Комунизъм по американски: масово самоубйиство в ДжоунстаунТова е историята на „Храмът на народа“ създаден от Джим Джоунс с идеята даразпрозстранява „апостолски социализъм“. Краят на тази идея е световно известен като най-голямото масовосамоубийство в света, както и най-голямата загуба на цивилно население отнеестествена смърт в Америка до 11 септември 2001. На 18 ноември 1978 в порт Кайтума, Гвиана, Джеймс Уорън Джоунс раздава нанад 900 души смъртоносен коктейл от цианид, валиум, хлорен хидрат и фенергамразредени с Flavor Aid.Наредени на опашка мъже, жени и деца изпиват смъртоносния коктейл с помощта наспринцовка и след около пет минути умират. Джим Джоунс им казва, че смъртта име „революционно самоубийство“. Американската делегация дошла да се опита даспаси последователите на Джоунс е причакана на летището, където неговатаЧервена Армия открива огън по тях и почти всички са избити. Сред загиналите ечленът на Американския конгрес Лео Райън дошъл да преговаря с Джоунс. Джим Джоунс е роден в Индиана на 13 май 1931 г. в обикновено американскосемейство. Съучениците му го помнят като „истински странно дете обсебеноот религията и смъртта“. Младият Джим естрастен читател. Внимателно изучава Сталин, Маркс, Хитлер, Ганди. На 18 г. сежени за Марселин Балдуин и започва да учи в Университета на Индиана вБлумингтън. През 1951 г. Джоунс става член на Американската комунистическапартия. Възмутен е от начина по койтоМак Карти преследва комунизма особено в случая с екзекуцията на Джулиус и ЕтелРозенбърг. Тогава Джоунс разбира, че единствения начин да пропагандира марксизмаси, е да инфилтрира църквата и от там да достига до сърцата и умовете нахората. Става пастор в методисткацърква, но я напуска заради забраната да бъде посещавана от черни.Междувременно наблюдава как в друга църква се извършват лечителски религиознисеанси с помощта на които се събират пари за конгрегацията. Разбира, че това е идеален начин зафинансиране на социалните му цели и основава собствена църква нареченаХристиянски Народен Храм Пълен Госпел. Започва да продава от врата на вратаживи маймунки и със средствата от продажбите финансира църквата си. Критикуваамериканската компартия и маоистите и напуска редовете на партията. Заема се синтегрирането на черните в обществото с такава страст и успех, че враговете мувзривяват колата му опитвайки се да го убият. Осиновява цветнокожи деца инарича семейството си „с цвят на дъгата“. През 1961 г. семейство Джоунс саединствените бели в Индиана осиновили черно дете.Джим Джоунс е убеден, че светът ще загине от ядрена война на 15 юли 1967 г.след което той ще създаде социалистически Рай в Калифорния. На практика вцърквата си той не проповядва Госпел, а социализъм наречен Апостолски. „Ако сироден в капиталистическа Америка, расистка Америка, фашистка Америка, значи сироден в грях. Но ако си роден в социализъм, тогава си роден праведен“. През 70те години Джоунс се отдръпва от Християнството и Библията казвайки,че Библията служи на белите мъже да държат жените и цветнокожите в подчинение.Твърди, че той е прероденият Исус, Ганди, Буда и Ленин. През 1976 г. открито признава, че е атеист ипремества църквата в Сан Франциско където с неговата подкрепа е избран кмета награда. Джим Джоунс има приятели на високи политически постове – Уолтър Мондейл,кандидат за вице-президент, както и Розалин Картър, жената на президента ДжимиКартър. В апартамента на Народния храм гостуват различни политически лекторисред които е и Анджела Дейвис. Джоунс успява да създаде и здрави връзки с медиите в Сан Франциско, коетоот своя страна го поставя под наблюдение и прицел на враговете му. През 1974 г.Джим Джоунс с няколкостотин члена на конгрегацията му заминава за Гвиана, коятокато социалистическа държава му дава възможност да се установи там с последователитеси. Целта му е да създаде в Гвиана „социалистически рай“. Следвайки примера наСъветския Съюз, той не разрешава никой да напуска новосъздадения „рай“ иобявява, че той и хората му са най-чистите комунисти, които някога сасъществували. Близо 70% откомуната в Джоунстаун са бедни черни. Тези, които се опитват да си тръгнат, саспрени насила. Много хора са обезпокоени от това, че Джим Джоунс е постояннодрогиран, но го толерират и уважават заради борбата му в помощ на социалноонеправданите. Същевременно се създава „Организация на Загрижените роднини“ сцел членовете й да се опитат да измъкнат близките си от създадения от Джоунс комунистически концлагер. Дори ХарвиМилк, известният борец за правата на хомосексуалните, пише писмо в подкрепа наДжоунстаун до президента Картър в което описва Джим Джоунс като човек с високморал. За жителите на Джоунстаун се прожектират взети от Съветското посолство вГвиана пропагандни документални филми описващи добрия живот на пенсионерите вСъветския съюз, както и за адаптирането към нормалния живот на завръщащите сеот Виетнам ветерани. Всички работят поосем часа по пет дни в седмицата, а след края на работния ден слушат лекции ивзимат класове по социализъм. По този начин учейки се от Северна Корея ДжимДжоунс установява методи за контрол върху мисълта, както и модифициращиповедението техники взаимствани от Китай. Четат им се новини от радио Москва ирадио Хавана. В комуната няма телевизори или радио, единствено Джоунс притежавакъсовълново радио. Непокорните са наказвани с престой в шперплатови кутииголеми колкото ковчези, а непослушните деца са били закачани да висят с главатанадолу в кладенец. Тези, които са сеопитали да се измъкнат, са били дрогирани с демерол, валиум и торазин. По всяковреме са патрулирали въоръжени гардове.Джим Джоунс периодично е организирал тъй наречените „Бели нощи“ чиято цел ебила да държи жителите на комуната нащрек срещу „капиталистическите прасета“,които искат да ги унищожат. По време на „Белите нощи“ Джоунс е предоставялследния избор за спасение на последователите си:
- Да се опитат да избягат в Съветския съюз
- Да направят „революционно самоубийство“
- Да останат в Джоунстаун и да се бият срещу нападателите
- Да избягат в джунглата
