Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Въпреки, че не се шуми много, през последните четири седмици войските на НАТО водят тежки бойни действия в провинции Кандахар и Гилменде. Целта е през летните месеци талибаните да бъдат изтласкани и контролът върху територията да бъде възстановен. Американски медицински екипи оказват двадесет и четири часова помощ на всички части ангажирани в операцията. Само през месец [...]

Лято е, жега, целият ефир е мортус, единствените предавания, който се снимат през юли и август са сутрешните блокове и новините. И все пак тъпотията не почива. По трите “национални” телевизии емисиите са идентични, едно и също се определя за “новина”, все едно един човек работи редактор и взема заплата на три места. Пресцентърът на МВР е на първо място, след това на министерствата, а от Общината – и вест ни кост откакто Бойко отсъпи поста. Репортерите и гледните точки на оператора са различни, а репортажите  – еднакви.

Онзи ден гледах “добрата новина” – някой забранил на плажните спасители да флиртуват с туристките. Един шемет с кърпа разказа как на младини се свалял с някаква рускиня по Нова. После по Битивито тоя същия разказа пак за същата рускиня. Обърнаха го на селската кръчма. Няма ли кой да пусне едни новини, които да не се опитват да са официози и да лижат срамните части на властта?

Това бе мотото на кампанията на МВР, която протече наскоро. От юни месец бях в екипа на Travel TV, които поеха разработката на този европейски проект, който имаше за цел да осигури информация за идващите  нелегално в страната чужденци за законите в България и начините по които могат да се защитят.

Кампанията включваше изработката и разпространението на плакати, филм, клип, флайъри  и брошури с цялата необходима информация на три езика- български, английски и арабски. Режисьор на филмчето с продължителност 15 минути, е Робърт Леви-човек, който аз уважавам и с работата си доказа, че го бива доста. Всеки, който е гледал филмчето може да каже същото. Аз бях консултант по проекта и заедно обсъждахме лицата и фона за плакатите и брошурите. Тъй като проектът е на МВР, той е насочен към нелегалната имиграция в България и начините хората, които идват в страната да получат информация още от границата.

В следващите картинки, с разрешение на телевизията, ще ви покажа плакатите и брошурите, които са раздадени по граничните пунктове и центровете за имиграция.

Плакат:

Флайър-отпред:

Флайър-отзад:

В прикачения файл може да изтеглите всички тези материали, както и брошурата с пълния текст: МВР кампания за имиграцията (.pdf) Всички материали са разпечатани в над 30 000 броя, разпределени по градове в България.

Абониране за нови публикации

by Adris Group d.d.

Една чужда идея, по-точно на колегата Майк Рам, но с ново звучене. Идеята за седмичен дайджест (линк с дайджест архива на Майк Рам) е интересно предложение и аз много искам да се случи нещо подобно. Ще цитирам неговия постинг, за да разберете за какво става дума:

„Идеята за седмичния блог дайджест ме осени внезапно, но се появи в точния момент. От известно време  разсъждавах над въпроса как човек да открие най-интересната, най-подходящата и най-необходимата информация в Интернет без това да му отнема целия ден. Информацията в Мрежата ни залива отвсякъде и дори търсачките не могат да се справят ефективно, особено, когато говорим за блог постове, в които се изразява лично мнение и истински стойностните публикации се различават значително по стил и език от новинарските статии. Мислех си, че трябва да може да се измисли някакъв механизъм, в който с ръчна намеса на редактори да се създаде най-доброто (естествено, по тяхна преценка) съдържание, което лесно да бъде открито и прочетено с минимално ангажиране на времето на читателя.

Оттук лесно изкристализира идеята, че трябва да се събират отделни публикации, които имат нещо ценно в себе си и си заслужава да бъдат показани пред по-широка публика. Разбира се, това изисква изчитането на огромно количество блог постове и създаването на някакви принципи и критерии, по които да се отсяват по-значимите статии, заслужаващи да бъдат публикувани ведин блог дайджест.

Работата не е трудна, но отнема много време. Освен това, реших, че е тъпо просто да цитираш един куп линкове – трябва да се напише кратък, но интригуващ анонс, който да привлече вниманието на читателя, а много често темите ме вълнуват лично и тогава към анонса добавям и своя личен коментар, което пък е предпоставка за интересна дискусия.

