Къде е Янето? Няма го.
Но нишата му е пълна. В нея е Никито.
Бареков.
Той има две неща – риза и кауза.
Ризата му е бяла. А каузата – справедлива.
Сценаристът му е работил по нещо като кандидат-студентска тема – традиция и новаторство в българската политика.
С бяла риза като бунтовник пред бесило Никито излиза сам срещу тираничната държава, за да я оправи. Довчера оправяше журналистиката. Но тя тясна за неговата душа е. И той се заема с държавата. В тази неравна борба неговото знаме е свободата (изобщо и на словото в частност).
Никито Бареков, когото оттук нататък за краткост ще наричам Н.Б., не е новост в този жанр.
Преди него тук бяха Яне Янев и Георги Петрушев с кодовото название “Жорж”.
Името на тяхната обща игра е: “Открадни каузата!”
Защо трябва да се крадат каузи? Защо да не крадем направо пари?
Защото, когато откраднеш кауза, може да ти падне цялата държава барабар с парите ѝ.
Не искам да кажа, че Н.Б. краде каквото и да било. Освен вниманието на наивните.
Така обаче той помага на други да крадат. Нещо като хлапетата, които ви разсейват, докато джебчията ви пребърква дискретно.
Какво става, когато откраднеш кауза в условията на демокрация? Тя не може да спечели мнозинство и да се превърне в закон. И по осъществяването ѝ трябва да се водят преговори. С онези, от които зависи мнозинството.
Жорж беше яхнал една много обща кауза – “на ползу роду”.
Яне беше далече по-специфичен – “ред, законност, справедливост”. Това беше злобата на неговия ден.
Н.Б. избра друга тънка струна – свободата (изобщо и на словото в частност).
Крадците на каузи не забърсват каквото им падне. Те избират онова, за което хората най са зажаднели. Защото то има потенциала да образува най-големи мнозинства.
Такива, каквито отдавна липсват на българския парламент. И без които на България все не се удава решителната крачка към достоен живот, ред, законност, справедливост и свобода (изобщо и на словото в частност).
Какво щеше да стане, ако нямаше Жорж и Яне? Дадените за тях гласове можеха да отидат в посока обратна на омразното статукво и да произведат резултат.
А статуквото в България винаги е омразно. Т.е. то е хронично бременно с промяна. Н.Б. е хапчето за аборт. Най-новото. То и предишните не позволяват на недоволството да роди промяната.
На изборите след 1997 г. България серийно помята. Нито едно обикновено мнозинство.
Кой не иска промяна? Този, който е доволен от статуквото. Огледайте се кои си живеят добре в него. Някъде сред тях са сценаристите на Н.Б. Които са му дали бялата риза и каузата.
Как се краде кауза? По два начина. Първо – като лековерните повярват, че я представляваш ти. Второ – като недоверчивите я зарежат, само защото и ти си я пипал.
Свобода на словото и Н.Б. Егати свободата…И егати словото.
Това е целта. Един глас по-малко. От Н.Б. не се очаква да спечели изборите. А да ги развали. Като вмирише каузата.
И най-светлата идея може да помръкне, взависимост от това кой я развява.
Така впрочем се провали европейската конституция през 2005 г. На референдума във Франция зад нея застана тогавашният президент Жак Ширак. В опит да си вдигне рейтинга. Французите обаче гласуваха против него и свалиха конституцията.
И сега имаме Лисабонски договор.
С какво се краде кауза? Не става само с приказки. Представете си Н.Б. да държи речи за свободата и против цензурата? Кой ще го слуша? Ще събере много повече публика, ако хвърля гюбеци с дудук в гащите – като на един клип от ранната му медийна кариера.
Ако сам не можеш да привлечеш внимание, вземи си от тези, дето го имат. Т.е. избери си голям враг между ...
