Към полунощ вече бях загубил търпение. Точно тогава се появи Ума - беше цялата в снежнобяло. Косата й се спускаше на златисти вълни върху голите рамене, а деколтето на блузата описваше дъга над пищния бюст.Тя влезе в пустото фоайе на хотел “Астория”, стопи полумрака с ослепителната си усмивка, спря до рецепцията и попита:- Значи ...