Медийната парадигма става все по-объркана. Глобализацията, социалните мрежи и *-сферите ебаха майката на традиционния издателски бизнес.
Първо печатните медии се свиват и оттам се печели по-малко и трудно. Масово издателите се започнаха мигриране към онлайн медии – за да установят, че там също е ташак и няма никава печалба. Сега махалото се връща обратно, пускат се вестници и списания без никакъв сайт, онлайн присъствие и съответно шанс да се възприемат и популяризират сред аудиторията.
Изводът е, че информацията вече няма стойност и няма бизнес в превеждането й от един език на друг. Единственият капитал на издателите са доверието към тях и ако не го продават под масата – са обречени на плавен спад.
Съществуването на печатен пазар в България също е една илюзия. “Вестниците” са пълни с полу-истини за послу-състояли се сензации, банален PR и натрапване на всякакви обществени паразити и реклама на мобилни оператори с неработещи счетоводни системи. Хората вече не плащат за информация, плащат само за долнопробни лъжи и малко сеир. Почти всички оживяли вестници са жълти, те са тип художествена литература и основното вярно е имената на хората в тях и чат-пат някоя снимка от неприятен за снимани ъгъл. Тук там-съществуват някаки островчета, по-затворени медии с вярна и годна за доене аудитория, но те са остатъци от миналото и няма как такива да бъдат тепърва създавани.
Това Бъдеще… докато го измислим какво ще е… то взе че стана настояще…