Оказа се, че едно седмично издание съдържа в себе си оптималния обем информация, която хем може да бъде прегледана за относително кратко време, хем дава на читателя достатъчно знания и идеи, които да поддържат мозъка му във форма.

Какви са критериите?

Критериите са прости: материалите да съдържат малко позната информация, да съдържат добре аргументираното лично мнение на автора, без да изпадат в догматизъм, да дават полезни съвети за бизнеса, отношението към хората и личностното развитие, да бъдат позитивни, а когато критикуват, да бъдат обективни и конструктивни. С други думи – всичко онова, което би могло да ни помогне да станем по-добри хора, по-добри професионалисти и да получим по-голямо удовлетворение от живота си.“

Та, покрай коментарите под публикацията, изкристализира идеята ми да се направи нещо подобно за блогъри, но със смесен или напълно чужд произход, които пишат на български или за България. В подобни блогове е интересна гледната точка на такива хора и тъй като аз съм със смесен произход би ми било интересно да видя какво ще се получи- един сбор от най-интересните публикации. Дали хора, като Ламот, Жюстин Томс, Енея, Люси, Анастасия ще се съгласят да избистрим идеята? :)

В поста си за богатите, футбола и не на последно място Серж Йофу, написах, че някои хора са свикнали да за парите като зло и. Оттук следва, че всеки, който ги притежава не е по-способен, интелигентен и предприемчив, а единствено по-зъл от останалите. Аз явно не споделям това твърдение и влизам в категорията на "гнусните капиталисти" и "врагове на народа", които на всичкото отгоре харесват големи футболни отбори.

За да обясня логично чудовищните си пристрастия публикувам откъс от романа на Айн Ранд „Атлас изправи рамене”. Става дума за слово, произнесено от Франциско Д’Анкония, крупен индустриалец в сферата на медодобива и наследник на огромно богатство:

– Значи мислите, че парите са коренът на всички злини? – каза Франциско Д'Анкония. – Запитвали ли сте се някога, какъв е коренът на парите? Парите са средство за размяна, което не може да съществува без произведени стоки и хора, способни да ги произведат. Парите са материалната форма на принципа, че хората, които искат да правят сделки помежду си, трябва да го вършат чрез покупко-продажби, като дават стойност за стойност. Парите не са средството на лентяите, които изпросват, това, което имате, със сълзи, нито на мародерите, които ви го отнемат със сила. Парите са станали възможни единствено благодарение на хората, които произвеждат. Това ли смятате за злина?

– Когато приемате пари като отплата за усилията ви, го правите само заради убеждението, че ще ги замените срещу продукта от усилията на други хора. Не просяците и мародерите придават стойност на парите. Нито океан от сълзи, нито всичките оръжия на света могат да превърнат онези късчета хартия в портфейла ви в хляб, който ви е нужен, за да преживеете утрешния ден. Онези късчета хартия, които би трябвало всъщност да са злато, са знаците на честта, вашият дял от създаденото от хората, които произвеждат. Портфейлът ви е израз на надеждата, че някъде по света около вас има хора, които не биха пренебрегнали моралния принцип, в който се корени смисълът на парите. Това ли смятате за злина?

[+/-] ...виж целия текст

Не ми се пише нищо. Ето една viral класика:

И незабравимата битка с тръбни ключове

След дълго разлистване на краткото меню в Дивака поръчах така чакания обяд. Междувременно заредих foursquare приложението и избрах местонахождението си. Вече бях опитал пилешката супа и бях отпил от изпотената халба бира, когато се появи и приятел и колега от работа. Първите й думи бяха “Супичка, а?”. Ако не беше foursquare, можеше и да не успеем да си разменим уикендски поздрав.

Най-накрая седнах да тълкувам данните от проведената анкета сред потребителите на foursquare в България. За да е по-лесно, съм разделил резултатите на глави – демография, ползваемост, мотивация, дестинации, за компаниите. На този адрес можете да разгледате и свалите данните от анкетата. Махнал съм единствено последната колонка, в която питах за контактите на анкетираните.

Демография

И така. Ако приемем, че попълнилите анкетата оформят представителна извадка за потребителите на услугата в България, то в основната си част те са мъже. Жените или не искат да си признаят, или наистина представляват едва 18% от виртуалното население във foursquare. Да споделят къде са е еднакво присъщо за дамите на възраст между 18 и 24 и за тези от 25 до 30 години. За разлика от тях мъжете покриват почти целия възрастов диапазон, като най-много са тези на възраст между 25 и 30 (50% от мъжете), следвани от възрастовите групи “31 до 40”, “18 до 24” и “41-50”. Причините за това могат да се търсят в мобилното снаряжение, техническите знания и привързаността към социалните мрежи.

Във всички случаи демографската картина ще става все по-цветна. Особено впечатление прави фактът, че foursquare не е толкова популярен сред най-младите – в графиките не присъства никой под 18 години. Споко! Предвид рязкото покачване на регистрациите след оповестяването на Facebook-овските Places демографската пирамида може и да се размести съвсем скоро. Нещо повече, Facebook е на път да покаже на над 500 милиона свои потребители, че могат да споделят със своите приятели не само снимки и кратки съобщения, но и къде точно се намират. Можем да очакваме полезен за foursquare spillover-ефект. Mashable питат кое точно ще предпочетем – Places или foursquare. Резултатите от анкетата сочат, че 57% са за foursquare, a още 8% ще използват и двете услуги (към датата на публикацията).

Ползваемост

Foursquare заработи през далечната 2009 година. При все това в България 55% от потребителите на услугата я използват от съвсем скоро – между 1 и 3 месеца. Те не са и от най-активните – споделят къде се намират едва по няколко пъти на седмица. По-привързани са тези, които използват услугата от по-дълго – до половин година. Те вадят телефоните си и пускат foursquare по няколко пъти на ден. Нещо подобно се наблюдаваше и при мен – отне ми време да свикна с новото социално занимание, докато то не се превърна в удобен начин да се запознавам с нови хора. В интерес на истината, от един момент нататък foursquare започна да предопределя и посоката, в която поемам – често предпочитам местата, които моите реални и виртуални приятели посещават, пък да не забравяме и препоръките, които повечето оставят. Тази статистика следва да се промени, когато компаниите развият някакво отношение към foursquare. На тази географска ширина възприемаме foursquare по-скоро като игра, състезание, отколкото като нещо, от което можем да извлечем някаква полза.

Мотивация

Най-интересна ми беше мотивацията зад регистрациите във foursquare. Въпросът беше прост – “Защо използваш foursquare?”. Повече от половината (59%) са там, за да знаят другите къде точно се намират. Тъй като мовитите могат да бъдат повече от един, доста хора (55%) са отбелязали, че foursquare им върши добра работа и като пътеводител на градския изследовател – заради препоръките къде да отидат и какво да правят. Съществен фактор е и събирането на значки. Явно едни 45% от нас изпитват остра нужда да си припомнят пионерските времена. Едва 32% признават, че ги привличат и преференциите, които компаниите дават на своите приятели във foursquare. Хм, в България такива неща като кметски отстъпки все още няма, но нагласата е обещаваща.

Зададох и въпрос за препоръките и коментарите. Оказа се, че оставянето на такива все още не е повсеместна практика. Едва 9% са онези потребители, които често отделят време, за да напътстват останалите. Повечето се задоволяват с писане от време на време. После питах и за коментарите. Ще се опитам пак да направя разлика между двете. Препоръката се отнася за определена дестинация и я виждат всички хора, които я посетят. Тя представлява нещо от този вид: @ Starbucks: Tazo чаят е готин – зеленият действа адски освежаващо!. Коментарите са под формата на „shout“ – влизаш в заведението и добавяш няколко думички към обичайното съобщение, че си там. Писането на коментари е по-лесно и неангажиращо, затова и повече хора го правят. Честото коментиране важи за 18% от случаите, а “понякога” – за 41%.

Мотивацията се отнася и за писането на препоръки и коментари. Някои хора по този начин очакват да предизвикат дискусия и да привлекат вниманието на други с цел завързване на приятелства. По вкус и цвет товарищей нет, ама явно става работата. Други пък си поставят далеч по-безкористната цел да направят света едно по-добро място, спестявайки някому разочарование от “нещо гадно”. Разсмях се, когато прочетох следното: “защото, като всички други хора на света, мисля, че мнението ми е много важно за взимането на решения на другите :P”. Подбудите са изцяло лични. С пускането на промоции за най-активни и лоялни клиенти, обаче, би могло да се стимулира оставянето на повече и по-полезни коментари и препоръки.

Дестинации

Като заговорих за заведения, списъкът с дестинации във foursquare е огромен – кафенета, кина, музеи, библиотеки, градски паркове, хотели, ресторанти за бързо хранене или суши, корпоративни сгради и банкови клонове са само някои от тях. Аз го съкратих, за да ми е по-лесно да разбера кои са местата, в които най-често се регистрираме чрез foursquare. Реалния и виртуалния си живот хората обикновено синхронизират тогава, когато посещават ресторанти, кафенета, барове и дискотеки. С Васи си говорихме по тоя въпрос. Тя предложи, че не винаги е удачно да използваш foursquare. В света на социалните медии и споделянето винаги има такива случаи. И все пак, foursquare е забавна и полезна игра. Опитах се да открия едно case study (еквивалент на български?), но го няма никъде из записаните връзки. Горе-долу ставаше въпрос за компания, която раздава награди динамично, ангажирайки своите последователи в twitter, facebook и foursquare чрез платформата на foursquare. Те казват, че съответният подарък се намира на определено място и ще бъде там през следващия един час. Не е трудно да се измислят и други подобни предизвикателства, които да забавляват и постепенно да вдигат познаваемостта на бранда и посещаемостта на съответните места.

За компаниите – преференции и благосклонност

Въпреки че българските потребители на foursquare, изразяващи своята лоялност към определено заведение в интернет, не се ползват с никакви преференции, мнението на мнозинството (82%) е, че отстъпките и наградите са важни, много важни и много, много важни, превръщайки ги в съществен елемент от foursquare и отношенията клиент-търговец. Затова и 41% със сигурност ще бъдат по-позитивно предразположени към онези търговци, които са подготвили нещо за тях във foursquare. За 45% е достатъчно, че компаниите, освен във всички останали социални мрежи, са и там, за да подобрят поне с малко мнението си за тях.

Тъй като foursquare все още не е широко разпространен в България, зададох и още един въпрос – дали хората ще започнат да обръщат повече внимание на тази социална мрежа, ако компаниите я включат в своята маркетингова програма, придавайки на общуването още едно измерение – локацията. Не ме учудва, че 68% са убедени, че в такъв случай услугата ще привлече повече привърженици. Още 23% ги подкрепят малко по-плахо с “почти сигурни сме”.

Съвсем скоро, надявам се, компании в България ще се пробват и на това бойно поле, затова се опитах да проуча нагласите. Не всички анкетирани споделиха идеи, но дори и малкото са безспорно ценни. Повечето се въртят около програми за лоялност, които гарантират намаления и брандирани подаръци. Важна е една от забележките, че тези преференции трябва да са специални и да се отнасят само за онези, които използват foursquare. Ако 5% отстъпка от цената на днешния специалитет, например, получи и съседът по маса, който дори не знае какво е това foursquare, с нищо няма да се почувствам привилегирован. Има голяма вероятност да спра да посещавам заведението. Хареса ми много и идеята за снимка на кмета – точно като работник на месеца. Един от анкетираните засегна и въпроса за обратната връзка – компаниите да следят какво се говори за тях в тази мрежа и да реагират, отговаряйки на коментарите, например. Неудобното в случая е, че API-то на foursquare все още не предлага подобна функция. Но работели по въпроса. Наскоро пуснаха инструмент, с който едновременно да се управляват т.нар. specials в множество заведения.

Поддържам списък с всички базирани на foursquare кампании. Скоро ще го публикувам.

А твоите идеи?

Аз @ foursquare.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Отговорът на въпроса „Защо гладуват в Етиопия?” е прост. Гладуват, защото никой не ги стимулира да ядат. Никой не организира комуникационна стратегия и рекламна кампания, която да разясни колко хубаво нещо е яденето. Да каже, че то е не само плезно за организма и приятно за сетивата, но и важно средство за постигане на обществено уважение – аз се храня, следователно съм достоен член на обществото. Бедата е, че етиопците нямат като нашето Министерство на финансите, което да отдели милион и половина лева за рекламна кампания, която да каже на етиопците да спрат да гладуват и да започнат да ядат. Ето защо етоипците гладуват.

Има една такава обществена поръчка под № 00210-2010-0010 в Агенцията за същите такива, обявена от Министерство на финансите. Заглавието на поръчката, предоставено от възлагащия орган е:

Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска

Тоест държавата ще похарчи милион и половина за рекламна кампания, резултатът от която трябва да бъде да се стимулират хората да потребяват. Види се, държавата с прискърбие е разбрала, че хората не обичат да потребяват, че не са досттъчно мотивирани за това. Мразят да си купуват храна, мързи ги да си купуват дрехи, не им се занимава с глупости като това да купуват лекарства, да ходят на заведения и на почивки, да образоват децата си, да четат книги, да ходят на театър и на кино. Не желаят да придобиват жилища и да се возят в леки автомобили. Затова трябва да бъдат стимулирани* да потребяват. Оставям настрана стряскащия термин „вътрешно потребление в подкрепа на фиска”, защото той е енигматичен и крие много въпроси като например каква е далаверата на фиска от това, че съм си купил салам (задължително от вътрешния пазар) и ако има далавера, то не е ли малко алчно от страна на фиска да иска да има интерес от всеки залък, който хората изяждат. Дори и кейнсианците настояват за увеличение на потреблението в интерес на потребителите и бизниса, а не в полза на фиска, но очевидно сме станали вече толкова социалистическа държава, че дори кейнсианството ни е тоталитарно. Оставям този термин настрана и се мъча да си представя какви конкретни реклами ще включва кампанията за „стимулирането на потреблението”. Ето телевизионен клип в който главно действащо лице е героят на нашето време – бивш квартален и настоящ политически функционер, той има открито пролетарско чело и чуплив алаброс, отметнат гордо назад. Излиза от фурната, притиснал до гърдите си ръчен хляб, от който се вият нишки ароматна пара. Героят на нашето време отчупва дебел крайшник с лапите си челични, отхапва от него, замижава блажено (от което се появяват ситни бръчици по обветреното му лице) и търкайки корема си с кръгови движения казва: „Вкусно! Купи си и ти!”. Или пък: Героят на нашето време се е прибрал след уморителен управленски ден, потребил е ракия, салата и мусака, потребил е турски сериал по телевизора, потребил е и няколко бири, пък е решил да си легне, за да потреби и Героинята на нашето време. Разпищолва бархетната й нощница, а тя свенливо посяга да загаси нощната лампа. „Недей! – сгълчава я Героят – Ние потребители на електричество ли сме или лукови глави! Ще те онодя на светло, защото трябва да потребяваме вътрешно в полза на фиска!”. Няма. Няма такава публика, която да остане безучастна към толкова мощна рекламна кампания в подкрепа на стимулирането на потреблението. Няма такава публика, която, след като я помолят толкова културно, да не преосмисли безотговорното си поведение и да не се хвърли да потребява като луда. Но ако случайно се окаже, че има такава публика и че ако въпреки щедро изразходения милион и половина, хората продължат да не потребяват, стискайки дребнаво окаяните си стотинки, тогава не остава друго, освен нещата да се вземат от ръцете на Министерство на финансите и да се дадат в ръцете на Министерство на вътрешните работи. Нашата полиция ни пази. Пази ни дори от самите нас, когато изпаднем в тежки моменти на умопомрачение и престанем да потребяваме, с което пречим на търговците да плащат данъци на правителството и то, горкото, се оказва принудено да отчете нов дефицит в бюджета и да се черви пред чужденците. Дойдат ли нещата при МВР, за него вече не е проблем. За 24 часа ще обяви национална операция „Непотребяващите”, която ще се състои в арестуването на всички притежатели на спестовни влогове (щом спестяват, значи не потребяват) и национализирането на влоговете. Във всеки махленски бакалия ще се инфилтрира полицай, който ще стои скрит зад вратата и ще арестува всеки минувач по улицата, който подмине магазина, без да влезе в него и да потребява в подкрепа на фиска. Така потреблението ще скочи и при работодателите ще се влеят свежи пари, които те с песен на уста ще преведат до стотинка на държавата под формата на данъци, такси и глоби. А откъде работодателите ще вземат пари за следващи заплати, с които работниците им да потребяват и да дават за данъци на търговците? Това си е работа на работодателите. Но ако обичат да намерят, иначе ще ги вкараме в затвора…

_______________________________________________________

Виктор Самуилов пише стихове, сценарии на анимационни филми, текстове на песни, стихове за деца, рисува карикатури и превежда книги. Автор е на поетичните книги за деца “”Безсърдечен грамофон” (1982), “Домашно море” (1983), “Ей така” (1987), “Между нас да си остане” (1989), “Ние, мушмороците” (2004), “Опако дете” (2005), “Чудовище вкъщи” (2009). Заедно с Доньо Донев и Димитър Бежански е съосновател на хумористичния седмичник „Тримата глупаци”. В него заема поста „безотговорен редактор”.

.

На форум “Родителство” Виктор Самуилов ще представи свои произведения.

.

Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?

Виктор: Да даваш съвети е като да даваш пари, без задължението на взелия ги да си ги изработи и върне – потъват в нищото. Ако не гледаш на всеки миг от живота като на чудо, което, макар и в най-малка степен сътворяваш и ти с изобретателност, добронамереност и енергия, и Световната Енциклопедия на Съветите не ще ти помогне.

Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?

Виктор: Да постъпят на работа като временни гидове в разгръщащия се пред малкия пътешественик свят, който невинаги е приказен, справедлив и уютен.

Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?

Виктор: Ами например, че децата нямат право да ни се смеят.

Горичка: Трудно ли е да си добър родител?

Виктор: Прощавайте за съвета, но който не спира да умува трудно ли е да си добър родител, нека не спира да ползва контрацептиви. Това е по-лесно.

.

Отмъщение

Аз като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее.
Татко пък да каже стихче подир нея.
Ако моите гости ги похвалят: ,,Браво! ” ,
ще им щипна силно бузките тогава
и когато стане ама най - най - смешно,
спешно ще ги пратя в банята отсреща.
Зъбките да мият и след миг да лягат.
Точно тъй! Да лягат и да спят вед-на-га!!!

.

Регистрирай се за форума

“Ситуацията, която имаме в момента във Франция, засяга много по-малко български граждани, отколкото граждани на други страни от ЕС, заяви още той. Според министъра целият проблем се експонира по неправилен начин, защото това е вътрешнополитически дебат във Франция, каза днес по Нова телевизия външният министър Николай Младенов по повод експулсирането на български роми от Франция, [...]

Продукти:
600- 700г обезкостено, пилешко месо
1ч.ч. ориз
5- 6с.л. олио
яйца- 2бр.
1ч.л. сол
30г краве масло

Приготвяне:
Пилешкото се слага за варене в подсолена вода. Когато кипне се обира кървавата пяна, изплувала на повърхността. Оставя се за варене на тих огън, 30 минути. После съдът се оттегля. Месото се изважда и реже много на ситно. Бульонът се прецежда. Връща се в съда и се поставя на загретия котлон. Добавя се ориза. Вари се до омекване на зърната. Към наситненото месо се добавя 1ч.ч. пилешки бульон. Разбърква се така че да се получи гъста месна каша. След това се добавя свареният ориз, олио, разбитите по- отделно белтъци и жълтъци. Всичко се обърква. При необходимост се овкусява със сол. Взема се тавичка за печене. Маже с краве масло. Пудинговата смес се разпределя равноимерно в съда. Пече се на умерена фурна 20- 30 минути.

Рецептата за този хляб, във формата на рак, видях в блога на Мария – My Cooking Book и ми се видя много хубава и лятна. Мисля че със сигурност ще впечатлите не само децата, ако успеете да го направите да прилича като този на снимката:)В блогът на Мария много подробно е описано и показано стъпка по стъпка как се прави.(публикува се със съгласието на My Cooking Book)

Прочете цялата статия:

Темистокъл поискал от жителите на о-в Андрос пари и се обърнал към тях със следните заплашителни думи:
-Идвам при вас, придружен от две богини - Увещанието и Силата!
Те му отвърнали:
-Ние имаме също две богини закрилници, които ще осуетят намеренията ти - Нуждата и Бедността!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Има по света племена, които преживяват от факта, че съществуват такива, каквито са. Живеят в джунглата на Амазония например, както преди половин век – незасегнати не само от 'бялата' цивилизация на конкистадорите, но и от околните им индиански империи. За съществуването на тези 'резервати' отделят пари правителствата, някои големи научни институти и най-вече – известен брой антрополози, които изследват бита на туземците.

