Ами какво да ви кажа – оказах се прав. Четенето ми мина фантастично. Още на тръгване към бара знаех, че ще стане така и чак се забавлявах с обичайното леко притеснение, което неизменно ме обхваща преди всяко литературно четене. Любезните домакини се бяха подготвили чудесно, беше фрашкано с непознати, само две възрастни дами бяха притеснени от българския език, за което им се извиних. След четенето стана разговор без почти нито един тъп въпрос. Прибрах се вкъщи, сипах си ледена водка, жена ми приготви изящен малък сандвич с крекер, сирене и картофено кюфте. Не ме спохождаха мисли за идиотския свят навън. Знаех, че утре няма да бъде така, но сега – бе. Животът ни е луда работа. В България животът направи така, че издигна опитния над мъдреца. Радвам се, че понякога се оказвам прав и нещата се подреждат. А трябва да знаете, че в този свят, където щом трябва повече да знаеш от това, което можеш да докоснеш с ръка, където и да се намираш, винаги ще си несигурен... Само понякога не е...