Социологът Цветозар Томов напусна преподавателското си място в Пловдивския университет, обиден от присъждането на титлата „доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков.
Цветозар Томов всъщност даде гласност на един стар за държавата ни проблем – раздаването на награди, титли и ордени буквално на килограм. Отличията у нас се дават за щяло и за нещяло и което е още по-притеснително – на хора, които нямат никакви заслуги и често дори са със скандална репутация. Уж най-голямото ни държавно отличие орден „Стара планина“ от дълги години се дава със същата лекота, с която антикварите в центъра на София продават стоката си. А „докторите хонорис кауза“, „архонтите“, „почетните граждани“ и дори самозваните професори у нас са толкова много, че могат да си сформират гилдия.
Проблемът с кухите отличия и титли е много по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед. Защото този проблем говори за девалвация на ценностите в обществото. Неслучайно преди няколко седмици премиерът Бойко Борисов отказа да стане почетен член на Съюза на българските художници. Неслучайно преди година и половина известният ни поет и писател Борис Христов отказа държавния орден „Свети свети Кирил и Методий“. И ненапразно повечето хора приеха решенията на премиера и на поета като достойни постъпки. С тези постъпки те дадоха знак към всички институции, които с лека ръка раздават ордени и титли, малко да се позамислят. Впрочем новоизбраният президент Росен Плевнелиев вече заяви, че една от първите му задачи ще бъде да преразгледа държавната политика за ордените. Дано наистина го направи.