Thalloderma Shop
03/20/17 07:00
(http://patepis.com/)

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море (9 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме за кратко Кавказката седмица, в която обръщаме повечко внимание на страните от другата страна на Черно море. Следва продължението на пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границатас Абхазия Днес ще опознаем Република Абхазия, почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Девета част

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Република Абхазия

се отделя от Грузия през 1990 година, утвърждава се след Абхазко-Грузинска война (1992г.÷1993г.), а официално се провъзгласява за независима държава през 1994 година. Призната е само от 4 държави, членки на ООН и от още 4 сепаратистки държави като самата нея. В официалните документи на ООН тя се разглежда като грузинска територия. В документи на Европейския съюз и САЩ за Абхазия се говори като окупирана от Русия грузинска територия. Бих казал, че впечатленията ми на турист са за една независима държава, която има собствена армия, правителство, парламент, президент, столица, национално знаме, химн, герб. Икономически и политически е обвързана с Русия, например валутата е руската рубла. Руският език е втори официален след абхазкия.

Разговаряйки с доста абхазци, обикновено им задавах „провокативния въпрос“ ако се проведе референдум за присъединяване към Русия, биха ли гласували „за“. За мое учудване всичките отговаряха, че не искат да се обединят с Русия. Обобщено, тяхното становище беше: „Ние сме горд и независим кавказки народ. Не искаме да сме нито част от Русия, нито част от Грузия. Искаме да сме самостоятелна държава. С Русия поддържаме добри търговски отношения, руските туристи са добре дошли при нас. Когато Грузия ни признае, ще развиваме търговията, транспорта, туризма и с нея.“

Валентин Дрехарски с традиционна кавказка униформа, като горд и независим абхазец

Валентин Дрехарски с традиционна кавказка униформа, като горд и независим абхазец

И още нещо, което ме учуди. Това е една от малкото държави, където хората си харесват управниците. Поне всички, с които разговарях, твърдяха че управляващите са честни и почтени хора, работещи за страната си. Събеседниците ми казваха, че сами си избират ръководителите и ако не са доволни от някой го сменят. (Друга подобна страна е Русия. Даже в Турция не се среща подобно мнение. Не знам как е в КНДР 😉 – бел.Ст.)

Друг интересен момент. При разговор с уредничка в един музей тя ми каза, че при тях в Абхазия почти не идват хора от Европа. Те много се радвали на такива като мен, защото сме можели с очите си да видим каква е истината за тяхната страна. Тази жена ми заяви директно: „На вас в Европа мозъците са промити от медийната пропаганда срещу Абхазия и в полза на Грузия“ (Замислих се – какво изобщо се говори в Европа за Абхазия, че европейците да бъдат с промити мозъци по темата??? Странните държави често си мислят, че са център на Вселената– бел.Ст.)

Абхазия се намира срещу България, от другата страна на Черно море.

Бреговата й ивица е с дължина 210 км. и оформя югозападната граница. На североизток е Русия, а на югоизток – Грузия. Територията на тази малка държава е 8,7 хил. км², което е 13 пъти по-малко от площта на България. Населението е 250 хиляди души, т. е. близо 30 пъти по-малко от българското. Около ¾ от територията е заета от хребетите на планината Кавказ. Най-високият връх е Домбай-Улген (4048 м.). Южната част е равнинна, така наречената Колхидска низина. Високите планини обуславят мекия субтропичен климат по крайбрежието, защитавайки го от студените ветрове. Първото ми къпане в Черно море беше на 31-ви май, а водата беше топла както по нашето южно Черноморие през втората половина на юни. Половин месец по-късно, например, на севастополския плаж в Крим водата беше доста по-студена. По времето на СССР абхазкото крайбрежие е било любимо място за отдих и тогава са го наричали „Съветската Ревиера“. Сега някогашните почивни домове се възстановяват, строят се и нови малки частни хотели. Постепенно Абхазия се оформя като чудесна туристическа дестинация със субтропичен климат, топло море, планински езера и водопади. Най-същественият недостатък са дребни камъни или едрия пясък, с който са покрити плажовете. Считам, че ако Абхазия се намираше в Западна Европа, щеше да бъде една от най-желаните дестинации и щеше да се посещава ежегодно от милиони туристи.

