Когато човек е самотен, не му се става сутрин от леглото. Струва му се, че вече никога нищо хубаво няма да се случи. А дори да има за компания кокошки, те не могат да компенсират празнотата в душата му. Точно така се чувстваше и дядо Петсън, героят на Свен Норквист от книжката "Как Финдъс се загуби, когато беше малък", част от страхотната поредица „Петсън и Финдъс“.
По днешните стандарти спокойно бихме казали, че Петсън е потънал в дълбока депресия. Но това в крайна сметка няма значение, защото добрите съседи си знаят работата. Един ден леля Фрида домъкна в къщата на Петсън кашон от грах „Финдъс“, в който се криеше най-добрият антидепресант – котенцето Финдъс.
Малкото разбойниче стана верен приятел на Петсън, та даже и проговори. Внасяше топлина, радост и веселие в живота на тъжния самотен старец и осмисли напълно иначе тъжния му живот. Но… (винаги има едно но!) една сутрин Финдъс изчезна! От малкото пухкаво коте не остана нито следа. Какво, като може да говори, щом не измяука и думичка!
Изпадна ли отново дядо Петсън в тежката си депресия или се размина само с панически страх, ще оставя на вас да разберете. Защото си заслужава да се насладите както на историята за двамата приятели, така и на чудесните илюстрации, дело на самия автор.
А аз? Започвам следващата книжка от поредицата :)
