София /КРОСС/ Това е последният том от поредицата, с която се представя фолклорното наследство на Марко Цепенков. Частите му са три: етнографски материали, лични творби, писма и документи. Най-обемна и най-значима от научна гледна точка е първата част, в която са включени предимно технологични сведения за занаятчийските сдружения (еснафите) в гр. Прилеп. Основен акцент в описанията на еснафите е техният инструментариум. В оригиналния текст описанията на инструментите са илюстрирани със зарисовки, които са сравнително сполучливи и са направени от самия автор с мастило. Визуалните образи на описаните инструменти са включени и в тома, но за по-качественото им представяне са копирани с туш. В направените от М. Цепенков описания на еснафите в Прилеп има и някои негови наблюдения с оценъчен характер, които смятам за важни. Например във връзка с „напредока на прилепските еснафи и омаломощието им" авторът пише: „Докато немаше у нас машини за шев и други, всичките еснафи се множеха, напредваха и цъвтеха... Но като се внесоха у нас разни машини и като почнаха немски стоки да ни се внисат, при всичко що беха калпави, но нали по-евтини, ни конкурираха нашите стоки и от ден на ден не опропастиха, и туку речи, всичките еснафи се уничтожиха с изклучение на неколку еснафи"