Доклад на ЕК: Правителството не се справя с икономиката

Европейската комисия обяви в сряда, че въпреки напредъка в ключови реформи, основните икономически предизвикателства пред България остават непроменени. Политическите планове на правителството са определени като уместни, но недостатъчно амбициозни – особено по отношение на пазара на труда, образованието и енергетиката, съобщи БНР. Оценката е част от новите мерки за координация на икономическото управление в ЕС, които предвиждат преглед на финансовата и икономическа политика на държавите членки в рамките на така наречения икономически семестър. Европейската комисия препоръча да бъде прекратена процедурата за прекомерния дефицит за България и Германия, тъй като са свели бюджетните си дефицити под от 3% от БВП. Рискът от бедност у нас обаче остава най-високият в ЕС и два пъти над средния за 27-те, а намаляването на бедността и социалното изключване са посочени като голямо предизвикателство пред българските власти.   Европейската комисия отбелязва, че заетостта в България е намаляла с 8 на сто за две години и продължава да спада, което налага преориентиране на политиките на пазара на труда, особено по отношение на младежката безработица.   "Създаването на работни места не е достатъчно високо в дневния ред на правителството”, посочва ЕК. Освен това е отбелязано, че България се представя зле в международните образователни изследвания, което говори за структурни проблеми в осигуряването на качествено образование.   Устойчивостта на пенсионната система още не е гарантирана, посочва ЕК и препоръчва допълнителни мерки.   Освен това качеството на публичните разходи, ефективността на данъчната система и бизнесклиматът са под оптималните.   България е зависима от енергиен внос от един доставчик по едно трасе, а вътрешният й пазар на газ и електричество не е достатъчно работещ, отбелязва още ЕК.   Други проблеми са ограниченото финансиране за малкия и средния бизнес, административните бариери и недостатъчно благоприятната бизнес среда. Научните изследвания са посочени като основна слабост, отбелязано е и че страната ни изпуска потенциала за растеж чрез иновации.   ЕК посочва недостатъчен административен капацитет при пътни, жп и водни проекти. Административната реформа се фокусира основно върху съкращения на служители, но опитите за отстраняване на други недостатъци са ограничени.   Независимо от стабилния напредък в последните две години, използването на еврофондовете остава ниско главно поради усложнени административни процедури и затруднения на предприемачите да осигурят съфинансиране.   "Значителни предизвикателства" има пред подобряването на бизнес средата и регулациите. Електронното правителство се отлага многократно.   Данъчната система в България се характеризира със значително избягване на данъци, нисък административен капацитет. Административните разходи за събиране на данъци са високи, както и времето, отделяно от бизнеса да си плаща данъците, се посочва в оценката.   Към страната са отправени 7 препоръки, първата от които е да продължи със строгата фискална политика. Следващите препоръки са за редуциране на рисковете пред стабилността на пенсионната система; ускоряване на мерките за младежката и ромската безработица; адекватна реформа в средното и висшето образование с акцент върху модернизиране на критериите, по-добра подготвка на учителите и достъп до образование на групи в неравностойно положение.   Препоръчва се също подобряване на качеството и независимостта на съдебната система, както и по-бързо въвеждане на е-правителство.   В сряда излезе и доклад на Европейската централна банка, според който нито една от осемте европейски страни, които могат да претендират за влизане в еврозоната, сред които и България, все още не отговаря на всички необходими икономически и юридически критерии.   Документът анализира напредъка, осъществен от осемте държави членки на Европейския съюз, които след време трябва да влязат във валутния съюз - България, Чехия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Две страни от Евросъюза - Дания и Великобритания не желаят да са част от еврозоната.   Сред анализираните критерии е нивото на инфлацията. Само три страни (България, Чехия и Швеция) отговарят на този критерий. В другите страни "въпреки сравнително слабата икономическа среда" инфлацията е доста над "референтната стойност".   Всички страни с изключение на Швеция имат прекомерен бюджетен дефицит в средносрочен план (над 3% от БВП), отбелязва Европейската централна банка. За сметка на това всички страни, с изключение на Унгария, имат държавен дълг под 60% от БВП, който е друг ключов критерий.

Прочети цялата новина

Свързани новини: