Чудно ми е как досега еклектичната архитектура на ресторант Тоскана (ул. Верила, на метри от Витошка) не е попадала на блогърски прицел.

Вълните от триъгълни стъклени профили се разливат между две коренно различни сгради. От едната страна е приятно и адекватно на името санирана стара къща, чийто вид донякъде страда от прилежащия платен паркинг. От другата е сграда, носеща всички белези на мутробарока - псевдокласически елементи, мраморна облицовка, стъклени витражи с овални арки, остъклена тераса на последния етаж, само куличката липсва. Зад затъмненото стъкло на зимната градина се виждат палмички, а флуидността на покрива е пресечена от фасадата към тротоара, решена в позабравената от късния соц дограма в бронзов цвят. Бонбон.