Помните ли началото на деветдесетте? Ако сте старец – помните ги като времето на своята късна зрялост. И за вас това са тежки години на оцеляване и борба за насъщния. Но ако сега сте на моята възраст – към четиридесет - помните деветдесетте като времето на вашата най-цъфтяща младост. И така се вълнувате, когато си спомните за тях, че започвате да подръпвате стоящия до вас човек за ревера на сакото, да го потупвате по рамото и да му повтаряте, ахкайки и въздишайки: Помниш ли? А? Помниш ли... как тичахме оная нощ, пияни и целите мокри, а на сутринта... Така де – искам да кажа, че времето е такова, каквото го помним. А спомените ни зависят най-вече от сегашното ни състояние. Щастливият човек някак си открива, че чудно – но има предимно хубави спомени. А този, който е отчаян – трудно намира спасение и в спомените си. Паметта се оцветява от настоящето. Ту в топли, ту в студени цветове. Но - да говоря за деветдесетте. Тогава, ако помните, в България се изсипаха хиляди чужденци от...