Лещен и Ковачевица – на гости на тишината (2)

Продължаваме с разказа на Ренета за Родопите. Бяхме в Ковачевица вече, днес на ред е Лещен. Приятно четене: Лещен и Ковачевица – на гости на тишината част втора

Лещен

Глинената къща се оказва пълно разочарование. [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Лещен, глинената къща"][/caption] Представлява мешавица, между дома на Люк Скайуокър на Тауин, ирландска колиба със сламен покрив и о, проблясък, български стобор. Струва ми се безвкусна, да не кажа кичозна. Георги да я намира за ...интересна, но единственият въпрос, който буди у мен е: „На кого му е скимнало, че може да изглежда подходящо в България въобще, а камо ли в село, като Лещен, с каменните му къщи на по два-три ката?!?!“ [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Лешен, глинената къща"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Лешен, глинената къща"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="442" caption="Лещен"][/caption]

Добре, че е малка и е в края на селото.

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Лещен"][/caption] Преди, да стигнем до нея дълго се разхождаме в търсенето и. Тръгваме по една или друга учличка с надежда да попитаме някого. Въпреки едичничните шумове и откъслечните човешки гласове, които чуваме, компания ни правят само две кучета. Трябва да им се признае, че са гостоприемни домакини и ни придружават почти през цялата ни разходка из Лещен. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Попадаме на гледки къде по-красиви от "къщата на Ферд Флинстоун". Лещен Лещен, на стената има малка пещ. Докато обикаляме селото попадаме на къща с име „Галерия“. Тръгваме по стръмният калдаръм, който ни довежда до спретнато дворче. Къщата е затворена, но портичката към двора е отворена гостоприемно. В единият му край има пейки наредени така, че да разкриват чудесна гледка към селото под нас. Изгорялата и порутена църква направо ми бръква в душата. Личи си, че преди огъня мястото е било добре поддържано. На голямо дърво в градината са окачени най - идейните фенери, които съм виждала до сега. Електрически крушки вмъкнати в празни кратунки. Колко ли вълшебно е изглеждало това дърво вечер. Лещен [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Лещен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="537" caption="Лещен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Лещен"]Лещен [/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Лещен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Лещен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="414" caption="Лещен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Лещен"][/caption]

Къщите са същите както в Ковачевица но селото ми се струва по-малко. Заглеждам се с голям интерес по просторните чардаци. Забелязвам множество снимки, наредени на една стена. Стари фамилни портрети, сложени вероятно от находчив настоящ собственик, но в моето въображение висят там от години. Стопанката на къщата ги забърсва от праха, а домакинът седи на турско кафе в някой прохладен след обед и разказва на гостите си историята на прадедите си.

Харесвам много Лещен, но сърцето ми вече е останало в Ковачевица.

Край

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопите – на картата:

Още пътеписи от близки места: