Неписано правило в класическия PR гласи, че когато не можеш да решиш даден проблем, трябва да създадеш друг, който можеш да решиш и с който да отвлечеш вниманието на обществото от първия. Практиката досега е доказала, че тази система работи безотказно в енергетиката. Например, когато се заговори, че "Белене" е много неизгоден проект, някой се сеща да каже, че руснаците ще ни осъдят заради спирането му. Или пък когато проблемът с дълговете в енергетиката опре до кокала, веднага се появява управленец, който да освежи вечната тема за цените на тока и парното и как може да ги намалим. Хората, естествено, се връзват - когато само за сметките за ток, парно, газ и вода отиват повече от 14% от доходите им всеки месец, изобщо, ама изобщо не ги интересува състоянието на енергетиката. Битовизмът така ги е сграбчил за гушата, че само срив в системата - разбирай прекъсвания на тока, може да ги накара да обърнат внимание и на този ефект от играта с цените. В тази ситуация най-учудващ е дебатът за промяната на закона за енергетиката, който се води в едноименната комисия в Народното събрание. Не че законът няма нужда от промяна, но вместо разговори как да се решат поне част от проблемите в сектора, се дебатира как да бъдат облекчавани условията за неизрядните платци на енергото