Не се бе случвало много отдавна. Днес най-после ще направя едно от нещата, които наистина върша добре. Много добре знам, че ще бъде прекрасно. Ще бъде така, както е винаги. Ще чета прекрасни текстове, хората, които идват на моите неща, са прекрасни. Тази вечер най-сетне нещо прекрасно. Защото наистина ми писна. От шампионите по създаване на хаос. От Лепа Брена в Министерския съвет. От олимпийски шампиони, хванати на летището с колосално количество кокаин. От рушащата се столица, държава и всичко. От съграждани и сънародници (не от тези, които ще дойдат довечера да ме чуят отново!). Писнало ми почти от всичко, но аз почти винаги зная какво да направя... Зная, че ще чета стихове и текстове днес, че ще бъде хубаво и че това едва ли ще промени нещо, защото има огромна бездна между нас и светлината. Но поне знаем, че светлината съществува. Винаги зная, че съществуват една зала хора, които са с всичкия си. И аз ги обичам. Обичам. И това е обичайно.