Така си мечтая някой ден, вместо да четем рецепти за манджи, да четем със същото любопитство и настървение рецепти за успокоение и удовлетворение на душата. Храната за душата е неглижирана, изоставена, забравена в килера. Този глад може да почака, той не ти напомня за себе си три пъти на ден. Не ти пречи да заспиш. Може да преживееш и без да го задоволяваш периодически. Ако ти намалят заплатата, първо от разходите за него се лишаваш. Ако не нахраните душата си веднъж, тя няма да се разсърди, ще се свие в дъното и ще чака. Но не я забравяйте там, защото когато тялото сдаде багажа и се износи, само тя ще ви остане. Да не се окаже, че е умряла от глад? Предупреждавам ви. Важно е. Затова, когато мислите какво да сготвите днес, помислете и какво ще прочетете, ще научите, ще видите, ще чуете. Отнема по-малко време и от фитнес, и от пазаруване, и от кулинарстване в кухнята. Честно. Фантазирам си как един ден вестниците ще представят на страниците си по една добродетел, тъй както...