Всяко лято се връщам в България като дете при майка си. Нали така ни беше учила преподавателката по литература в Немската гимназия – че майката и родината са свързани, че обичта към майката е обич към родината и обратно. Все си казвам, че майката-родина този път ще ме приласкае да остана завинаги. Че ще ме чака с отворени обятия. Че ще ми предложи добра работа и всичко най-добро. Но майката сякаш не ме иска и ме отблъсква като мащеха. Ето как ме посреща."Имам една декларация за Вас”, казва тържествуващо съседът, гледайки ме право в очите. "Хубавичко я разгледайте, всичко трябва да си кажете – адреси, пребивание. Въведоха пак домовите книги, а аз съм домоуправителят“, уточнява скромно той. Случката се развива в провинцията, там имаме малък имот. Гледам и не вярвам на очите си - в...