Директорът на голям завод говори на заместника си: - Поздравявам те с невероятните успехи. Само преди година постъпи при нас като общ работник, след месец стана бригадир, след два месеца - началник-смяна, после - инженер, три месеца по-късно - заместник-началник цех, след още два - началник-цех, а сега си мой първи заместник. Какво ще кажеш? - Благодаря, тате! Усмихни се, България! Както е видно и от горната история, трънлив и стръмен е пътят до върховете в йерархията. Това явно не отчайва българина, който масово мечтае за шефско място. А зложелателите нека си говорят, че нашенецът е мързелив и няма планове за бъдещето. Или пък, че е лош материал…