На какво отгоре искаме в ЕС да не се отнасят с нас като с гърци, след като по повод Шенген правим същото, което правят гърците – правим се на „дръж-ми-шапката”?
От момента на своето членство в ЕС, гърците живеят от шмекерии с еврофондове. Както ми обясняваше един грък преди 15-тина години: „Много е яко в ЕС, защото ония са пълни тъпанари. Взех им пари за отглеждане на маслинова горичка, зададе се проверка. Предния ден забучих едни фиданки, подострени отдолу като колчета, в една нива, тия дойдоха, гледаха и ми дадоха пари. Догодина ще им взема пари за винопроизводство. Като дойдат да гледат, ще взема бъчви с вино от братовчед ми, да им ги покажа, а после ще му ги върна...”
Месец-два по-късно от британския Форин офис ме запитаха: „Гарантирате ли, че ако ви приемем в ЕС, българите няма да се окажете новите гърци?” Не си дадох думата, защото си знам стоката...
Мина се – не мина десетилетие и половина и гърците бяха сгащени. От името на ЕС търпеливите германци започнаха да изливат пари, за да спасят земята на древна Елада. И нейните наследници веднага показаха, че вече не са в състояние да се приведат в изискуемия вид. Гръцкото правителство, вместо да наложи болезнените мерки, през които ние минахме през 1991-ва и отново през 1997-ма – започна да се прави на дръж-ми-шапката. Обещава чудеса от храброст, но все гледа да не пипа безбройните привилегии, с които гърците са се омотали, като с удобен пашкул. Затова преди месец европейските финансови надзорници си тръгнаха от Атина ръмжейки; и затова в момента поредният пакет помощи за Гърция е зациклил в парламентите на страните-членки на ЕС.