07/15/17 15:53
(http://patepis.com/)

Пролетно Халкидики (2): Около Атон и Неа Врасна

Завършваме пролетната разходка на Влади до Халкидик– бяхме в Кавала и Ставрос, днес ще идем до Атон и Неа Врасна.

Приятно четене:

Около Атон и Неа Врасна

част втора на

Пролетно Халкидики

На сутринта се събуждам към 6 ч, и се приготвям за днешния ден – след закуска отиваме до Уранополи, откъдето разходката продължава с три часов

круиз с корабче около манастирите на Атон

Приготвих си една връхна дреха за корабчето, бинокъла, малко минерална вода и малко узо, което си носих от вкъщи. И разбира се книга за четене. Слизам на закуска, похапвам си добре на блок масата, доколкото разполагам с времето преди тръгване. Допих си кафето на терасата и вече съм готов.

С корабче около Атон. Гларусите следват корабчето

С корабче около Атон. Гларусите следват корабчето

С корабчето около Атон и манастирите – тричасов круиз

С корабчето около Атон и манастирите – тричасов круиз

Пътуваме до

Уранополи

Пристигаме след около час и се качваме на корабчето. На входа ни правят по една снимка, за която накрая, който иска да си я вземе, към нея дават и по един ключодържател и всеки желаещ това, трябва да си го плати. Ми нека да ме снимат, да си ме имат за спомен.

Вземам си едно гръцко кафе от барчето на корабчето, не толкова, че ми се пие, колкото за фасон… И се разполагам на една малка масичка на открито. Корабчето плава, радвам се на морския бриз, на чайките, които летят около корабчето с надежда някой да им хвърли някой залък… И на четивото, което съм си избрал.

Един от манастирите на Атон Един от манастирите на Атон

До първите манастири има доста време, поне докато си изпия кафето. Малко след кафето си извадих и узото, което се беше малко стоплило… И продължих да си чета криминалето. После се премествам на другия борд, защото от там ще се разкрива

истинската гледка към манастирите

Минаваме покрай няколко и на всеки манастир се включват високоговорителите и по тях на няколко езика съобщават кой е манастира, кога е строен, колко е голям и какво има в и около него. За любопитните:

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/

Един от манастирите на Атон

Един от манастирите на Атон

Това, което научаваме е, че до тях достъпа без специална виза е недостъпен, че имало строга охрана, която стреляла без предупреждение, ако някой се приближи на по-малко от 500 метра до брега.

Достъпът до всеки манастир става след предварително издадена виза, само за мъже, със специално корабче. Всеки манастир си има собствен плавателен съд, който докарва желаещите за посещение. Всеки желаещ, снабден с виза, може да остане до 4 дена в даден манастир на негова издръжка… Един вид държава в държавата.

Един от манастирите на Атон Един от манастирите на Атон

Аз гледам с бинокъла склоновете на планината. Към всеки манастир води път през планината, може да се стигне с кола. Даже пред някои манастири имаше и строителна техника. Безлюден планински масив. Манастири изникнали буквално от скалата, някои с по шест – седем етажа с поне три етажа изградени буквално в скалата. И понеже няма как да се получи добра снимка от корабчето, в края на пътуването си купих готови картички.

След като видяхме и последният манастир следва плаване обратно към Уранополи, повече от час скучно плаваме. Разхождах се нагоре по другите нива на корабчето. Разбира се най-отгоре на най-горната открита палуба беше най-пълно… Всеки иска да гледа от високо, да го духа вятъра но и да го пече слънцето, доколкото го имаше в този ден. И после лицата и раменете на всички бяха зачервени… Аз си стоя, там, където си бях на сянка, на завет до края на плаването. По едно време покрай борда започнаха да се струпват туристи – видели били делфинчета. Аз не можах да ги видя.

Пиратски кораб на пристанището в УранополиПиратски кораб на пристанището в Уранополи

Пиратски кораб на пристанището в Уранополи

След повече от три часа плаване

слизаме отново на Уранополи

и ни дават около час и половина за обед. Като ни препоръчват определен ресторант с българка, която работи там. Тръгнах след групата, видях къде е този ресторант, но реших да се разходя до края на алеята с ресторантите за да видя къде какво има. И разбира се добре облечени момчета пред всеки ресторант ми заострят вниманието в желанието си да си избера място за обяд при тях… И всеки казва какво има в неговия ресторант…

Но аз се връщам при групата, която вече си е поръчала обяда. Все пак може на български да се разберем какво може да си поръчам, за да не попадна пак на пикантна храна. И нашата екскурзоводка с голямо внимание казва на всеки кое е най-интересното в гръцката кухня, кое как се приготвя и кое какво е от менюто. Тя си поръчва една голяма порция салата – хорта (за любопитните:

http://ve-gea.blogspot.bg/2014/01/salata-ot-gradinski-kostrets-sonchus. html

И на всеки желаещ да я опита му се сипва по малко. Това била някава салата от трева, както тя се изрази нещо като нашите глухарчета… Но определено имаше много приятен вкус. Рибата по тези ресторанти била прясна, уловена буквално през изминалата нощ или утрото в деня на приготвянето, не била замразена, не се задържала по фризери и камери… И имало всякакви видове риба и морска храна. Рибата, която най-много хора обичат и поръчват тук е лаврак. Всеки иска риба Лаврак. За любопитните:

http://gotvach.bg/n7-37676-%D0%9B%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%BA

Е, аз си знам пържени картофи, не толкова че не са скъпи, но са най-лесни за вземане, ако не успея да ги изям за времето с което разполагаме. Другите туристи се награбиха с бобени ястия, макарони, супи разни, риби и гръцки салати… Не че гледам кой какво яде, но прави впечатление. Плащам около 8 евро. Обикновенно едно ядене, било обяд или вечеря се вмества между 8 и 10 евро. И си тръгвам доволно похапнал малко преди да ни свърши времето. За да мога да си купя и малко сладолед и картичките с манастирите, които си бях намислил. И докато си похапвах сладоледа, групата се събра, дойде автобуса и

отново на път за Ставрос

По пътя на обратно спряхме на една

крепост,

за която се казваше, че била от времето на древногръцките философи, където са били и учениците им… Камъните на тази крепост били на незнам си колко хиляди години, запазени във времето. На няколко места се открива прекрасна панорама към няколко малки плажа, закътани сред зеленина и горски хълмчета.

Нагоре към една крепост на връщане от Атон

Нагоре към една крепост на връщане от Атон

Гледката от крепостта на връщане от Атон – прекрасна панорама към залива. Прекрасни закътани плажове

Гледката от крепостта на връщане от Атон – прекрасна панорама към залива. Прекрасни закътани плажове

Една крепост на връщане от Атон

Крепостта

Гледката от крепостта на връщане от Атон

Гледката

Крепостта

Крепостта

Надпис в подножието на крепостта на връщане от Атон

Надпис в подножието на крепостта на връщане от Атон

Пристигаме в ранния следобед, оставям си в хотела ненужните неща и тръгвам на разходка до другия край на плажа, този път в посока към

Нея Врасна

Не е далеч, около 4 км или по-малко. Но селището изглежда близко. И гледам сега, час и половина да вървя, за час някъде да седна да пия нещо и час и половина да се прибирам, пак ще се прибера около 21 ч, когато все още не се е стъмнило много. А за тази вечер имахме среща в 21ч, пред хотела, за тези, които искат да вечерят групово заедно.

Неа Врасна 570 21, Гърция

Минах през целия плаж и по цялата асфалтирана улица на Нея Врасна. На едно място видях една фасада на малка къщичка, цялата облепена с миди, една до друга налепени на мазилката. С черни и големи миди бяха оформени различни фигурки на цветя. Около тях бели миди. Много красива фасада.

