И така. Брат ми беше споменал вече магическата дума. Пътешествие. И сега духовете бяха изпотрошили всички бутилки и обикаляха нервни и свободни - извън тях. Имам предвид тия духове, които живеят в бутилките. Доколко един дух може да живее в бутилка е спорен въпрос. Може би става въпрос по-скоро за живеене не „в”, а „с” бутилката. Моят дух, както и духовете на брат ми и Джим, живееха в твърде дружески отношения с всякакви видове бутилки. Даже в момента, в който брат ми каза думата „пътешествие”, аз не издържах и от вълнение изтичах до малката кухня на първия етаж и извадих от хладилника бутилка бяло вино. Исках да почерпя волята ни за приключения и смелостта ни с по някоя и друга прекрасна глътка! И бялото вино - така слабичко и бледо - не беше най-подходящото питие за това, но в хладилника просто нямаше друго пиене. В началото на деветдесетте пиенето на бяло вино се възприемаше малко нещо като изискано декадентство. Или по-скоро като странно и мътно занимание. Бяло вино пиеха...