Когато инструментът, с който разполагаш е чук, всички проблеми ти се виждат като гвоздеи. Когато смяташ, че с милиционерски похвати можеш да решиш всички проблеми на държавата – започваш да забраняваш всичко. И особено по време на избори – тогава, когато народът трябва да се произнесе, дали да управляваш или – не.
Преди изборите от време на време забраняваха сравнително невидими за хората неща. Като например „зелената енергия” (със специален закон), или ровенето из сметките и проектите на БДЖ. После дойде забраната да знаем, какви решения – и как – взема Централната избирателна комисия. После ни казаха да не „политизираме” драмата в Катуница. Била криминална и те, милиционерите, щели да се оправят и без нас.
Наближиха изборите и забраните заваляха като ненавременен октомврийски сняг. Започна се с обичайните – например, да не можем да си купуваме пиене в събота и неделя.