Кавказките планини се спускат към Черно мори и допринасят за мекия субтропичен климат на Абхазия

История

Откритите артефакти на абхазка територия свидетелстват, че шест хилядолетия преди новата ера се е развило занаятчийството, наред със земеделието и скотовъдството. Две хилядолетия преди Христа в региона се разпространява културата на каменните гробници, наречени Долмени.

Долмен (каменна гробница) от Абхазия – експонат в исторически музей

Долмен (каменна гробница) от Абхазия – експонат в исторически музей

През 6-ти век преди новата ера гърците колонизират черноморското крайбрежие. През 1-ви век региона е завладян от римляните, а от 5-ти век е под властта на Византия. Тогава християнството става официална религия. В края на 8-ми век е създадено Абхазко царство, след като царят Леон ІІ извоюва независимост от Византия. Първоначално столица е Анакопия, близо до днешния абхазки град Нови Афон.

Абхазкият цар Леон – картина в исторически музей

Абхазкият цар Леон – картина в исторически музей

През периода 9-ти ÷ 10-ти век царството включва и днешна западна Грузия. За него абхазците твърдят, че е Абхазко царство със столица Кутаиси, а пък грузинците смятат, че това е Грузинска държава. Безспорен е фактът, че през периода 10-ти ÷ 15-ти век Абхазия е в състава на обединените грузински княжества. През тези векове византийското културно влияние е изместено от грузинското, което най-ярко личи в построените тогава черкви.

Абхазка черква като пример за грузинското културно влияние през средновековието

Абхазка черква като пример за грузинското културно влияние през средновековието

През 16-ти век Абхазия става зависима от Османската империя, която налага исляма като религия. Абхазците не се примиряват и вдигат четири големи въстания срещу турското владичество. В края на 18-ти и началото на 19-ти век абхазките князе търсят покровителството на християнска Русия. През 1810 година Александър І издава манифест за присъединяване на Абхазкото княжество към Руската империя. Засилването на централната власт през втората половина на 19-ти век предизвиква голямо антируско въстание и изселване на абхазците-мюсюлмани в Турция. Сред музейните експонати видях и връзка с България, по-конкретно данни за участие на абхазци в Руско-турската война от 1877г.÷1878г.

Абхазки воини в Руско-Турската война 1877г.÷1878г. – снимка в исторически музей

Абхазки воини в Руско-Турската война 1877г.÷1878г. – снимка в исторически музей

След революцията от 1917 година Абхазия за кратко е в състава на Грузия, а през 1921 година е създадена Абхазката съветска социалистическа република. Като такава остава 10 години, след което става автономна република в състава на Грузия. В музеите на Абхазия се твърди, че последното се случва по настояване на съветския ръководител Сталин, който е грузинец по националност. Данните в абхазките музеи сочат, че в периода от края на 30-те до началото на 50-те години на миналия век шефът на НКВД (аналогично на длъжността министър на вътрешните работи) Берия организира масови заселвания на грузинци в Абхазия. Това се обяснява с обстоятелството, че самият той е грузинец.

През 1990 година е провъзгласена повторно Абхазката съветска социалистическа република като независима от Грузия. След разпадането на Съветския съюз, през 1992 година грузинската армия започва военна операция в Абхазия с цел връщането й в пределите на Грузия. В абхазките музеи се дава информация, че тази грузинска офанзива е подготвена с помощта на руски висши военни и извършена с участие на руския флот. Тогава Русия е на страната на Грузия защото се стреми да я задържи в своята „орбита на влияние“. На следващата карта е представен етап от войната, като в жълто-зелен цвят е територията, останала на Абхазия, където е организирана съпротива срещу грузинската армия. В син цвят са териториите, контролирани от грузинската армия.

Карта в абхазки музей, показваща ударите на грузинската армия

Карта в абхазки музей, показваща ударите на грузинската армия

На страната на Абхазия идват да се сражават много доброволци от бившите съветски републики, преминавайки пеша през Кавказките превали. Части от руската армия отказват да се подчиняват на командването на Закавказкия военен окръг, преминават с въоръжението си в Абхазия и се сражават срещу грузинската армия (ох, после им викаха зелени човечета, а в Донбас даже са „уволнени“ – бел.Ст.) Такава е информацията от музейните експозиции.

Руски офицер, сражаващ се като доброволец на страната на Абхазия, с абхазко момиченце

Руски офицер, сражаващ се като доброволец на страната на Абхазия, с абхазко момиченце

Абхазците подчертават епизод от войната, когато над контролирана от грузинската армия територия е свален абхазки хеликоптер, изпълняващ хуманитарна мисия. Загиват 87 пътника, в това число 35 деца и 8 бременни жени. Жертвите на военния конфликт са общо 8 хиляди души. Четвърт милион грузинци са принудени да се изселят от Абхазия в Грузия. Върховният съвет на Абхазия провъзгласява официално независимостта на републиката през 1994 година. В страната има руски военен контингент с численост 4 хиляди. През 2014 година е подписан съюзнически договор между Абхазия и Русия за стратегическо партньорство.

И в Абхазия, както на доста други места по света (от Косово до Тайван), виждаме противопоставяне на двата основни и с еднаква сила международни правни принципи: „Правото на нациите на самоопределение“ и „Ненарушимост на държавните граници“. (Международното право отдавна е регулирало това „противопоставяне“ – просто Русия има навика да нарича чуждите – „шпиони“, а своите – „разузнавачи“. Да не говорим какво имат пред вид под „фашисти“ – бел.Ст.)

Икономика.

След разпадането на Съветския съюз индустрията на Абхазия се срива. (Всъщност отделянето от Грузия, съвпадат по време двете събития 😉 – бел.Ст.) Значително намалява селскостопанското производство. Строителството замира, а транспортната дейност се редуцира. За стопанския срив спомага и разрушителната война с Грузия. Спира да функционира Транскавказката железопътна линия, която е свързвала Грузия, Армения и Азербайджан с Централна Русия. Сградите на гарите стоят занемарени и полуразрушени. В Абхазия видях много рушащи се обществени и жилищни сгради. На някои места си стояха следите от обстрел по време на войната. Бях най-силно поразен от индустриалните останки в град Ткуарчал.

Полуразрушени цехове в някогашния индустриален град Ткуарчал

Полуразрушени цехове в някогашния индустриален град Ткуарчал

Сградата на централната гара в столицата Сухум е занемарена и не се използва

Сградата на централната гара в столицата Сухум е занемарена и не се използва

Сега стопанството на Абхазия постепенно се възражда. На първо място е производството на селскостопанска продукция и предприятията за нейната преработка. Климатичните условия са благоприятни за развитие на винопроизводството, както и на други алкохолни напитки.

Абхазката ракия се нарича Чача (както грузинската) – продукт на абхазкото винопроизводство

Абхазката ракия се нарича Чача (както грузинската) – продукт на абхазкото винопроизводство

Моите впечатления са, че най-перспективен е туристическият отрасъл. Въпреки че бях извън активния сезон, руските туристи вече пълнеха курортите. На доста места се извършваха строителни дейности, изграждане на нови сгради и основен ремонт на стари. Обясниха ми, че Грузия отказва да се възобнови движението по Транскавказката железопътна линия, защото по този начин ще признае Абхазия. Но абхазците са убедени, че все някога транспортът по тази стратегическа ж.п. линия ще бъде възобновен. Тогава ще бъдат ремонтирани и занемарените гари.

Обща информация и впечатления.

Абхазците наричат своята държава Апснъй, което ще рече Страна на абхазците. От 50-те години на миналия век като азбука се използва кирилицата. Абхазкият език е неразбираем, но почти всички говорят руски, който е втори официален език. Над 4/5 от абхазците притежават руски паспорти. Това е политически ход, който има сдържащ ефект спрямо Грузия. Всяко нейно действие спрямо абхазците се третира като посегателство над руски граждани. (Обичайна тактика е Русия да дава паспорти или да праща свои граджани в страни, които смята да окупира – бел.Ст.)

Абхазия е президентска република, а в парламента се избират 35 народни представители. Основна религия е православното християнство. Малкото мюсюлмани не спазват традициите за обрязване и ядат свинско. Бих казал, че абхазците са по-скоро атеисти или вярват в единния невидим Бог, което е традиционен абхазки монотеизъм.

Моето впечатление на турист е, че

средното жизнено равнище в Абхазия е доста ниско

Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности бяха между 3 и 15 лева, т. е. аналогични на тези в Русия. Това е обяснимо, тъй като преобладаващата част от туристите бяха руснаци. Абхазците са се научили да им прибират парите чрез входните билети. Цените на автомобилните горива бяха с около 10% по-високи от тези в южна Русия, което ще рече близо 2 пъти по-ниски от българските.

От четене в интернет и от разкази на грузинци бях доста наплашен по отношение криминогенната обстановка в страната. Бях слушал за кражби и престъпност. Е, аз като турист не се сблъсках нито с едното, нито с другото. Първата ми спирка беше в

Гагра,

където край улицата стоеше млад полицай. Разпитах го за обстановката в страната, доколко е безопасно да се пътува там и има ли опасност от кражби. Младежът се оказа много интелигентен и любезен. Обясни ми, че за туристите е безопасно в Абхазия. Важно е да не оставям спуснати стъклата на автомобила и да го заключвам защото се срещали наркомани, които крадяли вещи от незаключени леки коли. Предупреди ме да внимавам вечер като се пазя от пияни хора, които си тръгват от ресторантите.

От писанията в интернет бях наплашен и от поведението на абхазките пътни полицаи. Много следели за превишена скорост и били корумпирани. Личните ми впечатления са, че възрастните полицаи наистина са корумпирани, но младите са честни и добри момчета. По-горе споменах за първите ми впечатления от абхазки полицай. Веднъж млад полицай ме спря за превишена скорост с десетина км/ч., но веднага ме пусна защото съм чужденец. Сблъсък с корумпирани възрастни полицаи и намек за рушвет имах в южния град Гал. Като видяха чуждестранен номер ме спряха за рутинна проверка. Отбих настрани и веднага се заядоха, че при спирането съм пресякъл непрекъсната бяла линия. Трябвало да ме глобят (подобна ситуация имах и в руската република Северна Осетия). Обясних им, че съм пресякъл линията, защото не мога да стоя на платното и да преча на другите автомобили. Казах им, че разглеждам забележителностите на красивата им страна, а те искат да ми развалят добрите впечатления. Тогава единият от полицаите каза: „Значи ти си гост на Абхазия?“. Отговорих му: „Да, разбира се!“. А пък той: „Щом си наш гост, ние те уважаваме и няма да те глобим!“. Върнаха ми документите и ми пожелаха приятно прекарване в Абхазия. Тогава „зацепих“, че при кавказките народи гостите са на особена почит.

Ретро-спомен. Четири години по-рано, една непозната компания в Армения обядваше до планинско езеро и ме поканиха при тях. Почерпиха ме с кавказки шашлик и салата, като настояха да пия водка за българо-арменската дружба. Когато се опитах да откажа да изпия до дъно чашата защото съм шофьор, най-възрастният арменец ми обясни, че мога да пия спокойно. Полицията нямало да ми направи нищо ако карам пиян, защото съм гост на Армения. Край на ретро-спомена от 2012 година.

Приятната ми изненада на автотурист беше, че абхазките пътища бяха по-хубави от грузинските. Единствено южно от столицата Сухум имаше 50-60 километров недобър участък с малки дупки по асфалта. Лошото беше, че в доста села нямаше табели, които да обозначават техния край. Така не знаех дали трябва да спазвам ограничението от 60 км/ч. за населено място, или мога да увелича скоростта.

В Абхазия не се изисква застраховка Гражданска отговорност за автомобила.

Можех да ползвам моите международни дебитни и кредитни карти, както и мобилния телефон. За разлика от Крим и Донбас, където поради наложените санкции не действаше системата за международни картови разплащания и нямаше роуминг, за да ползвам мобилния телефон.

Най-лошо впечатление у мен оставиха непочтени хора,

работещи в сферата на търговията и услугите.

Няколко примера.

  1. В един магазин си купих малко храна и подадох едра банкнота на продавачката. Тя я взе и ме попита дали имам по-дребни пари. Подадох й банкнота с по-малък номинал. Тя ми върна рестото, като преди това остави едрата банкнота настрани до кантара. Посочих едрата банкнота и попитах защо не ми я връща. Продавачката отговори натъртено: „Ами вземете си я!“. Явно се надяваше, че като разсеян турист ще забравя да си я поискам.
  2. Втори пример. За посещение на националния парк Рица се плаща такса в размер на 10 лева. При езерото със същото име колите се оставят на голям охраняем паркинг. Когато се връщах при автомобила, младежът от паркинга поиска да му платя. Като го попитах защо, той ми отговори, че е наглеждал колата ми. Казах му, че в цената за посещение на Националния парк влиза и ползването на паркинг. И нямам намерение да плащам два пъти за едно и също нещо.
  3. Трети случай. На един пазар се договорих с продавача да ми даде бутилка вино от горски плодове срещу малък български сувенир. Едър продавач от съседния щанд също поиска такава замяна. Дадох му сувенирче, той го пъхна в джоба си и се загледа настрани. Поисках му съответно бутилката с вино. Той ми показа жест с палец между показалеца и средния пръст на ръката и каза: „Ха-ха. Излъгах те!“. С висок гневен глас му поисках да ми върне сувенира, щом е непочтен. Хората наоколо ни загледаха, този едър мъж извади от джоба си и ми върна малкия сувенир.
  4. Последен пример. За снимка с две животинчета човекът каза цена от 2,50 лева наши пари. След като ме снима му подадох едра банкнота. Той си удържа сума от 5 лева, връщайки ми по-малко ресто. Като му поисках да ми върне полагащото се, той каза, че цената била по 2,50 лева на животинче, общо 5 лева. Противопоставих му се и на висок глас заявих, че няма да си тръгна докато не ми върне рестото, както сме се договорили. С неохота ми върна останалите пари. На моята забележка, че е нечестен, отговори: „Който е честен губи в живота!“.
Авторът с двете животинчета, където непочтен абхазец се опита да го измами

Авторът с двете животинчета, където непочтен абхазец се опита да го измами

Влизане в Абхазия

За посещение на Абхазия от граждани на Европейския съюз е необходима виза. Разрешение за посещение се получава след подадена по електронен път заявка на сайта на тяхното Министерство на външните работи (Визи за Абхазия – благодарение на Цветан Димитров – бел.Ст.). Първо поисках и получих разрешение за влизане от Грузия през КПП на река Ингур. После уточнихме, че оттам мога да вляза само пеша, тъй като не се разрешава преминаването на автомобили. Наложи се отново да искам разрешение за влизане от Русия през КПП на река Псоу. Получих такова по E-mail, когато бях в Кипър. На границата само показах разпечатката на разрешението заедно с паспорта. В тридневен срок се получава и визата в столицата Сухум срещу заплащане на такса в размер на 10 лева български пари.

За обиколката на всички забележителности в Република Абхазия ми бяха необходими 5 дни, почти два пъти повече от първоначално планираното време за тази държава. По пътищата й пропътувах 585 километра и похарчих 173 лева в български пари. На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута изминат с автомобила ми през република Абхазия през 2016 година.

Маршрута, изминат от автора с автомобила му през Република Абхазия

Маршрута, изминат от автора с автомобила му през Република Абхазия

Първата ми спирка в Абхазия беше

черноморският курорт Гагра

Това селище се споменава за пръв път през 6-ти век преди новата ера. През 19-ти век става град, който днес има 13 хиляди жители. Роднината на руския император принц Олденбургски е имал амбицията да превърне Гагра в „руския Монте Карло“. За рождена дата като курорт се счита 1903 година. Тогава е изграден парка с тропическа растителност, прочутия ресторант с часовник „Гагрипш“, колонадата край морския бряг. През 1911 година в Гагра пристигат първите германски туристи.

Ресторантът с часовник „Гагрипш“ (в далечината) е един от символите на курорта Гагра

Ресторантът с часовник „Гагрипш“ (в далечината) е един от символите на курорта Гагра

През съветския период в Гагра са построени много санаториуми и почивни станции, предимно за дейци на културата и изкуството. Курортът е пострадал доста по време на Абхазко-Грузинската война, когато е превзет с морски десант от грузинската армия. Днес постепенно се възражда старата слава на Гагра като един от най-популярните курорти по източното Черноморско крайбрежие.

Авторът в парковата зона под надписа „Аз обичам Гагра“

Авторът в парковата зона под надписа „Аз обичам Гагра“

Първата ми задача при пристигането на 31-ви май беше да отида на плаж и

да се изкъпя в Черно море

Вече беше минал половин месец от последното ми плажуване на Средиземноморския бряг, преди да отплувам с ферибота от остров Кипър.

Плажната ивица на Гагра е с дължина няколко километра

Плажната ивица на Гагра е с дължина няколко километра

В Гагра се намира река Репруа, която е най-късата в света. Нейната дължина е само 18 метра. На практика това е подземна карстова река, която извира до морския бряг и след 18 метра се влива в Черно море.

Поглед към хотелите и санаториумите, изградени по склоновете над морето

Поглед към хотелите и санаториумите, изградени по склоновете над морето

Поглед от площадката пред театъра към колонадата край морския бряг

Поглед от площадката пред театъра към колонадата край морския бряг

По крайбрежната алея в Гагра

По крайбрежната алея в Гагра

След като бях разгледал курорта Гагра, си позволих вечеря в ресторант на морския бряг. Там останах над три часа защото имаше интернет. Пренощувах в автомобила на паркинга до ресторанта, а на сутринта продължих на юг.

Залез над Черно море в курорта Гагра

Залез над Черно море в курорта Гагра

Реших да оставя за на връщане многото забележителности в северната част на Абхазия и да отида в

столицата Сухум

Исках първо да си оформя визата за Абхазия, за да съм спокоен. Самата процедура е досадна и отнема време. В консулската служба ми провериха разрешителното, дадоха ми бележка, с която платих в банката такса от 10 лева наши пари, после се върнах за самата виза. Замислих се, че е много лесно всичко това да става на границата, без да се губи времето на хората. Но какво да се прави, абхазката бюрократична машина работеше и за да не се ядосвам приех всичко това като част от туристическите преживявания.

В центъра на абхазката столица Сухум

В центъра на абхазката столица Сухум

Столицата Сухум има 65 хиляди жители, но преди Абхазко-грузинския конфликт там са живеели два пъти повече хора. Историята на града е сходна с историята на самата Абхазия. Днешното му име е дадено от турците, които построяват крепостта Сухум-Кале. На турски „су“ означава вода, „хум“ (или „кум“) – пясък, „кале“ – крепост. В буквален превод името е означавало „Крепост до водата и пясъка“. Интересно ми беше да науча, че по време на Руско-турската война, през 1877 г. турската армия прави десант на брега. Превзема града и го задържа близо четири месеца.

В Сухум разгледах доста музеи и забележителности, започвайки от

Музея на бойната слава

В него са показани експонати от абхазката история като се набляга най-много на войната с Грузия. Там я наричат Отечествена война на народа на Абхазия. Определено си личеше гордостта от това, че този малък народ се е противопоставил успешно на значително по-силната грузинска армия. (Черногорците са го казали още през 19 век – „С руснаците сме 150 милиона!“ 😉 – бел.Ст.)

Уредничка в Музея на бойната слава, която е била доброволец във войната с Грузия

Уредничка в Музея на бойната слава, която е била доброволец във войната с Грузия

Следваше така наречения

Институт по експериментална патология и терапия с развъдника на маймуни

Създаден през 20-те години на миналия век този институт е имал за цел да се правят експерименти с маймуни, чийто организъм е близък до човешкия. На база експерименталните маймуни са създадени множество лекарства, ваксини и антибиотици. Там са подготвяни маймуни за полети в к

Публикувана на 03/20/17 07:00 http://patepis.com/?p=71878

ownCloud release

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Реклама

Търсене


Архив

RSS Абонамент

Реклама

Big brother is watching you

Научете повече за Cryptophone. Неуязвим за подслушвания и "цецомобили" телефон.

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

Реклама:

  • Изпращане на съобщение до медиите