После минах покрай един много интересен бар, но реших да седна там на връщане след като стигна до другия край на крайбрежната алея. Оказа се, че това е единственният работещ бар по това време и на това място.

По нататък една група младежи разстилаха изкуствена трева. Навита на руло, подредена една до друга на някакво разстояние. Предполагам, че следва разгъване и оформяне. Виждал съм ги и тук такива треви. Нагласени чадъри, подредеи масички в очакване на първите по-топли дни и прииждащите туристи.

На Нея Врасна попаднах на тази прекрасна къща с налепени миди по цялата фасада

На Нея Врасна попаднах на тази прекрасна къща с налепени миди по цялата фасада

Това са миди, налепени по фасадата на една къща на Нея Врасна

Мидите по фасадата

С различни по цвят миди са оформени различни фигурки-цветенца

С различни по цвят миди са оформени различни фигурки-цветенца

Мидите по фасадата на къща в Нея Врасна

Мидите по фасадата на къща в Нея Врасна

Стигнах до края на Нея Врасна. По нататък следва безлюден и пуст плаж, много пясък, а някъде в далечината се виждаха едни тунели на магистралата. Някъде в тази далечина се намира следващият по-голям курорт – Аспровалта.

Между Аспровалта и Солун върви автобусна линия

по няколко пъти на ден и тази автобусна линия преминава през центъра на Ставрос. Може с него да се отиде както от Ставрос до Аспровалта, така и от Ставрос до Солун. До Солун са около 90 км.

Беше минал час и половина. Слънцето все още беше нависоко, но скоро щеше да залезе. Върнах се пак на този бар и влязох вътре. Бях само аз. Бара оформен в тъмно дърво, високи столове. По стената наредени няколко рафта с много и различен алкохол. По-навътре няколко маси. И голяма площ на която няма нищо.

Разгледах менюто. Избрах си пак една гръцка бира и някакъв коктейл с пина колада. Заедно с бирата получих и една малка паничка с чипс.

Коктейла в един бар на Нея Врасна – с пина колада, две сламки, киви по ръба на чашата и на дъното дрънка ситно натрошен лед

Коктейла в един бар на Нея Врасна – с пина колада, две сламки, киви по ръба на чашата и на дъното дрънка ситно натрошен лед

А чашата с коктейла изглеждаше много интересно. Пина колада с нещо си, жълто, оранжево, с две сламки в различен цвят, едната по-дълга, другата по-къса. Започнах да разбърквам, на дъното дрънка ситно натрошен лед… На фона на това свири някакъв джаз от една тонколона на стената. До мен на другия висок стол кротко си лежи една голяма котка… Извадих си таблета, безжична връзка и си пиша с познати, които се чудят къде съм се загубил тези дни…

След като остана много малко време, преди да залезе слънцето си тръгнах по

обратния път за Ставрос

Няколко самотни рибари все още бяха на брега, прекарващи остатъка на вечерта в ловене на риба. Но и те бяха започнали да си прибират такъмите. Повървях малко по пясъка, после по асфалтираната алея, защото по нея по-бързо се върви. Минах покрай няколко много красиви вили и по-големи къщи, хотелчета и студия. И се прибрах в хотела буквално минути, преди групата да тръгне на вечеря. Те се бяха събрали долу и след малко тръгваха. Помолих ги да почакат две минути, само си пускам раницата, измивам се, обличам си нещо връхно и слизам. Тъкмо на време.

Оказа се, че ще вечеряме в същия ресторант, в който вечерях сам предната вечер. Това бил най-добрия ресторант с най-добрата кухня на прилична цена. Ама аз вече знааааммм…

Влизаме вътре, аз последен. Помахвам с ръка на сервитьорката, която ми угаждаше на прищевките предната вечер. Тя ми се усмихва… Как ми се искаше да я оставя с убеждението, че аз като доволен клиент съм довел тук цялата тази група…

Всеки бърза да си поръчва риба и морска храна. Аз си знам пържените картофи. Но за да не стане пак недоразумение, извадих от таблета си едно приложение „50 езика“ се казва, в случая гръцки, отворих го на „В ресторанта“, намерих израза за пържени картофи с кетчуп и го показах на сервитьора… Другите ме гледат и ми се чудят… За по-сигурно, за да не попадна сега пък на пикантни картофи примерно… Пак същата бира и само това. За 8 евро – толкова.

Пуснаха много приятна гръцка музика, ресторанта се понапълни. Докато вечеряхме и си говорихме за изминалия ден – на кой какво му е харесало, какво е видях, какво е опитвал от местната кухня. След вечеря останах да се поразходя малко из малкото селище и се прибирам в хотела. Последна вечер.

Басейна пред хотела в Ставрос Басейна пред хотела в Ставрос

На сутринта закуската беше много малко време, от 7:30 до към 8:15 ч, защото бързахме да тръгваме в 8:30 ч. Имахме резервация за 10 ч, за

пещерата Алистрати

и трябваше да бъдем там поне половин час по-рано. Аз основно бях тръгнал само заради тази пещера. Защото тя работи целогодишно и през цялата година температурата си е около 15 – 17 градуса. И защото кога друг път ще ми се случи да разполагам с отпуска и с тръгваща група за посещение на тази пещера… А точно за тази пещера бях разбрал случайно преди няколко години, когато предаването „Глобусът” по един ТВ канал разказваше за интересни места и забележителности по света. И между другото да разгледам няколкото курорта на Халкидики дори и извън сезона.

По пътя към пещерата спряхме за 15 минути на едно крайпътно място, където имаше цветарска площ и оранжерия за цветя. Имаше най-различни цветя, които можете да видите из гръцките градини, вили и дворове, по прозорци и в закрити площи. По-малки, по-големи, лимонови дървета – все красиви цветя. Не мисля да си купувам, но поне да ги разгледам. На всяко цвете има табелка с това как се казва. Все засукани имена. Отдолу някаква странна материя на малки дупчици, застлана върху пръстта, за да може да се стъпва по нея. На места като се стъпи, отдолу е твърдо, а на места краката потъват и измежду дупчиците прониква вода, която ме понамокри…

Пристигаме на пещерата, имаме около 20 минути време, вземали са ни билети, от магазинчето за сувенири си купих едни много интересни очила с огледални и зелено оцветени стъкла, за да не ми се вижда отвън накъде ми шарят очите… И една кутия със шоколадови пури. Вземах си и едно кафе, което изпих, докато чакахме да влезем. Гръцкото кафе и пури били много различни на вкус.

Влизаме в пещерата. През един дълъг тунел, в който е много по-хладно, отколкото навън. Влизам с последните… Обаче виждам един бордюр в края на тази алея, точно покрай стената на тунела, а той се оказа достатъчно дълъг, за да мога по този бордюр с по-бърз ход да се измуша така, че влизайки в пещерата да се окажа сред първите…

Така и стана – изпреварих половината едва кретащи туристи, за да бъда най-отпред, за да мога да чувам най-добре това, което ни говори местния екскурзовод, при това на български. Влизаме в същинската пещера.

Пешеходната част е дълга около 1 000 метра и е съвършено равна и достатъчно широка и бетонирана, така, че по нея може да се мине дори и с инвалидна количка. Направена е така, за да имат достъп до нея и хора в неравностойно положение, инвалиди и трудно подвижни хора. Над пещерата минава планински масив. В началото сме на 17 метра под земята. В пещерата има прекрасни сталактити, сталагмити, сталактони, електити други пещерни образувания – т. нар. пуканки, както и електити с пуканки… Електита е едно такова като скреж, на много тънки и фини иглички. А пуканките са едни такива образувания, като залепена на стената и натисната с пръст пуканка…

На едно място ни показаха една фигурка, образувана на тавана, която много приличала на разпънат на кръст Исус Христос, с едни такива триъгълни черти, също като статуята в Рио де Жанейро. Само че ни обясняват, че тази фигурка тук се била образувала в тази пещера 1 000 години преди Исус Христос да се роди… Казвам ли ви аз , че тук всеки камък е история и от него се печелят пари… От любопитните туристи.

Казват ни, че тук в тази пещера за да се образуват тези пещерни образувания била необходима пълна тъмнина, достатъчно влага и постоянно капеща вода… Затова алеите са осветени само там, където се минава и се избягва осветяването на таваните с големите прожектори. В смисъл, като мине групата по определена отсечка, те се пускат за да се види и после като минем, след нас угасват (с фотоклетка). По тавана и стените на пещерата на места има ясно изразени пукнатини, по които минава вода, която на места капе през голям интервал от време.

Тук имало голяма колония от прилепи, за които свидетелстват прилепните органични отпадъци, гуано… Гуано има по цели камари, едни такива като утайка от кафе – по сталактитите, по пукнатините, покрай алеята. Но прилепи не видяхме. Нито един. Криели са се по пукнатините… Е, пък нито един да не видим…

Стигаме до края на пешеходната пътека. Тук сме на 40 метра под земята (защото склона на планината над нас е по-висок).

Алистрати е един от най-значимите природни паметници в Гърция

Намира се на 6 километра от едноименното градче, в местността „Петрото” Открита е случайно през 1959 г. от местни жители, ловци на диви гълъби. Входното помещение на пещерата е една красива зала с височина осем метра.

От тази зала започват няколко галерии с голяма височина достигаща до 30 м. Основните сектори на пещерата са изложени вдясно и вляво от входа и започват от едно голямо помещение, залата за посрещане, която има размери 60 м. широчина, 100 м. дължина и 20 – 30 м. височина.

Следвайки дясната галерия, се стига до една нова, широка 2 – 3 м. където декора е впечатляващ и става все по-богат. Особено впечатляващи са огромните сталактити и формите на окачени фасади на стената на галерията, които са млечно бели. В тази част на пещерата има в изобилие тънки тръбовидни форми от сталактити, които са резултат от бързото движение на водата. В края на тази галерия има голям коридор, а в последната зала – голям комплекс от сталагмити с височина по-голяма от 10 м. и ширина 7 м.

Вторият коридор, който е почти паралелен с предишния, но по-голям и по-богат в разнообразието от форми, води до една галерия, която се характеризира с червени сталактити. Височината на галерията и тук е огромна и на някой места достига около 35 м. Дължината на известните първични и вторични коридори е около 3 км, а в пещерата могат да се намерат организми като стоножки, прилепи и др. Установено е, че температурата е почти постоянна 20°С , а влажността на въздуха е близо 75%.

Пещерата е част от подземната система на река Драматица, заедно с други четири пещери, между които и забележителната пещера при изворите на Драматица – Маарата. Възрастта ѝ се определя на около на 2 милиона години.

На късо разстояние (Южно от пещерата ) от изкуствения вход се намира проломът на река Драматица Ташлък. Поради незначителната дебелина на пластовете над пещерата (10 – 30 метра), както и малкия брой странични отвори, през зимата температурите в пещерата са относително високи (15 – 17°С), а поради намалената циркулация на въздуха там тя се запазва постоянна. Освен това поради намалената вентилация и увеличената влажност през зимата, през пролетта влажността в пещерата е твърде висока (относителна влажност 95 – 105 %), като колебанията ѝ през годината са незначителни.

За образуването на 2 милиметра от един сталактит са необходими 100 години. На едно място виждаме един сталактит и един сталагмит, на които им трябва около 2 см, за да се свържат. И някой от нас се пошегува, като казва – „Е, добре де, ще дойдем пак след 1000 години да ги видим свързани“

А на връщане се движим само на фона на малко лампички, осветяващи само алеята. Обиколката трае около час. Излизаме и имаме още около 40 минути, за да ядем, пием кафе и кой каквото иска. Аз си похапнах вкусен сладолед. Следва

пътя за България

Минаваме през Илинден – Екзохи. Няма никаква опашка. Тук някъде на около 14 км, се намирала онова природно богатство – мечките, дето Бриджит Бардо там спонсорирала, чували сте историята сигурен съм. На този пункт има един тунел, половината гръцки, половината български. И по средата на тунела – знамената на България, на Гърция и на Европейския съюз. Няма смисъл да ни се казва, че вече сме в България.

Разликата е очебийна – фасадата и изолацията на граничните постройки вече са обелени, олющени и неподдържани. От тук следва пътя към

Гоце Делчев

Отбиваме се в града, за да обядваме. Спираме на автогарата и имаме около час и половина да си похапнем. Тръгваме заедно и се разполагаме в една доста голяма кръчма с тераси и на открито:

Механа „Ванита”, която се намира съвсем близо до автогатрата, в края на уличката, която продължава нагоре.. Разполага с интериор в битов стил, разпределен между три зали и лятна градина с много зеленина. Предлага традиционна българска кухня, барбекю, богат избор на напитки и обедно меню.

Типично битова обстановка, големи дървени маси. Навсякъде дърво – покрив, бар, по стените също елементи от българския бит. Само дето обслужването беше много неориентирано. Няколко сервитьора един след друг обслужваха хората в откритата част, а само един, нас – цялата група… И не може да запомни кой какво си е поръчал. Донесоха на една жена боб, ама той не бил по нейния вкус, бил на яхния и с много подправки, а тя го искала на чорба, женски прищевки, не го искала… И аз викам на сервитьора да ми го даде на мен – не ме бърка на чорба ли ще е, на яхния ли ще е, с подправки или без. И да го добави към моята сметка… Ха, така си мислех, че ще мога да изям този боб, докато стане това, което си бях поръчал – две кебапчета с гарнитура варени картофи, които още се бавеха… А времето за храна ни привършва… Така тъкмо си изядох боба и се гласим да си тръгваме, когато ми сервираха моето – две дълги кебапчета с много картофена гарнитура… Няма как да го изям това нещо. Опаковат ми го в кутия за в къщи, плащам 6 лева и си го отнасям. А сега да видим този обяд дали няма да ми излезе безплатен… Развалих 10 лева, останаха ми 4, а точно до автобуса имаше ЛАФКА, откъдето си купих един билет от детелинките с калинки на Националната лотария. Давам 2 лева, търкам си го в автобуса и от него излизат 8 лева. Които ми покриват както обяда, така и самия билет. Имам си и храна, която ям чак до прохода Шипка през целия ден. А по пътя изпих само две кафета по местата за почивка – едното на

Юндола,

където спряхме на един площад, на който имаше много сергии. На тях местното население продаваше масло, кашкавал, боб, мед, подправки и други там родопски лакомства. А на стената на заведението имаше табелка, на която пише, че „Тук през 2005 година д-р Фратев откри астероид“… И още едно кафе малко след Пловдив – на една бензиностанция.

На Юндола в България – надпис пред заведението,където спирахме за почивка. Кой ли е този доктор Фратев и как ли се казва астероида?

На Юндола в България – надпис пред заведението,където спирахме за почивка. Кой ли е този доктор Фратев и как ли се казва астероида?

През цялото време по пътя из България ни обясняваха кое къде, какво е, забележителности. Тогава се чувствах все едно чужденец, на който обясняват какво има в България. Минахме през Добринище, Банско, Разлог, Белица, Якоруда, стари къщи, бараки покрай реката, Юндола, Белово, покрай Пазарджик, покрай Пловдив, Карлово, Калофер и през Шипка – цял ден… Имах усещането, че обикаляхме повече из България, отколкото из Гърция…

Прибираме се малко след 22 ч. И тук е края на тази прекрасна разходка след напрегнатото ежедневие.

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атон – на картата:

Атон



Booking.com

Публикувана на 07/15/17 15:53 http://patepis.com/?p=74698

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

Реклама:

  • Изпращане на съобщение до медиите

Реклама: