Данните за графиката са взети от 66-ият Годишен статистически преглед на световната енергетика, изготвян и публикуван от гиганта Бритиш Петролеум (British Petroleum), за който ви говорих и показах наскоро в "British Petroleum: Българскот...

Марк Твен е добре познат на децата от цял свят, които го свързват най-вече с приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин, които заслужено придобили статут на класика в детската литература. Самият Хемингуей пише: „Цялата американска литература произлиза от „Хъкълбери Фин”. За издадената преди 150 години „Съвет към малките момичета“ (изд. „Лист“) обаче никога не бях чувала и ме...

В сезона на айрянте и тараторите по телевизията тръгна рекламна кампания на нови кисели млека. Всъщност, марките не са нови, а са още от 50-те години, но сегашният им собственик иска да ги превърне от регионални в национални – рутинна маневра: нова опаковка, вероятно нова цена, рекламна кампания, пласмент – нормалните неща.

Маркетинговият аспект на кампанията е достатъчно скучен и няма да се занимаваме с него. Но все пак ще подходим нàучно и ще се обърнем към стилистиката и художествената страна на рекламата и то не от гледна точка на естетическата ѝ стойност, а на нейния пропаганден и възпитателен ефект.

Каква е идеята?

В края на 50-те години се създават регионални млечни предприятия с цел да покриват нуждите на трудещите се по места. Те са над 20, но през 90-те биват приватизирани само няколко от тях: Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Шумен и Враца. Така стават собственост на частна компания, която и днес ги притежава заедно с марките им (от онова време, ееех…). От тези марки само една – Старозагорската – е позиционирана като национална, а останалите тлеят на регионалното си ниво.

Но ето че идва момент, в който собственикът решава и те да се лансират като национални. Та, значи, идеята е да се намери начин, по който да се мотивират големи маси потребители сред океана от най-различни кисели млека, повечето от които на практика абсолютно еднакви помежду си, да закупят тъкмо тези, на които е посветена и въпросната рекламна кампания. Как ще стане това? Много просто: като накараме консуматора да се идентифицира с продукта. Пише го в книгите.

Но за да се случи това, първо трябва да привлечем вниманието му. Главна характеристика на рекламите е техният стремеж към открояемост. Един телевизионен клип прекарва своя кратък 30-секунден живот, притиснат сред купища клипове като него, натъпкани до пръсване в рекламен блок, който трае десетина минути. За това време клипът трябва да изпъкне по някакъв начин, да бъде забелязан и евентуално запомнен. А това, с което ще бъде забелязан и запомнен, трябва да е нещо невиждано, нещо остроумно, оригинално и стряскащо.

Кое е това невиждано, остроумно, оригинално и стряскащо в нашите клипове на кисело мляко?

Формулата „като едно време“ сякаш вече взе да се изтърква. Въпреки че нашето кисело мляко има всички основания да заложи да носталгичните си корени в соца, то слага акцента другаде: дикторът, който чете текста на клиповете, говори на диалект, като се старае да постигне различните нюанси при мякането в Пловдив, Бургас и Шумен. И доколкото на съответните кофички пише „вкус от Бургас“, „вкус от Шумен“ и „вкус от Пловдив“, то диалектът, види се, ще да е част от този вкус. Добре че нямат подразделения и на запад, защото тогава сигурно щяха да рекламират „Кисеуо муекò от Риуа, тра-уа-уа!“.

Диалектите винаги са били обект на подигравка. Но в действителност не всички хора в тези градове говорят така. Например, старите граждани не го правят. Мнозина се стараят да се придържат към книжовната норма и успяват. Имам познати в градовете на киселото мляко от рекламата, пък и в други градове на изток от ятовата изоглоса[1], които говорят правилно като телевизионни говорители. Диалектите са обект на подигравка, защото масово се свързват с простотия и неграмотност, а не с географско местоположение или размер на селището.

Но ако публиката свързва диалектите с простотия и неграмотност, каква е причината те да се използват в тази иначе национална рекламна кампания? Може би тя следва логиката на едно старо, но неувяхващо изказване на министър-председателя Борисов в Кърджали: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“. Естествено, нито премиерът е прост, нито са прости в маркетинга на компанията. Обаче някой им е казал, че ако искат да продадат нещо, било то стока или идея, трябва да говорят на езика на купувача. И не само това. Целта е един наистина прост човек да бъде накаран да се почувства важен, именно защото е прост: „Абе, майната им на ония педали, дето говорят правилно и ядат с нож и вилица!“.

Да, така е най-лесно. Да положиш труд и да се гордееш с постигнатото е тегаво. Къде по-лесно е да се гордееш, че нищо не си постигнал и именно в това да е твоят чар; да показваш среден пръст на света, непоколебимо убеден във вроденото си съвършенство!

„Бил си прост! – казва рекламата. – Ами, прост си, но точно в това е твоята стойност! Точно с това си по-велик от всички лигльовци, които се натискат да ти дават акъл. А пък ако си купуваш от нашето кисело мляко, величието ти няма да има граници!“.

Внимавайте, защото рекламите възпитават! Никога не бива да забравяме, че те не са просто търговска комуникация, която ни информира за качествата на дадена стока. Те са изкуство, пропаганда и идеология.

Те определят ценности и дефинират морал. Те ни казват какво е добро и какво е зло.

Зло е да нямаш 4G в планината, когато си излязъл да се забавляваш. Добро е в праха за пране да има парфюмни капсули, които дълго-дълго освобождават аромат.

Зло е морковът да е нарязан на кубчета, добро е да е нарязан на спирали. Зло е началникът да иска да бачкаш на работното място, добро е да „отпуснеш“, да вземеш шоколадов десерт или разтворимо кафе и да си потопиш главата в аквариума от радост.

Зло е да нямаш пари за мол. Добро е да теглиш бърз кредит в рамките на 10 минути с незнайна лихва.

Но най-добро е търкаш талончета или да залагаш рождените дати на близките си и шепнейки молитви към Късмета, да се надяваш, че ще забогатееш и ще решиш всичките си проблеми.

Рекламите рисуват несъществуващи действителности, показват измислени светове, в които живеят преливащи от щастие измислени хора. По този начин те показват мироглед и налагат ценности. Но хайде, моля ви се, нека говоренето на диалект да не е поредната „ценност“! Всяка нация постига своята духовна идентичност чрез книжовния език и чрез културата си, така както постига политическата чрез териториалната цялост и държавните институции. Ако искате да развявате от автомобилите си българското знаме и да кичите стените си с портрети на Левски и Ботев, бъдете добри да се научите да ползвате националния книжовен език. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

[1] Ятова изоглоса – по името на старобългарския дифтонгичен звук Ѣ (Ят, Е-двойно) – мислена фонетична граница, която минава от Петрич през Пазарджик до Никопол и дели говорите на източни и западни. Източните са наречени неправилно „меки“ или „мякащи“.

Tweet

Класация на Ozone.bg – 14-20 август 2017 г. 1. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. Междупанелни войни, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 3. Колекция „Игра на тронове“, Джордж Р. Р. Мартин, Бард 4. Размерът има значение (размерът на талията), Александра Иванова, Милениум 5. Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното...

Колумбийски учени са установили , че изменението на светимоста на звездата KIC-8462852 може да се обясни с наличието на орбита около не я на екзопланети с пръстени . По рано учените допускаха присъствието на чуждоземи мегатруктури. Изследването на учените е публикувано на arXiv.org, а кратко за това може да се прочете на New Scientist.

Американският бизнесмен Илон Мъск представи първият скафандър на компанията SpaceX . Снимката е публикувана в личния Инстаграм на предприемача.

Ще сравним бомбастичните данни, изнесени от изданието "Капитал", за поредното гигантско престъпление в енерГЕПИката, за което своевременно и обективно ви разказах в "МЕГА енерГЕПИйно ужилване" (http://gikotev.blog.bg/...

Американската корпорация Lockheed Martin и НАСА са провели ключви изпитания на пилотираният космически кораб за многократно използване Orion, който се планира да бъде използван за полети към Луната и/или Марс. Тестовете са признати за успешни, по информация от НАСА.

Един сайт, който избягвам да цитирам, ми привлече вниманието с една малко известна, “позабравена” история за това, как по решение на ЦК на БКП е била “отрязана” главата на паметника на Чардафон в Гарбово и е била заменена с глава на “руски освободител”. Другарите не могли да понесат, че някакъв си деец на българското съединение ще има конна статуя като цар и затова възцарили руска глава върху вече готовото произведение на изкуството, сътворено от скулптора Илия Илиев.

Тази история не е “откритие” на въпросния жълт сайт, макар наистина да е разказана в публикацията с интересни подробностти за червените фанатици, които сигнализирали за “безобразието” с конната статуя, която вече била готова и поради похарчените за нея над 100 000 лева нямало как просто да я изхвърлят, поради което й “присадили” руска глава. По този начин скандално българската ( в условията на съветизирана България) статуя била русифицирана и така станала приемлива като паметник на руския освободител в Габрово.

Жълтият сайт, които претопля сега “новината”, прави изричната уговорка, че подобно нещо с “монументален паметник” едва ли се е случвало другаде в България по време на “соца”. Макар да знаем например как “народната власт” на практика отряза паметта за стотици български герои, които са си сложили главите във войните от началото на миналия век. Имената им бяха изписани върху войнишкия паметник в София. На мястото на паметника в тяхна чест властта монтира онова грозилище пред НДК в угода на режима и неговата фаворитка др. Живкова.

“Такава е истината за този МОНУМЕНТАЛЕН ПАМЕТНИК ( курсивът мой- бел. ivo.bg) в Габрово. Едва ли такава история се е случвала някъде другаде в България. Само изобретателните габровци могат да измислят такива неща”. http://retro.bg/imalo-edno-vreme/spomeni-ot-sotsa-komunistite-obezglavikha-pametnika-na-chardafon-v-gabrovobr-nbsp_13921.html

Макар и достта свенливо, тази история е загатната отдавна в реплика на в. “Стандрат”, известен напоследък като първата българска медия, която се похвали, че е преминала открито на руска издръжка след години мимикриране като българско издание. https://kafeneto.wordpress.com/2017/05/15/хибридна-новина/

“Паметникът на Чардафон Велики в Габрово има куриозна история. Когато конната му статуя вече е завършена от скулптора Илия Илиев, настава грандиозен скандал. Оказва се, че на кон могат да бъдат представяни само царски особи. За да не стане зян готовата скулптура, габровци набързо сменят главата на Чардафон с глава на руски воин и посвещават паметника на “братушките”. С идването на демокрацията скулптурата си възвръща предишната глава http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=229571

Още по-отдавна обаче същата истина е разкрита в статия на в. “Дневник” от 1 март 1997 г.  http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1431001_obezglaven_e_ruskiiat_voin_v_gabrovo/

С други думи, как в Народна република България се режеха глави на скулптури на български герои, за да се угоди на съветския колониализъм, не е чак тайна, но във всички случаи е факт, който на практика е подложен на маргинализиране на неудобната истина у нас чрез забрава и премълчаване- любим метод за промиване на мозъци, използван от московската пета колона.

А никак не е зле да се помни и да се знае, кой наистина се е изявявал като вандал, крещейки в днешно време “дръжте вандалите” колчем някой българин понечи да напише истината за съветската окупация върху фасадата на лъжливите по своето внушение “освободителни” жалони на съветското робство.

Share on Facebook

С 2500 участници от 89 държави бе открито в сряда 24-то издание на Пекинския международен панаир на книгата – най-големия книжен форум в Азия. Той ще продължи до неделя със специалното участие на издатели и автори от Иран, която е почетен гост на изложението тази година. Изложбеното пространство ще се простира на 92 700 кв.м., което...

Сборникът „Бащите не си отиват“ (изд. „ICU“) под съставителството на Невена Дишлиева-Кръстева ме привлече първо със заглавието си. Година по-рано бях прочела „Куфарът на брат ми“ и знаех, че подбраните от Невена изповеди заслужават специално внимание, но тези няколко думи на корицата веднага ме грабнаха и щях да прочета книгата, дори да не бях чувала името на съставителката. Отворих сборника...