Вие били сте някога дъжд? А аз - да. Днес бях ситен есенен дъждец.  Росях дърветата и играех с техните падащи листа - жълти, червени, кафяви. Посребрих асфалта, за да се покаже в него отражението на небето. Чуках по шапките на чадърите и се здрависвах с побягващите хора. Но листата падаха в калта и губеха ярките си цветове. Огледалото се разбиваше от тичащите стъпки, а хората под чадърите от моето чукане криеха лицата си дълбоко в яките на връхните си дрехи. Стана ми много самотно и мъчно. И заплаках. Вие някога срещали ли сте плачещ дъжд? Едно малко момиченце срещна. То отръска капката от дланта си и възкликна: -Мамо, дъждът е горещ - той плаче! -Сложи си ръкавиците и не се показвай изпод чадъра! - строго отвърна майката. Детето неохотно сложи едната си ръкавица и прошепна заговорнически: -Не плачи! Пак ще има слънце! И знаете ли какво, аз го послушах. И то излезе право.
Инна Сапега
Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!