07/17/17 09:19
(http://ivo.bg/)

Руското пиянство не е битово-здравословен проблем

images

В Русия (пак) обмислят административни мерки за ограничаване на вредата от алкохолизма. Този път щели да забраняват продажбата на алкохол в почивните дни. Което напомня на залеза на СССР, когато също въведоха забрани за продажба ( каквито и в момента действат в Русия на местно и регионално ниво), но постигнаха уголемяване на опашките за алкохол в разрешените за продаване часове и бум на спекулата със смъртоносни ментета.

Иде ли краят на Руската Федерация, ако приемем аналогията с  последните години на СССР?

Проблемът на Русия и руснаците е, че осъзнавайки тежкия си проблем с алкохолизма, там се борят с него типично по руски. И в САЩ се опитаха по време на “сухия режим” през първата половина на миналия век да забранят алкохола, но се отказаха под натиска на логиката, че “където е текло, пак ще тече”.

Днес средностатистическият американец се радва на далеч, далеч по-голяма продължителонст на живота, отколко руснака и това е резултат от многократно по-високия жизнен стандарт на американците, за повечето от които алкохолът не е убежище от несгодите.

Руснаците не са световни шампиони по употреба на алкохол на глава от населенето. Точно затова трябва да си зададат въпроса защо за Русия пиянството е толкова доказано тежък здравословен проблем с размерите на пандемия, с който се свързва изключително ниската продължителност на живота в една държава, претендираща за величие.

Като казвам, че в Русия се борят със себе си в това отношение типично по руски нямам предвид неефективността на антиалкохолните мерки- на това поприще, да повторя, се е провалял дори и прагматичният американец. Имам предвид друго- че руските власти бягат като дявол от тамян от истината, че пиянството е преди всичко социален финомен, при това наследен. А вече и наследствен, защото се е превърнало в национален манталитет, с който не искат и май не могат да се справят, ако не си го признаят първо.

Не веднъж ми се е налогало да обяснявм на чужденици манталитетната разлика между българите и руснаците, с които ни бъркат под влияние на собствената си слаба информираност. За целта давам пример за разликите между един български и един руски пияница.

Целта на руския пияница е да се “отреже”- колкото се може по-бързо и по базпаметно. Ако е в състояние да се държи на краката си ще направи всичко възможно всички да видят позора му, с който странно ( според мен) се гордее. Но ако е припаднал, на следващия ден ще се похвали как се е отцепил и че нищо не помни. Това минава за проява на мъжество и подрастващите, на цели тълпи ( както може да се види на публични места в Русия), копират това поведение.

Българският пияница, ако говорим за такъв, а не просто за употребяващия алкохол, като правило не се гордее , че не се държи на краката си и опитва ( по смешния за трезвите наблюдатели приянски начин) да прикрие факта на своята безпомощност. Дори и при тази мъгла на съзнанието повечето нашенци се опитват да запазят някаква форма на достойнство. И ако пияният до козирката успее да пребори земното притегляне, това ще е поводът му да се похвали какъв е юнак- обърнал цяла бутилка нещо си, но въпреки това “никой не забелязал” как се е натряскал.

Не правя това сравнение от някаква патриотична гордост. Фактите обаче са си факти: руските пияници посягат към алкохола заради забравата, а българските – предимно заради забавата.

С други думи в Русия трябва най-напред честно да си признаят какво е онова нещо, от което руснаците масово искат да избягат чрез отключване от действителността с помощта на алкохола? Какво друго искат да забравят, ако не своя живот, който не харесват : при царя, при господаря в Кремъл днес- все едно. Да се натряскаш в Русия е национален спорт в дисциплината бягство от действителността- такава, каквато масово фрустрира руснаците, от които обаче властта изисква дружно да я подкрепят и прави каквото може за подклаждане на патриотичното опиянение от величието на държавата като международен побойник ( но само срещу слабаци), за да компенсира гледката и усещането за некрасивата реалност в самата страна.

Нищо няма да се промени в Русия преди там да се преобърне пирамидата на философията, че човекът е нищо, а държавата е всичко, заради която всеки е длъжен да се жертва. С акцента върху могъществото на държавата за сметка на елементарното човешко добруване Русия е обречена да влачи самоубийствения за населението манталитет, който ражда все повече изостаналост срямо народите и държавите, в които човекът е на пиедестал и от тази висота твори блага многократно по-ефективно от (доброволно, доколкото възпроизвеждат това мислене като някаква фатално възприета “руска съдба”) заробените индивиди в последната империя ( на злото, извършвано на първо място спрямо собствения народ).

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

Реклама:

  • Изпращане на съобщение до медиите

Реклама: