хитри шпиони и злодеи, всемогъща машина, опасност за човечеството и нищо неподозиращ герой, който трябва да спаси света. Джо Спорк е наследил...

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

Реклама:

  • Изпращане на съобщение до медиите

Реклама: