Спешната помощ доста се дискутираше през годината. Проблемите им бяха финансови и организационни и затова Министерството на здравеопазването отправи предложения, които са на етап дискусия. Това каза пред БНР министърът на здравеопазването Стефан Константинов. Има различни мнения, но в крайна сметка трябва да ни интересува как пациентът да се чувства по-сигурен, защитен. Дали ще има реформа, зависи от това да се намери балансът между всички страни, но най-вече ни интересува пациентът. Решихме да включим всички заинтересовани страни в дебата. Абсурд е да се мисли, че Спешната помощ приключва с линейките, тя продължава в болниците, подчерта здравният министър. За бюджета Константинов каза, че сериозни промени в бюджета не е чул някой да предлага. "Този бюджет е бюджет на възможното. По-голям бюджет би ме зарадвал повече, но при условия, че не се знае утре какво ще стане в Европа, запазването на нивото от тази година може да го тълкуваме като малък успех. Определено този бюджет носи някакви реформи. Например бюджетът на НЗОК – над 2,6 млрд. лева, в него се запазват нивата на плащане към първичната и към специализирана помощ, и към изследвания. В този бюджет има повече пари за болници, защото към тях се прехвърлят онкологията, хемодиализата, парите за онколекарства. Преди 4-5 години имаше дълги списъци и чакания от по месеци за протоколи за изписване на лекарства", заяви Константинов. Той каза, че не са ощетени специалистите и общопрактикуващите лекари, а при зъболекарите увеличението е минимално с около 1 млн. Здравният министър посочи, че категорично здравната администрация се свива. "През последните 2 години над 1000 щата са съкратени. Само от сливането на два института бяха съкратени може би около 200 щата. Сливането на регионалните здравни инспекции и регионалните центрове по здравеопазване също доведе до намаляване на бройката", обясни Константинов. За плащането на болниците, здравният министър каза, че практически доходите им няма да намалеят и няма да бъдат в по-лошо състояние. /БГНЕС /www.bgnes.com