Цялата ни досегашна история – стара, нова и най-нова, доказва, че българинът все още не се е освободил от своето детство... Той е лишен от чувство за историзъм и единственото, което сее през тринадесетте века след себе си, са митове и легенди. Според Шпенглер това е една от характерните особености на античния човек. Само че античният човек, като излезе от тази историческа възраст, оставя паметници на културата, доказващи прехода му през античността, докато българинът, минавайки, руши. Така излиза, че ние сме палавите деца на човечеството. В това има нещо красиво, нещо от семейния уют има, само че толкова дълго непорасналите деца по друг начин ги наричат и на психиатър ги водят – защото те сами не могат да отидат и от придружител се нуждаят. Защото на такива деца амфора да им дадат отпреди три-четири хиляди години, ще строшат амфората, за да видят, че нищо няма в нея... Даже това не е толкова страшно. Страшното е, че живеем с мисълта, че надживяваме тази амфора, с мисълта за...