За първи път в историята на българския преход мюсюлмани въстават открито срещу ДПС. И то не някъде другаде, а в бастиона и избирателния район на Ахмед Доган - Благоевградския. Този бунт е граждански и знаков за демокрацията в България. Защото показа, че електоратът на ДПС не само се е еманципирал от т. нар. си политическо представителство и не го припознава вече за свое, но иска да отхвърли и феодалната си зависимост от местните кланове на Доган в Пиринска Македония. На бански диалект хората отсичат: „Не щем вече режимот!”, а млади имигранти, научили за събитията в Белица, гордо заявяват: „Нашите най-сетне се вдигнаа срещу режиму!”. Този конфликт има сложна предистория. За да разберем защо мюсюлмани и християни от северното поречие на река Места (в Рила) заедно се опълчиха срещу кмета Ибрахим Палев, наложен за трети мандат с грубата намеса на ДПС и гласовете на хората от селата и махалите в южното поречие на реката (в Родопския масив), трябва да се върнем повече от сто години...