Не гласувах и никога не съм го правила. Не може да ме навиете. Не се и чувствам виновна. Няма за какво. Тази игра не е моя и не я играя. Демокрация, овцекрация, комунизъм, мутризъм – все е тая. Знам ви аргументите - слушах ги и ги четох един месец. Щом не гласувам – съм проста, страхлива и безотговорна. Сама се прецаквам, но не само себе си, а всички вас, които толкова разумно и безстрашно заставате пред урната и го забивате – някои с удоволствие, други само и само да си го вкарате някъде. Освен че съм страхлива, автоматично съм виновна, че циганите гласуват, че баба ти гласува, че съседът ти е атакист. Вижте, никога не гласувам, но винаги наблюдавам. Пряко наблюдавам. Това е краткият социален мазохизъм, който мога да си позволя, за да се светна за пореден път, че тоя карнавал е леко отровен за вкуса ми. Пък и как не се смениха поне ролите в него. Крещите ми в лицето, че гласът ми е важен. Грешка - гласът ми не е важен, той ви е важен. Мразя да обобщавам за хората, ненавиждам...