София /КРОСС/ Дневникът на о. Александър неизменно поразява с широтата на своя обхват. От него ще бъдат увлечени и ценителят на литературата, и любителят на политиката, срещнал се с тънкостта на съжденията по най-различни теми, но това, което поразява най-много, е дълбочината на религиозното осмисляне на живота. Всички всекидневни, частни явления, всички многобройни впечатления и оценки са сведени до най-важното - до висшия смисъл, който е вложен още в Божия замисъл за творението. Така че над всички противоборства и огорчения, над цялата критика и изобличенията в дневника надделява една основна тоналност и това е радостта в Господа заедно с благодарността към Него. В дневника са споменати много хора - учители от кадетския корпус, професори от „Св. Сергии", приятели и наставници, колеги от „Св. Владимир", студенти, познати, представители на всичките „три емиграции" -кръгът, с който общуваше о. Александър, бе изключително широк. Бяха му интересни всички хора. Той следеше събитията в Русия, радваше се на започналото там духовно възраждане, за което и сам допринасяше - с редовните си беседи по радио „Свобода" и разбира се, със своите книги. Последната си книга, Евхаристията: Тайнството на Царството, той писа направо на руски език - като дан на земята, която никога не видя, но която винаги смяташе за своя. И разбира се, дневникът позволява с очите на о