Атолука в Родопите – утопичното селище

09/16/11 07:23
(http://e-vestnik.bg/)

Атолука в Родопите – утопичното селище

Ако донесеш тук вкиснато вино, то се оправя, а въздухът лекува безнадеждно болни

Снимки: авторката

В едно хипотетично издание на пътеводител на скритите кътчета в България Атолука би заемала достойно място. Курортното селище с име, звучащо като индианска местност, се намира в Западните Родопи и на картата съществува с името Васил Петлешков. То се намира на четири километра от с. Равногор, в регион, в който са и историческите градове от Априлското въстание Батак, Брацигово (16 км), Перущица. В Атолука няма обезлюдяване, безработица и други видове социална „чума”, типични за други български селища. Причината за това е, че селището е ваканционно и там никой няма адресна регистрация. В настоящето там има само 450 частни вили и нито едно парче частна земя, тъй като площта на селището принадлежи на „Горски фонд”.

В Атолука има хора около едва два месеца в годината – през юли и август, и дните около празници като Нова година. Там няма адресна регистрация, като в община Брацигово още си разказват как преди време един старец направил опит да се регистрира, но го посрещнали единствено със смях. Атолука не е известна туристическа дестинация. Дори в намиращия се наблизо град Пазарджик има хора, които не знаят за съществуването му.
Гордо стояща табелка в центъра на селището показва, че то съществува от 1906 година.
„В началото това вероятно е било временен ловен заслон. И ловците, които са идвали, постепенно са харесали мястото, и са започнали да го приготвят за идването си със семействата си”, разказва пазачът на селището.

Нейчо Кръстев, който е пазач от 20 години на Атолука, в продължение на месеци остава единственият човек в селището. Живее в Разногор със съпругата си, която явно е свикнала да го дели с Атолука. Докато стои на наблюдателния си пункт до централната селищна поляна заедно с няколко „ортаци”, пазачът разказва, че в миналото мястото е влизало във владенията на местен турски бей. Според разказа му водата там е била толкова студена, че когато конят на бея веднъж достигнал мястото и започнал да пие от течащ поток, замръзнал от студената вода и „се споминал”. Затова и, сполучливо или не, местността е наричана „ат” и „олука”, което идва от турските названия за „кон” и „студена вода”.