Малчо обичаше да разказва такава приказка на децата: Остарял, деца, най-богатият човек на земята, очите му вече недовиждали, нозете му не го носели, отслабнал гласът му. -Имам едно богатство - рекъл той на околните. - Искам да го оставя на внуците и правнуците си, но не знам къде да го скрия. Отвърнали му: -На сигурно място го потули, на дълбоко място! Отишъл старецът в най-дълбокия дол. Долът му рекъл: -От мене кладенецът е по-дълбок. Там зарий богатството си. Надникнал старият човек в кладенеца, но чул: -От мен реката е по-дълбока. Там отнеси своето богатство. Отишъл при реката, тя го пратила при морето. Застанал на морския бряг той, попитал: -Кое е най-дълбокото ти място, море, богатството си да зария? -При океана иди - отвърнало морето. - Той е най-дълбок. Тръгнал старецът океанът да търси. Срещнал вятъра. Разказал му грижата си. -Аз съм най-старият пътник на земята - рекъл вятърът. - Кръстосвам я, откакто се е завъртяла. Мене слушай: ако искаш нещо да скъташ дълбоко - на книга го запиши, изпей го на песен или го потули в багрите на светлината. Няма по-сигурно място от това! Послушал старецът добрия вятър и тръгнал книга да дири или песен да срещне, или багри да го огреят. А богатството, което носел в сърцето си и искал да ни остави, били четири думи: "ДЕЦА, ОБИЧАЙТЕ ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА!" И Малчо завършваше приказката си, като повтаряше или потретяше тези думи.
Атанас Стоянов  
Честит празник! :)