Животът на тези хора е мизерен и, поне по нашите стандарти, безкрайно сив и тъжен. Единственият ресурс е именно липсата на всякакъв обществен напредък. Никакви са и шансовете за лично развитие чрез труд, образование и в крайна сметка – успех в състезанието на живота. Младите, естествено, напускат. Един от тези младежи, напуснали Амазонската джунгла, се казва Мануел Франциску душ Сантуш, известен буквално на целия свят с прякора си – Гаринча. Той преодолява мизерния си произход, глада в многочленното семейство, алкохолизма на баща си и тежките си (вродени и придобити от болести) физически недъзи, за да стане един от безспорно най-великите и известни спортисти в света.

Историята на Гаринча е позната и трагична, но едно е безспорно – тръгнал от най-ниския възможен старт, той развива таланта си и изцяло, без остатък изстисква възможностите, които Животът му дава.

В последните години с тревога наблюдавам една обществена насока, която охотно се насажда от повечето печатни медии у нас. Сякаш надеждите ни за стопански напредък неизменно са свързани с идеята, че "Някой" ще идва да "снася кинти", а на нас ще "ни капе".

Всичко май започна с твърдението, че г-н Симеон фон Сакс Кобург унд Готта ще доведе някакви свои арабски приятели да „инвестират в туризма“. Завърналият се заедно с г-н Симеон у нас Стоян Ганев бълнуваше някакви казина, пълни с руски и израелски граждани. Впоследствие властта на всички нива се унесе в блян за вечно повишаващи се цени на недвижимите имоти, строителство, ограничено до 111 000 кв.км. застроена площ и също така неизчерпаем поток от английски и (отново) руски граждани, изкупуващи некачествени апартаменти на космически цени. Очевидният край на имотния балон мина незабелязан покрай очакванията за приток на европейски субсидии, подлежащи на „усвояване“ без особено усилие.

Крахът на всички тези напразни надежди съвсем не сложи край на бляновете. Те просто се преселиха в трансцендентното, отвъдното, или по-прозаично – в далечното минало. Парите се предполага да „капят“ покрай древни тракийски оброчища, римски терми, царски скелети и най-сетне, поради очевидната нужда от чудо, свети мощи. И съвсем не искам да кажа, че мнозинството българи са мързеливи или наивни. Напротив – миражът за dolce vita far niente е натрапван упорито от управляващите и от слугински медии.

Особено интересно е, че обикновено го наричат "туризъм". Добавят всякакви епитети - селски, градски, културен, религиозен, медицински, сексуален, алкохолен. По същността си това представлява надежда, че – подобно на племената в Амазония – ще преживяваме благодарение на общо-взето външни за нас фактори, за които не сме допринесли повече, отколкото за мъченичеството на Свети Йоан Кръстител. Затова и властта „насърчава туризма“, като се грижи за подобни странични „атракции“ без изобщо да вникне в същността на този важен стопански отрасъл. А тя е проста.

За да „насърчи туризма“, стопанството и заетостта, властта трябва да се погрижи преди всичко за две неща:

1. Добри условия за малък и семеен бизнес. Прости и ясни правила на играта, справедливи данъци и такси, гъвкаво уреждане на сезонните трудови и осигурителни отношения, уреждане на режима на семейните предприятия.
2. Добра заобикаляща среда – чиста и съхранена природа, канализация, електроснабдяване, водоснабдяване.

Алтернативата е държавата да лъже хората, че могат да станат богати благодарение на фактори, които не зависят от тях. Малцина ще повярват, и единственият туризъм, който могат да развият, е подобен на този от Амазонските джунгли. Антрополози, психолози и социолози ще идват да изследват тези общности и техните надежди за чудотворно забогатяване. А талантливите – подобно на Мане Гаринча – ще тръгват от най-ниската стартова площадка и сами ще пробиват пътя си в един отнапред враждебен свят, в който властта насърчава не предприемчивите и трудолюбивите, а мошениците, свалящи звезди от небето.

.