Двама българи навръх Великден при статуите на о. Пасха

04/25/11 22:25
(http://e-vestnik.bg/)

Двама българи навръх Великден при статуите на о. Пасха

Продължение, виж първа част от пътеписа на Румяна Николова и Николай Генов - “Двама българи навръх Великден на Великденския остров”

Снимки: Николай Генов

Наша хазайка е Лори, около 40-годишна, мургава, с гъста коса и сплескан полинезийски нос като на моделите на Гоген. Тя е коренячка и очевидно е моторът на семейния бизнес, който върви добре, благодарение предимно на японски туристи, сред които се вклинихме и ние. Съпругът й – чилиец с напълно нашенското име Иван, е работлив мълчаливец. Безплатният превоз от и до летището е май единствената привилегия, с която стопаните удостояват гостите си на острова. Останалото са стъписващо високи цени на всичко – ако в Чили те са двойни спрямо българските, тук може би надминават четворната разлика. Но така става, когато човек яхне носталгията на детските си мечти и се понесе на крилете на своето въображение…

Хотелът ни напомня места, където сме живели в Шри Ланка или Мианмар. Едноетажна къща с дълга тераса, засенчена от цъфналите клони на гъсти бугенвилии. Пред нея се шири зелен двор, обрамчен от бананови дръвчета и декоративни храсти, сред които невероятен розов хибискус с цветове колкото малки дини. Такива са всичките къщи в Ханга Роа. А тъй като нашата е малко встрани от централната улица, спасени сме от непрестанния рев на джиповете под наем и сутрин ни буди петел.
Според хазаите ни, в Ханга Роа има около 1000 автомобила. Основният проблем бил транспортирането им дотук. По въздуха било по-скъпо, но докато пристигнели по море, ръждясвали от солта. Любимата марка на местните e Suzuki Vitara, какъвто имаме в София и ние. Като знаем колко е ръждясал нашият, нищо чудно предишното му домуване да е било тук.

Впрочем снабдяването с почти всички стоки, както и с газ за горене, е проблем за местните. Ако някой си мисли, че да живееш на изолиран остров е песен, трябва да добави към мелодията й и малко по-минорни ноти. Почти нищо, освен малко зеленчуци, някои плодове, месо и морски дарове, не се добива тук. Всичко се изписва от континента и затова тук струва повече, отколкото там.

Колко странно е, че в книгите за острова бяхме чели, че дотук се стига след дни наред плаване с кораб, а ние дойдохме само за някакви си пет часа с голям самолет, който стовари поне 150 жадни за приключения като нас от най-различни националности. И първото нещо, което направихме, почти като доказателство, че светът е твърде малък и достъпен, а ние ни най-малко не сме изолирани насред океана, беше още с настаняването си да разговаряме с приятели по скайпа.

Нетърпеливи, малко след това направихме и първата си разходка. Съвсем близо до нас е един комплекс от три церемониални платформи аху, с леко пирамидална форма. Върху едната от тях са издигнати 5 моаи. От единия е останала на място само основата, отчупеното тяло лежи наблизо. На съседната платформа има още един моаи, а друг с шапка в съседство е реплика. Единствено той има очи. Някога всички моаи „гледали”, но тъй като правели очите от корал, те били крехки и се чупели.

Тези кръгли камъни са любими на езотериците. Смятат ги за пъпа на света, носещи тайните на всемира, в които се пресичат всички енергийни линии на земята. Снимки: Николай Генов

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/25/11 22:25 http://e-vestnik.bg/11612/dvama-balgari-navrah-velikden-pri-statuite-na-o-pasha/