Пиша това в поликлиниката. Какъв ще е краят на написаното зависи от изследването. То се нарича “натоварване”. Натовариха ме с един буркан глюкоза и сега на всеки час проверяват как организмът ми се справя с разтоварването. Някъде следобед ще е ясно дали имам диабет. Снощи лекарката погледна кръвните ми изследвания и каза, че – да, имам. Но трябвало да ме натоварят. Сега седя на дървената пейка в поликлиниката натоварена и си спомням как стигнах дотук. Вчера трябваше да дам кръв за изследване по повод на съвсем друго заболяване. Опашката пред лабораторията беше дълга и сутрешно нервна. Някакъв мъж бързаше за работа, някаква жена твърдеше, че е първа, а друга оспорваше, няколко възрастни се крепяха на бастуни, въздишахме и чувахме зад вратата лаборантките да се смеят на някакъв свой разговор. Не бързаха да отварят. Тогава се зададоха бащата и синът. Синът беше към 18 години, дълго, тънко момче, с руси връхчета и много гел на косата. Бащата беше с делова крачка, доволно лице и...