Детство мое, реално и вълшебно. Не се тревожете, защото вече детството няма да ви е потребно. Не за друго, а скоро то ще бъде част от живота ви поне 8 часа дневно в работните дни. Ако извадите късмет, може и извънредно да се включи и през уикендите. Скоро нервните сутрини, аранжирани с псувни, че пак ни се налага да работим, ще бъдат тотално изкоренени. Вместо това ще се събуждаме, засмукали пръст в устата, в очакване някой да ни повие и накърми. Тогава в нежната зора на утрото, майката, о, майката-държава ще се надвеси над нас, ще ни смени пелените, ще ни нахрани. После ще ни потупа нежно по гръбчето и ще ни прати на работа. А ние, гукащи от удоволствие, ще се трудим с усмивка на уста. Странно е, че досега, неблагодарните ние, не сме оценили безкрайната грижа на властта. Останали сме слепи за уюта и комфорта, осигурявани от държавата от раждането до смъртта. В опита си да получи поне малко благодарност от своите деца, нашата майчица направи последната отчаяна крачка, за да получи...